Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 273, Мерки за осигуряване на правилното събиране на ДДС, Член 325, параграф 1 ДФЕС, Задължение за борба с недопустимите дейности, които засягат финансовите интереси на Европейския съюз, Задължения за ДДС на данъчнозадължено юридическо лице, Национална правна уредба, която предвижда солидарна отговорност на данъчно незадължения управител на юридическото лице, Недобросъвестно извършени от управителя разпоредителни действия, Намаляване на имуществото на юридическото лице, водещо до несъстоятелност, Неплащане на дължимия от юридическото лице ДДС в предвидените срокове, Лихви за просрочие, Пропорционалност.

Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Платец на ДДС — Неправилно начисляване на ДДС от страна на получателя — Задължаване на доставчика на услугите да внесе ДДС — Отказ да се възстанови ДДС на доставчика на услугите.

Дело C-111/14 „ГСТ — Сървиз АГ Германия“ срещу Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Платец на ДДС — Неправилно начисляване на ДДС от страна на получателя — Задължаване на доставчика на услугите да внесе ДДС — Отказ да се възстанови ДДС на доставчика на услугите“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 23 април 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Платец на данъка — Данъчнозадължено лице, което извършва услуги чрез постоянен обект в държавата членка, където се събира данъкът — Включване (членове 193 и 194 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Платец на данъка — Получател на услуги, извършвани чрез постоянен обект на доставчика в същата държава членка — Получател, внесъл данъка въз основа на предположението, че доставчикът няма постоянен обект в тази държава — Неправилно предположение — Възможност за данъчната администрация да разглежда получателя като платец на данъка — Липса (член 194 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Обхват (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Национално законодателство, което позволява на данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика внесения от него данък — Невъзможност за доставчика да коригира фактурите — Недопустимост (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Член 193 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че когато се извършва доставка на услуги чрез постоянен обект на територията на държавата членка, в която е дължим данъкът върху добавената стойност, платец на данъка е само данъчнозадълженото лице, извършващо доставката. Всъщност съгласно членове 193 и 194 от Директивата по принцип само доставчикът на услугите е лице — платец на данъка върху добавената стойност, освен в случаите, когато той не е установен в държавата членка, в която е дължим данъкът, и тази държава е предвидила, че платец на данъка е получателят на услугите. (вж. точки 22 и 25; точка 1 от диспозитива) Член 194 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да разглежда като платец на данъка върху добавената стойност получателя на услугите, извършени чрез постоянен обект на доставчика, когато както доставчикът, така и получателят на услугите са установени на територията на същата държава членка, дори ако получателят вече е внесъл данъка, воден от неправилното предположение, че доставчикът няма постоянен обект в тази държава. Всъщност съгласно член 194 от Директивата държавите членки имат възможността да предвидят прилагане на механизма за самоначисляване единствено в хипотезата, в която доставчикът на услугите не е установен в държавата членка, в която е дължим данъкът върху добавената стойност. (вж. точки 27 и 30; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 32—34 и 37—40) Принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която позволява на данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика на услугите внесения от него данък, въпреки че на получателя на услугите, който също е внесъл данъка върху добавената стойност за тези услуги, е отказано правото да приспадне данъка, тъй като не разполага със съответен данъчен документ, а националният закон не позволява корекция на данъчните документи при наличието на влязъл в сила ревизионен акт. Всъщност подобна практика принуждава както доставчика, така и получателя на тези услуги да понесат тежестта на данъка върху добавената стойност и в резултат от това данъчната администрация получава данък в размер, надвишаващ този, който доставчикът по принцип би събрал от получателя, ако имаше възможност да коригира издадените фактури. (вж. точки 41 и 42; точка 3 от диспозитива) Дело C-111/14 „ГСТ — Сървиз АГ Германия“ срещу Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Платец на ДДС — Неправилно начисляване на ДДС от страна на получателя — Задължаване на доставчика на услугите да внесе ДДС — Отказ да се възстанови ДДС на доставчика на услугите“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 23 април 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Платец на данъка — Данъчнозадължено лице, което извършва услуги чрез постоянен обект в държавата членка, където се събира данъкът — Включване (членове 193 и 194 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Платец на данъка — Получател на услуги, извършвани чрез постоянен обект на доставчика в същата държава членка — Получател, внесъл данъка въз основа на предположението, че доставчикът няма постоянен обект в тази държава — Неправилно предположение — Възможност за данъчната администрация да разглежда получателя като платец на данъка — Липса (член 194 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Обхват (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Национално законодателство, което позволява на данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика внесения от него данък — Невъзможност за доставчика да коригира фактурите — Недопустимост (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Член 193 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че когато се извършва доставка на услуги чрез постоянен обект на територията на държавата членка, в която е дължим данъкът върху добавената стойност, платец на данъка е само данъчнозадълженото лице, извършващо доставката. Всъщност съгласно членове 193 и 194 от Директивата по принцип само доставчикът на услугите е лице — платец на данъка върху добавената стойност, освен в случаите, когато той не е установен в държавата членка, в която е дължим данъкът, и тази държава е предвидила, че платец на данъка е получателят на услугите. (вж. точки 22 и 25; точка 1 от диспозитива) Член 194 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да разглежда като платец на данъка върху добавената стойност получателя на услугите, извършени чрез постоянен обект на доставчика, когато както доставчикът, така и получателят на услугите са установени на територията на същата държава членка, дори ако получателят вече е внесъл данъка, воден от неправилното предположение, че доставчикът няма постоянен обект в тази държава. Всъщност съгласно член 194 от Директивата държавите членки имат възможността да предвидят прилагане на механизма за самоначисляване единствено в хипотезата, в която доставчикът на услугите не е установен в държавата членка, в която е дължим данъкът върху добавената стойност. (вж. точки 27 и 30; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 32—34 и 37—40) Принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която позволява на данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика на услугите внесения от него данък, въпреки че на получателя на услугите, който също е внесъл данъка върху добавената стойност за тези услуги, е отказано правото да приспадне данъка, тъй като не разполага със съответен данъчен документ, а националният закон не позволява корекция на данъчните документи при наличието на влязъл в сила ревизионен акт. Всъщност подобна практика принуждава както доставчика, така и получателя на тези услуги да понесат тежестта на данъка върху добавената стойност и в резултат от това данъчната администрация получава данък в размер, надвишаващ този, който доставчикът по принцип би събрал от получателя, ако имаше възможност да коригира издадените фактури. (вж. точки 41 и 42; точка 3 от диспозитива)

Обща система на данъка върху добавената стойност, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Авансови плащания, Отказ да се признае приспадане, Измама, Коригиране на сумата за приспадане, когато не е извършена облагаемата доставка, Условия.

Дело C-107/13 „Фирин“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — Велико Търново, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Велико Търново) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Авансови плащания — Отказ да се признае приспадане — Измама — Коригиране на сумата за приспадане, когато не е извършена облагаемата доставка — Условия“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 13 март 2014 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ поради липса на ефективно извършена доставка на стоки в резултат на данъчни измами и нередности — Недопустимост — Граници — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Цел (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Задължение на държавите членки да изискват корекция за авансово плащане при липса на доставка на стоки — Доставчик, който дължи данък и не е възстановил авансово платената сума — Липса на последици (член 65, член 90, параграф 1, член 168, буква а), член 185, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 29—32) Вж. текста на решението. (вж. точки 40—46) Вж. текста на решението. (вж. точка 50) Член 65, член 90, параграф 1, член 168, буква a), член 185, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват да се коригира приспадането на данъка върху добавената стойност, извършено от получателя по фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка на стоки, когато тази доставка в крайна сметка не е извършена, въпреки че доставчикът все още дължи този данък и не е възстановил авансово платената сума. Всъщност съгласно посочената директива в случаите на неправомерно начислен данък върху добавената стойност поради липса на облагаема сделка двете страни не се третират непременно еднакво. От една страна, в съответствие с член 203 от тази директива издателят на фактура дължи начисления в нея данък върху добавената стойност дори и при липса на облагаема сделка. От друга страна, в съответствие с членове 63 и 167 от същата директива упражняването на правото на приспадане от получателя на фактурата е ограничено единствено до данъка по облагаеми с данък върху добавената стойност сделки. При такова положение спазването на принципа на данъчен неутралитет се гарантира посредством възможността, която държавите членки следва да предвидят, за корекция на всеки неправомерно начислен данък, когато издателят на фактурата докаже, че е действал добросъвестно или че своевременно е отстранил напълно риска от загуба на данъчни приходи. При тези условия, без да се засяга правото на данъчнозадължените лица да потърсят чрез релевантните национални правни средства връщане от страна на доставчика им на авансово платената сума за доставка на стоки, която в крайна сметка не е била извършена, обстоятелството, че дължимият от посочения доставчик данък върху добавената стойност също не е коригиран, не засяга правото на данъчната администрация да получи възстановяване на посочения данък, приспаднат от това данъчнозадължено лице поради авансовото плащане, което съответства на такава доставка. (вж. точки 54, 55, 57 и 58 и диспозитива)

Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Извършени доставки, Контрол, Доставчик, който не разполага с необходимите средства, Понятие за данъчна измама -Задължение за служебно установяване на данъчната измама, Изискване за реална доставка на услугата, Задължение за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност, Съдебни спорове, Забрана за съда да квалифицира измамата като престъпление и да влошава положението на жалбоподателя.

Дело C-18/13 „МАКС ПЕН“ЕООД срещу Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“София (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град) „Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Извършени доставки — Контрол — Доставчик, който не разполага с необходимите средства — Понятие за данъчна измама — Задължение за служебно установяване на данъчната измама — Изискване за реална доставка на услугата — Задължение за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност — Съдебни спорове — Забрана за съда да квалифицира измамата като престъпление и да влошава положението на жалбоподателя“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 13 февруари 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Данък, начислен в издадените фактури от доставчик, който не разполага с необходимите средства за извършване на фактурираните услуги — Доставки, извършени от друг доставчик — Изключване на правото на приспадане — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Съдебно производство пред националния съд — Служебно прилагане на разпоредба на правото на Съюза, водещо до отклоняване от установената в национално правило забрана на reformatio in pejus — Задължение за националния съд — Липса — Изключение Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, забраняваща приспадането на данъка върху добавената стойност в случай на наличие на измама или злоупотреба — Тълкуване на националното право от националния съд в светлината на текста и целта на Директива 2006/112 — Съобразяване на вътрешното право в неговата цялост и прилагане на неговите методи за тълкуване (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължение за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност — Обхват — Задължение на данъчнозадължено лице да съблюдава националните счетоводни стандарти — Допустимост — Условия (Регламент № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета; членове 242 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. (вж. точка 32; точка 1 от диспозитива) Правото на Съюза не може да задължи националния съд да приложи служебно разпоредба на това право, когато подобно прилагане би довело до отклоняване от установения в неговото национално процесуално право принцип на забрана на reformatio in pejus. При все това не следва, че в спор, предмет на който от самото му начало е правото на приспадане на начисления в определени фактури данък върху добавената стойност, би могла да се прилага такава забрана за представянето от данъчната администрация в хода на съдебното производство на нови данни, които, доколкото се отнасят до същите фактури, не могат да се считат за влошаващи положението на данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане. (вж. точка 37) Когато националните юрисдикции имат задължението или възможността да съобразят служебно правните основания, изведени от задължителна норма на националното право, те трябва да направят това по отношение на задължителна норма на правото на Съюза като нормата, която изисква от националните административни и съдебни органи да откажат да признаят правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. При преценката дали позоваването на това право на приспадане е с измамна цел или с цел злоупотреба, тези юрисдикции следва да тълкуват националното право, доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, за да се постигне предвиденият от нея резултат, което изисква посочените юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от това право методи за тълкуване. В това отношение, дори и норма на националното право да квалифицира данъчната измама като престъпление и такава квалификация да може да бъде дадена единствено от наказателния съд, не следва, че подобна норма би била пречка съдът, комуто е възложено да прецени законосъобразността на ревизионен акт, с който се оспорва приспадането от данъчнозадължено лице на данъка върху добавената стойност, да изходи от обективните данни, представени от данъчната администрация, за да установи наличието на измама, при положение че съгласно друга разпоредба на националното право не е налице право на данъчен кредит за данък върху добавената стойност, който е „начислен неправомерно“. (вж. точки 38 и 39; точка 2 от диспозитива) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, доколкото по-специално изисква в член 242 от всяко данъчнозадължено лице да води достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на прилагане на данъка върху добавената стойност и на неговия контрол от данъчните органи, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съответната държава членка, в предвидените в член 273 от същата директива граници, да изисква от всяко данъчнозадължено лице да съблюдава в това отношение съвкупността от националните счетоводни стандарти, съответстващи на международните счетоводни стандарти, стига приетите в този смисъл мерки да не надхвърлят необходимото за постигането на целите да се осигури правилното събиране на данъка и предотвратяването на измамите. В това отношение Директива 2006/112 не допуска национална разпоредба, съгласно която услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от съответната доставка. Следователно моментът, в който данъкът става изискуем и следователно подлежи на приспадане от данъчнозадълженото лице, не може да бъде определен по общ начин чрез изпълнението на формалности като вписването в счетоводството на доставчиците на разходите, които те са направили за доставката на техните услуги. Освен това, ако са съобразени с тези граници, допълнителните национални счетоводни стандарти, които са създадени въз основа на международните счетоводни стандарти, приложими в Съюза при предвидените от Регламент № 1606/2002 условия, са допустими от правото на Съюза. (вж. точки 44, 46 и 48; точка 3 от диспозитива) Дело C-18/13 „МАКС ПЕН“ЕООД срещу Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“София (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град) „Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Извършени доставки — Контрол — Доставчик, който не разполага с необходимите средства — Понятие за данъчна измама — Задължение за служебно установяване на данъчната измама — Изискване за реална доставка на услугата — Задължение за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност — Съдебни спорове — Забрана за съда да квалифицира измамата като престъпление и да влошава положението на жалбоподателя“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 13 февруари 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Данък, начислен в издадените фактури от доставчик, който не разполага с необходимите средства за извършване на фактурираните услуги — Доставки, извършени от друг доставчик — Изключване на правото на приспадане — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Съдебно производство пред националния съд — Служебно прилагане на разпоредба на правото на Съюза, водещо до отклоняване от установената в национално правило забрана на reformatio in pejus — Задължение за националния съд — Липса — Изключение Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, забраняваща приспадането на данъка върху добавената стойност в случай на наличие на измама или злоупотреба — Тълкуване на националното право от националния съд в светлината на текста и целта на Директива 2006/112 — Съобразяване на вътрешното право в неговата цялост и прилагане на неговите методи за тълкуване (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължение за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност — Обхват — Задължение на данъчнозадължено лице да съблюдава националните счетоводни стандарти — Допустимост — Условия (Регламент № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета; членове 242 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. (вж. точка 32; точка 1 от диспозитива) Правото на Съюза не може да задължи националния съд да приложи служебно разпоредба на това право, когато подобно прилагане би довело до отклоняване от установения в неговото национално процесуално право принцип на забрана на reformatio in pejus. При все това не следва, че в спор, предмет на който от самото му начало е правото на приспадане на начисления в определени фактури данък върху добавената стойност, би могла да се прилага такава забрана за представянето от данъчната администрация в хода на съдебното производство на нови данни, които, доколкото се отнасят до същите фактури, не могат да се считат за влошаващи положението на данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане. (вж. точка 37) Когато националните юрисдикции имат задължението или възможността да съобразят служебно правните основания, изведени от задължителна норма на националното право, те трябва да направят това по отношение на задължителна норма на правото на Съюза като нормата, която изисква от националните административни и съдебни органи да откажат да признаят правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. При преценката дали позоваването на това право на приспадане е с измамна цел или с цел злоупотреба, тези юрисдикции следва да тълкуват националното право, доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, за да се постигне предвиденият от нея резултат, което изисква посочените юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от това право методи за тълкуване. В това отношение, дори и норма на националното право да квалифицира данъчната измама като престъпление и такава квалификация да може да бъде дадена единствено от наказателния съд, не следва, че подобна норма би била пречка съдът, комуто е възложено да прецени законосъобразността на ревизионен акт, с който се оспорва приспадането от данъчнозадължено лице на данъка върху добавената стойност, да изходи от обективните данни, представени от данъчната администрация, за да установи наличието на измама, при положение че съгласно друга разпоредба на националното право не е налице право на данъчен кредит за данък върху добавената стойност, който е „начислен неправомерно“. (вж. точки 38 и 39; точка 2 от диспозитива) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, доколкото по-специално изисква в член 242 от всяко данъчнозадължено лице да води достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на прилагане на данъка върху добавената стойност и на неговия контрол от данъчните органи, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съответната държава членка, в предвидените в член 273 от същата директива граници, да изисква от всяко данъчнозадължено лице да съблюдава в това отношение съвкупността от националните счетоводни стандарти, съответстващи на международните счетоводни стандарти, стига приетите в този смисъл мерки да не надхвърлят необходимото за постигането на целите да се осигури правилното събиране на данъка и предотвратяването на измамите. В това отношение Директива 2006/112 не допуска национална разпоредба, съгласно която услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от съответната доставка. Следователно моментът, в който данъкът става изискуем и следователно подлежи на приспадане от данъчнозадълженото лице, не може да бъде определен по общ начин чрез изпълнението на формалности като вписването в счетоводството на доставчиците на разходите, които те са направили за доставката на техните услуги. Освен това, ако са съобразени с тези граници, допълнителните национални счетоводни стандарти, които са създадени въз основа на международните счетоводни стандарти, приложими в Съюза при предвидените от Регламент № 1606/2002 условия, са допустими от правото на Съюза. (вж. точки 44, 46 и 48; точка 3 от диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 18, буква в) и членове 74 и 80, Преустановяване на облагаемата икономическа дейност, Дерегистрация по ДДС на данъчнозадълженото лице от данъчната администрация, Задържане на стоки, довело до приспадане на ДДС, Данъчна основа, Пазарна стойност или покупна стойност, Определяне към момента на доставката, Непосредствено действие на член 74.

Дело C-142/12 Христомир Маринов срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 18, буква в) и членове 74 и 80 — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Дерегистрация по ДДС на данъчнозадълженото лице от данъчната администрация — Задържане на стоки, довело до приспадане на ДДС — Данъчна основа — Пазарна стойност или покупна стойност — Определяне към момента на доставката — Непосредствено действие на член 74“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 8 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Понятие — Дерегистрация по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице — Включване (член 18, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Пазарна цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи — Недопустимост — Условия (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Член 74 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 18, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и до преустановяването на облагаемата икономическа дейност, произтичащо от дерегистрацията по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице. Всъщност основната цел на посочената разпоредба е да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства. (вж. точки 27 и 28; точка 1 от диспозитива) Член 74 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която в случаите на преустановяване на облагаемата икономическа дейност предвижда, че данъчната основа на доставката е пазарната цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи, освен ако тази цена съответства на практика на остатъчната стойност на посочените активи към същата дата и по този начин се отчита промяната на стойността на тези активи от датата на тяхното придобиване до датата на преустановяването на облагаемата икономическа дейност. (вж. точка 35; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 40; точка 3 от диспозитива) Дело C-142/12 Христомир Маринов срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 18, буква в) и членове 74 и 80 — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Дерегистрация по ДДС на данъчнозадълженото лице от данъчната администрация — Задържане на стоки, довело до приспадане на ДДС — Данъчна основа — Пазарна стойност или покупна стойност — Определяне към момента на доставката — Непосредствено действие на член 74“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 8 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Понятие — Дерегистрация по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице — Включване (член 18, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Пазарна цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи — Недопустимост — Условия (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Член 74 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 18, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и до преустановяването на облагаемата икономическа дейност, произтичащо от дерегистрацията по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице. Всъщност основната цел на посочената разпоредба е да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства. (вж. точки 27 и 28; точка 1 от диспозитива) Член 74 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която в случаите на преустановяване на облагаемата икономическа дейност предвижда, че данъчната основа на доставката е пазарната цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи, освен ако тази цена съответства на практика на остатъчната стойност на посочените активи към същата дата и по този начин се отчита промяната на стойността на тези активи от датата на тяхното придобиване до датата на преустановяването на облагаемата икономическа дейност. (вж. точка 35; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 40; точка 3 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 203, Принцип на данъчен неутралитет, Възстановяване на доставчика на платения от него данък, когато на получателя на освободена доставка е отказано правото на приспадане.

Дело C-138/12 Руседеспред ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 203 — Принцип на данъчен неутралитет — Възстановяване на доставчика на платения от него данък, когато на получателя на освободена доставка е отказано правото на приспадане“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 11 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на лицата, платци на данъка — Задължение за плащане на начисления във фактура данък независимо от задължението за плащането му поради облагаема с данък върху добавената стойност сделка (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен — Отказ на данъчната администрация да възстанови данъка — Основания за отказ — Фактура, която не е коригирана от данъчнозадълженото лице вследствие от освободените доставки — Невъзможност за такава корекция поради отказаното на получателя на фактурата право на приспадане — Нарушение на принципа на данъчен неутралитет (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Актове на институциите — Директиви — Прилагане от държавите членки — Задължение за съобразено тълкуване на националното право (член 288, параграф 3 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Безусловно и достатъчно точно задължение в тежест на държавите членки — Възможност за данъчнозадължено лице да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 23) Принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска на основание на национална разпоредба за транспониране на член 203 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика по освободена доставка неправилно фактурирания на неговия клиент данък върху добавената стойност, по съображение че този доставчик не е коригирал сгрешената фактура, при положение че данъчната администрация с влязъл в сила акт е отказала правото на същия клиент да приспадне посочения данък върху добавената стойност, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим. Когато издателят на фактурата своевременно отстрани напълно риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност изисква фактурираният данък, който не е следвало да бъде начислен, да може да се коригира, без държавите членки да могат да поставят тази корекция в зависимост от добросъвестността на издателя на посочената фактура. Това коригиране не може да зависи от свободното усмотрение на данъчната администрация. (вж. точки 27 и 39; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 37) Данъчнозадължено лице може да се позове на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност, за да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък върху добавената стойност е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана, при положение че правото на приспадане на посочения данък върху добавената стойност е отказано с влязъл в сила акт, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим. (вж. точки 40 и 41; точка 2 от диспозитива) Дело C-138/12 Руседеспред ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 203 — Принцип на данъчен неутралитет — Възстановяване на доставчика на платения от него данък, когато на получателя на освободена доставка е отказано правото на приспадане“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 11 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на лицата, платци на данъка — Задължение за плащане на начисления във фактура данък независимо от задължението за плащането му поради облагаема с данък върху добавената стойност сделка (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен — Отказ на данъчната администрация да възстанови данъка — Основания за отказ — Фактура, която не е коригирана от данъчнозадълженото лице вследствие от освободените доставки — Невъзможност за такава корекция поради отказаното на получателя на фактурата право на приспадане — Нарушение на принципа на данъчен неутралитет (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Актове на институциите — Директиви — Прилагане от държавите членки — Задължение за съобразено тълкуване на националното право (член 288, параграф 3 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Безусловно и достатъчно точно задължение в тежест на държавите членки — Възможност за данъчнозадължено лице да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 23) Принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска на основание на национална разпоредба за транспониране на член 203 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика по освободена доставка неправилно фактурирания на неговия клиент данък върху добавената стойност, по съображение че този доставчик не е коригирал сгрешената фактура, при положение че данъчната администрация с влязъл в сила акт е отказала правото на същия клиент да приспадне посочения данък върху добавената стойност, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим. Когато издателят на фактурата своевременно отстрани напълно риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност изисква фактурираният данък, който не е следвало да бъде начислен, да може да се коригира, без държавите членки да могат да поставят тази корекция в зависимост от добросъвестността на издателя на посочената фактура. Това коригиране не може да зависи от свободното усмотрение на данъчната администрация. (вж. точки 27 и 39; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 37) Данъчнозадължено лице може да се позове на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност, за да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък върху добавената стойност е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана, при положение че правото на приспадане на посочения данък върху добавената стойност е отказано с влязъл в сила акт, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим. (вж. точки 40 и 41; точка 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директиви 77/388/ЕИО и 2006/112/ЕО, Възстановяване, Срок, Лихви, Прихващане, Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност, Защита на оправданите правни очаквания.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Summary 1. Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, разгледан във връзка с принципа на защита на оправданите правни очаквания, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда с обратна сила да се продължи срокът за възстановяване на надвзет данък върху добавената стойност, доколкото тази правна уредба лишава данъчнозадълженото лице от правото, с което е разполагало преди влизането ѝ в сила, да получи лихва за забава върху сумата, която трябва да му се възстанови. (вж. точка 41; точка 1 от диспозитива) 2. Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, разгледан в съответствие с принципа на данъчен неутралитет, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която общият срок за възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност, след изтичането на който се дължи лихва за забава върху сумата, която трябва да се възстанови, се продължава при започване на данъчна ревизия, като в резултат от това продължаване лихвата се дължи едва от датата на приключване на това производство, при положение че надвзетият данък вече е бил прехвърлен през трите данъчни периода, следващи този, през който надвзетият данък е бил налице. За сметка на това обстоятелството, че този общ срок е определен с продължителност от 45 дни, не е в разрез със споменатата разпоредба. (вж. точка 61; точка 2 от диспозитива) 3. Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска надвзетият данък върху добавената стойност да се възстановява чрез прихващане. Действително държавите членки със сигурност разполагат със свобода на действие при установяването на реда и условията за възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност, при положение че възстановяването се направи в разумен срок чрез плащане в брой или по равностоен начин и за данъчнозадълженото лице няма никакъв финансов риск. (вж. точки 64 и 67; точка 3 от диспозитива)