Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 168, буква а) и член 176, Право на приспадане, Разходи, свързани с покупки на стоки и услуги, предназначени за персонала, Персонал, предоставен на данъчнозадълженото лице, което иска да му бъде признато правото на приспадане, но нает от друго данъчнозадължено лице.

Дело C-124/12 „ЕЙ И ЕС — 3С МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД срещу Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, Пловдив (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Пловдив) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 168, буква а) и член 176 — Право на приспадане — Разходи, свързани с покупки на стоки и услуги, предназначени за персонала — Персонал, предоставен на данъчнозадълженото лице, което иска да му бъде признато правото на приспадане, но нает от друго данъчнозадължено лице“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Член 168, буква а), и член 176, втора алинея от Директива 2006/112 — Разходи, свързани с покупки на стоки и услуги, предназначени за персонала — Национална правна уредба, която не признава правото на приспадане на данъчнозадълженото лице, обвързано с договор с друго данъчнозадължено лице с предмет предоставяне на работници, поради обстоятелството, че между данъчнозадълженото лице и тези работници няма трудов договор — Недопустимост — Разходи, които могат да се разглеждат като тясно и непосредствено свързани с общите разходи за цялостната икономическа дейност на това данъчнозадължено лице — Липса на последици (член 168, буква а) и член 176, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, приета при присъединяването към Съюза, която изключва правото на приспадане за стоките и услугите, предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице — Липса на такава правна уредба до датата на присъединяването — Тълкуване на националната правна уредба от националната юрисдикция — Неприлагане на тази правна уредба в случай на несъвместимост с член 176, втора алинея от Директива 2006/112 (член 176, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Член 168, буква а) и член 176, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че те не допускат национално законодателство, по силата на което данъчнозадължено лице, което прави разходи за транспортни услуги, работно облекло, предпазни средства и командировки на лица, полагащи труд за това данъчнозадължено лице, няма право на приспадане на данъка върху добавената стойност за тези разходи, с мотива че посочените лица са му предоставени от друго дружество и следователно те не могат да бъдат разглеждани по смисъла на това законодателство като членове на персонала на данъчнозадълженото лице, макар и посочените разходи да могат да се разглеждат като тясно и непосредствено свързани с общите разходи за цялостната икономическа дейност на посоченото данъчнозадължено лице. (вж. точка 39; точка 1 от диспозитива) Член 176, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска в момента на присъединяването си към Европейския съюз държава членка да въведе ограничение на правото на приспадане по силата на национална законова разпоредба, която предвижда изключване на правото на приспадане по отношение на стоки и услуги, предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, когато едно такова изключване не е било предвидено от националното законодателство, действащо до датата на присъединяването. Задача на националната юрисдикция е да тълкува обсъжданите национални разпоредби във възможно най-голяма степен в съответствие с правото на Съюза. Ако евентуално едно такова тълкуване се окаже невъзможно, националната юрисдикция е длъжна да не прилага тези разпоредби поради несъвместимост с член 176, втора алинея от Директива 2006/112. (вж. точка 54; точка 2 от диспозитива) Дело C-124/12 „ЕЙ И ЕС — 3С МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД срещу Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, Пловдив (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Пловдив) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 168, буква а) и член 176 — Право на приспадане — Разходи, свързани с покупки на стоки и услуги, предназначени за персонала — Персонал, предоставен на данъчнозадълженото лице, което иска да му бъде признато правото на приспадане, но нает от друго данъчнозадължено лице“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Член 168, буква а), и член 176, втора алинея от Директива 2006/112 — Разходи, свързани с покупки на стоки и услуги, предназначени за персонала — Национална правна уредба, която не признава правото на приспадане на данъчнозадълженото лице, обвързано с договор с друго данъчнозадължено лице с предмет предоставяне на работници, поради обстоятелството, че между данъчнозадълженото лице и тези работници няма трудов договор — Недопустимост — Разходи, които могат да се разглеждат като тясно и непосредствено свързани с общите разходи за цялостната икономическа дейност на това данъчнозадължено лице — Липса на последици (член 168, буква а) и член 176, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, приета при присъединяването към Съюза, която изключва правото на приспадане за стоките и услугите, предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице — Липса на такава правна уредба до датата на присъединяването — Тълкуване на националната правна уредба от националната юрисдикция — Неприлагане на тази правна уредба в случай на несъвместимост с член 176, втора алинея от Директива 2006/112 (член 176, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Член 168, буква а) и член 176, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че те не допускат национално законодателство, по силата на което данъчнозадължено лице, което прави разходи за транспортни услуги, работно облекло, предпазни средства и командировки на лица, полагащи труд за това данъчнозадължено лице, няма право на приспадане на данъка върху добавената стойност за тези разходи, с мотива че посочените лица са му предоставени от друго дружество и следователно те не могат да бъдат разглеждани по смисъла на това законодателство като членове на персонала на данъчнозадълженото лице, макар и посочените разходи да могат да се разглеждат като тясно и непосредствено свързани с общите разходи за цялостната икономическа дейност на посоченото данъчнозадължено лице. (вж. точка 39; точка 1 от диспозитива) Член 176, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска в момента на присъединяването си към Европейския съюз държава членка да въведе ограничение на правото на приспадане по силата на национална законова разпоредба, която предвижда изключване на правото на приспадане по отношение на стоки и услуги, предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, когато едно такова изключване не е било предвидено от националното законодателство, действащо до датата на присъединяването. Задача на националната юрисдикция е да тълкува обсъжданите национални разпоредби във възможно най-голяма степен в съответствие с правото на Съюза. Ако евентуално едно такова тълкуване се окаже невъзможно, националната юрисдикция е длъжна да не прилага тези разпоредби поради несъвместимост с член 176, втора алинея от Директива 2006/112. (вж. точка 54; точка 2 от диспозитива)