Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Извършени доставки, Контрол, Доставчик, който не разполага с необходимите средства, Понятие за данъчна измама -Задължение за служебно установяване на данъчната измама, Изискване за реална доставка на услугата, Задължение за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност, Съдебни спорове, Забрана за съда да квалифицира измамата като престъпление и да влошава положението на жалбоподателя.

Дело C-18/13 „МАКС ПЕН“ЕООД срещу Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“София (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град) „Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Извършени доставки — Контрол — Доставчик, който не разполага с необходимите средства — Понятие за данъчна измама — Задължение за служебно установяване на данъчната измама — Изискване за реална доставка на услугата — Задължение за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност — Съдебни спорове — Забрана за съда да квалифицира измамата като престъпление и да влошава положението на жалбоподателя“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 13 февруари 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Данък, начислен в издадените фактури от доставчик, който не разполага с необходимите средства за извършване на фактурираните услуги — Доставки, извършени от друг доставчик — Изключване на правото на приспадане — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Съдебно производство пред националния съд — Служебно прилагане на разпоредба на правото на Съюза, водещо до отклоняване от установената в национално правило забрана на reformatio in pejus — Задължение за националния съд — Липса — Изключение Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, забраняваща приспадането на данъка върху добавената стойност в случай на наличие на измама или злоупотреба — Тълкуване на националното право от националния съд в светлината на текста и целта на Директива 2006/112 — Съобразяване на вътрешното право в неговата цялост и прилагане на неговите методи за тълкуване (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължение за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност — Обхват — Задължение на данъчнозадължено лице да съблюдава националните счетоводни стандарти — Допустимост — Условия (Регламент № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета; членове 242 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. (вж. точка 32; точка 1 от диспозитива) Правото на Съюза не може да задължи националния съд да приложи служебно разпоредба на това право, когато подобно прилагане би довело до отклоняване от установения в неговото национално процесуално право принцип на забрана на reformatio in pejus. При все това не следва, че в спор, предмет на който от самото му начало е правото на приспадане на начисления в определени фактури данък върху добавената стойност, би могла да се прилага такава забрана за представянето от данъчната администрация в хода на съдебното производство на нови данни, които, доколкото се отнасят до същите фактури, не могат да се считат за влошаващи положението на данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане. (вж. точка 37) Когато националните юрисдикции имат задължението или възможността да съобразят служебно правните основания, изведени от задължителна норма на националното право, те трябва да направят това по отношение на задължителна норма на правото на Съюза като нормата, която изисква от националните административни и съдебни органи да откажат да признаят правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. При преценката дали позоваването на това право на приспадане е с измамна цел или с цел злоупотреба, тези юрисдикции следва да тълкуват националното право, доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, за да се постигне предвиденият от нея резултат, което изисква посочените юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от това право методи за тълкуване. В това отношение, дори и норма на националното право да квалифицира данъчната измама като престъпление и такава квалификация да може да бъде дадена единствено от наказателния съд, не следва, че подобна норма би била пречка съдът, комуто е възложено да прецени законосъобразността на ревизионен акт, с който се оспорва приспадането от данъчнозадължено лице на данъка върху добавената стойност, да изходи от обективните данни, представени от данъчната администрация, за да установи наличието на измама, при положение че съгласно друга разпоредба на националното право не е налице право на данъчен кредит за данък върху добавената стойност, който е „начислен неправомерно“. (вж. точки 38 и 39; точка 2 от диспозитива) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, доколкото по-специално изисква в член 242 от всяко данъчнозадължено лице да води достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на прилагане на данъка върху добавената стойност и на неговия контрол от данъчните органи, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съответната държава членка, в предвидените в член 273 от същата директива граници, да изисква от всяко данъчнозадължено лице да съблюдава в това отношение съвкупността от националните счетоводни стандарти, съответстващи на международните счетоводни стандарти, стига приетите в този смисъл мерки да не надхвърлят необходимото за постигането на целите да се осигури правилното събиране на данъка и предотвратяването на измамите. В това отношение Директива 2006/112 не допуска национална разпоредба, съгласно която услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от съответната доставка. Следователно моментът, в който данъкът става изискуем и следователно подлежи на приспадане от данъчнозадълженото лице, не може да бъде определен по общ начин чрез изпълнението на формалности като вписването в счетоводството на доставчиците на разходите, които те са направили за доставката на техните услуги. Освен това, ако са съобразени с тези граници, допълнителните национални счетоводни стандарти, които са създадени въз основа на международните счетоводни стандарти, приложими в Съюза при предвидените от Регламент № 1606/2002 условия, са допустими от правото на Съюза. (вж. точки 44, 46 и 48; точка 3 от диспозитива) Дело C-18/13 „МАКС ПЕН“ЕООД срещу Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“София (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град) „Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Извършени доставки — Контрол — Доставчик, който не разполага с необходимите средства — Понятие за данъчна измама — Задължение за служебно установяване на данъчната измама — Изискване за реална доставка на услугата — Задължение за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност — Съдебни спорове — Забрана за съда да квалифицира измамата като престъпление и да влошава положението на жалбоподателя“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 13 февруари 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Данък, начислен в издадените фактури от доставчик, който не разполага с необходимите средства за извършване на фактурираните услуги — Доставки, извършени от друг доставчик — Изключване на правото на приспадане — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Съдебно производство пред националния съд — Служебно прилагане на разпоредба на правото на Съюза, водещо до отклоняване от установената в национално правило забрана на reformatio in pejus — Задължение за националния съд — Липса — Изключение Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, забраняваща приспадането на данъка върху добавената стойност в случай на наличие на измама или злоупотреба — Тълкуване на националното право от националния съд в светлината на текста и целта на Директива 2006/112 — Съобразяване на вътрешното право в неговата цялост и прилагане на неговите методи за тълкуване (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължение за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност — Обхват — Задължение на данъчнозадължено лице да съблюдава националните счетоводни стандарти — Допустимост — Условия (Регламент № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета; членове 242 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. (вж. точка 32; точка 1 от диспозитива) Правото на Съюза не може да задължи националния съд да приложи служебно разпоредба на това право, когато подобно прилагане би довело до отклоняване от установения в неговото национално процесуално право принцип на забрана на reformatio in pejus. При все това не следва, че в спор, предмет на който от самото му начало е правото на приспадане на начисления в определени фактури данък върху добавената стойност, би могла да се прилага такава забрана за представянето от данъчната администрация в хода на съдебното производство на нови данни, които, доколкото се отнасят до същите фактури, не могат да се считат за влошаващи положението на данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане. (вж. точка 37) Когато националните юрисдикции имат задължението или възможността да съобразят служебно правните основания, изведени от задължителна норма на националното право, те трябва да направят това по отношение на задължителна норма на правото на Съюза като нормата, която изисква от националните административни и съдебни органи да откажат да признаят правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. При преценката дали позоваването на това право на приспадане е с измамна цел или с цел злоупотреба, тези юрисдикции следва да тълкуват националното право, доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, за да се постигне предвиденият от нея резултат, което изисква посочените юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от това право методи за тълкуване. В това отношение, дори и норма на националното право да квалифицира данъчната измама като престъпление и такава квалификация да може да бъде дадена единствено от наказателния съд, не следва, че подобна норма би била пречка съдът, комуто е възложено да прецени законосъобразността на ревизионен акт, с който се оспорва приспадането от данъчнозадължено лице на данъка върху добавената стойност, да изходи от обективните данни, представени от данъчната администрация, за да установи наличието на измама, при положение че съгласно друга разпоредба на националното право не е налице право на данъчен кредит за данък върху добавената стойност, който е „начислен неправомерно“. (вж. точки 38 и 39; точка 2 от диспозитива) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, доколкото по-специално изисква в член 242 от всяко данъчнозадължено лице да води достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на прилагане на данъка върху добавената стойност и на неговия контрол от данъчните органи, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съответната държава членка, в предвидените в член 273 от същата директива граници, да изисква от всяко данъчнозадължено лице да съблюдава в това отношение съвкупността от националните счетоводни стандарти, съответстващи на международните счетоводни стандарти, стига приетите в този смисъл мерки да не надхвърлят необходимото за постигането на целите да се осигури правилното събиране на данъка и предотвратяването на измамите. В това отношение Директива 2006/112 не допуска национална разпоредба, съгласно която услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от съответната доставка. Следователно моментът, в който данъкът става изискуем и следователно подлежи на приспадане от данъчнозадълженото лице, не може да бъде определен по общ начин чрез изпълнението на формалности като вписването в счетоводството на доставчиците на разходите, които те са направили за доставката на техните услуги. Освен това, ако са съобразени с тези граници, допълнителните национални счетоводни стандарти, които са създадени въз основа на международните счетоводни стандарти, приложими в Съюза при предвидените от Регламент № 1606/2002 условия, са допустими от правото на Съюза. (вж. точки 44, 46 и 48; точка 3 от диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 18, буква в) и членове 74 и 80, Преустановяване на облагаемата икономическа дейност, Дерегистрация по ДДС на данъчнозадълженото лице от данъчната администрация, Задържане на стоки, довело до приспадане на ДДС, Данъчна основа, Пазарна стойност или покупна стойност, Определяне към момента на доставката, Непосредствено действие на член 74.

Дело C-142/12 Христомир Маринов срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 18, буква в) и членове 74 и 80 — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Дерегистрация по ДДС на данъчнозадълженото лице от данъчната администрация — Задържане на стоки, довело до приспадане на ДДС — Данъчна основа — Пазарна стойност или покупна стойност — Определяне към момента на доставката — Непосредствено действие на член 74“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 8 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Понятие — Дерегистрация по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице — Включване (член 18, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Пазарна цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи — Недопустимост — Условия (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Член 74 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 18, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и до преустановяването на облагаемата икономическа дейност, произтичащо от дерегистрацията по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице. Всъщност основната цел на посочената разпоредба е да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства. (вж. точки 27 и 28; точка 1 от диспозитива) Член 74 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която в случаите на преустановяване на облагаемата икономическа дейност предвижда, че данъчната основа на доставката е пазарната цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи, освен ако тази цена съответства на практика на остатъчната стойност на посочените активи към същата дата и по този начин се отчита промяната на стойността на тези активи от датата на тяхното придобиване до датата на преустановяването на облагаемата икономическа дейност. (вж. точка 35; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 40; точка 3 от диспозитива) Дело C-142/12 Христомир Маринов срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 18, буква в) и членове 74 и 80 — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Дерегистрация по ДДС на данъчнозадълженото лице от данъчната администрация — Задържане на стоки, довело до приспадане на ДДС — Данъчна основа — Пазарна стойност или покупна стойност — Определяне към момента на доставката — Непосредствено действие на член 74“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 8 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Понятие — Дерегистрация по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице — Включване (член 18, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Пазарна цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи — Недопустимост — Условия (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Член 74 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 18, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и до преустановяването на облагаемата икономическа дейност, произтичащо от дерегистрацията по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице. Всъщност основната цел на посочената разпоредба е да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства. (вж. точки 27 и 28; точка 1 от диспозитива) Член 74 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която в случаите на преустановяване на облагаемата икономическа дейност предвижда, че данъчната основа на доставката е пазарната цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи, освен ако тази цена съответства на практика на остатъчната стойност на посочените активи към същата дата и по този начин се отчита промяната на стойността на тези активи от датата на тяхното придобиване до датата на преустановяването на облагаемата икономическа дейност. (вж. точка 35; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 40; точка 3 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Право на приспадане, Непарична вноска, Разрушаване на недвижими имоти, Нови конструкции, Корекция.

Дело C-234/11 „ТЕЦ Хасково“ АД срещу Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Право на приспадане — Непарична вноска — Разрушаване на недвижими имоти — Нови конструкции — Корекция“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 18 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (членове 185—187 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на данъка — Понятие — Разрушаване на сграда и заместването ѝ с по-модернизирана конструкция със същото предназначение — Изключване (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 31) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че разрушаване на множество сгради за производство на енергия и тяхното заместване с по-модерни сгради със същото предназначение не представляват промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на данъка върху добавената стойност във връзка с платения вече данък, която е настъпила след изготвяне на справка-декларацията по данък върху добавената стойност и която поради това не създава задължение за извършване на корекция на това приспадане. Заместването на остарели конструкции с по-модерни сгради със същото предназначение и следователно използването на последните за облагаеми впоследствие сделки не прекъсва изобщо пряката връзка, която съществува между, от една страна, придобиването преди това на съответните сгради, и от друга страна, икономическите дейности, осъществени впоследствие от данъчнозадълженото лице. По този начин придобиването на разглежданите имоти, а след това и разрушаването им с оглед на тяхното модернизиране, могат да се разглеждат като последователност от свързани помежду си доставки, имащи за предмет осъществяването на облагаеми доставки на същото основание, каквото е покупката на нови недвижими имоти и тяхното пряко използване. Това тълкуване е валидно на още по-голямо основание при обстоятелства, при които придобитите сгради са били разрушени само частично, нови сгради са били изградени на същите, преди това придобити площи и някои отпадъци от разрушаването на старите сгради са били препродадени, като тези продажби са довели до облагаеми впоследствие доставки. (вж. точки 34—36 и диспозитива) Дело C-234/11 „ТЕЦ Хасково“ АД срещу Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Право на приспадане — Непарична вноска — Разрушаване на недвижими имоти — Нови конструкции — Корекция“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 18 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (членове 185—187 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на данъка — Понятие — Разрушаване на сграда и заместването ѝ с по-модернизирана конструкция със същото предназначение — Изключване (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 31) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че разрушаване на множество сгради за производство на енергия и тяхното заместване с по-модерни сгради със същото предназначение не представляват промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на данъка върху добавената стойност във връзка с платения вече данък, която е настъпила след изготвяне на справка-декларацията по данък върху добавената стойност и която поради това не създава задължение за извършване на корекция на това приспадане. Заместването на остарели конструкции с по-модерни сгради със същото предназначение и следователно използването на последните за облагаеми впоследствие сделки не прекъсва изобщо пряката връзка, която съществува между, от една страна, придобиването преди това на съответните сгради, и от друга страна, икономическите дейности, осъществени впоследствие от данъчнозадълженото лице. По този начин придобиването на разглежданите имоти, а след това и разрушаването им с оглед на тяхното модернизиране, могат да се разглеждат като последователност от свързани помежду си доставки, имащи за предмет осъществяването на облагаеми доставки на същото основание, каквото е покупката на нови недвижими имоти и тяхното пряко използване. Това тълкуване е валидно на още по-голямо основание при обстоятелства, при които придобитите сгради са били разрушени само частично, нови сгради са били изградени на същите, преди това придобити площи и някои отпадъци от разрушаването на старите сгради са били препродадени, като тези продажби са довели до облагаеми впоследствие доставки. (вж. точки 34—36 и диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Корекция, Кражба на стоки.

Дело C-550/11 ЕТ „ПИГИ — Павлета Димова“ срещу Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Корекция — Кражба на стоки“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 4 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Възможност на държавите членки да изискват корекция в случай на кражба — Понятие за кражба (член 185, параграф 2 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 21 и 25) Член 185, параграф 2 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национални данъчни разпоредби, които при установена липса на облагаеми с данък върху добавената стойност стоки изискват корекция на данъчния кредит, ползван от данъчнозадълженото лице при придобиването на тези стоки, в случай че същите са му били откраднати и извършителят на кражбата не е разкрит. Всъщност държавите членки могат да предвидят извършването на корекция на ползван данъчен кредит във всички случаи на кражба на вещи, които пораждат право на приспадане на данък върху добавената стойност, и то независимо дали свързаните с кражбата обстоятелства са напълно изяснени или не. В това отношение, когато използват предвидената в член 185, параграф 2, втора алинея от Директивата възможност, във вътрешното си данъчно законодателство държавите членки могат да използват формулировки, които се различават от употребените в съответната оправомощаваща разпоредба на Директивата, при условие че тези формулировки отразяват преследваната с Директивата цел. Доколкото по принцип понятието „кражба“ е понятие от областта на наказателното право, държавите членки могат да използват формулировки, които според тях са по-подходящи в контекста на данъчния нормативен режим, предназначен да осигури прилагането на разпоредба от правото на Съюза в областта на корекциите на данъка върху добавената стойност. Следователно и доколкото кражбата води до „липса“ на съответните стоки, която прави невъзможно използването им за целите на облагаеми сделки, националното данъчно законодателство — посочващо „установяването на липси“ като основание за извършването на корекция на ползвания данъчен кредит — и прилагането му от компетентния административен орган трябва да се считат за съставляващи надлежно прилагане на член 185, параграф 2, втора алинея от Директивата. (вж. точки 29, 32, 34, 35 и 37 и диспозитива) Дело C-550/11 ЕТ „ПИГИ — Павлета Димова“ срещу Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Корекция — Кражба на стоки“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 4 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Възможност на държавите членки да изискват корекция в случай на кражба — Понятие за кражба (член 185, параграф 2 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 21 и 25) Член 185, параграф 2 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национални данъчни разпоредби, които при установена липса на облагаеми с данък върху добавената стойност стоки изискват корекция на данъчния кредит, ползван от данъчнозадълженото лице при придобиването на тези стоки, в случай че същите са му били откраднати и извършителят на кражбата не е разкрит. Всъщност държавите членки могат да предвидят извършването на корекция на ползван данъчен кредит във всички случаи на кражба на вещи, които пораждат право на приспадане на данък върху добавената стойност, и то независимо дали свързаните с кражбата обстоятелства са напълно изяснени или не. В това отношение, когато използват предвидената в член 185, параграф 2, втора алинея от Директивата възможност, във вътрешното си данъчно законодателство държавите членки могат да използват формулировки, които се различават от употребените в съответната оправомощаваща разпоредба на Директивата, при условие че тези формулировки отразяват преследваната с Директивата цел. Доколкото по принцип понятието „кражба“ е понятие от областта на наказателното право, държавите членки могат да използват формулировки, които според тях са по-подходящи в контекста на данъчния нормативен режим, предназначен да осигури прилагането на разпоредба от правото на Съюза в областта на корекциите на данъка върху добавената стойност. Следователно и доколкото кражбата води до „липса“ на съответните стоки, която прави невъзможно използването им за целите на облагаеми сделки, националното данъчно законодателство — посочващо „установяването на липси“ като основание за извършването на корекция на ползвания данъчен кредит — и прилагането му от компетентния административен орган трябва да се считат за съставляващи надлежно прилагане на член 185, параграф 2, втора алинея от Директивата. (вж. точки 29, 32, 34, 35 и 37 и диспозитива)