Поради това изцяло неотносими към предмета на съдебния спор са съображенията на съда относно предпоставките, при които се реализира отговорност на трето лице в хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Условията за ангажиране отговорността на трето лице в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК са кумулативни: 1 лицето да има качеството член на управителен орган или управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента на възникване на публичните задължения на юридическото лице; 2 да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител; 3 да са налице публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и невъзможност да бъдат събраните от задълженото юридическо лице, както и 4 причинно - следствена връзка между поведението и невъзможността да бъдат събрани задълженията от юридическото лице. Доказателствената тежест е на органите по приходите. [...] • Преди всичко следва да се посочи, че отговорността на чл. 19, ал. 1 ДОПК се отнася до укриване на факти и обстоятелства, свързани със събирането на задълженията на юридическото лице, а не с тяхното установяване. [...] • Решението на общото събрание, респективно на едноличния собственик на капитала в еднолично дружество с ограничена отговорност по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ за освобождаване от отговорност на управителя по принцип касае отговорността му спрямо дружеството.[...]
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. [...] • Елементите от фактическия състав по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК са: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител или съответно разпоредителни действия с имуществото на дружеството; 3. причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; 4. невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. [...] • Действието като елемент от фактическия състав по чл. 19, ал. 1 ДОПК се състои в укриване на факти и обстоятелства, които отговорното трето лице по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Касае се не за всяко действие, а само за преднамерено целенасочено действие. Тоест, необходимо е виновно поведение. Относно отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК следва да се има предвид, че видовете действия по този текст са законово регламентирани и могат да бъдат сведени до три групи: 1. [...] • Субектът отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Тук се касае за отчуждаване на имуществото или самото предприятие, като в последния случай е налице преминаване на собствеността върху имуществото или самото предприятие в собственост на трето лице. Действието по своето естество следва да е такова, че да има прехвърлително действие. За да е съставомерно по чл. 19, ал. 2 от ДОПК обаче това действие следва да е извършено недобросъвестно, т. е. необходимо е лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице. [...] • Субектът трябва да е бил наясно относно смисъла и значението на действията си, да е предвиждал неговите последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. [...] • Четвъртият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК и чл. 19, ал. 2 от ДОПК е наличието на причинно-следствена връзка между извършеното действие и невъзможността да бъдат събрани или погасени задължения. Отговорността по чл. 19, ал. 1 или ал. 2 от ДОПК ще бъде реализирана само когато невъзможността да бъде събрано или погасено вземането се дължи на поведението на третото лице. [...] • По отношение на тях следва да се има предвид не само че вземането за лихви е акцесорно, но и че отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК е отговорност за чужди задължения и се предвижда отговорност за несъбрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски до размера на непогасеното задължение – ал. 1, съответно – до размера на извършените плащания в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, но не и за лихвите върху тях.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions