Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква в), Възмездни доставки на услуги, Член 26, параграф 1, Сделки, третирани като възмездни доставки на услуги, Член 56, параграф 2, Определяне на мястото на данъчно привързване, Отдаване под наем на превозни средства, Предоставяне на автомобили на разположение на служители.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 17, параграфи 2 и 6, Директива 2006/112/ЕО, Членове 168 и 176, Изключване на правото на приспадане, Получаване на услуги за нощуване и хранене, Клауза „standstill“, Присъединяване към Европейския съюз.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 77/388/ЕИО, Член 17, параграф 5, трета алинея, Приложно поле, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми доставки и за освободени доставки (стоки и услуги със смесено предназначение), Определяне на предназначението на стоки и услуги, придобити за строителство, използване, обслужване и поддръжка на сграда, която отчасти служи за извършването на доставки, които предоставят право на приспадане, и отчасти за доставки, които не предоставят право на приспадане, Изменение на националната правна уредба, която предвижда реда за изчисляване на подлежащата на приспадане част, Член 20, Корекция на приспаданията, Правна сигурност, Оправдани правни очаквания.

Дело C-332/14 Wolfgang und Dr. Wilfried Rey Grundstücksgemeinschaft GbR срещу Finanzamt Krefeld (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 77/388/ЕИО — Член 17, параграф 5, трета алинея — Приложно поле — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми доставки и за освободени доставки (стоки и услуги със смесено предназначение) — Определяне на предназначението на стоки и услуги, придобити за строителство, използване, обслужване и поддръжка на сграда, която отчасти служи за извършването на доставки, които предоставят право на приспадане, и отчасти за доставки, които не предоставят право на приспадане — Изменение на националната правна уредба, която предвижда реда за изчисляване на подлежащата на приспадане част — Член 20 — Корекция на приспаданията — Правна сигурност — Оправдани правни очаквания“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 9 юни 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Отдаване под наем на сграда за търговски и жилищни нужди — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Задължение за категоризиране на използваните за строителството, придобиването, използването, обслужването или поддръжката на сграда стоки и услуги от получени доставки преди пропорционалното изчисляване за стоките и услугите със смесено предназначение — Липса — Критерий за разпределяне, различен от основания на оборота — Допустимост — Условие (член 17, параграф 5 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Обстоятелства, вземани в предвид за определянето на размера на приспадане — Приемане на критерий за разпределяне, различен от основания на оборота — Включване (член 20 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Промяна на обстоятелствата, вземани предвид за определянето на размера на приспадане — Липса на преходен режим — Допустимост с оглед на принципите за защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност — Условия (член 20 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Член 17, параграф 5 от Шеста директива 77/388/EИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която при извършването на доставки дадена сграда е използвана за извършването на някои доставки, които предоставят право на приспадане, и на други доставки, които не предоставят право на приспадане, държавите членки не са длъжни да предвидят, че използваните за строителството, придобиването, използването, обслужването или поддръжката на тази сграда стоки и услуги от получени доставки първо се категоризират според вида на тези различни доставки, когато това категоризиране е трудно осъществимо, така че след това да се определи само правото на приспадане, дължимо за стоките и услугите, използвани едновременно за някои доставки, които предоставят правото на приспадане, и за други, които не предоставят това право, като това право на приспадане се определя посредством прилагането на основан на оборота критерий за разпределение, или, при условие че този метод гарантира по-точното определяне на подлежащата на приспадане част — според площта. Безспорно, предвид разликата в обхвата на правото на приспадане в зависимост от предназначението на обложените с данък върху добавената стойност (ДДС) стоки и услуги, държавите членки по принцип са длъжни да предвидят, че при определянето на размера на своето право на приспадане данъчнозадължените лица първо трябва да категоризират придобитите по получени доставки стоки и услуги според вида на различните извършени доставки, за които те са били предназначени, и след това да приложат спрямо стоките или услугите режима на приспадане, който съответства на предназначението им, като се има предвид, че по отношение на стоките и услугите, които не се отнасят до един-единствен вид доставки, следва да се прилага предвидената в член 17, параграф 5 от посочената директива уредба. Национално законодателство обаче може най-напред да позволи на данъчнозадължените лица да не категоризират тези стоки и услуги, независимо от предназначението, за което ще се използват, когато тези стоки и услуги се отнасят до придобиването или строителството на сграда със смесено предназначение и това категоризиране е трудно осъществимо на практика. На следващо място, държавите членки могат въз основа на възможностите, предвидени в член 17, параграф 5, трета алинея от посочената директива, да прилагат метод за изчисление, който е различен от състоящия се в прилагането на основан на оборота критерий за разпределение, по-специално при условие че възприетият метод гарантира по-точно определяне на подлежащата на приспадане част на ДДС, платен по получени доставки, в сравнение с прилагането на първия метод. Посоченото условие обаче не означава, че избраният метод трябва непременно да бъде възможно най-точният. Изискването е само избраният метод да гарантира по-точен резултат от произтичащия от прилагането на основания на оборота критерий за разпределение. На последно място, изборът на държава членка да използва метод за приспадане, който е различен от предвидения в Шеста директива, не поставя под въпрос правото, с което разполага тази държава, да предвиди, че данъчнозадължените лица не са длъжни да отнесат към конкретна извършена доставка всяка от стоките или услугите, използвани за придобиването или построяването на сграда със смесено предназначение, доколкото изискването за точност се отнася до реда за изчисляването на частта от сумата по ДДС, която поражда право на приспадане, а не до категоризирането на използваните стоки и услуги. (вж. т. 26, 28, 32, 33, 35 и 36; т. 1 от диспозитива) Член 20 от Шеста директива 77/388/EИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че изисква да се направи корекция на приспаданията на данъка върху добавената стойност, извършени за стоки или услуги по член 17, параграф 5 от посочената директива, вследствие на приемането през разглеждания период на корекция на използван за изчисляването на приспаданията критерий за разпределянето на данъка, с който се дерогира предвиденият в същата директива метод на определяне на правото на приспадане. Всъщност член 20, параграф 1, буква б) от посочената директива предвижда, че първоначално определената сума за приспадане се коригира, когато след подаване на декларацията възникнат някои изменения на елементите, въз основа на които е определена сумата за приспадане. Критерият за разпределяне, а следователно и методът за изчисляване на размера на прилаганото приспадане, представляват данни, които се вземат предвид при определянето на сумите за приспадане по смисъла на член 20, параграф 1, буква б) от Шеста директива. (вж. т. 38, 42 и 47; т. 2 от диспозитива) Общите принципи на правото на Европейския съюз на правната сигурност и на защитата на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат приложимо национално законодателство, което не предвижда изрично корекция по смисъла на член 20 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, на платения по получени доставки данък вследствие на изменението на използвания за изчисляването на някои приспадания критерий за разпределение на данъка върху добавената стойност, нито предвижда преходна уредба, въпреки че върховният съд е признал по принцип за подходящо разпределението на платения по получени доставки данък, извършено от данъчнозадълженото лице в съответствие с приложимия преди изменението критерий за разпределение. Всъщност, що се отнася до липсата на изрично указване в дадено национално законодателство на задължението да се извърши корекция в случай на изменение на метода за изчисляване на правото на приспадане, това задължение произтича от разпоредбите на член 20 от Шеста директива. Когато прилагат разпоредбите на своето вътрешно право, с което се транспонира дадена директива, държавите членки обаче са длъжни да тълкуват тези разпоредби във възможно най-голяма степен в съответствие с тази директива. Следователно принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания не могат да се тълкуват в смисъл, че за да се наложи корекция на правото на приспадане в случай на изменение на метода за изчисляване на това право, задължителният характер на тази корекция трябва да е бил изрично указан в националното законодателство, по силата на което е направено изменението. Все пак в особени ситуации, в които принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания го налагат, може да е необходимо да се въведе такава съобразена с обстоятелствата уредба. Така даден национален законодател може да допусне нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, когато внезапно и непредвидимо приеме нов закон, който отменя право, от което до този момент се ползват данъчнозадължените лица, без да им остави необходимото време, за да се адаптират, и то при положение че целта, която трябва да се постигне, не го налага. Това се налага по-специално когато данъчнозадължените лица трябва да разполагат с време, за да се адаптират, когато отмяната на правото, с което са разполагали до момента, ги задължава да предприемат съответни икономически корекции. Дори обаче да се предположи, че изменение на националното законодателство, което определя метода за изчисляване на правото на приспадане, може да се счита за внезапно и непредвидимо, от една страна, следва да се отбележи, че последицата от изменение на метода за изчисляване не е отмяната на правото на приспадане, с което разполагат данъчнозадължените лица, а изменение на неговия обхват. От друга страна, това изменение само по себе си не води до предприемането на съответни икономически корекции от страна на данъчнозадължените лица, поради което времето за адаптиране не е абсолютно необходимо. (вж. т. 52—54, 57—62 и 65; т. 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, ДДС, Облагаеми сделки, Употреба за нуждите на икономическата дейност на стоки, придобити „в рамките на икономическата дейност“, Третиране като възмездна доставка, Данъчна основа.

Дело C-128/14 Staatssecretaris van Financiën срещу Het Oudeland Beheer BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — ДДС — Облагаеми сделки — Употреба за нуждите на икономическата дейност на стоки, придобити „в рамките на икономическата дейност“ — Третиране като възмездна доставка — Данъчна основа“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 28 април 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на стока за нуждите на осъществяваната икономическа дейност — Третиране като възмездна доставка на стоки — Цел — Стока, произведена, изградена, добита или преработена в рамките на икономическата дейност — Понятие (член 5, параграф 7, буква a) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на стока за нуждите на осъществяваната икономическа дейност — Сграда в строеж върху терен, завършена от трето лице и отдадена под наем от данъчнозадължено лице, титуляр на вещно право върху посочените имоти — Третиране като възмездна доставка на стоки — Данъчна основа — Себестойност на имоти, състояща се от стойността на вещното право и разходите за довършване на строежа — Включване — Условие — Незабавното и пълно приспадане на данъка върху добавената стойност, платен върху споменатите елементи от себестойността (член 5, параграф 7, буква a) и член 11, A, параграф 1, буква б) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Сграда в строеж върху терен, завършена от трето лице и отдадена под наем от данъчнозадължено лице, титуляр на вещно право върху посочените имоти — Третиране като възмездна доставка на стоки — Данъчна основа, състояща се от себестойността на имотите, и по-специално от стойността на вещното право — Определяне чрез позоваване на остатъчната стойност на посоченото вещно право към момента на доставката (член 5, параграф 7, буква a) и член 11, A, параграф 1, буква б) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Вж. текста на решението. (вж. т. 29—32) Член 11, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че стойността на вещно право, което дава на титуляря си право на ползване върху недвижим имот, и разходите за довършване на построена в него офис сграда могат да се включат в данъчната основа на доставка по член 5, параграф 7, буква а) от тази директива, изменена, ако данъчнозадълженото лице вече е платило за тях данък върху добавената стойност (ДДС), който обаче веднага и изцяло е приспаднало. Всъщност, макар възможността за приравнено на възмездна доставка третиране да не може да се използва за събиране на ДДС за стоки, за които при предходно облагане данъчнозадълженото лице вече е платило ДДС, когато платеният за елементите от себестойността на тези стоки ДДС впоследствие е приспаднат, третирането като възмездна доставка не води до повторно облагане. Всъщност тези елементи не трябва да се включват в данъчната основа по член 5, параграф 7, буква а) от Шеста директива единствено когато платеният за тях ДДС е останал за сметка на данъчнозадълженото лице, тъй като то не го е приспаднало. (вж. т. 41, 43 и 46; т. 1 от диспозитива) В случай, когато парцел и намираща се в него сграда в строеж са придобити посредством учредяване на вещно право, което дава на титуляря си право на ползване на тези недвижими имоти, член 11, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че стойността на вещното право, което следва да се вземе предвид в данъчната основа за доставка по член 5, параграф 7, буква а) от същата директива, съответства на стойността на ежегодно дължимите като възнаграждение суми за оставащия срок на действие на договора, коригирани или капитализирани по същия метод като този, използван за определяне на стойността на учреденото право на дългосрочно ползване. Всъщност, когато доставката по член 5, параграф 7, буква а) от Шеста директива не се извършва едновременно с учредяването на правото на дългосрочно ползване, а след него, стойността на това право, която следва да се вземе предвид при определяне на данъчната основа, съответства на неговата остатъчна стойност към момента на доставката. (вж. т. 55 и 61; т. 2 от диспозитива)

Преюдициални запитвания — ДДС — Шеста директива — Преходен режим на търговията между държавите членки — Стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Данъчна измама, извършена в държавата членка на пристигане — Вземане предвид на данъчната измама в държавата членка на изпращане — Отказ да се признаят правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Липса на разпоредби на националното право.

Съединени дела C-131/13, C-163/13 и C-164/13 Staatssecretaris van Financiën срещу Schoenimport „Italmoda“ Mariano Previti vof и Turbu.com BV, Turbu.com Mobile Phone’s BV срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициални запитвания, отправени от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициални запитвания — ДДС — Шеста директива — Преходен режим на търговията между държавите членки — Стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Данъчна измама, извършена в държавата членка на пристигане — Вземане предвид на данъчната измама в държавата членка на изпращане — Отказ да се признаят правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Липса на разпоредби на националното право“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 18 декември 2014 г. Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Недопустимост (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Сделка, която е част от измама с данък върху добавената стойност — Данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае за наличието на данъчната измама — Национална правна уредба, която не предвижда отказ на ползването на правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване, когато е налице данъчна измама — Задължение за националните административни и съдебни органи да откажат ползването на такива права (член 17, параграфи 2 и 3, член 28б, част А, параграф 2 и член 28в, част А, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Сделки, при които не е налице измама с данък върху добавената стойност, но са част от верига доставки, която включва сделка, извършена с измамна цел — Данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае за наличието на данъчната измама — Данъчна измама, извършена в държава членка, различна от държавата членка, в която е поискано да се ползват правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Национална правна уредба, която не предвижда отказ за такова ползване, когато е налице данъчна измама — Липса на последици — Задължение за националните административни и съдебни органи да откажат ползването на такива права (член 17, параграфи 2 и 3, член 28б, част А, параграф 2 и член 28в, част А, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 35, 38 и 39) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че националните административни и съдебни органи следва да откажат на данъчнозадължено лице, в рамките на вътреобщностна доставка, ползването на правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност дори ако в националното право няма разпоредби, предвиждащи такъв отказ, стига с оглед на обективни фактори да е установено, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за съответното право, е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки. Всъщност по принцип националните административни и съдебни органи трябва да откажат ползването на право, предвидено от Шеста директива и предявено с измамна цел или с цел злоупотреба, независимо дали се касае за права на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност за вътреобщностна доставка. Когато в националния правен ред липсват специални разпоредби в този смисъл, националният съд следва да установи дали в правото на съответната държава членка съществуват правни норми — било разпоредба или общ принцип за забрана на злоупотребата с право, или пък други разпоредби относно данъчната измама или избягването на данъци, които биха могли да се тълкуват в съответствие с изискванията на правото на Съюза относно борбата срещу данъчната измама. Ако обаче се окаже, че националното право не съдържа такива норми, които да подлежат на конформно тълкуване, оттук не може да се заключи, че за националните административни и съдебни органи има пречка да спазят въпросните изисквания и съответно в случай на измама да откажат предимството, което произтича от правото, предвидено в Шеста директива. Вярно е, че държавата членка няма как да се позовава на самата директива срещу данъчнозадължено лице, но доколкото действията с цел злоупотреба или с измамна цел не могат да обосноват предвидено от правния ред на Съюза право, отказът на предимство, което произтича от Шеста директива, не води до възлагането на съответния частноправен субект на задължение съгласно тази директива, а е просто последица от констатацията, че обективните предпоставки, които са предвидени от същата директива за получаване на търсеното предимство, в действителност не са изпълнени. При такова положение не може да се изисква изрично разрешение, за да могат националните административни и съдебни органи да откажат предимство съгласно общата система на данъка върху добавената стойност, тъй като тази последица трябва да се смята за вътрешноприсъща на посочената система. Освен това данъчнозадълженото лице, което е създало условията за получаване на дадено право само с участието си в сделки с цел измама, очевидно не може да се позовава на принципите на защита на оправданите правни очаквания или на правна сигурност, за да се противопостави на отказа за предоставяне на съответното право. На последно място, след като отказът на ползването на право, което произтича от общата система на данъка върху добавената стойност, в случай на участие на данъчнозадълженото лице в измама е просто последица от неизпълнението на условията, които релевантните разпоредби на Шеста директива предвиждат в това отношение, то този отказ няма характера на наказание или санкция по смисъла на член 7 от Европейската конвенция за правата на човека или на член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз. (вж. точки 49, 51—55, 57 и 59—62; точка 2 от диспозитива) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че на данъчнозадълженото лице, което е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки, може да бъде отказано ползването на тези права, независимо че посочената измама е извършена в държава членка, различна от държавата членка, в която е поискано ползването на въпросните права, и че това данъчнозадължено лице е спазило в последната държава членка формалните условия, предвидени от националното законодателство за ползването на тези права. (вж. точка 69; точка 3 от диспозитива) Съединени дела C-131/13, C-163/13 и C-164/13 Staatssecretaris van Financiën срещу Schoenimport „Italmoda“ Mariano Previti vof и Turbu.com BV, Turbu.com Mobile Phone’s BV срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициални запитвания, отправени от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициални запитвания — ДДС — Шеста директива — Преходен режим на търговията между държавите членки — Стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Данъчна измама, извършена в държавата членка на пристигане — Вземане предвид на данъчната измама в държавата членка на изпращане — Отказ да се признаят правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Липса на разпоредби на националното право“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 18 декември 2014 г. Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Недопустимост (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Сделка, която е част от измама с данък върху добавената стойност — Данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае за наличието на данъчната измама — Национална правна уредба, която не предвижда отказ на ползването на правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване, когато е налице данъчна измама — Задължение за националните административни и съдебни органи да откажат ползването на такива права (член 17, параграфи 2 и 3, член 28б, част А, параграф 2 и член 28в, част А, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Сделки, при които не е налице измама с данък върху добавената стойност, но са част от верига доставки, която включва сделка, извършена с измамна цел — Данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае за наличието на данъчната измама — Данъчна измама, извършена в държава членка, различна от държавата членка, в която е поискано да се ползват правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване — Национална правна уредба, която не предвижда отказ за такова ползване, когато е налице данъчна измама — Липса на последици — Задължение за националните административни и съдебни органи да откажат ползването на такива права (член 17, параграфи 2 и 3, член 28б, част А, параграф 2 и член 28в, част А, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 35, 38 и 39) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че националните административни и съдебни органи следва да откажат на данъчнозадължено лице, в рамките на вътреобщностна доставка, ползването на правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност дори ако в националното право няма разпоредби, предвиждащи такъв отказ, стига с оглед на обективни фактори да е установено, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за съответното право, е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки. Всъщност по принцип националните административни и съдебни органи трябва да откажат ползването на право, предвидено от Шеста директива и предявено с измамна цел или с цел злоупотреба, независимо дали се касае за права на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност за вътреобщностна доставка. Когато в националния правен ред липсват специални разпоредби в този смисъл, националният съд следва да установи дали в правото на съответната държава членка съществуват правни норми — било разпоредба или общ принцип за забрана на злоупотребата с право, или пък други разпоредби относно данъчната измама или избягването на данъци, които биха могли да се тълкуват в съответствие с изискванията на правото на Съюза относно борбата срещу данъчната измама. Ако обаче се окаже, че националното право не съдържа такива норми, които да подлежат на конформно тълкуване, оттук не може да се заключи, че за националните административни и съдебни органи има пречка да спазят въпросните изисквания и съответно в случай на измама да откажат предимството, което произтича от правото, предвидено в Шеста директива. Вярно е, че държавата членка няма как да се позовава на самата директива срещу данъчнозадължено лице, но доколкото действията с цел злоупотреба или с измамна цел не могат да обосноват предвидено от правния ред на Съюза право, отказът на предимство, което произтича от Шеста директива, не води до възлагането на съответния частноправен субект на задължение съгласно тази директива, а е просто последица от констатацията, че обективните предпоставки, които са предвидени от същата директива за получаване на търсеното предимство, в действителност не са изпълнени. При такова положение не може да се изисква изрично разрешение, за да могат националните административни и съдебни органи да откажат предимство съгласно общата система на данъка върху добавената стойност, тъй като тази последица трябва да се смята за вътрешноприсъща на посочената система. Освен това данъчнозадълженото лице, което е създало условията за получаване на дадено право само с участието си в сделки с цел измама, очевидно не може да се позовава на принципите на защита на оправданите правни очаквания или на правна сигурност, за да се противопостави на отказа за предоставяне на съответното право. На последно място, след като отказът на ползването на право, което произтича от общата система на данъка върху добавената стойност, в случай на участие на данъчнозадълженото лице в измама е просто последица от неизпълнението на условията, които релевантните разпоредби на Шеста директива предвиждат в това отношение, то този отказ няма характера на наказание или санкция по смисъла на член 7 от Европейската конвенция за правата на човека или на член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз. (вж. точки 49, 51—55, 57 и 59—62; точка 2 от диспозитива) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че на данъчнозадълженото лице, което е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки, може да бъде отказано ползването на тези права, независимо че посочената измама е извършена в държава членка, различна от държавата членка, в която е поискано ползването на въпросните права, и че това данъчнозадължено лице е спазило в последната държава членка формалните условия, предвидени от националното законодателство за ползването на тези права. (вж. точка 69; точка 3 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 77/388/ЕИО, Член 17, параграф 5, трета алинея, буква в), Член 19, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Сделки за финансов лизинг, Стоки или услуги със смесено предназначение, Правило за определяне на подлежащата на приспадане част от ДДС, Дерогационен режим, Условия.

Keywords Summary Keywords Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Сделки за финансов лизинг — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Критерий за разпределяне, различен от този, който се основава на оборота — Допустимост — Условие (член 17, параграф 5, трета алинея, буква в) от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 17, параграф 5, трета алинея, буква в) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността държава членка да задължи банка, която упражнява по-специално дейност по финансов лизинг, да включи в числителя и в знаменателя на дроб, която служи за определяне на една и съща подлежаща на приспадане част за всички свои стоки и услуги със смесено предназначение, само частта от плащанията, извършвани от клиентите по техните договори за финансов лизинг, която съответства на лихвите, когато използването на тези стоки и услуги се налага преди всичко в резултат на финансирането и управлението на тези договори. Несъмнено при упражняването на тази възможност, предоставена в член 17, параграф 5, трета алинея, буква в) от Шеста директива, да дерогира предвиденото в същата директива правило за изчисляване, всяка държава членка е длъжна да се съобразява с целта и структурата на тази директива и да спазва принципите, на които се основава общата система на данъка върху добавената стойност. Като се вземат предвид обаче, на първо място, текстът на член 17, параграф 5, трета алинея, буква в) от Шеста директива, на второ място, контекстът, в който се вписва тази разпоредба, на трето място, принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност, както и, на четвърто място, целта на член 17, параграф 5, трета алинея от тази директива, всяка държава членка, която упражнява възможността, предоставена в член 17, параграф 5, трета алинея, буква в) от Шеста директива, трябва да следи за това условията на изчисляване на подлежащата на приспадане част от данъка върху добавената стойност да позволяват да се установи с най-голяма точност частта от този данък, която се отнася до сделки, пораждащи право на приспадане. Всъщност присъщият на общата система на данъка върху добавената стойност принцип на неутралност изисква условията за изчисляване на приспадането да отразяват обективно действителната част от разходите, понесени за получаването на стоките и услугите със смесено предназначение, която може да се приспадне от сделките, пораждащи право на приспадане. За тази цел Шеста директива допуска държавите членки да прилагат за дадена сделка метод или критерий за разпределяне, различен от метода, основан на оборота, при условие че този метод гарантира по-точно определяне на подлежащата на приспадане част на данъка върху добавената стойност, платен по получени доставки, в сравнение с прилагането на метода, основан на оборота. (вж. точки 27, 30—32 и 35 и диспозитива) Дело C-183/13 Fazenda Pública срещу Banco Mais SA (Преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal Administrativo) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 77/388/ЕИО — Член 17, параграф 5, трета алинея, буква в) — Член 19 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Сделки за финансов лизинг — Стоки или услуги със смесено предназначение — Правило за определяне на подлежащата на приспадане част от ДДС — Дерогационен режим — Условия“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 10 юли 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Сделки за финансов лизинг — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Критерий за разпределяне, различен от този, който се основава на оборота — Допустимост — Условие (член 17, параграф 5, трета алинея, буква в) от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграф 5, трета алинея, буква в) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността държава членка да задължи банка, която упражнява по-специално дейност по финансов лизинг, да включи в числителя и в знаменателя на дроб, която служи за определяне на една и съща подлежаща на приспадане част за всички свои стоки и услуги със смесено предназначение, само частта от плащанията, извършвани от клиентите по техните договори за финансов лизинг, която съответства на лихвите, когато използването на тези стоки и услуги се налага преди всичко в резултат на финансирането и управлението на тези договори. Несъмнено при упражняването на тази възможност, предоставена в член 17, параграф 5, трета алинея, буква в) от Шеста директива, да дерогира предвиденото в същата директива правило за изчисляване, всяка държава членка е длъжна да се съобразява с целта и структурата на тази директива и да спазва принципите, на които се основава общата система на данъка върху добавената стойност. Като се вземат предвид обаче, на първо място, текстът на член 17, параграф 5, трета алинея, буква в) от Шеста директива, на второ място, контекстът, в който се вписва тази разпоредба, на трето място, принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност, както и, на четвърто място, целта на член 17, параграф 5, трета алинея от тази директива, всяка държава членка, която упражнява възможността, предоставена в член 17, параграф 5, трета алинея, буква в) от Шеста директива, трябва да следи за това условията на изчисляване на подлежащата на приспадане част от данъка върху добавената стойност да позволяват да се установи с най-голяма точност частта от този данък, която се отнася до сделки, пораждащи право на приспадане. Всъщност присъщият на общата система на данъка върху добавената стойност принцип на неутралност изисква условията за изчисляване на приспадането да отразяват обективно действителната част от разходите, понесени за получаването на стоките и услугите със смесено предназначение, която може да се приспадне от сделките, пораждащи право на приспадане. За тази цел Шеста директива допуска държавите членки да прилагат за дадена сделка метод или критерий за разпределяне, различен от метода, основан на оборота, при условие че този метод гарантира по-точно определяне на подлежащата на приспадане част на данъка върху добавената стойност, платен по получени доставки, в сравнение с прилагането на метода, основан на оборота. (вж. точки 27, 30—32 и 35 и диспозитива)

Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Възникване и обхват на правото на приспадане, Прекратяване на дружество от съдружник, Придобиване на част от клиентелата на това дружество, Непарична вноска в друго дружество, Плащане на данък по получени доставки, Евентуално приспадане.

Дело C-204/13 Finanzamt Saarlouis срещу Heinz Malburg (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Възникване и обхват на правото на приспадане — Прекратяване на дружество от съдружник — Придобиване на част от клиентелата на това дружество — Непарична вноска в друго дружество — Плащане на данък по получени доставки — Евентуално приспадане“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 13 март 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Придобиване от един от съдружниците на част от клиентелата на дружеството с цел безвъзмездното ѝ пренасочване към ново дружество — Право на приспадане — Липса — Принцип на данъчен неутралитет — Неприложимост (член 2, параграф 1, член 4, параграфи 1 и 2, както и член 17, параграф 2, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Предвид принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност член 4, параграфи 1 и 2, както и член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкуват в смисъл, че съдружник в гражданско дружество за данъчноконсултантска дейност, който придобива от това дружество част от клиентелата с единствената цел непосредствено след това безвъзмездно да я пренасочи към новоучредено с неговото решаващо участие гражданско дружество за данъчноконсултантска дейност, което да я ползва за целите на търговската си дейност, без обаче тази клиентела да е включена в имуществото на новоучреденото дружество, няма право да приспадне данъка върху добавената стойност, който е платил при придобиването на въпросната клиентела. Всъщност това пренасочване на клиентелата към новото дружество е безвъзмездно и следователно не попада в приложното поле нито на член 2, параграф 1 от Шеста директива, който се отнася единствено до възмездно извършваните доставки на стоки или услуги, нито на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, който се отнася до използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него. Освен това принципът на данъчен неутралитет се отразява в режима на приспадане, режим, който цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платен данък върху добавената стойност в рамките на цялата му икономическа дейност. Общата система на данъка върху добавената стойност следователно гарантира пълен неутралитет при данъчното облагане на всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че посочените дейности сами по себе си подлежат на облагане с данъка. Принципът на данъчен неутралитет следователно не се прилага към хипотезата на безвъзмездно пренасочване на клиентелата към дадено дружество, доколкото това не е сделка, попадаща в обхвата на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 36, 41, 42 и 47 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 13, В и член 20, Доставка на недвижим имот, Право на избор за данъчно облагане, Право на приспадане, Корекция на приспаданията, Събиране на сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат ДДС, Данъчнозадължено лице платец, Данъчнозадължено лице, което е различно от първоначално направилото това приспадане данъчнозадължено лице и не е участвало в облагаемата сделка, довела до посоченото приспадане.

Дело C-622/11 Staatssecretaris van Financiën срещу Pactor Vastgoed BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 13, В и член 20 — Доставка на недвижим имот — Право на избор за данъчно облагане — Право на приспадане — Корекция на приспаданията — Събиране на сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат ДДС — Данъчнозадължено лице платец — Данъчнозадължено лице, което е различно от първоначално направилото това приспадане данъчнозадължено лице и не е участвало в облагаемата сделка, довела до посоченото приспадане“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 10 октомври 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Събиране на сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат данък върху добавената стойност — Доставка на недвижим имот — Данъчнозадължено лице, което е различно от първоначално направилото това приспадане данъчнозадължено лице и не е участвало в облагаемата сделка, довела до посоченото приспадане (член 13, В, първа алинея, буква б) и втора алинея, член 20, параграф 1, буква а) и параграф 4 и член 21, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Цел Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат данък върху добавената стойност, да се събират от данъчнозадължено лице, различно от това, което е извършило приспадането. Всъщност определянето на лицето, което трябва да плати сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат данък върху добавената стойност, не е част от „реда“ по смисъла на член 13, В, втора алинея и член 20, параграф 1 от Шеста директива, а видно от член 21 от тази директива, е основно правило на създадената с нея обща система на данъка върху добавената стойност. В това отношение член 20, параграф 1, буква а) от Шеста директива трябва да се тълкува в смисъл, че когато е направена корекция на данъка върху добавената стойност, приспаднат от данъчнозадължено лице, дължимите на това основание суми трябва да бъдат платени от това данъчнозадължено лице. Тълкуването в обратния смисъл би било несъвместимо с целите в областта на корекцията на приспаданията, преследвани от същата директива. В този контекст признатата с член 21, параграф 1, буква а) от Шеста директива възможност на държавите членки да предвидят, че лице, различно от данъчнозадълженото лице, носи солидарна отговорност за плащането на данъка, не може да се тълкува в смисъл, че допуска въвеждането на самостоятелно данъчно задължение в тежест на първото лице. Освен това при последователни доставки на недвижим имот обстоятелството, че при доставката, в която едното от съответните данъчнозадължени лица е участвало, то не се е съобразило с предвидения в член 13, В, втора алинея от Шеста директива ред за упражняване на правото на избор, няма как да доведе до задължаване на същото лице да изплати данъчното задължение, възникнало вследствие от корекцията на данъка върху добавената стойност, приспаднат от друго данъчнозадължено лице във връзка с едната от посочените доставки, в която първото данъчнозадължено лице не е участвало. Всъщност, макар съгласно тази разпоредба държавите членки да могат да ограничават обхвата на правото на избор и да определят реда за неговото упражняване, при използването на тази възможност те не могат да налагат на дадено данъчнозадължено лице задължения, които надхвърлят допустимото съгласно правото на Съюза в областта на данъка върху добавената стойност. Освен това, след като, от една страна, доставката на недвижим имот, осъществена между доставчик и приобретател, е била освободена от данък върху добавената стойност с обратно действие и от друга страна, платеният и приспаднат от приобретателя данък върху добавената стойност за тази доставка е бил отменен, то последният не получава „неоснователно предимство“ по смисъла на член 20, параграф 4 от Шеста директива. Ето защо посоченият приобретател не може въз основа на тази разпоредба да бъде задължен да плати данъка върху добавената стойност, дължим вследствие от корекцията на направено от доставчика приспадане във връзка с друга сделка, в която приобретателят не е участвал, а именно първоначалното придобиване от доставчика на този недвижим имот. Решение 88/498 цели при доставка на недвижим имот данъкът върху добавената стойност за тази доставка да бъде платен и приспаднат от едно и също данъчнозадължено лице — приобретателят на съответния имот. (вж. точки 32, 36, 37, 39, 40, 42, 44, 45 и 47 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 34) Дело C-622/11 Staatssecretaris van Financiën срещу Pactor Vastgoed BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 13, В и член 20 — Доставка на недвижим имот — Право на избор за данъчно облагане — Право на приспадане — Корекция на приспаданията — Събиране на сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат ДДС — Данъчнозадължено лице платец — Данъчнозадължено лице, което е различно от първоначално направилото това приспадане данъчнозадължено лице и не е участвало в облагаемата сделка, довела до посоченото приспадане“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 10 октомври 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Събиране на сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат данък върху добавената стойност — Доставка на недвижим имот — Данъчнозадължено лице, което е различно от първоначално направилото това приспадане данъчнозадължено лице и не е участвало в облагаемата сделка, довела до посоченото приспадане (член 13, В, първа алинея, буква б) и втора алинея, член 20, параграф 1, буква а) и параграф 4 и член 21, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Цел Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат данък върху добавената стойност, да се събират от данъчнозадължено лице, различно от това, което е извършило приспадането. Всъщност определянето на лицето, което трябва да плати сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат данък върху добавената стойност, не е част от „реда“ по смисъла на член 13, В, втора алинея и член 20, параграф 1 от Шеста директива, а видно от член 21 от тази директива, е основно правило на създадената с нея обща система на данъка върху добавената стойност. В това отношение член 20, параграф 1, буква а) от Шеста директива трябва да се тълкува в смисъл, че когато е направена корекция на данъка върху добавената стойност, приспаднат от данъчнозадължено лице, дължимите на това основание суми трябва да бъдат платени от това данъчнозадължено лице. Тълкуването в обратния смисъл би било несъвместимо с целите в областта на корекцията на приспаданията, преследвани от същата директива. В този контекст признатата с член 21, параграф 1, буква а) от Шеста директива възможност на държавите членки да предвидят, че лице, различно от данъчнозадълженото лице, носи солидарна отговорност за плащането на данъка, не може да се тълкува в смисъл, че допуска въвеждането на самостоятелно данъчно задължение в тежест на първото лице. Освен това при последователни доставки на недвижим имот обстоятелството, че при доставката, в която едното от съответните данъчнозадължени лица е участвало, то не се е съобразило с предвидения в член 13, В, втора алинея от Шеста директива ред за упражняване на правото на избор, няма как да доведе до задължаване на същото лице да изплати данъчното задължение, възникнало вследствие от корекцията на данъка върху добавената стойност, приспаднат от друго данъчнозадължено лице във връзка с едната от посочените доставки, в която първото данъчнозадължено лице не е участвало. Всъщност, макар съгласно тази разпоредба държавите членки да могат да ограничават обхвата на правото на избор и да определят реда за неговото упражняване, при използването на тази възможност те не могат да налагат на дадено данъчнозадължено лице задължения, които надхвърлят допустимото съгласно правото на Съюза в областта на данъка върху добавената стойност. Освен това, след като, от една страна, доставката на недвижим имот, осъществена между доставчик и приобретател, е била освободена от данък върху добавената стойност с обратно действие и от друга страна, платеният и приспаднат от приобретателя данък върху добавената стойност за тази доставка е бил отменен, то последният не получава „неоснователно предимство“ по смисъла на член 20, параграф 4 от Шеста директива. Ето защо посоченият приобретател не може въз основа на тази разпоредба да бъде задължен да плати данъка върху добавената стойност, дължим вследствие от корекцията на направено от доставчика приспадане във връзка с друга сделка, в която приобретателят не е участвал, а именно първоначалното придобиване от доставчика на този недвижим имот. Решение 88/498 цели при доставка на недвижим имот данъкът върху добавената стойност за тази доставка да бъде платен и приспаднат от едно и също данъчнозадължено лице — приобретателят на съответния имот. (вж. точки 32, 36, 37, 39, 40, 42, 44, 45 и 47 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 34)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б), Право на приспадане, Дълготрайни активи, притежавани от юридически лица и частично предоставени на разположение на управителите им за техни лични нужди, Липса на наем, платим в пари, а отчитане на възнаграждение в натура за целите на данъка върху доходите.

Съединени дела C-210/11 и C-211/11 État belge срещу Medicom SPRL (C-210/11) и Maison Patrice Alard SPRL (C-211/11) (Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Белгия) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) — Право на приспадане — Дълготрайни активи, притежавани от юридически лица и частично предоставени на разположение на управителите им за техни лични нужди — Липса на наем, платим в пари, а отчитане на възнаграждение в натура за целите на данъка върху доходите“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на отдаването под наем на недвижимо имущество — Недвижими имоти, притежавани от юридически лица и частично предоставени на разположение на управителите им за техни лични нужди — Липса на задължение за заплащане на наем в пари — Недопустимост — Вземане предвид на възнаграждение в натура с оглед на националната правна уредба за данъка върху доходите — Липса на последици (член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на отдаването под наем на недвижимо имущество — Пълно или частично предоставяне на разположение на имот, който изцяло е част от стопанските активи на предприятие, на управители, членове на управителния съвет или съдружници на същото — Пряка връзка на посоченото предоставяне на разположение с извършването на стопанската дейност на предприятието — Липса на последици (член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат предоставянето на разположение на част от недвижим имот, притежаван от юридическо лице, за лични нужди на управителя му, без като насрещна престация за използването на този имот да бъде предвидено задължение за ползващото се лице за заплащане на наем в пари, да представлява отдаване под наем на имот, което по смисъла на тази директива е освободено от данък, и фактът, че с оглед на националната правна уредба за данъка върху доходите такова предоставяне на разположение се разглежда като представляващо възнаграждение в натура за изпълнението от ползващото се лице на негови уставни задължения или трудов договор, не е от значение в това отношение. (вж. точка 34; точка 1 от диспозитива) Член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкуват в смисъл, че обстоятелството, че пълното или частично предоставяне на разположение на имот, който изцяло е част от стопанските активи, на управители, членове на управителния съвет или съдружници на същото, независимо дали има пряка връзка с извършването на стопанската дейност на предприятието, не е относимо за целите на определянето дали това предоставяне на разположение спада към приложното поле на освобождаването, предвидено във втората от споменатите разпоредби. (вж. точка 40; точка 2 от диспозитива) Съединени дела C-210/11 и C-211/11 État belge срещу Medicom SPRL (C-210/11) и Maison Patrice Alard SPRL (C-211/11) (Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Белгия) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) — Право на приспадане — Дълготрайни активи, притежавани от юридически лица и частично предоставени на разположение на управителите им за техни лични нужди — Липса на наем, платим в пари, а отчитане на възнаграждение в натура за целите на данъка върху доходите“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на отдаването под наем на недвижимо имущество — Недвижими имоти, притежавани от юридически лица и частично предоставени на разположение на управителите им за техни лични нужди — Липса на задължение за заплащане на наем в пари — Недопустимост — Вземане предвид на възнаграждение в натура с оглед на националната правна уредба за данъка върху доходите — Липса на последици (член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на отдаването под наем на недвижимо имущество — Пълно или частично предоставяне на разположение на имот, който изцяло е част от стопанските активи на предприятие, на управители, членове на управителния съвет или съдружници на същото — Пряка връзка на посоченото предоставяне на разположение с извършването на стопанската дейност на предприятието — Липса на последици (член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат предоставянето на разположение на част от недвижим имот, притежаван от юридическо лице, за лични нужди на управителя му, без като насрещна престация за използването на този имот да бъде предвидено задължение за ползващото се лице за заплащане на наем в пари, да представлява отдаване под наем на имот, което по смисъла на тази директива е освободено от данък, и фактът, че с оглед на националната правна уредба за данъка върху доходите такова предоставяне на разположение се разглежда като представляващо възнаграждение в натура за изпълнението от ползващото се лице на негови уставни задължения или трудов договор, не е от значение в това отношение. (вж. точка 34; точка 1 от диспозитива) Член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкуват в смисъл, че обстоятелството, че пълното или частично предоставяне на разположение на имот, който изцяло е част от стопанските активи, на управители, членове на управителния съвет или съдружници на същото, независимо дали има пряка връзка с извършването на стопанската дейност на предприятието, не е относимо за целите на определянето дали това предоставяне на разположение спада към приложното поле на освобождаването, предвидено във втората от споменатите разпоредби. (вж. точка 40; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 4, параграфи 1 и 2, Понятие за икономическа дейност, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Експлоатация на фотоволтаична инсталация, монтирана на покрива на частна жилищна постройка, Доставка към мрежата, Възнаграждение, Производство на електричество, по-малко от потребяваното количество.

Keywords Summary Keywords Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Експлоатация на фотоволтаична инсталация, монтирана на покрива на частна жилищна постройка, позволяваща доставка на електричество към мрежата срещу получаването на редовен приход — Включване (член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на фотоволтаична инсталация, разположена върху или в близост до жилищна постройка и разработена така, че количеството произведена електроенергия, от една страна, винаги е по-малко от количеството електроенергия, която се потребява за нуждите на домакинството на експлоатиращия тази инсталация, и от друга страна, захранва мрежата срещу получаването на редовен приход, попада в обхвата на понятието „икономическа дейност“ по смисъла на този член. (вж. точка 37 и диспозитива) Дело C-219/12 Finanzamt Freistadt Rohrbach Urfahr срещу Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Linz (Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof) „Шеста директива ДДС — Член 4, параграфи 1 и 2 — Понятие за икономическа дейност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Експлоатация на фотоволтаична инсталация, монтирана на покрива на частна жилищна постройка — Доставка към мрежата — Възнаграждение — Производство на електричество, по-малко от потребяваното количество“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 20 юни 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Експлоатация на фотоволтаична инсталация, монтирана на покрива на частна жилищна постройка, позволяваща доставка на електричество към мрежата срещу получаването на редовен приход — Включване (член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 77/388 на Съвета) Член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на фотоволтаична инсталация, разположена върху или в близост до жилищна постройка и разработена така, че количеството произведена електроенергия, от една страна, винаги е по-малко от количеството електроенергия, която се потребява за нуждите на домакинството на експлоатиращия тази инсталация, и от друга страна, захранва мрежата срещу получаването на редовен приход, попада в обхвата на понятието „икономическа дейност“ по смисъла на този член. (вж. точка 37 и диспозитива)