икономическа дейност, финансови услуги, право на приспадане на данъчен кредит, фактура
Основание за корекцията е отказът на приходната администрация да признае упражнено в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит. [...] • В националното право изискването за отреждане на стоките или услугите, които доставчикът е доставил или предстой да достави, за извършване от получателя на облагаеми доставки, е въведено с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Продължение на това правило е създаденото с чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС ограничение на правото на приспадане, когато стоките и услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта от ЗДДС. [...] • Продължителният период на липса на икономическа дейност и обстоятелството, че касаторът никога не е извършвал дейности от предмета си на дейност изключват извода за отсъстващо използване на получените услуги за независимата икономическа дейност по причини извън контрола на ДЗЛ, с което да се преодолее изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС и ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС с арг. от решението на Съда по дело С - 37/95. [...] • Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение.[...]
фактура, основна дейност, право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, краен потребител, облагаема доставка, туристически услуги, недвижими имоти, свързани лица, внос на стоки, освободена доставка
Данъчният кредит е уреден в Глава Седма на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3. осъществен от него внос; 4. изискуемия от него данък като платец по глава осма. Същевременно с текста на чл. 69, ал. 1 ЗДДС законодателят е разписал, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне 1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави; 2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57; 3. изискуемия от него данък като платец по глава осма. При така разписаните предпоставки за приспадане на данъчен кредите се налага изводът, че кумулативно следва да са налице следните условия: реално извършена доставка от регистрирано по ЗДДС лице, тази доставка да е облагаема и предметът на доставката да е използван за последващи доставки, за целите и в рамките на извършваната от лицето икономическа дейност, като последващите доставки също да са облагаеми. С оглед тези условия основният принцип е, че може да се приспада ДДС за получени доставки на стоки или услуги, използвани от данъчнозадълженото лице за последващи, облагаеми доставки. [...] • Дружеството може да приспадне дължимия за доставените му стоки или услуги ДДС, ако те се използват за целите на неговата икономическа дейност. Критерият, изведен от използването на стоката или услугата за целите на сделки, попадащи в икономическата дейност на предприятието, е различен според това дали става дума за получаването на услуга или за придобиването на дълготраен актив. [...] • Това е така, защото извършените от дружеството доставки са такива по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗДДС, съгласно който освободена доставка е 1. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг. [...] • Такава пряка и непосредствена връзка предполага, че разходите по получената доставка са включени в цената на конкретни извършени последващи облагаеми доставки или в цената на стоките и услугите, доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата му дейност. [...] • Само намерението да бъдат извършвани за в бъдеще облагаеми доставки, за което настоява жалбоподателят, не е достатъчно. Връзката трябва да е пряка, непосредствена, конкретна, за да бъде признато правото на данъчен кредит. [...] • За упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно наличието на условията по чл. 71 от ЗДДС дружеството да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред, размерът на ползвания пълен данъчен кредит да е включен при определяне на резултата в СД по чл. 125 за съответния данъчен период, съответно данъчните документи да са отразени в отчетните регистри - дневници за покупки, съгласно изискванията на чл. 72, ал. 2, т. 2 и чл. 124, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно нормата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато: 1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта. По аргумент от чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 1 от с. з. , макар и да са изпълнени условията на чл. 69 ЗДДС, чл. 71 ЗДДС или чл. 74 ЗДДС, за получените от дружеството услуги не възниква правото на приспадане на данъчен кредит.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions