- ADELE

Решение № 15203 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова

право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, произход на стоките, данъчно събитие, облагаема доставка, държава членка, материална, техническа и кадрова обезпеченост

За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. [...] • От текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че след като стоките и услугите се използват за целите на облагаемите доставки на данъчнозадълженото лице, то има правото, в държавата членка, в която извършва тези сделки, да приспадне дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги. Въпросът дали дължимият ДДС за предходни или последващи продажби на съответните стоки е бил внесен или не в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки ДДС.[...]

Решение № 12493 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6277/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова

право на приспадане на данъчен кредит, писмени доказателства, доставчик, реконструкция, водопроводна мрежа, строително-монтажни работи, СМР, данъчно предимство

Не се сочат конкретни съществени нарушения на съдопроизводствените правила. [...] • Иска се прилагане на чл. 161, ал. 3 ДОПК. [...] • Същите съдържат подписи и печати на изпращач, получател и превозвач, както и вид и количество на стоките. [...] • Безспорно осъществяването на такава поредица от доставки на едни и същи стоки, които се транспортират от първия доставчик до крайния получател, който ги влага в дейността си, без някои от получателите по веригата от доставки /в случая жалбоподателят и неговият пряк доставчик/ да са ги получили физически и след това да са ги транспортирали, не е основание за непризнаване на правото на приспадане на ДДС. Това е така, защото прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не изисква лицето, на което се прехвърля тази вещ, да я държи физически, нито тя физически да е транспортирана до него и/или физически да е получена от него.[...]

Решение № 4167 от 27.07.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 6064/2019 г.

право на приспадане на данъчен кредит, фактура, данъчна измама, ваучер, доставчик, облагаема доставка, доставка на услуга, данъчно събитие, приемо - предавателен протокол, доставка на стока

За да се приеме реално осъщесствена облагаема доставка на услуга, следва безспорно резултатът от нея да е обективно наличен. [...] • Така формулиран предметът на доставките е общ и без индивидуализиращи белези, относими към конкретна сделка. [...] • Това е косвено доказателство, че се касае за съставени документи, които не отразяват реално извършена стопанска операция. [...] • Съставените документи от доставчик, който не е пряк изпълнител и тяхното осчетоводяване, при изпълнение от друго лице, което не е издател по фактурите, води до намаляването на данъчния резултат за периода. [...] • Възлагането на доставки на различни доставчици, които обаче предлагат един и същи вид услуги и ползват едни и същи подизпълнители не е оправдано от търговска и икономическа гледна точка, но способства за осчетоводяване на фактури, които са издадени от различни стопански субекти, което създава впечатление в приходната администрация за реално осъществени стопански операции. Както и по отношение на предходния доставчик, предметът на доставките не може да бъде изпълнен от издателя на фактурите, включително и чрез подизпълнителите. [...] • Дори да се приеме такава, при включване на фактури от издатели, които не са изпълнители на услугите и осъществяване на последващи облагаеми доставки със същия предмет с издаване на фактури и начисляване на ДДС се прекъсва веригата на дължимия ДДС и се променя резултата за периода в предимство на жалбоподателя. [...] • Такава ресурсна обезпеченост няма и издателят на фактурите. [...] • От съдържанието на протоколите може да се направи извод само за документално оформяне, без реално предаване на рекламните материали. [...] • Счетоводното оформяне на последваща облагаема доставка не е достатъчно да се приеме, че такава реално е осъществена и има идентичност на предмета на пряката и последващата доставка. [...] • Основание за приспадане на право на данъчен кредит е само данъчно събитие като облагаема доставка на стока или услуга. Само издаването на документи за такова събитие и тяхното осчетоводяване не води до възникване право на данъчен кредит.[...]

Решение № 266 от 10.07.2020 г. на АдмС - Стара Загора по адм. д. № 935/2019 г.

право на приспадане на данъчен кредит, фактура, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, данъчна измама, регистрация, доставчик, превоз на стоки, услуга, облагаема доставка, вещно право, данъчно задължено лице, място на изпълнение, нулева ставка, данъчно събитие, справка-декларация, реални доставки

РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. [...] • Данъчно събитие по см. на ЗДДС съгл. чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, което данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС). [...] • От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка с предмет прехвърляне собствеността върху стока, респ. с предмет извършване на услуга, е условие /предпоставка/ за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС респ. по чл. 168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. [...] • За извършването на преценка дали е осъществена реална доставка на стока, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост. Следва да се уточни, че доставка на стока според определението на чл. 14, §1 Директива 2006/112, представлява „прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“. [...] • За да се приеме наличието на конкретно осъществена доставка по посочената фактура, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоките и заплащането на договорената цена. [...] • Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. [...] • В тези случаи, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. [...] • За извършването на преценка дали са осъществени реални доставки на стоки, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоките, при проявлението на който факт възникват съответните правни последици. [...] • Не посочването на датата на протокола, не представлява самостоятелно основание за отказ да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит от дружеството. [...] • Касае се за счетоводни документи, съставени от трети лица, като нередностите при съставянето им не следва да се възлагат във вина на ревизираното лице. [...] • При липсата на нормативна регламентация която да изисква наличието на конкретни по вид и съдържание документи за доказване на относимите факти и обстоятелства във връзка с осъществяването на реална доставка с предмет продажба на стоки /чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 Директива 2006/112/ЕС/, определящо за преценката дали доставката е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички данни и доказателства във връзка с нейното извършване.[...]

Решение № 17 от 11.02.2020 г. на АдмС - Стара Загора по адм. д. № 383/2019 г.

право на приспадане на данъчен кредит, реални доставки, свързани лица, доставчик, данъчна измама, приемо-предавателен протокол, ремонт, издаване на фактура, счетоводна отчетност, доставка на стока, данъчно събитие, данъчна основа, данъчен период, регистрация, облагаема доставка, вещно право, услуга, данъчно задължено лице, място на изпълнение, нулева ставка, справка-декларация, внасяне на данъка

Всички извършени и заплатени разходи са включени в стойността на придобиване на стоките. [...] • Законът не свързвал правото на данъчен кредит единствено с издаването на фактури, а поставял изискването да са налице реално осъществени доставки. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК/ . [...] • РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. [...] • Данъчно събитие по см. на ЗДДС съгл. чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, което данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). [...] • Нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регламентиращи, наред с чл. 71 от ЗДДС, предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на приспадане на данък върху добавената стойност, транспонират разпоредбата на чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, според която доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати, дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка на стока/ услуга, е условие (предпоставка) за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока/услуга не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС респ. по чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. [...] • За извършването на преценка дали е осъществена реална доставка на стока, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост. Следва да се уточни, че доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112, представлява „прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“. [...] • По дефиниция договорът за продажба е двустранен, възмезден, комутативен и консенсуален, като продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността и да предаде продадената вещ. Договорът за покупка-продажба има не само облигаторно действие, но и по аргумент от чл. 24 от ЗЗД /като договор, с който се прехвърля право на собственост върху определена вещ/, договорът за продажба има и вещноправно действие, като прехвърлянето или учредяването на вещни права настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. [...] • При липсата на нормативна регламентация, която да изисква наличието на конкретни по вид и съдържание документи за доказване на относимите факти и обстоятелства във връзка с осъществяването на реална доставка с предмет продажба на стоки /чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕС, определящо за преценката дали доставката е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички данни и доказателства във връзка с нейното извършване. [...] • Когато съответното лице не е получило стоката директно от издателя на фактурата, това не е непременно последица от прикриване с измамна цел на реалния доставчик, а може да се дължи на други причини, например наличието на две последователни продажби на едни и същи стоки. [...] • Доколкото отказът да се признае право на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.[...]

Решение № 372 от 15.01.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 2557/2018 г.

право на приспадане на данъчен кредит, реалност на доставките, основна дейност, удостоверение за регистрация, освободена доставка, фискално устройство, услуга, данъчен период, доставчик, данъчна измама, фактура, приемо-предавателен протокол, облагаема доставка, данъчно събитие

Доставчикът не прилага сключени граждански договори за проверявания период и не представя писмени обяснения, с които да опровергае горните констатации, нито да наведе нови обстоятелства, сочещи за наличие на кадрова обезпеченост за извършване на фактурираната услуга. [...] • В този акпект това е и упражняването на данъчен кредит с фактура, по която не е осъществена реална доставка от лицето, издало фактурата, поради което предполага, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит. [...] • В разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО законодателят е дефинирал съдържанието на понятието документална обоснованост за целите на ЗКПО. Текстът на цитираната норма ясно посочва, че за да бъде признат като документално обоснован един счетоводно отчетен разход, материалният данъчен закон изисква за целите на данъчното облагане да са налице две кумулативно изпълнени изисквания. Първо - да е налице първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията на приложимия счетоводен закон. Едновременно с това, като второ условие законът изисква този документ да отразява вярно стопанската операция. [...] • Поради горното, за целите на ЗКПО спорните разходи следва да се третират като документално необосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не следва да се признаят за данъчни цели. [...] • Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗКПО посочва, че данъчно-задължените лица, които формират данъчен финансов резултат, изготвят и водят данъчен амортизационен план, в който отразяват всички данъчни амортизируеми активи. Алинея 2 на цитираната разпоредба пояснява, че данъчният амортизационен план е данъчен регистър, в който се отразява информацията, определена съгласно изискванията на тази глава, за процеса на придобиване, последващо водене, амортизиране и отписване на данъчните амортизируеми активи. [...] • Това препятства извършването на проверка с цел установяване дали годишните данъчни амортизации, с които лицето е намалило счетоводния финансов резултат, са изчислени и определени по реда на Глава десета от ЗКПО. [...] • За да може да бъде признато право на приспадане по доставките не е достатъчно да има данъчна фактура вкл. осчетоводена при РЛ и отразена в дневниците по продажбите при доставчика, договор, приемо-предавателен протокол и банкови извлечения за плащане. Следва цялостния анализ на доставчика да води до констатацията, че същият несъмнено е извършил конкретната доставка. Данните в своятата цялост водят до обратния извод вкл. и това, че доставцитите имат друга основна дейност. Конкретната фактура задължава конкретния доставчик да може да докаже, че е извършил доставката и същевременно изключването на възможността РЛ само да извърши фактурираната услуга. [...] • Съдът макар да кредитира ССч.[...]