Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Фиктивни сделки, Невъзможност за приспадане на данъка, Задължение за издателя на фактура да плати посочения в нея ДДС, Глоба в размер на сумата на неправомерно приспаднатия ДДС, Съвместимост с принципите на неутралитет на ДДС и на пропорционалност.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Шеста директива 77/388/ЕИО, Директива 2006/112/ЕО, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми и за освободени сделки (стоки и услуги със смесено предназначение), Определяне на подлежащата на приспадане част, Клон, установен в държава членка, различна от тази на централата на дружеството, Разходи на клона, предназначени единствено за извършените от централата сделки, Общи разходи на клона, използвани както за извършените от него сделки, така и за тези на централата.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Членове 2, 24, 43, 250 и 273, Място на доставка на услуги, предоставяни по електронен път, Изкуствено установяване на това място чрез конструкция, която не отразява икономическата действителност, Злоупотреба с право, Регламент (ЕО) № 904/2010, Харта на основните права на Европейския съюз, Членове 7, 8, 41, 47 и 48, член 51, параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3, Право на защита, Право на изслушване, Използване от данъчната администрация на доказателства, получени без знанието на данъчнозадълженото лице в рамките на паралелно неприключило наказателно производство, Прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения.

Дело C-419/14 WebMindLicenses Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vám Főigazgatóság (Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi bíróság) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 2, 24, 43, 250 и 273 — Място на доставка на услуги, предоставяни по електронен път — Изкуствено установяване на това място чрез конструкция, която не отразява икономическата действителност — Злоупотреба с право — Регламент (ЕО) № 904/2010 — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 7, 8, 41, 47 и 48, член 51, параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3 — Право на защита — Право на изслушване — Използване от данъчната администрация на доказателства, получени без знанието на данъчнозадълженото лице в рамките на паралелно неприключило наказателно производство — Прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 17 декември 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Сделки, представляващи злоупотреба — Понятие — Лицензионен договор, насочен към предоставянето на ноу-хау за поддържане на интернет сайт — Договор, сключен с дружество, установено в държава членка, различна от тази на дружеството лицензодател — Фактори, които следва да се вземат предвид — Договор, който представлява чисто изкуствена конструкция — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Изкуствено установяване на това място чрез конструкция, която не отразява икономическата действителност — Данък, платен в държавата членка на изкуствените доставки на услуги — Последици — Определяне на допълнително задължение за плащане на данъка в държавата членка на действителните доставки на услуги — Допустимост (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Административно сътрудничество и борба с измамите — Държава членка, която разглежда изискуемостта на данъка върху добавената стойност за доставки, които вече са били обложени с този данък в други държави членки — Задължение да се поиска информация от данъчните органи на тези други държави членки — Условия (Регламент № 904/2010 на Съвета) Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Спазване в административните производства — Обхват Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Сделки, представляващи злоупотреба — Производство за определяне на допълнително данъчно задължение — Използване на доказателства, получени без знанието на данъчнозадълженото лице в рамките на паралелно неприключило наказателно производство — Допустимост — Условие — Спазване на гарантираните от правото на Съюза права, и в частност на основните права — Право на зачитане на семейния живот — Право на изслушване — Право на ефективна съдебна защита (член 4, параграф 3 ДЕС; член 325 ДФЕС; членове 7 и 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали лицензионен договор с предмет предоставянето на ноу-хау за поддържане на интернет сайт, чрез който са предоставяни интерактивни аудио-визуални услуги, сключен с дружество, установено в държава членка, различна от тази, на чиято територия е установено дружеството лицензодател, произтича от злоупотреба с право с цел възползване от по-ниската ставка на данъка върху добавената стойност, приложима към посочените услуги в тази друга държава членка, фактите, че управителят и едноличен собственик на дружеството лицензодател е създателят на разглежданото ноу-хау, че същото това лице оказва влияние или извършва контрол върху развитието и използването на посоченото ноу-хау и върху доставката на основаващите се на него услуги, че управлението на финансовите операции, на персонала и на техническите средства, необходими за предоставянето на посочените услуги, се извършва от подизпълнители, както и причините, които могат да доведат дружеството лицензодател до това да предостави разглежданото ноу-хау на дружество, установено в тази друга държава членка, вместо да го използва самото то, сами по себе си не изглеждат решаващи. Запитващата юрисдикция следва да анализира всички изложени по делото в главното производство фактически обстоятелства, за да определи дали посоченият договор представлява чисто изкуствена конструкция, прикриваща обстоятелството, че разглежданата доставка на услуги не е била действително извършвана от дружеството лицензополучател, а на практика от дружеството лицензодател, като провери по-специално дали установяването на икономическата дейност или на постоянния обект на лицензополучателя не е било действително, дали за извършване на съответната икономическа дейност това дружество не притежава подходяща организационна структура в смисъл на помещения, персонал и технически средства или дали посоченото дружество не извършва тази икономическа дейност от свое име и за собствена сметка, на своя отговорност и на свой риск. (вж. т. 49 и 50; т. 1 от диспозитива) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че при установяване на злоупотреба, довела до определяне на мястото на дадена доставка на услуги в държава членка, различна от тази, в която то би било, ако не беше налице тази злоупотреба, обстоятелството, че данъкът върху добавената стойност е бил платен в тази друга държава членка в съответствие с нейното законодателство, не е пречка да се определи допълнително задължение за плащане на този данък в държавата членка на мястото, в което тази доставка на услуги е била действително извършена. (вж. т. 53; т. 2 от диспозитива) Регламент № 904/2010 относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчната администрация на държава членка, която разглежда изискуемостта на данъка върху добавената стойност за доставки, които вече са били обложени с този данък в други държави членки, е длъжна да отправи молба за предоставяне на информация до данъчните администрации на тези други държави членки, когато подобна молба е полезна, дори необходима, за да се определи, че този данък е изискуем в първата държава членка. (вж. т. 59; т. 3 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 83) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС и член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, това право допуска данъчната администрация да използва доказателства, събрани в рамките на паралелно все още неприключило наказателно производство без знанието на данъчнозадълженото лице, например чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения, за да се установи наличието на злоупотреба в областта на данъка върху добавената стойност, при условие че събирането на тези доказателства в рамките на посоченото наказателно производство и тяхното използване в рамките на административното производство не нарушава правата, гарантирани от правото на Съюза. В това отношение националната юрисдикция, която извършва контрол на законосъобразността на основано на подобни доказателства решение за определяне на допълнително задължение за плащане на данъка върху добавената стойност, следва по силата на членове 7 и 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да провери, от една страна, дали прихващането на далекосъобщения и изземването на електронни съобщения са били способи за разследване, предвидени в закона и необходими в рамките на наказателното производство, и от друга страна, дали използването от посочената администрация на събраните по този начин доказателства е било също разрешено от закона и необходимо. Освен това запитващата юрисдикция следва да провери дали в съответствие с общия принцип на зачитане на правото на защита в рамките на административното производство данъчнозадълженото лице е имало възможност да получи достъп до тези доказателства и да бъде изслушано във връзка с тях. Ако националната юрисдикция установи, че данъчнозадълженото лице не е имало тази възможност или че посочените доказателства са били събрани в рамките на наказателното производство или използвани в административното производство в нарушение на член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тя трябва да изключи тези доказателства и да отмени споменатото решение, ако поради тази причина то се окаже неоснователно. Тези доказателства трябва също да се изключат, ако националната юрисдикция няма право да провери дали в рамките на наказателното производство те са били събрани в съответствие с правото на Съюза или най-малкото въз основа на вече извършена от наказателна юрисдикция в рамките на състезателно производство проверка да се увери, че тези доказателства са били събрани в съответствие с правото на Съюза. (вж. т. 90 и 91; т. 4 от диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Членове 17 и 19, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Стоки и услуги, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки, Пропорционално приспадане, Изчисляване на подлежащата на приспадане част, Клонове, установени в други държави членки и в трети страни, Невземане предвид на техния оборот.

Дело C-388/11 Le Crédit Lyonnais срещу Ministre du Budget, des Comptes publics et de la Réforme de l’État (Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция) „Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Членове 17 и 19 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки — Пропорционално приспадане — Изчисляване на подлежащата на приспадане част — Клонове, установени в други държави членки и в трети страни — Невземане предвид на техния оборот“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 12 септември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Пропорционално приспадане — Данъчнозадължено лице, притежаващо постоянен обект в друга държава членка — Определяне на подлежаща на приспадане част като се взема предвид оборотът, реализиран от този постоянен обект — Недопустимост (член 5, параграф 7, буква а), член 6, параграф 3, член 17, параграф 5, трета алинея и член 19, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Пропорционално приспадане — Данъчнозадължено лице, притежаващо постоянен обект в трета страна — Определяне на подлежаща на приспадане част като се взема предвид оборотът, реализиран от този постоянен обект — Недопустимост (член 17, параграф 3, букви а) и в), и член 19, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, предвиждаща за изчисляването на подлежащата на приспадане част за всяко направление на дейност на данъчнозадължено дружество да се взема предвид оборотът, реализиран от постоянен обект, установен в друга държава членка или в трета страна — Недопустимост (член 17, параграф 5, трета алинея от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграфи 2 и 5, както и член 19, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на данъка върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че при определяне на приложимата към него подлежаща на приспадане част от ДДС дружество със седалище в държава членка не може да взема предвид оборота, реализиран от неговите клонове, установени в други държави членки. Всъщност възможността на данъчнозадължено лице да изчислява подлежащата на приспадане част, приложима към неговото установено в определена държава членка седалище, като отчита оборота, реализиран от неговите установени в други държави членки постоянни обекти, не е от естество при всички случаи да гарантира по-пълно зачитане на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност в сравнение със система, предвиждаща, че данъчнозадълженото лице трябва да определя отделна подлежаща на приспадане част във всяка държава членка, в която може да се счита, че притежава постоянен обект по смисъла на Шеста директива. По-нататък подобен начин на определяне на приложимата към седалището на данъчнозадължено лице подлежаща на приспадане част би довел до увеличаване, за всички сключени от това данъчнозадължено лице сделки в държавата членка, в която се намира неговото седалище, на частта от ДДС, която последното може да приспадне, въпреки че една част от тези сделки нямат никаква връзка с дейностите на постоянните обекти, установени извън тази държава. Това би довело до неправилно определяне на стойността на приложимата подлежаща на приспадане част. Поради това подобен начин на определяне на подлежащата на приспадане част може да накърни полезното действие на член 5, параграф 7, буква a) и член 6, параграф 3 от Шеста директива, с които се предоставя известно право на преценка на държавите членки, доколкото снижават последиците от направения от тях избор в областта на данъчната политика. (вж. точки 37—40; точка 1 от диспозитива) Член 17, параграф 3, букви a) и в), както и член 19, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на данъка върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че при определяне на приложимата към него подлежаща на приспадане част от ДДС дружество със седалище в държава членка не може да взема предвид оборота, реализиран от неговите клонове, установени в трети страни. Всъщност режимът на приспадане е основан на принципа на териториалност на приложимите национални разпоредби и когато данъчнозадължено лице разполага с постоянен обект в държава, различна от тази, в която то е установило своето седалище, извършените от него икономически дейности в тази държава се считат, за целите на прилагането на разпоредбите на Шеста директива, за извършени от този постоянен обект. Нито в уводната част на Шеста директива, нито в нейните разпоредби обаче не се съдържа указание, позволяващо да се направи изводът, че обстоятелството, че данъчнозадължено лице разполага с постоянен обект извън Съюза, може да се отрази върху режима на приспадане, на който е подчинено това данъчнозадължено лице в държавата членка, в която се намира неговото седалище. (вж. точки 42, 43 и 49; точка 2 от диспозитива) Член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на данъка върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява на държава членка да предвиди правило за изчисляване на подлежащата на приспадане част за всяко направление на дейност на данъчнозадължено дружество, което му позволява да взема предвид оборота, реализиран от клон, установен в друга държава членка или в трета страна. Всъщност позоваването в член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива на „направление на […] дейност“ не може да се тълкува като обхващащо географски зони. Всъщност, както става ясно от член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, терминът „дейност“ визира в контекста на тази директива различните видове стопански дейности, като тези на производителите, търговците и лицата, предоставящи услуги. (вж. точки 53, 54, 56 и точка 3 от диспозитива) Дело C-388/11 Le Crédit Lyonnais срещу Ministre du Budget, des Comptes publics et de la Réforme de l’État (Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция) „Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Членове 17 и 19 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки — Пропорционално приспадане — Изчисляване на подлежащата на приспадане част — Клонове, установени в други държави членки и в трети страни — Невземане предвид на техния оборот“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 12 септември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Пропорционално приспадане — Данъчнозадължено лице, притежаващо постоянен обект в друга държава членка — Определяне на подлежаща на приспадане част като се взема предвид оборотът, реализиран от този постоянен обект — Недопустимост (член 5, параграф 7, буква а), член 6, параграф 3, член 17, параграф 5, трета алинея и член 19, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Пропорционално приспадане — Данъчнозадължено лице, притежаващо постоянен обект в трета страна — Определяне на подлежаща на приспадане част като се взема предвид оборотът, реализиран от този постоянен обект — Недопустимост (член 17, параграф 3, букви а) и в), и член 19, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, предвиждаща за изчисляването на подлежащата на приспадане част за всяко направление на дейност на данъчнозадължено дружество да се взема предвид оборотът, реализиран от постоянен обект, установен в друга държава членка или в трета страна — Недопустимост (член 17, параграф 5, трета алинея от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграфи 2 и 5, както и член 19, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на данъка върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че при определяне на приложимата към него подлежаща на приспадане част от ДДС дружество със седалище в държава членка не може да взема предвид оборота, реализиран от неговите клонове, установени в други държави членки. Всъщност възможността на данъчнозадължено лице да изчислява подлежащата на приспадане част, приложима към неговото установено в определена държава членка седалище, като отчита оборота, реализиран от неговите установени в други държави членки постоянни обекти, не е от естество при всички случаи да гарантира по-пълно зачитане на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност в сравнение със система, предвиждаща, че данъчнозадълженото лице трябва да определя отделна подлежаща на приспадане част във всяка държава членка, в която може да се счита, че притежава постоянен обект по смисъла на Шеста директива. По-нататък подобен начин на определяне на приложимата към седалището на данъчнозадължено лице подлежаща на приспадане част би довел до увеличаване, за всички сключени от това данъчнозадължено лице сделки в държавата членка, в която се намира неговото седалище, на частта от ДДС, която последното може да приспадне, въпреки че една част от тези сделки нямат никаква връзка с дейностите на постоянните обекти, установени извън тази държава. Това би довело до неправилно определяне на стойността на приложимата подлежаща на приспадане част. Поради това подобен начин на определяне на подлежащата на приспадане част може да накърни полезното действие на член 5, параграф 7, буква a) и член 6, параграф 3 от Шеста директива, с които се предоставя известно право на преценка на държавите членки, доколкото снижават последиците от направения от тях избор в областта на данъчната политика. (вж. точки 37—40; точка 1 от диспозитива) Член 17, параграф 3, букви a) и в), както и член 19, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на данъка върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че при определяне на приложимата към него подлежаща на приспадане част от ДДС дружество със седалище в държава членка не може да взема предвид оборота, реализиран от неговите клонове, установени в трети страни. Всъщност режимът на приспадане е основан на принципа на териториалност на приложимите национални разпоредби и когато данъчнозадължено лице разполага с постоянен обект в държава, различна от тази, в която то е установило своето седалище, извършените от него икономически дейности в тази държава се считат, за целите на прилагането на разпоредбите на Шеста директива, за извършени от този постоянен обект. Нито в уводната част на Шеста директива, нито в нейните разпоредби обаче не се съдържа указание, позволяващо да се направи изводът, че обстоятелството, че данъчнозадължено лице разполага с постоянен обект извън Съюза, може да се отрази върху режима на приспадане, на който е подчинено това данъчнозадължено лице в държавата членка, в която се намира неговото седалище. (вж. точки 42, 43 и 49; точка 2 от диспозитива) Член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на данъка върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява на държава членка да предвиди правило за изчисляване на подлежащата на приспадане част за всяко направление на дейност на данъчнозадължено дружество, което му позволява да взема предвид оборота, реализиран от клон, установен в друга държава членка или в трета страна. Всъщност позоваването в член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива на „направление на […] дейност“ не може да се тълкува като обхващащо географски зони. Всъщност, както става ясно от член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, терминът „дейност“ визира в контекста на тази директива различните видове стопански дейности, като тези на производителите, търговците и лицата, предоставящи услуги. (вж. точки 53, 54, 56 и точка 3 от диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 17 и член 13, Б, буква г), точка 6, Случаи на освобождаване, Приспадане на платения данък по получени доставки, Пенсионни фондове, Понятие „управление на специални инвестиционни фондове.

Дело C-26/12 Fiscale eenheid PPG Holdings BV cs te Hoogezand срещу Inspecteur van de Belastingdienst/Noord/kantoor Groningen (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof te Leeuwarden) „Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 17 и член 13, Б, буква г), точка 6 — Случаи на освобождаване — Приспадане на платения данък по получени доставки — Пенсионни фондове — Понятие „управление на специални инвестиционни фондове”“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения данък по получени доставки — Данъчнозадължено лице, което учредява пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на служителите си — Данък върху услугите по управление и стопанисване на фондовете — Право на приспадане — Условие — Наличие на пряка и непосредствена връзка (член 17 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е учредило пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на настоящите и на бившите си служители, има право да приспадне данъка върху добавената стойност, платен за услугите по управление и стопанисване на посочения фонд, стига от всички обстоятелства около съответните доставки да следва, че е налице пряка и непосредствена връзка. В това отношение следва да се провери дали — макар създаденият от данъчнозадълженото лице фонд да е юридически обособен от това лице субект — от всички обстоятелства около съответните доставки следва, че е налице такава връзка. В случая, когато данъчнозадълженото лице получава посочените доставки с оглед администрирането на пенсиите на служителите си и управлението на активите на пенсионния фонд, създаден, за да гарантира посочените пенсии, съгласно нормативно задължение, възложено му като работодател, и доколкото разходите по получените от посоченото данъчнозадължено лице във връзка с това доставки са част от общите му разходи — нещо, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция — като такива те представляват елементи, формиращи цената на стоките на данъчнозадълженото лице. При тези обстоятелства може да се приеме, че единствената причина за получените доставки е облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице и че е налице пряка и непосредствена връзка. Това становище не се опровергава от възможността нормативното задължение — да се предвиди пенсионна схема за служителите на данъчнозадълженото лице — да бъде изпълнено по друг начин, а не чрез създаването на фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект. (вж. точки 24—26, 28 и 29 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 30 и 31) Дело C-26/12 Fiscale eenheid PPG Holdings BV cs te Hoogezand срещу Inspecteur van de Belastingdienst/Noord/kantoor Groningen (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof te Leeuwarden) „Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 17 и член 13, Б, буква г), точка 6 — Случаи на освобождаване — Приспадане на платения данък по получени доставки — Пенсионни фондове — Понятие „управление на специални инвестиционни фондове”“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения данък по получени доставки — Данъчнозадължено лице, което учредява пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на служителите си — Данък върху услугите по управление и стопанисване на фондовете — Право на приспадане — Условие — Наличие на пряка и непосредствена връзка (член 17 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е учредило пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на настоящите и на бившите си служители, има право да приспадне данъка върху добавената стойност, платен за услугите по управление и стопанисване на посочения фонд, стига от всички обстоятелства около съответните доставки да следва, че е налице пряка и непосредствена връзка. В това отношение следва да се провери дали — макар създаденият от данъчнозадълженото лице фонд да е юридически обособен от това лице субект — от всички обстоятелства около съответните доставки следва, че е налице такава връзка. В случая, когато данъчнозадълженото лице получава посочените доставки с оглед администрирането на пенсиите на служителите си и управлението на активите на пенсионния фонд, създаден, за да гарантира посочените пенсии, съгласно нормативно задължение, възложено му като работодател, и доколкото разходите по получените от посоченото данъчнозадължено лице във връзка с това доставки са част от общите му разходи — нещо, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция — като такива те представляват елементи, формиращи цената на стоките на данъчнозадълженото лице. При тези обстоятелства може да се приеме, че единствената причина за получените доставки е облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице и че е налице пряка и непосредствена връзка. Това становище не се опровергава от възможността нормативното задължение — да се предвиди пенсионна схема за служителите на данъчнозадълженото лице — да бъде изпълнено по друг начин, а не чрез създаването на фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект. (вж. точки 24—26, 28 и 29 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 30 и 31)

Шеста директива ДДС, Член 17, параграф 2, буква а), Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка, Необходимост от наличие на пряка и непосредствена връзка между получената доставка и извършена облагаема доставка, Критерий за определяне на тази връзка, Адвокатски услуги, предоставени във връзка с наказателно производство за корупция, образувано лично срещу управителя и основен съдружник на дружество с ограничена отговорност.

Дело C-104/12 Finanzamt Köln-Nord срещу Wolfram Becker (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Член 17, параграф 2, буква а) — Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка — Необходимост от наличие на пряка и непосредствена връзка между получената доставка и извършена облагаема доставка — Критерий за определяне на тази връзка — Адвокатски услуги, предоставени във връзка с наказателно производство за корупция, образувано лично срещу управителя и основен съдружник на дружество с ограничена отговорност“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 21 февруари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен по получена доставка — Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице — Необходимост от пряка и непосредствена връзка между получената доставка и дейността на данъчнозадълженото лице — Критерий за преценка — Данък, дължим върху доставките на адвокатски услуги във връзка с наказателно производство, образувано лично срещу физически лица, управители на данъчнозадължено предприятие — Право на приспадане — Липса (член 17, параграф 2, буква а) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2001/115) Наличието на пряка и непосредствена връзка между дадена доставка и цялостната дейност на данъчнозадълженото лице за целите на определянето дали стоките и услугите са били използвани от него „за нуждите на неговите облагаеми сделки“ по смисъла на член 17, параграф 2, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2001/115, е в зависимост от обективното съдържание на получената стока или услуга от това данъчнозадължено лице. Обстоятелството, че определянето на такава съществуваща пряка и непосредствена връзка между дадена доставка на услуги и цялостната облагаема икономическа дейност трябва да се направи от гледна точка на обективното съдържание на тази доставка на услуги, не изключва възможността да се вземе предвид и единствената причина за съответната доставка, като последната трябва да се разглежда като съставляваща критерий за определяне на обективното съдържание. Щом като е установено, че дадена доставка не е била извършена за нуждите на облагаемата дейност на данъчнозадължено лице, тази доставка не може да се приеме за пряко и непосредствено свързана с тази дейност, макар посочената доставка от гледна точка на обективното ѝ съдържание да е облагаема с данъка върху добавената стойност. Що се отнася до доставките на адвокатски услуги, чиято цел е да се избегнат наказателни санкции срещу физически лица — управители на данъчнозадължено предприятие, такива доставки не дават право на това предприятие да приспадне като данък по получени доставки дължимия данък върху добавената стойност за направените доставки, когато, на първо място, посочените доставки имат за цел пряко и непосредствено да защитят частните интереси на управителите, преследвани за престъпления, дължащи се на тяхното лично поведение, и когато, на второ място, не съществува правна връзка между наказателното преследване и данъчнозадълженото предприятие, поради което тези доставки трябва да се приемат за направени изцяло извън контекста на облагаемата дейност на това предприятие. (вж. точки 29—31 и 33 и диспозитива) Дело C-104/12 Finanzamt Köln-Nord срещу Wolfram Becker (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Член 17, параграф 2, буква а) — Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка — Необходимост от наличие на пряка и непосредствена връзка между получената доставка и извършена облагаема доставка — Критерий за определяне на тази връзка — Адвокатски услуги, предоставени във връзка с наказателно производство за корупция, образувано лично срещу управителя и основен съдружник на дружество с ограничена отговорност“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 21 февруари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен по получена доставка — Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице — Необходимост от пряка и непосредствена връзка между получената доставка и дейността на данъчнозадълженото лице — Критерий за преценка — Данък, дължим върху доставките на адвокатски услуги във връзка с наказателно производство, образувано лично срещу физически лица, управители на данъчнозадължено предприятие — Право на приспадане — Липса (член 17, параграф 2, буква а) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2001/115) Наличието на пряка и непосредствена връзка между дадена доставка и цялостната дейност на данъчнозадълженото лице за целите на определянето дали стоките и услугите са били използвани от него „за нуждите на неговите облагаеми сделки“ по смисъла на член 17, параграф 2, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2001/115, е в зависимост от обективното съдържание на получената стока или услуга от това данъчнозадължено лице. Обстоятелството, че определянето на такава съществуваща пряка и непосредствена връзка между дадена доставка на услуги и цялостната облагаема икономическа дейност трябва да се направи от гледна точка на обективното съдържание на тази доставка на услуги, не изключва възможността да се вземе предвид и единствената причина за съответната доставка, като последната трябва да се разглежда като съставляваща критерий за определяне на обективното съдържание. Щом като е установено, че дадена доставка не е била извършена за нуждите на облагаемата