Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 2, параграф 1, Приложно поле, Облагаеми сделки, Член 9, параграф 2, буква б), Място на доставка на транспортни услуги, Туристически круизи по река Мозел, Река със статут на кондоминиум.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка, Материалноправни условия за възникване на правото на приспадане, Действителна доставка на стоки.

Съединени дела C-459/17 и C-460/17 SGIиValériane SNC срещу Ministre de l’Action et des Comptes publics (Преюдициални запитвания, отправени от Conseil d’État (Франция) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка — Материалноправни условия за възникване на правото на приспадане — Действителна доставка на стоки“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 27 юни 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Материалноправни условия за възникване на правото на приспадане—Действителна доставка на стоки—Добросъвестност или недобросъвестност на данъчнозадълженото лице по отношение на действителната доставка—Липса на последици (член 10, параграф 2 и член 17, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Отказ поради липса на действително извършване на доставката на стоките—Допустимост—Условие—Установяване от данъчната администрация на липсата на действително извършване на посочената доставка (член 17 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Член 17, параграф 1 от Шеста директива предвижда, че правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Такъв е случаят по силата на член 10, параграф 2 от тази директива, когато доставката на стоката или на услугите е извършена. От това следва, че в системата на ДДС правото на приспадане е свързано с действителното извършване на доставката на разглежданите стоки или услуги (вж. по аналогия определение на председателя на Съда от 4 юли 2013 г., Мениджърски бизнес решения, C-572/11, непубликувано, EU:C:2013:456, т. 19 и цитираната съдебна практика). Добросъвестността или недобросъвестността на данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, е без въздействие върху въпроса дали доставката е извършена, по смисъла на член 10, параграф 2 от Шеста директива. Действително, съобразно целта на тази директива, която е да се установи обща система на ДДС, основана по-конкретно на единно определяне на облагаемите сделки, понятието „доставка на стоки“ по член 5, параграф 1 от посочената директива е обективно по характер и трябва да се тълкува независимо от целите и резултатите на съответните сделки, без да съществува задължение за данъчната администрация да извършва ревизии, за да установява намерението на данъчнозадълженото лице или за да вземе предвид намерението на оператор, различен от това данъчнозадължено лице, който е част от същата верига на доставки (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2013 г., Dixons Retail, C-494/12, EU:C:2013:758, т. 19 и 21 и цитираната съдебна практика). (вж. т. 34, 35 и 38) Член 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 91/680/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 г., трябва да се тълкува в смисъл, че за да се откаже на данъчнозадълженото лице — адресат на фактура, правото да приспадне ДДС, посочен във фактурата, е достатъчно администрацията да установи, че сделките, на които съответства тази фактура, не са били действително извършени. (вж. т. 47 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Режим на външен транзит, Превоз на стоки през свободно пристанище, намиращо се в държава членка, Правна уредба на тази държава членка, която изключва свободните пристанища от националната данъчна територия, Отклонение от митнически надзор, Възникване на митническо задължение и изискуемост на данъка върху добавената стойност.

Дело C-571/15 Wallenborn Transports SA срещу Hauptzollamt Gießen (Преюдициално запитване, отправено от Hessisches Finanzgericht) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Режим на външен транзит — Превоз на стоки през свободно пристанище, намиращо се в държава членка — Правна уредба на тази държава членка, която изключва свободните пристанища от националната данъчна територия — Отклонение от митнически надзор — Възникване на митническо задължение и изискуемост на данъка върху добавената стойност“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 1 юни 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Облагаеми сделки—Внос на стоки—Място на внос на стоките—Данъчно събитие и изискуемост на данъка—Член 61, първа алинея и член 71, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112—Позоваването на един от режимите или положенията, посочени в член 156 от тази директива—Обхват—Превоз на стоки през свободно пристанище, намиращо се в държава членка—Правна уредба на тази държава членка, която изключва свободните пристанища от националната данъчна територия—Включване (член 61, първа алинея, член 71, параграф 1, първа алинея и член 156 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2007/75) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Данъчно събитие и изискуемост на данъка—Внос на стоки—Стоки, намиращи се в свободна зона—Отклоняване от митнически надзор, настъпило в свободна зона, водещо до възникване на митническо задължение—Липса на отражение върху данъчното събитие и изискуемостта на данъка—Условие—Липса на включване в икономическия оборот на Европейския съюз—Проверка, възложена на националния съд (член 71, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2007/75) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Данъчно събитие и изискуемост на данъка—Внос на стоки—Митническо задължение, възникнало по силата на член 203 от Регламент № 2913/92—Изключване на възникването на задължение във връзка с данък върху добавената стойност—Липса на кумулативна приложимост на член 204 от този регламент (член 71, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2007/75; членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 1791/2006) Член 61, първа алинея и член 71, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че позоваването на „един от режимите или положенията, посочени“ в член 156 от нея, включва свободните зони. (вж. т. 46; т. 1 от диспозитива) Член 71, параграф 1 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, трябва да се тълкува в смисъл, че отклоняването на стока от митнически надзор в свободна зона не съставлява данъчно събитие, нито води до изискуемост на данъка върху добавената стойност при внос, ако стоката не е включена в икономическия оборот на Европейския съюз, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. В този контекст следва обаче да се напомни, че според постановеното от Съда задължение за ДДС би могло да възникне наред с митническо задължение, ако от неправомерното поведение, във връзка с което е възникнало това митническо задължение, би могло да се предположи, че съответните стоки са включени в икономическия оборот на Съюза и поради това е възможно същите да са станали обект на потребление, водещо до облагане с ДДС (решение от 2 юни 2016 г., Eurogate Distribution и DHL Hub Leipzig, C-226/14 и C-228/14, EU:C:2016:405, т. 65). В тази връзка, както посочва генералният адвокат в точки 67—69 от своето заключение, в случай че подлежащите на облагане с вносни сборове стоки се отклонят от митнически надзор в свободна зона и вече не са в нея, по принцип следва да се презумира, че те са били включени в икономическия оборот на Съюза. (вж. т. 54, 55 и 57; т. 2 от диспозитива) Член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, трябва да се тълкува в смисъл, че когато по силата на член 203 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г., възниква митническо задължение и с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство е изключено то да води до възникване на задължение във връзка с данък върху добавената стойност, не следва да се прилага член 204 от този регламент единствено с цел да се оправдае наличието на данъчно събитие във връзка със същия данък. (вж. т. 63; т. 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Приспадания — Случаи на освобождаване — Доставки на зъбни протези.

Съединени дела C-144/13, C-154/13 и C-160/13 VDP Dental Laboratory NV срещу Staatssecretaris van Financiën и Staatssecretaris van Financiën срещу X BV и Nobel Biocare Nederland BV (Преюдициални запитвания, отправени от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Приспадания — Случаи на освобождаване — Доставки на зъбни протези“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 26 февруари 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставки на зъбни протези, които не се облагат с данъка поради освобождаване, предвидено в националното право в нарушение на Директива 2006/112 — Липса на възможност за ползване от това освобождаване, като същевременно се иска да бъде признато право на приспадане (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на доставките на зъбни протези — Обхват — Вътреобщностни придобивания и краен внос — Доставка, освободена на територията на държавата членка по местоназначение — Включване — Условия — Доставка от зъболекари или зъботехници (член 132, параграф 1, буква д), член 140, букви а) и б), член 143 параграф 1, буква а) и член 370 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на доставките на зъбни протези — Обхват — Вътреобщностни придобивания — Доставка, освободена на територията на държавата членка по местоназначение — Включване — Държава членка по произход, оставила в сила преходна норма за облагането на зъбните протези — Липса на последици (член 140, букви а) и б) и член 370 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, в редакцията след изменението ѝ с Директива 2007/75, трябва да се тълкува в смисъл, че когато предвиденото в националното право освобождаване от данъка върху добавената стойност е несъвместимо с Директива 2006/112, посоченият член 168 не допуска данъчнозадължено лице да се ползва от това освобождаване, като същевременно иска да му бъде признато право на приспадане. Всъщност, когато данъчнозадължено лице е в такова положение, то трябва или да прилага националното освобождаване и да се откаже от правото на приспадане, или да начислява данък върху добавената стойност върху сделките си въз основа на правото на Съюза и след това да се ползва от възможността да приспада данъка по получени доставки. (вж. точки 39 и 40; точка 1 от диспозитива) Член 140, букви а) и б) и член 143, параграф 1, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в тях освобождаване от данъка върху добавената стойност се прилага по отношение на вътреобщностното придобиване и на окончателния внос на зъбни протези, доставяни от зъболекарите и зъботехниците, когато държавата членка на доставката или на вноса не е приложила предвидената в член 370 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, преходна правна уредба. Всъщност, за да се определи дали вътреобщностно придобиване или внос на стоки е освободен(о) от данъка върху добавената стойност, следва да се провери дали доставката на тези стоки е освободена при всяко положение на територията на държавата членка по местоназначение. Тъй като член 132, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 задължава държавите членки да освобождават доставката на зъбни протези, осъществявана от зъболекарите и зъботехниците, доставката на тази стока на територията на държава членка непременно ще бъде освободена, след като държавата членка не е приложила предвидената в член 370 от Директивата за данъка върху добавената стойност преходна уредба. Така вътреобщностните придобивания и вносът на зъбни протези, осъществени от зъболекарите и зъботехниците, непременно се освобождават. (вж. точки 49—51, 53 и 58; точка 2 от диспозитива) Член 140, букви а) и б) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба освобождаване от данъка върху добавената стойност се прилага също и когато вътреобщностното придобиване на зъбни протези е от държава членка, която е приложила предвидения в член 370 от тази директива дерогационен и преходен режим. Наистина, тъй като хармонизацията на режима на данъка върху добавената стойност все още е само частична, член 370 от Директивата разрешава на държавите членки да продължат да прилагат някои разпоредби от националното си законодателство, които без посоченото разрешение щяха да бъдат несъвместими с този режим. Така, за да се определи дали вътреобщностно придобиване на зъбни протези може да се ползва от освобождаване, трябва да се провери дали доставката на същите стоки е освободена в държавата членка по местоназначение. От това следва, че критерият е режимът, приложим в държавата членка по местоназначение, а не в държавата членка по произход. (вж. точки 60—64; точка 3 от диспозитива)

Митнически кодекс на Общността, Приложно поле на член 203 и член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, Режим на външен транзит, Възникване на митническо задължение поради неизпълнение на задължение, Късно представяне на стоките в получаващото митническо учреждение, Шеста директива ДДС, Член 10, параграф 3, Връзка между възникването на митническото задължение и задължението за ДДС, Понятие за облагаеми сделки.

