Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Марил 09" ЕООД, ЕИК 202067544, подадена чрез адв. Моцов, срещу решение № 336/20.06.2019 г., постановено по адм. д. № 414/2019 г. на Административен съд - Плевен. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-04001518003044-091-001/14.12.2018 г., потвърден с Решение № 34/18.03.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Търново в частта, в която за данъчен период м. 11.2017 г. са установени задължения за внасяне за ДДС в размер на 8 333, 33 лв. и лихви в размер на 844, 97 лева. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му.

Ответникът – Дирекция "ОДОП" - В. Търново при ЦУ на НАП, сочи съображения в писмен отговор чрез юрк. Найденова за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № Р-04001518003044-091-001/14.12.2018 г., потвърден с Решение № 34/18.03.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Търново в частта, в която за данъчен период м. 11.2017 г. са установени задължения за внасяне за ДДС в размер на 8 333, 33 лв. и лихви в размер на 844, 97 лева. При ревизията е установено, че през м. 11. 2017 г. е издадена фактура № 88/09.11.2017 г. за извършена доставка на модулна бензиностанция с получател "Юкон" ЕООД на стойност 50 000, 00 лв. без ДДС. Модулната бензиностанция е придобита от "Марил 09" ЕООД на стойност 30 000, 00 лв. на 01.11.2017 година. Оборудването е заведено във връзка с придобиването в активите на ревизираното дружество по сметка 206 "Офис обзавеждане и др. обзавеждане", а продажбата му е отразена счетоводно по сметка 709 "Други приходи". Проверяващите органи са констатирали, че дружеството неправилно е квалифицирало извършената от него доставка като освободена от ДДС, респ. текстът на чл. 50, ал. 1 ЗДДС е неприложим. Ревизията е констатирала също така, липсва доставка по чл. 6, ал. 1 ЗДДС от "Марил 09" ЕООД към "Юкон" ЕООД, документирана с фактура № 88/09.11.2017 година. Доставката е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС, но за същата ревизираното дружество не е начислило дължим ДДС - доставката не е документирана чрез издаден данъчен документ с вписан на отделен ред дължим ДДС, съответно дължимият данък по ЗДДС не е включен при определяне на резултата за данъчния период на "Марил 09" ЕООД. Ревизираното дружество е нарушило разпоредбите на чл. 82, ал. 1, чл. 86, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от същия закон. С процесният РА е начислен ДДС за процесната доставка в размер, определен при съобразяване с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 и чл. 67, ал. 2 ЗДДС - когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. При обща цена на доставката 50 000, 00 лв. е определена данъчна основа в размер 41 666, 67 лв. и дължим ДДС в размер на 8333, 33 лева.

За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е установил, че оспорения РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е аргументи, че продажбата, отразена във фактура № 88/09.11.2017 г. е "доставка" по смисъла на ЗДДС с оглед дефиницията в чл. 6, ал. 1 от същия закон. Приел е, че извършената от "Марил 09" ЕООД доставка не попада в обхвата на разпоредбите на чл. 50, ал. 1 ЗДДС, тя не е освободена и за нея следва да се начисли ДДС.

Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

В касационната жалба не се съдържат мотиви, които да обосновават наличието на посочените касационни основания. Вместо това касаторът отново излага доводите си по съществото на спора, касаещи законосъобразността на процесния РА, които аргументи се съдържат както в жалбата му, подадена до административния решаващ орган, така и в тази, депозирана пред Административен съд - Плевен. Доводите на представителя на дружеството са обсъдени от съда в неговото решение като неоснователни. Цитираните в касационната жалба правни норми в една част са напълно неотносими към настоящият правен спор. Решаващият състав е обсъдил възраженията на дружеството, както и събраните доказателства. Обстоятелството, че след извършен анализ на всички факти и обстоятелства, установени по делото и относими към правния спор, съдът е достигнал до изводи, съвпадащи с тези на ревизиращия орган, само по себе си не може да бъде квалифицирано като необоснованост или незаконосъобразност на съдебното решение.

Съдът правилно е разгледал като неоснователни доводите на дружеството, че при закупуване на въпросния актив от физическо лице, не е ползван данъчен кредит, защото налице била хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗДДС - стоката /станцията/ е необходима за дейност, извън независимата икономическа дейност на лицето. Законосъобразен е направеният от съда извод, че продажбата на тази модулна станция съставлява доставка, свързана с икономическата дейност на жалбоподателя и подлежи на облагане от гледна точка на ЗДДС. Както е установено и при ревизията, в случаят е налице доставка на стоки, (оборудване), с място на изпълнение на територията на страната, в рамките на извършваната от лицето независима икономическа дейност, която не попада в обхвата на освободени от облагане с ДДС доставки, а е облагаема с 20% ставка на данъка.

За да се приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗДДС законът изисква доставката, по която е придобита стоката, да е облагаема, с начислен ДДС и без право на данъчен кредит по чл. 70 ЗДДС. Смисълът на разпоредбата е, че освободена е не всяка доставка на стоки, при придобиването на които не било налице право на данъчен кредит, а когато това право не е било налице именно на основание чл. 70 ЗДДС. Затова придобиването на вещта, без да е начислен ДДС не прави последващата й продажба освободена, щом тя е извършена от данъчно-задължено лице, каквото е ревизираното. Основанията за допълнително начисляване на ДДС произтичат от факта, че "Марил 09" ЕООД не е спазило изискванията на чл. 82, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от същия закон. Страните не спорят, че дружеството е реализирало приходи от продажба на модулна бензиностанция. Това означава, че е налице доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, която е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС. Продажбата на модулната бензиностанция е облагаема доставка по реда на чл. 12, ал. 1 ЗДДС и на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС за нея се дължи ДДС в размер на 8 333, 33 лв., върху данъчна основа, определена по реда на чл. 26, ал. 1 и чл. 67, ал. 2 ЗДДС в размер на 41 666, 67 лева.

Решението като обосновано и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Разноски: С оглед резултата по спора, в полза на ответника трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 788, 91 лева на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 336/20.06.2019 г., постановено по адм. д. № 414/2019 г. на Административен съд - Плевен.

ОСЪЖДА "Марил 09" ЕООД, ЕИК 202067544 да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 788, 91 лева.

Решението е окончателно.