Documents - 17
citing "Решение на Съда (втори състав) от 8 май 2013 г. Petroma Transports SA и други срещу Белгийската държава. Искане за преюдициално заключение : Cour d'appel de Mons - Белгия. Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност - Шеста директива 77/388/ЕИО - Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка - Задължения на данъчнозадълженото лице - Притежаване на нередовни или неточни фактури - Липса на задължителни реквизити - Отказ на право на приспадане - Последващи доказателства за действителното извършване на фактурираните сделки - Коригирани фактури - Право на възстановяване на ДДС - Принцип на неутралитет. Дело C-271/12."
данъчен период, материална, техническа и кадрова обезпеченост, данъчен кредит, данъчни документи, доставчик, фактура, счетоводна отчетност, реални доставки, нулева ставка на данъка, данъчна основа, услуга, прехвърляне на правото на собственост
Без значение е обстоятелството по какъв начин доставчиците са изпълнили доставките, след като е установено, че такова изпълнение е налице. [...] • Размерът на данъка при ревизия по чл. 122 от ДОПК се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа. [...] • При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/Е0 фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/ . В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят взаимни престации. [...] • Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респ. установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. [...] • Упражненото право на данъчен кредит по нереална доставка представлява нарушение на разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Наличието на издадени фактури и плащане са недостатъчни за да се приеме наличие на реални стопански операции. [...] • В решенията на СЕС изрично се посочва, че реалността на доставката е предпоставка за правото на данъчен кредит, така както това се изисква и от ЗДДС.[...]
данъчен кредит, данъчна измама, доставчик, фактура, доказателствена тежест, доставка на стока, услуга, облагаема доставка, внасяне на данъка, материална и персонална обезпеченост
Материално правните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. [...] • Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. '. Преценката относно това дали са налице тези условия /в частност спорните такива в процеса относно доставянето на стоките/ се прави от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. [...] • Установяването на всички посочени кумулативни предпоставки е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а и практиката на ВАС и на СЕС. При справяне с така възложената му доказателствена тежест, ще стои въпросът за добросъвестността на получателя в аспекта на извършена измама/респ. злоупотреба с права и неговото знание и/или участие, безспорно доказателствената тежест за установяването на които обстоятелства стои изцяло в данъчната администрация. [...] • Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони (виж по аналогия Решение по дело C - 329/18, СЕС), при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • Само поради единствения мотив за липса на произход на стоката, на кадрови и материален потенциал на прекия доставчик, не може да се ограничи правото на получателя по доставка на стока и услуга да приспадне данъчен кредит по платената от него услуга, ползвана за целите и в икономическата му дейност, при липса на данни за данъчна измама /виж решение на СЕС по дело С - 18/13, което няма пречка да се приложи и при доставки на стоки/ . [...] • На първо място се касае за частни документи, които нямат материална доказателствена стойност и верността на отразените в тях факти и волеизявления следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото.[...]
данъчен период, реални доставки, право на приспадане на данъчен кредит, счетоводна отчетност, фактура, доставчик, строително-ремонтни работи, данъчна основа, услуга, стока, приемателно - предавателен протокол
ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, са издадени като електронни документи, видно от съда при отваряне файловете на приложения към делото диск, при наличие на КЕП и удостоверение, при което съдът намира същите за издадени от органите, вписани в тях, и в срока на валидност на КЕП. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. [...] • Съгласно чл. 3, т. 12 от същия Регламент „квалифициран електронен подпис' означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ в относимата редакция правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. [...] • Съгласно чл. 25, ал. 5 ЗЕДЕУУ Доставчикът на удостоверителни услуги издава незабавно удостоверението посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията. [...] • Установените факти, съпоставени с приложимото право обуславят извод за компетентност на издателите на РА, както и съпътстващите го РД и ЗИЗВР, респ. ЗВР. [...] • Неразделна част от обжалвания РА е и ревизионният доклад, съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, а в него подробно е описана фактическата обстановка, установена по доставките в хода на ревизията, доказателствата, които са събрани, както и изводите (правни и фактически) на ревизиращия екип. РД се прилага към РА и аргументите, изложени в него, на общо основание обосновават твърденията в РА. [...] • По съответствието на РА с приложимото материално право, което съставлява основно възражение в жалбата. [...] • Внос-износ в страната и чужбина. [...] • Начина на определяне на данъчна основа е регламентиран в чл. 122, ал. 2 ДОПК. [...] • Добрите търговски обичаи и житейската логика са установили в стопанския оборот практиката продаваната стока/услуга да бъде описвана максимално подробно при издаването на фактура и/или при съставянето на приемателно - предавателен протокол. Така правата на страните в търговското правоотношение биха били защитени в максимална степен при евентуален спор. [...] • Надлежното издаване и осчетоводяване на фактурите е само едно от условията за признаване право на приспадане на данъчен кредит по конкретната доставка. [...] • Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието й на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тази фактура.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, фактура, доставчик, писмени обяснения, данъчна измама, реалност на доставките
Симулацията като институт на гражданското право бива два вида: абсолютна и относителна. [...] • Доказването на относителна симулация изисква да се установи, че страните не са желали сделката, по която е издадена процесната фактура да породи правни последици, а са желали правните последици по прикритата сделка, но такава прикрита сделка приходните органи не са доказали. [...] • Именно неустановената реалност на доставките е основание да се направи извод за неправомерно начисление на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което в настоящия случай не се доказва. [...] • При извършването на преценка за това налице ли са доставки, както и установяването на връзката между полученото по доставките и следващите облагаеми доставки, извършени от получателя, следва предметът на доставките да е достатъчно конкретно определен. [...] • От съдържанието на фактурите и приложените към тях договори, протоколи и КСС, видът и предметът на услугите и доставките може да бъде определен точно.[...]
фактура, данъчен период, данъчна измама, приемателно-предавателен протокол, доставчик, стока, право на приспадане на данъчен кредит, приспадане на данък
Реалното предаване на стоката е основна предпоставка за признаване правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. В тежест на получателя по доставката е да докаже тази реалност, като ангажира категорични доказателства, че е налице разпореждане от доставки с предмета на доставката, като същата е предадена на получателя. [...] • Разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, на която са се позовали и приходните органи и съдът предвижда, че задължително във фактурата следва да е посочен вида и количеството на стоката, което в настоящия казус не е налице. [...] • Изрично страните по договора са уговорили при прехвърляне правото на собственост върху уреда от доставчика на получателя, същият да бъде индивидуализиран и тогава да се издаде фактура за плащане и приемателно-предавателен протокол. [...] • Непредставянето на изисканите от ревизорите доказателства за реалност на доставката, а представянето в по-късен момент на доказателства, от които също не може да се направи регламентираната в договора между страните по доставката индивидуализация на стоката.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, нарушения на съдопроизводствените правила, реални доставки, ремонт, товарен автомобил, счетоводна отчетност, вещно право, икономическа дейност, материална, техническа и кадрова обезпеченост, ППП
Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки и услуги. [...] • Трайна е практиката на ВАС, че само въз основа на фактури и доказателства за счетоводното им отразяване от получателя не може да се обоснове извод за реалност на доставките, по които е начислен ДДС. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за съда. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката или извършване на услугите, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт. За целите на данъчното облагане е от значение дали има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък.[...]