Дело C-480/12 Minister van Financiën срещу X BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Митнически кодекс на Общността — Приложно поле на член 203 и член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Режим на външен транзит — Възникване на митническо задължение поради неизпълнение на задължение — Късно представяне на стоките в получаващото митническо учреждение — Шеста директива ДДС — Член 10, параграф 3 — Връзка между възникването на митническото задължение и задължението за ДДС — Понятие за облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 15 май 2014 г. Митнически съюз — Възникване на митническо задължение вследствие на неизпълнение на задължение, свързано с ползването на съответния митнически режим — Нередности без последици за правилното функциониране на митническия режим — Обхват — Неспазване на срока за представяне на стоките — Липса на разумен срок — Изключване (членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005; член 356 и член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 на Комисията, изменен с Регламент № 444/2002) Митнически съюз — Възникване на митническо задължение вследствие на неизпълнение на задължение, свързано с ползването на съответния митнически режим — Нередности без последици за правилното функциониране на митническия режим — Обхват — Неспазване на срока за представяне на стоките — Изключване — Липса на информация за причините, поради които е превишен срокът, или за местонахождението на стоките — Липса на последици (членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005; член 356 и член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 на Комисията, изменен с Регламент № 444/2002) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Продажба на стоки, излезли от обхвата на митническите режими — Включване — Митническо задължение, възникнало единствено на основание член 204 от Регламент № 2913/92 — Липса на последици (член 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005; член 2 и член 7, параграф 3, първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2004/66) Членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005, във връзка с член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 444/2002, трябва да се тълкуват в смисъл, че самото превишаване на срока за представяне на стоките, определен съгласно член 356, параграф 1 от Регламент № 2454/93, изменен, води не до възникване на митническо задължение поради отклонение на съответните стоки от митнически надзор по смисъла на член 203 от Регламент № 2913/92, изменен, а до възникване на митническо задължение на основание член 204 от този регламент. Всъщност членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 имат различно приложно поле. Докато първият се отнася до поведение, чийто резултат е отклонението на стоката от митнически надзор, вторият има за предмет неизпълнение на задължения и на свързани със съответните митнически режими условия, което не се е отразило върху митническия надзор. Така от текста на член 204 от Регламент № 2913/92 се вижда, че тази разпоредба се прилага само за случаите извън обхвата на член 203 от този регламент. В това отношение съгласно член 204, параграф 1, буква а) от Регламент № 2913/92 вносно митническо задължение възниква при неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове, от ползването на митническия режим, под който те са поставени, освен когато се установи, че нередностите нямат реални последици за правилното функциониране на този режим. Всеки случай, който не се обхваща от това изключение, попада в приложното поле на член 204 от Регламент № 2913/92. Същевременно член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 изрично предвижда, че когато срокът, определен в съответствие с член 356 от този регламент, не е бил спазен и късното представяне на стоката не може да бъде извинено при условията на параграф 3 от последния член, превишаването на срока за представяне на стоките се счита за обстоятелство без реални последици за правилното функциониране на временното складиране или на съответния митнически режим, доколкото стоката все пак е била представена в получаващото митническо учреждение в разумен срок. (вж. точки 31, 32, 39, 41 и 45; точка 1 от диспозитива) Член 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005, във връзка с член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 444/2002, трябва да се тълкува в смисъл, че за да възникне митническо задължение по силата на този член 204, не е нужно заинтересованите лица да предоставят на митническите органи информация за причините, поради които е превишен срокът, определен съгласно член 356 от Регламент № 2454/93, изменен, или за местонахождението на стоките в периода между датата, на която е изтекъл този срок, и датата на действителното представяне на тези стоки в получаващото митническо учреждение. Всъщност, когато стоките се представят в получаващото митническо учреждение след изтичане на определения от отправното митническо учреждение срок и неспазването му се дължи на обстоятелства, изяснени задоволително пред получаващото митническо учреждение и настъпили не по вина на превозвача или на отговорното лице, определеният срок се счита за спазен. (вж. точки 43 и 45; точка 1 от диспозитива) Член 7, параграф 3, първа алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, трябва да се тълкува в смисъл, че данъкът върху добавената стойност се дължи, когато съответните стоки са излезли от обхвата на предвидените в този член митнически режими, дори и да е възникнало митническо задължение единствено на основание член 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005. Всъщност, ако въпросните стоки вече са били излезли от обхвата на тези режими към датата на реекспортирането поради възникването на митническо задължение, те би трябвало да се разглеждат като „внос“ по смисъла на член 2, точка 2 от Шеста директива. А съгласно този член 2 с данък върху добавената стойност се облага именно вносът на стоки. (вж. точки 47, 54 и 55; точка 2 от диспозитива) Дело C-480/12 Minister van Financiën срещу X BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Митнически кодекс на Общността — Приложно поле на член 203 и член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Режим на външен транзит — Възникване на митническо задължение поради неизпълнение на задължение — Късно представяне на стоките в получаващото митническо учреждение — Шеста директива ДДС — Член 10, параграф 3 — Връзка между възникването на митническото задължение и задължението за ДДС — Понятие за облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 15 май 2014 г. Митнически съюз — Възникване на митническо задължение вследствие на неизпълнение на задължение, свързано с ползването на съответния митнически режим — Нередности без последици за правилното функциониране на митническия режим — Обхват — Неспазване на срока за представяне на стоките — Липса на разумен срок — Изключване (членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005; член 356 и член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 на Комисията, изменен с Регламент № 444/2002) Митнически съюз — Възникване на митническо задължение вследствие на неизпълнение на задължение, свързано с ползването на съответния митнически режим — Нередности без последици за правилното функциониране на митническия режим — Обхват — Неспазване на срока за представяне на стоките — Изключване — Липса на информация за причините, поради които е превишен срокът, или за местонахождението на стоките — Липса на последици (членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005; член 356 и член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 на Комисията, изменен с Регламент № 444/2002) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Продажба на стоки, излезли от обхвата на митническите режими — Включване — Митническо задължение, възникнало единствено на основание член 204 от Регламент № 2913/92 — Липса на последици (член 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005; член 2 и член 7, параграф 3, първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2004/66) Членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005, във връзка с член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 444/2002, трябва да се тълкуват в смисъл, че самото превишаване на срока за представяне на стоките, определен съгласно член 356, параграф 1 от Регламент № 2454/93, изменен, води не до възникване на митническо задължение поради отклонение на съответните стоки от митнически надзор по смисъла на член 203 от Регламент № 2913/92, изменен, а до възникване на митническо задължение на основание член 204 от този регламент. Всъщност членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 имат различно приложно поле. Докато първият се отнася до поведение, чийто резултат е отклонението на стоката от митнически надзор, вторият има за предмет неизпълнение на задължения и на свързани със съответните митнически режими условия, което не се е отразило върху митническия надзор. Така от текста на член 204 от Регламент № 2913/92 се вижда, че тази разпоредба се прилага само за случаите извън обхвата на член 203 от този регламент. В това отношение съгласно член 204, параграф 1, буква а) от Регламент № 2913/92 вносно митническо задължение възниква при неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове, от ползването на митническия режим, под който те са поставени, освен когато се установи, че нередностите нямат реални последици за правилното функциониране на този режим. Всеки случай, който не се обхваща от това изключение, попада в приложното поле на член 204 от Регламент № 2913/92. Същевременно член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 изрично предвижда, че когато срокът, определен в съответствие с член 356 от този регламент, не е бил спазен и късното представяне на стоката не може да бъде извинено при условията на параграф 3 от последния член, превишаването на срока за представяне на стоките се счита за обстоятелство без реални последици за правилното функциониране на временното складиране или на съответния митнически режим, доколкото стоката все пак е била представена в получаващото митническо учреждение в разумен срок. (вж. точки 31, 32, 39, 41 и 45; точка 1 от диспозитива) Член 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005, във връзка с член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 444/2002, трябва да се тълкува в смисъл, че за да възникне митническо задължение по силата на този член 204, не е нужно заинтересованите лица да предоставят на митническите органи информация за причините, поради които е превишен срокът, определен съгласно член 356 от Регламент № 2454/93, изменен, или за местонахождението на стоките в периода между датата, на която е изтекъл този срок, и датата на действителното представяне на тези стоки в получаващото митническо учреждение. Всъщност, когато стоките се представят в получаващото митническо учреждение след изтичане на определения от отправното митническо учреждение срок и неспазването му се дължи на обстоятелства, изяснени задоволително пред получаващото митническо учреждение и настъпили не по вина на превозвача или на отговорното лице, определеният срок се счита за спазен. (вж. точки 43 и 45; точка 1 от диспозитива) Член 7, параграф 3, първа алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, трябва да се тълкува в смисъл, че данъкът върху добавената стойност се дължи, когато съответните стоки са излезли от обхвата на предвидените в този член митнически режими, дори и да е възникнало митническо задължение единствено на основание член 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005. Всъщност, ако въпросните стоки вече са били излезли от обхвата на тези режими към датата на реекспортирането поради възникването на митническо задължение, те би трябвало да се разглеждат като „внос“ по смисъла на член 2, точка 2 от Шеста директива. А съгласно този член 2 с данък върху добавената стойност се облага именно вносът на стоки. (вж. точки 47, 54 и 55; точка 2 от диспозитива)

ДДС, Специален режим за туристически агенти, Сделки, извършвани извън Съюза, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 28, параграф 3, Директива 2006/112/ЕО, Член 370, Клаузи „standstill“, Изменение на националното законодателство по време на срока за транспониране.

Дело C-599/12 Jetair NV и BTW-eenheid BTWE Travel4you срещу FOD Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg te Brugge) „ДДС — Специален режим за туристически агенти — Сделки, извършвани извън Съюза — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 28, параграф 3 — Директива 2006/112/ЕО — Член 370 — Клаузи „standstill“ — Изменение на националното законодателство по време на срока за транспониране“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 13 март 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възможност за държавите членки да запазят някои данъци временно — Задължения на държавите членки в срока за транспониране — Задължение да не се приемат разпоредби, които могат да застрашат предписания от директивата резултат — Облагане на доставките на услуги на туристическите агенти извън Съюза — Допустимост (член 15, член 26, параграф 3 и член 28, параграфи 3 и 4, както и приложение Д към Директива 77/388 на Съвета; член 370 от Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Специален режим за туристически агенти — Доставки на услуги на туристическите агенти, които се отнасят до пътувания извън Съюза — Национална правна уредба, която не третира тези доставки като освободена от облагане междинна дейност — Допустимост (членове 309 и 370 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възможност за държавите членки да запазят някои данъци временно — Обхват — Доставки на услуги на туристическите агенти, които се отнасят до пътувания извън Съюза — Нарушаване на правото на Съюза — Липса (членове 309 и 370 и приложение X, част A, точка 4 към Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Специален режим за туристически агенти — Национална правна уредба, която третира туристическите агенти различно от посредниците — Облагане единствено на доставките на туристическите агенти, които се отнасят до пътувания извън Съюза — Допустимост (член 26, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета и член 306 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 28, параграф 3 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност и член 370 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат държава членка да въведе преди 1 януари 1978 г. по време на срока за транспониране на Шеста директива разпоредба, която изменя съществуващото ѝ законодателство, като облага с данък върху добавената стойност сделките на туристическите агенти относно пътуванията извън Европейския съюз. Безспорно по време на срока за транспониране държавите членки — адресати на същата, следва да се въздържат от приемане на разпоредби, които могат да застрашат сериозно постигането на предписания от тази директива резултат. От текста на член 28, параграфи 3 и 4 от Шеста директива във връзка с член 15 и приложение Д към нея обаче следва, че законодателят на Съюза е предоставил възможността да се направи изключение от задължението за освобождаване от облагане на доставките, посочени в член 26, параграф 3 от тази директива, на държавите членки, чието законодателство е предвиждало облагането на тези доставки преди 1 януари 1978 г. Следователно, ако държавите членки облагат с данък разглежданите сделки на 1 януари 1978 г., те могат да продължат да правят това и след тази дата. Тъй като Шеста директива изрично определя датата 1 януари 1978 г. като отправна точка за евентуално запазване действието на данъчна мярка, не може да се приеме, че закон, предвиждащ облагането на разглежданите сделки, приет преди тази дата през периода за транспониране на директивата, може да застраши сериозно постигането на предписания от посочената директива резултат. (вж. точки 31, 35, 37 и 38; точка 1 от диспозитива) Дадена държава членка не нарушава член 309 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, като не третира доставките на услуги, извършвани от туристически агенти, като освободена от облагане междинна дейност, когато тези доставки се отнасят до пътувания извън Европейския съюз, и като облага посочените доставки с данък върху добавената стойност, след като ги е облагала с данък върху добавената стойност на 1 януари 1978 г. Всъщност член 370 от посочената директива позволява да се направи изключение от член 309, като предоставя възможността на държавите членки да обложат разглежданите сделки, ако са ги облагали с данък на 1 януари 1978 г. Следователно, ако дадена държава членка отговаря на това условие, тя не е длъжна да приложи разпоредбите на член 309 от посочената директива. (вж. точки 41—43; точка 2 от диспозитива) Член 370 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с приложение X, част A, точка 4 към тази директива не нарушава правото на Съюза, като предоставя на държавите членки възможността да продължат да облагат с данък доставките на услуги на туристическите агенти, свързани с пътуванията извън Европейския съюз. Безспорно, като предоставя подобна възможност на държавите членки, този член установява различен режим между държавите членки, които се позовават на него, облагайки разглежданите доставки, и тези, които прилагат посочените в член 309 от Директивата правила, освобождавайки същите доставки. Става въпрос обаче за възможност, предоставена по изключение, при условие че е изпълнено предвиденото в този член условие. В това отношение запазването на този режим, който предвижда изключение, отразява прогресивния и все още частичен характер на хармонизирането на законодателствата на държавите членки в областта на данъка върху добавената стойност. Докато обаче законодателят на Съюза не е установил такъв окончателен режим и докато държавите членки могат да запазят действието на съществуващото си законодателство, следва да се приеме, че могат да са налице разлики между тях, без обаче тези разлики да противоречат на правото на Съюза. (вж. точки 46—48, 50 и 51; точка 3 от диспозитива) Дадена държава членка не нарушава правото на Съюза, по-специално принципите на равно третиране, на пропорционалност и на данъчен неутралитет, като третира туристическите агенти по различен начин от посредниците и като предвижда правило, по силата на което се облагат само доставките на туристическите агенти, но не и тези на посредниците, когато се отнасят до пътувания извън Европейския съюз. Понятието туристически агент в случая е по смисъла на член 26, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност и член 370 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност. Всъщност принципът на равно третиране, чието отражение в областта на данъка върху добавената стойност е принципът на данъчен неутралитет, изисква да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако това не е обективно оправдано. Законодателят на Съюза обаче е приел, че тези две категории туристически агенти не се намират в сходно положение. В този смисъл това, което характеризира дейността на туристическите агенти, посочени в Шеста директива, е фактът, че те са икономически оператори, които организират от свое име пътувания или туристически обиколки и които, за да предоставят обикновено свързаните с този вид дейност услуги, използват услугите на трети данъчнозадължени лица. (вж. точки 53, 55 и 58; точка 4 от диспозитива)

Митнически кодекс на Общността, Регламент (ЕИО) № 2913/92, Член 206, Възникване на митническо задължение, Кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране, Понятие за безвъзвратна загуба на стока в резултат от непреодолима сила, Директива 2006/112/ЕО, Член 71, Данък върху добавената стойност, Данъчно събитие, Изискуемост на данъка.

Дело C-273/12 Directeur général des douanes et droits indirects и Chef de l’agence de poursuites de la Direction nationale du renseignement et des enquêtes douanières срещу Harry Winston SARL (Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) „Митнически кодекс на Общността — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Член 206 — Възникване на митническо задължение — Кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране — Понятие за безвъзвратна загуба на стока в резултат от непреодолима сила — Директива 2006/112/ЕО — Член 71 — Данък върху добавената стойност — Данъчно събитие — Изискуемост на данъка“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 11 юли 2013 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Установяване на релевантните разпоредби от правото на Съюза (член 267 ДФЕС) Митнически съюз — Пораждане на митническо задължение при вноса в резултат на отклоняването от митнически надзор на стока, която може да бъде обмитена с вносно мито — Понятие за отклоняване — Кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране — Включване (член 202, член 203, параграф 1, член 204, параграф 1, буква а) и член 206 от Регламент № 2913/92 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Внос на стоки — Кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране — Изискуемост на данъка от момента на изискуемостта на митата (член 203 от Регламент № 2913/92 на Съвета; член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 24) Член 203, параграф 1 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че кражбата на стоки, поставени под режим на митническо складиране, представлява отклонение на посочените стоки по смисъла на този член, което поражда вносно митническо задължение. Член 206 от посочения регламент се прилага само в случаи, при които може да възникне митническо задължение съгласно член 202 и член 204, параграф 1, буква a) от същия регламент. Всъщност понятието за отклонение от митнически надзор, което се съдържа в член 203, параграф 1 от Регламент № 2913/92 трябва да се разбира като включващо всяко действие или бездействие, в резултат от което се възпрепятства, макар и само временно, достъпът на компетентния митнически орган до стоката под митнически надзор и упражняването на предвидения в митническото законодателство контрол. Такава хипотеза е налице, когато са откраднати стоки, поставени под режим с отложено плащане. (вж. точки 29, 30 и 36; точка 1 от диспозитива) Член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че кражбата на стоки, поставени под режим на митническо складиране, води до настъпване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка върху добавената стойност. Всъщност, доколкото съгласно член 203 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността митническо задължение възниква в момента на отклонението от митнически надзор на стоките, поставени под режим на митническо складиране, т.е. от момента на кражбата на посочените стоки, данъкът върху добавената стойност става изискуем в същия момент съгласно член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112. (вж. точки 42 и 45; точка 2 от диспозитива) Дело C-273/12 Directeur général des douanes et droits indirects и Chef de l’agence de poursuites de la Direction nationale du renseignement et des enquêtes douanières срещу Harry Winston SARL (Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) „Митнически кодекс на Общността — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Член 206 — Възникване на митническо задължение — Кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране — Понятие за безвъзвратна загуба на стока в резултат от непреодолима сила — Директива 2006/112/ЕО — Член 71 — Данък върху добавената стойност — Данъчно събитие — Изискуемост на данъка“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 11 юли 2013 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Установяване на релевантните разпоредби от правото на Съюза (член 267 ДФЕС) Митнически съюз — Пораждане на митническо задължение при вноса в резултат на отклоняването от митнически надзор на стока, която може да бъде обмитена с вносно мито — Понятие за отклоняване — Кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране — Включване (член 202, член 203, параграф 1, член 204, параграф 1, буква а) и член 206 от Регламент № 2913/92 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Внос на стоки — Кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране — Изискуемост на данъка от момента на изискуемостта на митата (член 203 от Регламент № 2913/92 на Съвета; член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 24) Член 203, параграф 1 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че кражбата на стоки, поставени под режим на митническо складиране, представлява отклонение на посочените стоки по смисъла на този член, което поражда вносно митническо задължение. Член 206 от посочения регламент се прилага само в случаи, при които може да възникне митническо задължение съгласно член 202 и член 204, параграф 1, буква a) от същия регламент. Всъщност понятието за отклонение от митнически надзор, което се съдържа в член 203, параграф 1 от Регламент № 2913/92 трябва да се разбира като включващо всяко действие или бездействие, в резултат от което се възпрепятства, макар и само временно, достъпът на компетентния митнически орган до стоката под митнически надзор и упражняването на предвидения в митническото законодателство контрол. Такава хипотеза е налице, когато са откраднати стоки, поставени под режим с отложено плащане. (вж. точки 29, 30 и 36; точка 1 от диспозитива) Член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че кражбата на стоки, поставени под режим на митническо складиране, води до настъпване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка върху добавената стойност. Всъщност, доколкото съгласно член 203 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността митническо задължение възниква в момента на отклонението от митнически надзор на стоките, поставени под режим на митническо складиране, т.е. от момента на кражбата на посочените стоки, данъкът върху добавената стойност става изискуем в същия момент съгласно член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112. (вж. точки 42 и 45; точка 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1, Понятието „доставка на услуги“, Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество, Случаи на освобождаване, Отразяване на икономическата и търговска действителност от сделките, Сделки, представляващи злоупотреба, Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство.

Keywords Summary Keywords Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Установяване на доставчика и на получателя — Възможност да не се отчитат договорните клаузи в случай на напълно изкуствена конструкция, чиято единствена цел е получаването на данъчно предимство — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция. (вж. точка 52 и диспозитива) Дело C-653/11 Her Majesty’s Commissioners of Revenue and Customs срещу Paul Newey (Преюдициално запитване, отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 — Понятието „доставка на услуги“ — Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество — Случаи на освобождаване — Отразяване на икономическата и търговска действителност от сделките — Сделки, представляващи злоупотреба — Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 20 юни 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Установяване на доставчика и на получателя — Възможност да не се отчитат договорните клаузи в случай на напълно изкуствена конструкция, чиято единствена цел е получаването на данъчно предимство — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция. (вж. точка 52 и диспозитива)

Неизпълнение на задължения от държава членка, Данъчни въпроси, Директива 2006/112/ЕО, Членове 9 и 11, Национално законодателство, което допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на ДДС могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице.

Дело C-85/11 Европейска комисия срещу Ирландия „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Членове 9 и 11 — Национално законодателство, което допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на ДДС могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице“ Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 9 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност на държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно-единствено данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице — Неизпълнение на задължения — Липса (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Държава членка, която разрешава включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на данък върху добавената стойност могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице, не нарушава задълженията си по член 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност. От израза „като едно данъчнозадължено лице“ не може да се направи извод, че единствената цел на член 11 от Директивата е да даде възможност няколко данъчнозадължени лица да бъдат третирани като един-единствен субект, доколкото този израз сочи не условие за прилагането на тази разпоредба, а нейния резултат, тоест възможността няколко лица да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице. Формулировката на този член не дава основание да се приеме и че същият представлява изключение от общото правило всяко данъчнозадължено лице да бъде третирано като отделен субект и поради това трябва да се тълкува стеснително, нито пък че понятието за групиране предполага, че всички участващи лица принадлежат към една и съща категория, доколкото терминът „групиране“ не се съдържа в този член. Що се отнася освен това до преследваните с член 11 от Директивата цели, законодателят на Съюза е искал да укаже, че държавите членки не са длъжни с оглед на опростяването на администрирането или избягването на злоупотребите (като например разделянето на едно предприятие между няколко данъчнозадължени лица, така че всяко от тях да може да се възползва от специален режим) да третират като данъчнозадължени тези лица, чиято „независимост“ е чисто формална. Възможността на държавите членки да разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице група от лица, в която едно или няколко лица не биха могли поотделно да бъдат окачествени като данъчнозадължени лица, не изглежда в противоречие с посочените цели. Напротив, възможно е присъствието на такива лица в група за целите на ДДС да допринесе за опростяването на администрирането — от гледна точка както на съответната група, така и на данъчната администрация — и за предотвратяването на някои злоупотреби, като това присъствие може да се окаже дори задължително за постигането на тези цели, ако само то доказва тясната обвързаност, която трябва да съществува във финансово, икономическо и организационно отношение между лицата, съставляващи тази група, за да бъдат разглеждани те като едно-единствено данъчнозадължено лице. (вж. точки 40, 47 и 48) Дело C-85/11 Европейска комисия срещу Ирландия „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Членове 9 и 11 — Национално законодателство, което допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на ДДС могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице“ Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 9 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност на държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно-единствено данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице — Неизпълнение на задължения — Липса (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Държава членка, която разрешава включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на данък върху добавената стойност могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице, не нарушава задълженията си по член 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност. От израза „като едно данъчнозадължено лице“ не може да се направи извод, че единствената цел на член 11 от Директивата е да даде възможност няколко данъчнозадължени лица да бъдат третирани като един-единствен субект, доколкото този израз сочи не условие за прилагането на тази разпоредба, а нейния резултат, тоест възможността няколко лица да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице. Формулировката на този член не дава основание да се приеме и че същият представлява