Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Арнаудов - директор на дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика, град Пловдив против решение № 666/09.09.2020 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм. дело № 255/2020 г. С решението е отменен ревизионен акт № Р-16001317008580-091-001/04.11.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Касаторът счита за неотносими изложените от първоинстанционния съд мотиви за отмяна на ревизионния акт. Твърди, че М. Ходжов е управител на "Интерлес 2004" ЕООД в периода м. 02-м. 04.2014 г. и от м. 08.2014 – м. 10.2015 г. и като такъв е укрил факти и обстоятелства като в СД по ЗДДС и дневниците за покупки е декларирал фактури, за които е доказано, че не отразяват реални доставки. Включването на такива фактури в отчетните регистри е довело до укриване действителния размер на подлежащия на внасяне ДДС в бюджета. По време на ревизията на дружеството е предприел недобросъвестни действия, като е освободил себе си като управител и от отговорност, прехвърлил е управлението на трето лице и е поставил дружеството в невъзможност да изпълни данъчните си задължения, предвид липсата на активи, спрямо които да се насочи принудителното изпълнение. Според касатора всичко това обуславя причинно – следствена връзка между укриването на факти и обстоятелства от управителя и невъзможността за събиране на публичните задължения от дружеството.

Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.

Ответникът – М. Ходжов от гр. Велинград оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита на адв. А. Грозева и адв. Н. Чакъров.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за валидност, допустимост и правилност на първоинстанционното решение, поради недоказан последният елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Предмет на оспорване пред Административен съд – Пазарджик е бил ревизионен акт, в който на М. Ходжов от гр. Велинград е определена отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК за задължения на "Интерлес 2004" ЕООД за данък върху добавената стойност за периода м. 02.2014 г. – м. 04.2014 г. и от 01.08.2014 г. – 31.10.2015 г. в общ размер на 214 171. 81 лева и лихви от 73 598. 67 лева.

За да отмени ревизионния акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон.

От фактическа страна съдът е установил, че М. Ходжов е бил управител на "Интерлес 2004" ЕООД до 21.06.2016 г., когато като управител е вписан трето лице - П. Байчев. Установено е, че търговското дружеството е издаден ревизионен акт № Р-22221415008285-091-001/16.06.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, с който са установени задължения по ЗДДС за периода 01.04.2011 г. – 31.10.2015 г. При издаването на оспорения ревизионен акт относно обхвата на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК е прието, че са относими задълженията на дружеството за периода 01.02.2014 г. – 30.10.2015 г., а за задълженията в останалите периоди са налице обстоятелства по чл. 109 ДОПК.

Задълженията на юридическото лице в размер на 214 171. 81 лева и лихви от 73 598. 67 лева са резултат от отказ на право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 71, т. 1 ЗДДС по доставки от "Мега строй 2014" ЕООД, "Синапсис 1" ЕООД, "Академикс" ООД, "Макс Логистико 05" ЕООД, "Матбул" ЕООД, "Кам-1000" ЕООД, "Свежест – ИМ" ЕООД. При извършената му ревизия дружеството не е представило никакви документи и писмени обяснения. Ревизионният акт е влязъл в сила като необжалван. Задълженията не са внесени от дружеството. Според справка от 18.09.2017 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София дългът на "Интерлес 2004" ЕООД е несъбираем, тъй като дружеството не притежава недвижими имоти, движими вещи, дългосрочни и краткосрочни инвестиции, включително дялови участия в други търговски дружества, не са установени вземания от трети лица и авоари по банкови сметки. Установено е, че задълженото юридическо лице притежава три МПС, чиято балансова стойност е нулева. В хода на административното обжалване е установено, че върху МПС, собственост на дружеството е наложен запор от съдебни органи и от органи по приходите.

В хода на процесната ревизия М. Ходжов е представил съгласие за разкриване на банкова тайна, протокол за решение в качеството му на едноличен собственик на капитала на "Интерлес 2004" ЕООД за освобождаването му като управител и от отговорност и избор на друг управител. С протокол от 18.09.2019 г. към доказателствата са приобщени приемо – предавателен протокол от 15.01.2016 г. за предаване на активи и документи на новия управител П. Байчев, както и заявления до НАП за подаване на документи по електронен път и ползване електронните услуги на НАП с КЕП на упълномощено лице. Съдът е приел, че според приложените пълномощни, заявления и уведомления упълномощен да подава декларации, документи, данни по ЗДДС на "Интерлес 2004" ЕООД е бил Р. Ходжов. От ревизиращите е констатирано, че в ИС "Бизнес статистика" липсват данни за подаден ГФО на дружеството за 2013 г., 2014 г. и 2015 г.

Съдът е изложил подробни мотиви за условията, при които се реализира отговорност по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК и е посочил, че доказателствената тежест за установяването им е на органите по приходите съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. От доказателствата по делото е приел, че са установени първите две предпоставки – ревизираното лице има качеството управител на задълженото юридическо лице в процесния период и дружеството има непогасени задължения за ДДС. По отношение на другите две кумулативни условия, съдът е обосновал извод, че поведението на ревизираното лице не може да се възприеме, като целящо възпрепятстване събирането на данъчни задължения и не е установена причинно – следствена връзка между извършените действия от управителя и невъзможността да бъдат събрани или погасени задълженията на дружеството.

Решението е правилно като краен резултат.

Оспореният ревизионен акт установява отговорност на трето лице - М. Ходжов от гр. Велинград в качеството му на управител на "Интерлес 2004" ЕООД в периода м. 02. -м. 04.2014 г. и от 01.08.2014 г. – 31.10.2015 г. за несъбрани задължения на дружеството за ДДС в общ размер на 214 171. 81 лева и лихви от 73 598. 67 лева. Поради това изцяло неотносими към предмета на съдебния спор са съображенията на съда относно предпоставките, при които се реализира отговорност на трето лице в хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК.

Условията за ангажиране отговорността на трето лице в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК са кумулативни: 1 лицето да има качеството член на управителен орган или управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента на възникване на публичните задължения на юридическото лице; 2 да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител; 3 да са налице публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и невъзможност да бъдат събраните от задълженото юридическо лице, както и 4 причинно - следствена връзка между поведението и невъзможността да бъдат събрани задълженията от юридическото лице. Доказателствената тежест е на органите по приходите.

Изводите на първоинстанционният съд, че по отношение на М. Ходжов от гр. Велинград не са установени две от кумулативните предпоставки на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон. По делото не е установено поведение на ревизираното лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител, както и причинно – следствена връзка между невъзможността да бъдат събрани задълженията за ДДС на "Интерлес 2004" ЕООД и поведението на неговия управител.

Преди всичко следва да се посочи, че отговорността на чл. 19, ал. 1 ДОПК се отнася до укриване на факти и обстоятелства, свързани със събирането на задълженията на юридическото лице, а не с тяхното установяване. В конкретния случай такова поведение на М. Ходжов от гр. Велинград не е установено от доказателствата по делото. Твърденията на органите по приходите, които се поддържат и в касационната жалба, са за укриване на факти и обстоятелства в подадените СД по ЗДДС и дневниците за покупки, в които ревизираното лице е декларирало фактури, за които е доказано, че не отразяват реални доставки и са свързани с установяването на задълженията по ЗДДС на "Интерлес 2004" ЕООД при извършената му ревизия. Освен това тези твърдения се опровергават от събраните по делото доказателства, според които лицето, разполагащо с КЕП за подаване на отчетни регистри по ЗДДС, както и на всички други данни пред органите по приходите през процесните периоди, е Р. Ходжов в качеството му упълномощено лице на дружеството. Решението на М. Ходжов в качеството му на едноличен собственик на капитала за промяна в управлението на дружеството чрез вписване на друг управител и запазване на 100 % от капитала на дружеството, само по себе си не може да се определи като действие по укриване на факти и обстоятелства, които е следвало да се декларират пред органите по приходите или публичния изпълнител. Решението на общото събрание, респективно на едноличния собственик на капитала в еднолично дружество с ограничена отговорност по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ за освобождаване от отговорност на управителя по принцип касае отговорността му спрямо дружеството. По делото не са установени каквито и да е обстоятелства, които да сочат на връзка между това решение, надлежно вписано в търговския регистър и неизпълнението на публичните задължения на юридическото лице.

По делото не е доказан и последният елемент от фактическия състав на отговорноста по чл. 19, ал. 1 ДОПК - причинна връзка между невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството за ДДС от неговото имущество и поведение на ревизираното лице. По делото е установено, че дружеството притежава три МПС, които са обект на обезпечителни мерки, но няма данни за предприети действия по принудително изпълнение спрямо тези движими вещи от имуществото му.

Липсата на което и да е от предвидените в чл. 19, ал. 1 ДОПК кумулативни условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на управителя на задълженото юридическо лице М. Ходжов за несъбраните задължения за ДДС на дружеството. Като е достигнал до същите крайни изводи и е отменил издадения на основание чл. 21, ал. 1 ДОПК ревизионен акт, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на оспора, разноски се дължат на ответника по касация. По делото са представени писмени доказателства за направени разходи за адвокатска защита от двама адвокати в общ размер на 5 000 лева, по договори за правна защита и съдействие от 01.02.2021 г. с адв. А. Грозева и с адв. Н. Чакъров. На основание чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК, следва да се присъди възнаграждението за един адвокат в размер на 2 500 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 666/09.09.2020 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм. дело № 255/2020 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на М. Ходжов от гр. Велинград сумата 2 500 лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.