Documents - 4
citing "Решение на Съда (пети състав) от 22 октомври 2015 г. PPUH Stehcemp sp. j Florian Stefanek, Janina Stefanek, Jaroslaw Stefanek срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi. Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny. Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Шеста директива — Право на приспадане — Отказ — Продажба, извършена от субект, считан за несъществуващ. Дело C-277/14."
данъчен кредит, данъчна измама, доставчик, фактура, доказателствена тежест, доставка на стока, услуга, облагаема доставка, внасяне на данъка, материална и персонална обезпеченост
Материално правните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. [...] • Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. '. Преценката относно това дали са налице тези условия /в частност спорните такива в процеса относно доставянето на стоките/ се прави от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. [...] • Установяването на всички посочени кумулативни предпоставки е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а и практиката на ВАС и на СЕС. При справяне с така възложената му доказателствена тежест, ще стои въпросът за добросъвестността на получателя в аспекта на извършена измама/респ. злоупотреба с права и неговото знание и/или участие, безспорно доказателствената тежест за установяването на които обстоятелства стои изцяло в данъчната администрация. [...] • Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони (виж по аналогия Решение по дело C - 329/18, СЕС), при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • Само поради единствения мотив за липса на произход на стоката, на кадрови и материален потенциал на прекия доставчик, не може да се ограничи правото на получателя по доставка на стока и услуга да приспадне данъчен кредит по платената от него услуга, ползвана за целите и в икономическата му дейност, при липса на данни за данъчна измама /виж решение на СЕС по дело С - 18/13, което няма пречка да се приложи и при доставки на стоки/ . [...] • На първо място се касае за частни документи, които нямат материална доказателствена стойност и верността на отразените в тях факти и волеизявления следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото.[...]
икономическа дейност, финансови услуги, право на приспадане на данъчен кредит, фактура
Основание за корекцията е отказът на приходната администрация да признае упражнено в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит. [...] • В националното право изискването за отреждане на стоките или услугите, които доставчикът е доставил или предстой да достави, за извършване от получателя на облагаеми доставки, е въведено с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Продължение на това правило е създаденото с чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС ограничение на правото на приспадане, когато стоките и услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта от ЗДДС. [...] • Продължителният период на липса на икономическа дейност и обстоятелството, че касаторът никога не е извършвал дейности от предмета си на дейност изключват извода за отсъстващо използване на получените услуги за независимата икономическа дейност по причини извън контрола на ДЗЛ, с което да се преодолее изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС и ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС с арг. от решението на Съда по дело С - 37/95. [...] • Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение.[...]
административен ред, право на приспадане на данъчен кредит, услуга, данъчен период, доставчик, фактура, превозни средства, данъчна измама, облагаема доставка, ППП
Отказът да се признае данъчното предимство е основан на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1; чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ол. 5 ЗДДС. [...] • Несъмнено получаването на стоките/услугите по облагаемите доставки и използването на стоките/услугите за независимата икономическа дейност на ДЗЛ са част от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав /вж. чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС/ и като релевантни за съществуването на спорното правоотношение факти са предмет на доказване – чл. 153 ГПК. [...] • Изпълнението от другиго на фактурирана от доставчика услуга, е основание да се откаже упражненото по фактурата право на приспадане, ако това обстоятелство сочи на наличието на данъчна измама и въз основа на предоставени от органите по приходите обективни данни се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама /така т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С - 18/13/ . [...] • Ако не се отрича последващата реализация и не се твърди получателят сам да си е осигурил изпълнение, то поведението на РЛ е укоримо само при изпълнение от лице различно от издателя на фактурите с белезите на злоупотреба с данъчни права. [...] • Познавателната дейност на инстанцията по същество е основана на процесуалните, логическите и опитните правила. [...] • С арг. от чл. 49 ДОПК писмените доказателствени средства са универсални за установяването на правно и доказателственорелевантни факти. [...] • Това са и документите по изпълнението, върху чието съдържание получателят може да влияе. [...] • Не съществува ограничение за установяване на правно релевантния факт за осъществяване на доставките с гласни доказателствени средства. [...] • Щом един и същи е органният представител на страните по доставката, то подписването на ППП от едно и също лица за доставчик и за получател не е основание за дискредитирането им. Редовността на воденото от РЛ счетоводство и съответствието на счетоводните записвания с данните от другите информационни източници засилват доказателствената стойност на вписванията в счетоводните му книги. Допустимостта на счетоводните записвания като доказателствено средство, включително за установяване на правно или доказателствени факти от полза на субекта на счетоводното отчитане, следва от разпоредбата на чл. 182 ГПК. Доказателствено релевантен факт е този на плащането за доставките заради генетичната и функционална връзка на насрещните задължения при двустранните договори. [...] • Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, справка-декларация, СМР, фактура, услуга, ППП, авансово плащане, данъчнозадължено лице, данъчна измама
Опущенията на съда са в определянето на предмета и на обхвата на доказване. [...] • Юриспруденцията последователно е дефинирала материалноправните и формалните предпоставки за възникване на правото на приспадане. [...] • Несъмнено получаването на стоките/услугите по облагаемите доставки и използването на стоките/услугите за независимата икономическа дейност на ДЗЛ са част от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав /вж. чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС/ и като релевантни за съществуването на спорното правоотношение факти са предмет на доказване – чл. 153 ГПК. [...] • От публичноправните задължение на доставчика в динамичния фактически състав по начисляването на данъка значимо за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя на получателя е само това за издаване на данъчния документ /съпостави чл. 86, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1; чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС/ . Не са част пораждащия правото на приспадане фактически състав фактите на изпълнението или неизпълнението, респ. точното или неточно изпълнение от доставчика на задължението му за декларира задължението си за корпоративен данък с ГДД по чл. 92 ЗКПО и съдържанието на декларацията. [...] • С арг. от т. 3 на диспозитива на решението на Съда по дело С - 18/13 е недопустимо обвързването на правото на приспадане с отчитането на прихода от услугата при доставчика. Изпълнението от другиго на фактурирана от доставчика услуга, е основание да се откаже упражненото по фактурата право на приспадане, ако това обстоятелство сочи на наличието на данъчна измама и въз основа на предоставени от органите по приходите обективни данни се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама /така т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С - 18/13/ . [...] • Право на приспадане не би възникнало ако работата е възложена на ФЛ без качеството ДЗЛ, но тогава и не би се начислил ДДС, т. е резултатите на РЛ по данъчни периоди при липса на начислен ДДС и при начислен ДДС, за който е упражнено право на приспадане биха били еднакви. РЛ не може да реши само да сключи договор с физическите лица – изпълнители, вместо с превъзложилите услугите доставчици, тъй като договорът е съглашение /вж. чл. 8, ал. 1 ЗЗД/ . [...] • При липсата на съмнения относно осъществяването на доставките на услуги и отсъствието на данни за сделките като част от данъчна измама, отказът да се признае правото на приспадане, упражнено по тези доставки, е неправомерен, а отхвърлянето на оспорването срещу РА за установяване на задължения за ДДС в корелация с отказа да се признае правото на приспадане – неправилен. [...] • Документирането на стопанските операции е достоверно. [...] • Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и на РА.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions