Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Сделки, представляващи злоупотреба — Национално данъчно право — Национално особено производство при подозрение за данъчни злоупотреби — Принципи на ефективност и равностойност.

Дело C-662/13 Surgicare — Unidades de Saúde SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal Administrativo) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Сделки, представляващи злоупотреба — Национално данъчно право — Национално особено производство при подозрение за данъчни злоупотреби — Принципи на ефективност и равностойност“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 12 февруари 2015 г. Преюдициални въпроси — Допустимост — Запитване, в което не се уточняват разпоредбите от правото на Съюза, нуждаещи се от тълкуване — Възможност за Съда да установи тези разпоредби (член 267 ДФЕС) Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст — Посочване на причините, поради които е необходимо да се даде отговор на преюдициалните въпроси (член 267 ДФЕС) Преюдициални въпроси — Компетентност на националния съд — Определяне на приложимото ratione temporis законодателство (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, която забранява приспадане на данъка върху добавената стойност в случай на измама или злоупотреба — Мерки, с които да се предотвратят нарушенията на конкуренцията и данъчните измами — Липса на правна уредба на Съюза в тази област — Приложение на националното право — Национално особено производство при подозрение за данъчни злоупотреби — Спазване на принципите за равностойност и ефективност — Преценка от страна на националната юрисдикция (членове 273 и 342 от Директива 2006/112 на Съвета) Когато в преюдициалното запитване не са уточнени разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване се иска, Съдът следва да извлече от предоставените от запитващата юрисдикция данни, и по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, тези разпоредби от правото на Съюза, на които е необходимо да се направи тълкуване предвид предмета на спора. (вж. точка 17) Вж. текста на решението. (вж. точки 21 и 22) Вж. текста на решението. (вж. точка 22) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска предварителното и задължително прилагане на национално административно производство, когато данъчната администрация подозира наличието на злоупотреба, стига правилата на това производство да не са по-неблагоприятни от уреждащите аналогични вътрешни положения и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза. Такъв е случаят с предварително производство, което, от една страна, е благоприятно за лицето, заподозряно в извършването на злоупотреба с права, доколкото цели да гарантира спазването на някои основни права, и в частност на правото на изслушване, и което, от друга страна, само по себе си не е в разрез с целта да се противодейства на данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби, призната в практиката на Съда. (вж. точки 26, 29, 32 и 34 и диспозитива)

Осма директива ДДС, Режим на възстановяване на ДДС на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, Срок за подаване на заявлението за възстановяване, Преклузивен срок.

Keywords Summary Keywords Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възстановяване на данъка на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката — Правно естество на срока за подаване на искане за възстановяване — Преклузивен срок (член 7, параграф 1, първа алинея от Директива 79/1072 на Съвета) Summary Срокът от шест месеца, предвиден в член 7, параграф 1, първа алинея, последно изречение от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, за подаване на заявление за възстановяване на данък добавена стойност, е преклузивен срок. (вж. точка 34 и диспозитива) Дело C-294/11 Ministero dell’Economia e delle Finanze et Agenzia delle Entrate срещу Elsacom NV (Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione) „Осма директива ДДС — Режим на възстановяване на ДДС на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката — Срок за подаване на заявлението за възстановяване — Преклузивен срок“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възстановяване на данъка на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката — Правно естество на срока за подаване на искане за възстановяване — Преклузивен срок (член 7, параграф 1, първа алинея от Директива 79/1072 на Съвета) Срокът от шест месеца, предвиден в член 7, параграф 1, първа алинея, последно изречение от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, за подаване на заявление за възстановяване на данък добавена стойност, е преклузивен срок. (вж. точка 34 и диспозитива)

ДДС, Шеста директива, Членове 9, 17 и 18, Определяне на мястото на доставка на услуги, Понятие за осигуряване на персонал, Самонаети лица, Необходимост да се гарантира еднаква преценка на доставката на услуги по отношение на доставчика и по отношение на получателя.

Дело C-218/10 ADV Allround Vermittlungs AG, в ликвидация, срещу Finanzamt Hamburg-Bergedorf (Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg) „ДДС — Шеста директива — Членове 9, 17 и 18 — Определяне на мястото на доставка на услуги — Понятие за осигуряване на персонал — Самонаети лица — Необходимост да се гарантира еднаква преценка на доставката на услуги по отношение на доставчика и по отношение на получателя“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Осигуряване на персонал — Понятие (член 9, параграф 2, буква д), шесто тире от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 17, параграф 1, параграф 2, буква а) и параграф 3, буква а) и член 18, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Член 9, параграф 2, буква д), шесто тире от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „осигуряване на персонал“, посочено в тази разпоредба, включва и осигуряването на самонаети лица, които не са наети на работа от предприемача доставчик. Всъщност, доколкото това тълкуване свежда до едно-единствено място данъчното привързване на съответната доставка на услуги, то позволява именно да се избегне двойно облагане на посочената доставка или възможността същата доставка да не бъде изобщо обложена с данък върху добавената стойност. Такова тълкуване е от естество и да улесни прилагането на посочената стълкновителна норма, като позволи лесно управление — на мястото на доставката на услуги — на правилата за събиране на данъка и за предотвратяване на избягването на данъци, тъй като получателят не трябва да се осведомява за правната природа на отношенията, свързващи доставчика с „персонала“, който се осигурява. Това тълкуване е в съответствие и с принципа на правна сигурност, тъй като, като прави определянето на мястото на привързване на доставката на услуги по-предвидимо, то улеснява приложението на разпоредбите на Шеста директива и допринася за осигуряването на надеждно и правилно събиране на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 29—32; точка 1 от диспозитива) При липса на правна уредба на Съюза именно във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се определят компетентните органи и да се приемат подробни правила за производствата, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, доколкото посочените правила не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни средства за защита (принцип на равностойност), и не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност). Когато става въпрос за принципа на ефективност, при липсата на специални норми в националното процесуално право, правото на доставчика на услуги и това на получателя на посочената доставка, състоящи се в това доставчикът и получателят да бъдат третирани по идентичен начин при преценката относно облагаемостта на една и съща доставка и относно дължимия за нея данък върху добавената стойност, на практика ще бъдат лишени от всякакво полезно действие. (вж. точки 35 и 37) Член 17, параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, буква a), както и член 18, параграф 1, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават държавите членки да изменят вътрешноправните си процесуални норми така, че преценката относно облагаемостта на дадена доставка на услуги и относно дължимия върху тази доставка данък върху добавената стойност да се извършва по непротиворечив начин по отношение на доставчика и на получателя на тази доставка дори ако по отношение на тях са компетентни различни данъчни администрации. Тези разпоредби обаче задължават държавите членки да приемат необходимите мерки, за да се гарантира точността на събирането на данъка върху добавената стойност и спазването на принципа на данъчен неутралитет. Наистина, макар член 17, параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, буква a), както и член 18, параграф 1, буква a) от Шеста директива да не уточняват конкретното съдържание на процесуалните или други мерки, които трябва да бъдат взети, за да се гарантира точността на събирането на ДДС и спазването на принципа на данъчен неутралитет, това не променя факта, че тези разпоредби обвързват държавите членки, що се отнася до целта, която трябва да бъде постигната, като им оставят свобода на преценка при оценяване на необходимостта от приемането на такива мерки. Във връзка с това, ако се окаже, че дори при липсата на въпроси относно тълкуването или валидността и дори в случай на отказ от страна на компетентните юрисдикции да сезират Съда на ЕС с преюдициално запитване за тълкуване или преценка на валидността на правото на Съюза различни административни органи и/или юрисдикции на държава членка продължават системно да възприемат различни становища относно привързването на една и съща доставка на услуги по отношение на доставчика, от една страна, и на получателя, от друга страна, като по този начин нарушават именно принципа на данъчен неутралитет, може да се приеме, че задълженията, които посочената държава членка има по силата на Шеста директива, са нарушени. (вж. точки 43—45; точка 2 от диспозитива) Дело C-218/10 ADV Allround Vermittlungs AG, в ликвидация, срещу Finanzamt Hamburg-Bergedorf (Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg) „ДДС — Шеста директива — Членове 9, 17 и 18 — Определяне на мястото на доставка на услуги — Понятие за осигуряване на персонал — Самонаети лица — Необходимост да се гарантира еднаква преценка на доставката на услуги по отношение на доставчика и по отношение на получателя“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Осигуряване на персонал — Понятие (член 9, параграф 2, буква д), шесто тире от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 17, параграф 1, параграф 2, буква а) и параграф 3, буква а) и член 18, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Член 9, параграф 2, буква д), шесто тире от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „осигуряване на персонал“, посочено в тази разпоредба, включва и осигуряването на самонаети лица, които не са наети на работа от предприемача доставчик. Всъщност, доколкото това тълкуване свежда до едно-единствено място данъчното привързване на съответната доставка на услуги, то позволява именно да се избегне двойно облагане на посочената доставка или възможността същата доставка да не бъде изобщо обложена с данък върху добавената стойност. Такова тълкуване е от естество и да улесни прилагането на посочената стълкновителна норма, като позволи лесно управление — на мястото на доставката на услуги — на правилата за събиране на данъка и за предотвратяване на избягването на данъци, тъй като получателят не трябва да се осведомява за правната природа на отношенията, свързващи доставчика с „персонала“, който се осигурява. Това тълкуване е в съответствие и с принципа на правна сигурност, тъй като, като прави определянето на мястото на привързване на доставката на услуги по-предвидимо, то улеснява приложението на разпоредбите на Шеста директива и допринася за осигуряването на надеждно и правилно събиране на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 29—32; точка 1 от диспозитива) При липса на правна уредба на Съюза именно във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се определят компетентните органи и да се приемат подробни правила за производствата, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, доколкото посочените правила не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни средства за защита (принцип на равностойност), и не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност). Когато става въпрос за принципа на ефективност, при липсата на специални норми в националното процесуално право, правото на доставчика на услуги и това на получателя на посочената доставка, състоящи се в това доставчикът и получателят да бъдат третирани по идентичен начин при преценката относно облагаемостта на една и съща доставка и относно дължимия за нея данък върху добавената стойност, на практика ще бъдат лишени от всякакво полезно действие. (вж. точки 35 и 37) Член 17, параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, буква a), както и член 18, параграф 1, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават държавите членки да изменят вътрешноправните си процесуални норми така, че преценката относно облагаемостта на дадена доставка на услуги и относно дължимия върху тази доставка данък върху добавената стойност да се извършва по непротиворечив начин по отношение на доставчика и на получателя на тази доставка дори ако по отношение на тях са компетентни различни данъчни администрации. Тези разпоредби обаче задължават държавите членки да приемат необходимите мерки, за да се гарантира точността на събирането на данъка върху добавената стойност и спазването на принципа на данъчен неутралитет. Наистина, макар член 17, параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, буква a), както и член 18, параграф 1, буква a) от Шеста директива да не уточняват конкретното съдържание на процесуалните или други мерки, които трябва да бъдат взети, за да се гарантира точността на събирането на ДДС и спазването на принципа на данъчен неутралитет, това не променя факта, че тези разпоредби обвързват държавите членки, що се отнася до целта, която трябва да бъде постигната, като им оставят свобода на преценка при оценяване на необходимостта от приемането на такива мерки. Във връзка с това, ако се окаже, че дори при липсата на въпроси относно тълкуването или валидността и дори в случай на отказ от страна на компетентните юрисдикции да сезират Съда на ЕС с преюдициално запитване за тълкуване или преценка на валидността на правото на Съюза различни административни органи и/или юрисдикции на държава членка продължават системно да възприемат различни становища относно привързването на една и съща доставка на услуги по отношение на доставчика, от една страна, и на получателя, от друга страна, като по този начин нарушават именно принципа на данъчен неутралитет, може да се приеме, че задълженията, които посочената държава членка има по силата на Шеста директива, са нарушени. (вж. точки 43—45; точка 2 от диспозитива)

ДДС, Възстановяване на недължимо платения данък, Национална правна уредба, предвиждаща възможността за предявяване на иск за връщане на недължимо платено пред различни юрисдикции, с различни срокове, според това дали става въпрос за получателя или за доставчика на услуги, Възможност за получателя на услуги да поиска възстановяване на данъка от доставчика на услугата след изтичането на срока за предявяване на иск от последния срещу данъчната администрация, Принцип на ефективност.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възстановяване на недължимо платения данък (Директива 77/388 на Съвета) Summary Принципът на ефективност допуска национална правна уредба относно връщане на недължимо платено, която предвижда по-дълъг давностен срок за предявяване на иск за връщане на недължимо платено по гражданското право, предявен от получателя на услуги срещу доставчика на тези услуги, които се облагат с данък върху добавената стойност, отколкото специалния давностен срок за предявяване на иск за възстановяване по данъчното право, предявен от този доставчик срещу данъчната администрация, за да може това данъчнозадължено лице действително да поиска възстановяването на този данък от данъчната администрация. Последното условие не е изпълнено, когато прилагането на такава правна уредба лишава напълно данъчнозадълженото лице от правото да получи от данъчната администрация възстановяване на недължимо платения данък върху добавената стойност, който то самото е трябвало да върне на получателя на предоставяните от него услуги. (вж. точка 42 и диспозитива)

Неизпълнение на задължения от държава членка, Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Ред и условия за упражняване, Член 183, Национална правна уредба, която позволява възстановяването на надвзетия ДДС само доколкото той надхвърля размера на данъка по получени доставки, произтичащ от все още неразплатените сделки.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary Не е изпълнила задълженията си по Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност държава членка, която задължава данъчнозадължените лица, чиято данъчна декларация разкрива наличие на надвзет данък по смисъла на член 183 от тази директива, за даден данъчен период, да прехвърлят тази разлика изцяло или отчасти към следващия данъчен период, ако не са платили изцяло съответната престация на своя доставчик, от което следва, че предвид това задължение някои данъчнозадължени лица, чиято данъчна декларация систематично разкрива наличие на надвзети данъци, са принудени да прехвърлят повече от веднъж тази разлика към следващия данъчен период. Всъщност съгласно въведената с Директива 2006/112 система изискуемостта на данъка върху добавената стойност, както и възникването и упражняването на правото на приспадане по принцип са независими от обстоятелството дали дължимата насрещна престация, включително и данъка върху добавената стойност, по дадена сделка е вече платена или не. Освен това съгласно същата директива възникването на правото на приспадане е подчинено само в някои конкретни случаи, изрично посочени в тази директива, на условието да е вече платена дължимата насрещна престация по сделката, от която произтича подлежащият на приспадане данък. С изключение на тези конкретни случаи това право на приспадане съществува независимо от това условие. Обвързването обаче с посоченото условие на възстановяването на надвзетия подлежащ на приспадане данък върху добавената стойност, което възстановяване представлява етапа, следващ възникването на посоченото право, може да има същите последици за правото на приспадане като прилагането на същото условие при възникването на това право. Ето защо то е от естество да постави под въпрос полезното действие на посоченото право на приспадане. Следователно плащането на дължимата насрещна престация по сделката, от която произтича подлежащият на приспадане данък върху добавената стойност, не би могло да представлява условие по смисъла на член 183 от Директива 2006/112, което държавите членки да могат да определят за възстановяването на надвзетия подлежащ на приспадане данък ДДС. (вж. точки 48, 52, 53 и 56 и диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директиви 77/388/ЕИО и 2006/112/ЕО, Възстановяване, Срок, Лихви, Прихващане, Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност, Защита на оправданите правни очаквания.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Summary 1. Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, разгледан във връзка с принципа на защита на оправданите правни очаквания, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда с обратна сила да се продължи срокът за възстановяване на надвзет данък върху добавената стойност, доколкото тази правна уредба лишава данъчнозадълженото лице от правото, с което е разполагало преди влизането ѝ в сила, да получи лихва за забава върху сумата, която трябва да му се възстанови. (вж. точка 41; точка 1 от диспозитива) 2. Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, разгледан в съответствие с принципа на данъчен неутралитет, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която общият срок за възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност, след изтичането на който се дължи лихва за забава върху сумата, която трябва да се възстанови, се продължава при започване на данъчна ревизия, като в резултат от това продължаване лихвата се дължи едва от датата на приключване на това производство, при положение че надвзетият данък вече е бил прехвърлен през трите данъчни периода, следващи този, през който надвзетият данък е бил налице. За сметка на това обстоятелството, че този общ срок е определен с продължителност от 45 дни, не е в разрез със споменатата разпоредба. (вж. точка 61; точка 2 от диспозитива) 3. Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска надвзетият данък върху добавената стойност да се възстановява чрез прихващане. Действително държавите членки със сигурност разполагат със свобода на действие при установяването на реда и условията за възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност, при положение че възстановяването се направи в разумен срок чрез плащане в брой или по равностоен начин и за данъчнозадълженото лице няма никакъв финансов риск. (вж. точки 64 и 67; точка 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 18, параграф 4, Национално законодателство, предвиждащо тригодишен давностен срок за възстановяването на надвзетия ДДС.

Дело C-472/08 Alstom Power Hydro срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās Tiesas Senāts) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Член 18, параграф 4 — Национално законодателство, предвиждащо тригодишен давностен срок за възстановяването на надвзетия ДДС“ Решение на Съда (първи състав) от 21 януари 2010 г. I ‐ 625 Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 18, параграф 4 от Директива 77/388 на Съвета) Член 18, параграф 4 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която предвижда тригодишен давностен срок за подаването на искане за възстановяване на надвзет ДДС, недължимо събран от данъчната администрация на тази държава. Такъв срок сам по себе си не може да направи упражняването на правото на приспадане практически невъзможно или прекомерно трудно, тъй като един тригодишен давностен срок по принцип е от естество да позволи на всяко полагащо обичайната дължима грижа данъчнозадължено лице действително да защити правата, които черпи от правовия ред на Съюза. (вж. точки 20—22 и диспозитива)