изключение от общото правило всяко данъчнозадължено лице да бъде третирано като отделен субект и поради това трябва да се тълкува стеснително, нито пък че понятието за групиране предполага, че всички участващи лица принадлежат към една и съща категория, доколкото терминът „групиране“ не се съдържа в този член. Що се отнася освен това до преследваните с член 11 от Директивата цели, законодателят на Съюза е искал да укаже, че държавите членки не са длъжни с оглед на опростяването на администрирането или избягването на злоупотребите (като например разделянето на едно предприятие между няколко данъчнозадължени лица, така че всяко от тях да може да се възползва от специален режим) да третират като данъчнозадължени тези лица, чиято „независимост“ е чисто формална. Възможността на държавите членки да разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице група от лица, в която едно или няколко лица не биха могли поотделно да бъдат окачествени като данъчнозадължени лица, не изглежда в противоречие с посочените цели. Напротив, възможно е присъствието на такива лица в група за целите на ДДС да допринесе за опростяването на администрирането — от гледна точка както на съответната група, така и на данъчната администрация — и за предотвратяването на някои злоупотреби, като това присъствие може да се окаже дори задължително за постигането на тези цели, ако само то доказва тясната обвързаност, която трябва да съществува във финансово, икономическо и организационно отношение между лицата, съставляващи тази група, за да бъдат разглеждани те като едно-единствено данъчнозадължено лице. (вж. точки 40, 47 и 48)

Шеста директива ДДС, Приложимост, Митнически кодекс на Общността, Стоки с произход от трета страна и поставени под режим на митническо складиране на територията на държава членка, Преработка на стоките под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане, Продажба на стоките и повторно поставяне на същите под режим на митническо складиране, Оставане на стоките в същия митнически склад по време на всички сделки, Възмездна доставка на стоки на територията на страната, Данъчно събитие за облагане с ДДС.

Дело C-165/11 Daňové riaditeľstvo Slovenskej republiky срещу Profitube spol. s r.o. (Преюдициално запитване, отправено от Najvyšší súd Slovenskej republiky) „Шеста директива ДДС — Приложимост — Митнически кодекс на Общността — Стоки с произход от трета страна и поставени под режим на митническо складиране на територията на държава членка — Преработка на стоките под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане — Продажба на стоките и повторно поставяне на същите под режим на митническо складиране — Оставане на стоките в същия митнически склад по време на всички сделки — Възмездна доставка на стоки на територията на страната — Данъчно събитие за облагане с ДДС“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Продажба на стоки, поставени под митнически режим с отложено плащане — Включване — Граници — Възможност за държавите членки да освобождават такива сделки — Проверка от страна на националния съд (член 2, точка 1, член 5, параграф 1 и член 16, параграф 1, части Б и Г от Директива 77/388 на Съвета) Когато стоки с произход от трета страна са поставени под режим на митническо складиране в държава членка, след което са преработени под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане и впоследствие са продадени и поставени отново под режим на митническо складиране, като по време на всички тези сделки се намират в един и същ митнически склад, разположен на територията на тази държава членка, продажбата на такива стоки подлежи на облагане с данък върху добавената стойност на основание член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, освен ако посочената държава членка е използвала предоставената ѝ възможност да освободи от облагане тази продажба съгласно член 16, параграф 1 от Шеста директива, което националната юрисдикция трябва да провери. (вж. точка 67 и диспозитива) Дело C-165/11 Daňové riaditeľstvo Slovenskej republiky срещу Profitube spol. s r.o. (Преюдициално запитване, отправено от Najvyšší súd Slovenskej republiky) „Шеста директива ДДС — Приложимост — Митнически кодекс на Общността — Стоки с произход от трета страна и поставени под режим на митническо складиране на територията на държава членка — Преработка на стоките под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане — Продажба на стоките и повторно поставяне на същите под режим на митническо складиране — Оставане на стоките в същия митнически склад по време на всички сделки — Възмездна доставка на стоки на територията на страната — Данъчно събитие за облагане с ДДС“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Продажба на стоки, поставени под митнически режим с отложено плащане — Включване — Граници — Възможност за държавите членки да освобождават такива сделки — Проверка от страна на националния съд (член 2, точка 1, член 5, параграф 1 и член 16, параграф 1, части Б и Г от Директива 77/388 на Съвета) Когато стоки с произход от трета страна са поставени под режим на митническо складиране в държава членка, след което са преработени под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане и впоследствие са продадени и поставени отново под режим на митническо складиране, като по време на всички тези сделки се намират в един и същ митнически склад, разположен на територията на тази държава членка, продажбата на такива стоки подлежи на облагане с данък върху добавената стойност на основание член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, освен ако посочената държава членка е използвала предоставената ѝ възможност да освободи от облагане тази продажба съгласно член 16, параграф 1 от Шеста директива, което националната юрисдикция трябва да провери. (вж. точка 67 и диспозитива)