Documents - 1 citing "Решение на Съда (седми състав) от 27 март 2019 г. Mydibel SA срещу État belge. Преюдициално запитване, отправено от Cour d'appel de Mons. Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Хармонизация на данъчните законодателства — Приспадане на данъка, платен по получени доставки — Недвижим имот, придобит като дълготраен актив — Продажба и обратен лизинг (sale and lease back) — Корекция на приспадания на ДДС — Принцип на неутралитет на ДДС — Принцип на равно третиране. Дело C-201/18."

фактура, данъчен период, услуга, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, приемо-предавателен протокол, регистрация, авансово плащане, независима икономическа дейност, доставчик, облагаема доставка, доставка на стока, данъчно задължено лице, изискуемост на данъка
Този факт се признава от оспорващата страна. [...] Съгласно чл. 69 ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице му е доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми доставки. Регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъкът за получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити, като въведените изисквания за възникване право на приспадане на данъчен кредит са по отношение на конкретната доставка, по която е претендирано това право /по която е приспаднат данъка в подадената справка-декларация/, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и представляваща предходна по отношение на процесната доставка. При наличие на облагаема доставка на стока, осъществена от регистрирано по ЗДДС лице, която стока се използва или ще се използва от получателя за осъществяване на други облагаеми доставки са налице условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за приспадане на данъчен кредит по тази доставка. Данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и използването на стоката/ услугата за осъществяване на други облагаеми доставки в независимата му икономическа дейност. [...] За да се обоснове извод, че получената доставка, за която е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, е включена в икономическата дейност на лицето, следва да се установи, че чрез нея, от осъществената стопанска дейност ревизираното лице е реализирало икономическа изгода, а именно отчетени са приходи и са получени плащания. [...] Това обстоятелство се признава и по реда на чл. 176вр. чл. 175 ГПК. [...] Същите са предвидени в ДПБФП в полза на ДФ „ Земеделие“ и са част от изпълнението на договора и на задължения по закон за полагане на грижа на добър стопанин. [...] Правото на данъчнозадължените лица да приспаднат ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на Общата система на ДДС. Режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. [...] Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните предпоставки за правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги – същите да са получени от него по облагаема доставка и да се използват от него за целите на извършването от него облагаеми доставки. Второто условие е изпълнено и тогава, когато разходите за придобиването на стоките и услугите са разходи за осъществяваната от получателя независима икономическа дейност, доколкото участват в себестойността на предоставяните от него облагаеми доставки на стоки и услуги на трети лица. [...] Проверката се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.[...]