дейност на данъчнозадължено лице, тази доставка не може да се приеме за пряко и непосредствено свързана с тази дейност, макар посочената доставка от гледна точка на обективното ѝ съдържание да е облагаема с данъка върху добавената стойност. Що се отнася до доставките на адвокатски услуги, чиято цел е да се избегнат наказателни санкции срещу физически лица — управители на данъчнозадължено предприятие, такива доставки не дават право на това предприятие да приспадне като данък по получени доставки дължимия данък върху добавената стойност за направените доставки, когато, на първо място, посочените доставки имат за цел пряко и непосредствено да защитят частните интереси на управителите, преследвани за престъпления, дължащи се на тяхното лично поведение, и когато, на второ място, не съществува правна връзка между наказателното преследване и данъчнозадълженото предприятие, поради което тези доставки трябва да се приемат за направени изцяло извън контекста на облагаемата дейност на това предприятие. (вж. точки 29—31 и 33 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2, Доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни, Признаване, Условия, които не са приложими по отношение на организации, които не са публичноправни субекти, Право на преценка на държавите членки, Граници, Принцип на данъчен неутралитет.

Дело C-174/11 Finanzamt Steglitz срещу Ines Zimmermann (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2 — Доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Признаване — Условия, които не са приложими по отношение на организации, които не са публичноправни субекти — Право на преценка на държавите членки — Граници — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 15 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Непосредствено действие (член 13, A, параграф 1, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Принцип на данъчен неутралитет — Понятие — Неутралитет на данъчната тежест и равно третиране — Отделни понятия (Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Тълкуване в светлината на принципа на данъчен неутралитет — Граници (член 13 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Благотворителни организации — Критерии — Поемане поне в две трети от случаите на разходите, направени през изминалата календарна година, от определените от законодателството организации за социално осигуряване или подпомагане — Условие, което не може да осигури равно третиране на организациите, непредставляващи публичноправни субекти — Недопустимост (член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 32) Вж. текста на решението. (вж. точки 46—48) Вж. текста на решението. (вж. точки 50 и 51) Член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, тълкуван в светлината на принципа на данъчен неутралитет, не допуска подчиняване на освобождаването от облагане с данък върху добавената стойност на амбулаторните грижи, предоставяни от извършващи търговска дейност доставчици, на условие, съгласно което поне в две трети от случаите свързаните с грижите разходи през изминалата календарна година трябва да са били понесени изцяло или предимно от определените от законодателството организации за социално осигуряване или подпомагане, ако това условие не може да осигури равно третиране в рамките на признаването за целите на тази разпоредба на благотворителен характер на организации, които не са публичноправни субекти. С оглед на всички конкретни обстоятелства по спора, с който е сезирана, националната юрисдикция трябва да вземе предвид изискванията по член 13, A, параграф 2, буква б) от Шеста директива. В този смисъл, каквото и тълкуване да се даде на израза „тясно свързани“ в рамките на член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива, следва да се напомни, че член 13, A, параграф 2, буква б), първо тире от същата във всички случаи подчинява освобождаването на условието доставките на съответните стоки или услуги да е от съществено значение за освободените сделки. Освен това по силата на член 13, A, параграф 2, буква б), второ тире от Шеста директива доставката на услуги или стоки не се освобождава съгласно разпоредбите на параграф 1, буква ж), ако основното ѝ предназначение е реализирането на допълнителен доход за организацията чрез извършването на сделки, които са в пряка конкуренция с тези, извършвани от търговските предприятия, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност. (вж. точки 60—63 и диспозитива) Дело C-174/11 Finanzamt Steglitz срещу Ines Zimmermann (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2 — Доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Признаване — Условия, които не са приложими по отношение на организации, които не са публичноправни субекти — Право на преценка на държавите членки — Граници — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 15 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Непосредствено действие (член 13, A, параграф 1, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Принцип на данъчен неутралитет — Понятие — Неутралитет на данъчната тежест и равно третиране — Отделни понятия (Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Тълкуване в светлината на принципа на данъчен неутралитет — Граници (член 13 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Благотворителни организации — Критерии — Поемане поне в две трети от случаите на разходите, направени през изминалата календарна година, от определените от законодателството организации за социално осигуряване или подпомагане — Условие, което не може да осигури равно третиране на организациите, непредставляващи публичноправни субекти — Недопустимост (член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 32) Вж. текста на решението. (вж. точки 46—48) Вж. текста на решението. (вж. точки 50 и 51) Член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, тълкуван в светлината на принципа на данъчен неутралитет, не допуска подчиняване на освобождаването от облагане с данък върху добавената стойност на амбулаторните грижи, предоставяни от извършващи търговска дейност доставчици, на условие, съгласно което поне в две трети от случаите свързаните с грижите разходи през изминалата календарна година трябва да са били понесени изцяло или предимно от определените от законодателството организации за социално осигуряване или подпомагане, ако това условие не може да осигури равно третиране в рамките на признаването за целите на тази разпоредба на благотворителен характер на организации, които не са публичноправни субекти. С оглед на всички конкретни обстоятелства по спора, с който е сезирана, националната юрисдикция трябва да вземе предвид изискванията по член 13, A, параграф 2, буква б) от Шеста директива. В този смисъл, каквото и тълкуване да се даде на израза „тясно свързани“ в рамките на член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива, следва да се напомни, че член 13, A, параграф 2, буква б), първо тире от същата във всички случаи подчинява освобождаването на условието доставките на съответните стоки или услуги да е от съществено значение за освободените сделки. Освен това по силата на член 13, A, параграф 2, буква б), второ тире от Шеста директива доставката на услуги или стоки не се освобождава съгласно разпоредбите на параграф 1, буква ж), ако основното ѝ предназначение е реализирането на допълнителен доход за организацията чрез извършването на сделки, които са в пряка конкуренция с тези, извършвани от търговските предприятия, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност. (вж. точки 60—63 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Право на приспадане, Придобиване на автомобили и използването им за сделки за лизинг, Разлики между данъчните режими на две държави членки, Забрана на злоупотребата.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 17, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Изключения от правото на приспадане (член 17, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Член 17, параграф 3, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка не може да откаже на данъчнозадължено лице приспадането на данъка върху добавената стойност по получени доставки, платен при придобиването на стоки, осъществено в тази държава членка, когато тези стоки са използвани за целите на осъществени в друга държава членка сделки за лизинг, с единствения мотив че сделките, съставляващи извършени доставки, не са довели до плащане на данъка върху добавената стойност във втората държава членка. Всъщност по силата на посочения член 17, параграф 3, буква a) правото на приспадане на платения за някои сделки данък върху добавената стойност по получени доставки във връзка с други сделки, съставляващи извършени доставки в друга държава членка, зависи от въпроса дали това право на приспадане съществува, когато всички тези сделки са извършени на територията на една и съща държава членка. Следователно фактът, че дадена държава членка не е събрала посочения данък по извършени доставки поради квалификацията, която е направила на дадена търговска сделка, не може да лиши данъчнозадълженото лице от правото му на приспадане на данъка по получени доставки, платен в друга държава членка. (вж. точки 32, 42 и 46; точка 1 от диспозитива) 2. Принципът на забрана на злоупотребата допуска да се приложи правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, признато в член 17, параграф 3, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, при обстоятелства, при които предприятие, установено в една държава членка, избира да реализира чрез дъщерното си дружество, установено в друга държава членка, сделки за лизинг на стоки на трето дружество, установено в първата държава членка, за да избегне начисляването на данък върху добавената стойност върху плащанията по тези сделки, които са квалифицирани в първата държава членка като предоставяне на наемни услуги, извършени във втората държава членка, а в тази втора държава членка — като доставки на стоки, извършени в първата държава членка. Всъщност данъчнозадължените лица по правило са свободни да избират организационните структури и договорните условия, които считат за най-подходящи за своите икономически дейности и за ограничаване на тяхната данъчна тежест. Изборът на даден стопански субект между освободени и облагаеми сделки може да се основава на съвкупност от обстоятелства, и по-специално на съображения от данъчно естество, свързани с действащия режим по данъка върху добавената стойност. Когато данъчнозадълженото лице има избор между различни сделки, то има право да избира организацията на своята икономическа дейност по такъв начин, че да намали данъчното си задължение. (вж. точки 53—55; точка 2 от диспозитива)