данъчна основа, право на приспадане на данъчен кредит, бартер, данъчно събитие, авансово плащане, доставка на стока, далекосъобщителни услуги, доставка на услуга, СМР, доставчик, фактура, място на изпълнение
Срокът за сключване на окончателния договор е удължен до 31.12.2015 г. с два анекса към предварителния договор. [...] • Данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона. Доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане /цялостно или частично/ по втората доставка. От една страна, за нито една от насрещните доставки по чл. 130, ал. 1 ЗДДС не се доказва да е настъпило данъчно събитие, за да се приеме, че по-ранната се счита за авансово плащане по другата, която е с по-късна дата на данъчното събитие. [...] • Това е така при бартера и защото съгласно чл. 2, т. 1 ЗДДС с ДДС се облага всяка възмездна доставка на стока или услуга. [...] • В този смисъл телефонният оператор предоставя услуга на дистрибутора, съответно това важи и за продажбите между дистрибутори до краен клиент. [...] • Формата на фактурите е в нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, като при липса на описание на извършената услуга както в договора, така и в представените писмени документи, не може да се установи дали действително има извършена услуга, респ. да се обвърже предметът на фактурата с конкретния договор или конкретен възлагателен протокол или конкретен протокол обр. 19. [...] • Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС за да е налице ВОД, е необходимо да се установи, че стоката физически е преминала от територията на една държава-членка на територията на друга държава – членка, като съгласно чл. 45, ал. 1, т. 2, б. "а" ППЗДДС / в приложимата редакция/ това обстоятелство се доказва с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени. [...] • Без да е установено съответствието между предмета на доставката по фактурата и предмета на транспорта до територията на Република Гърция, не може да бъде направен категоричен извод, че процесните ваучери са напуснали територията на Република България и съответно, е извършена ВОД. [...] • Стойността на ваучера включва стойността на ползване от потребителя на услугата, предоставяна от съответния оператор. Стойността на кредита по ваучера се усвоява след въвеждане на конкретен код, чиято употреба предпоставя наличието на сим - карта, обслужвана от лицензиран оператор.[...]
корпоративен данък, съдебно-счетоводна експертиза, доставчик, недвижим имот, свързани лица, право на приспадане на данъчен кредит, услуга, данъчно предимство, фактура
Принципно констатацията за липса на реална доставка е едно умозаключение, което се изгражда на база на анализ на съществуващи факти и обстоятелства от обективната действителност. Това обуславя и извода, че при преценка на правилността на тази констатация следва да бъде преценено дали са спазени правилата на формалната логика. [...] • Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Същите, в преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност, са частни документи, чиято доказателствена сила по аргумент от чл. 180 ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, като се съобрази корелацията или противоречията в тях. Трайна е практиката на ВАС, че сами по себе си издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не са достатъчни да обосноват убедителен извод, че спорните доставки са действително осъществени. [...] • Само от наличието на сключен договор, подписани протоколи за свършена работа и издавена фактура не води автоматично до извод, че договореното между страните е действително извършено. [...] • При вида на договорените услуги и при наличието на свързаност между лицата, което поражда основателни съмнения за целите на сключване на подобен договор, е нормално да бъде поставено изискване да бъде установено реалното извършване на фактурираните услуги. [...] • Посочените изисквания към фактурата не са формални, а представляват такива по същество. [...] • Неустановените престации не могат да са предмет на ДДС.5. [...] • Доколкото за задълженото лице установяването на противното - че наетият имот е свързан с икономическата му дейност, е благоприятно обстоятелство, то негова е тежестта да установи същото.[...]
нарушения на съдопроизводствените правила, реални доставки, доставчик, данъчна измама, право на приспадане на данъчен кредит, СМР, ППП, услуга, индивидуализация на предмета на доставките, убедителни доказателства
Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на услуги данъчното събитие настъпва към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/ . В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на услуги. [...] • От една страна, бланкетните документи могат да послужат като основание за претендиране на право на данъчен кредит за съвсем различни обекти, а от друга, това пречи на каквато и да е ефективна проверка на обектите, на които се твърди, че са престирани услугите. Впрочем, най-лесният начин да се докаже реалното изпълнение на фактурираните доставки на услуги – СМР е да се удостовери, че това е извършено на конкретни обекти, което не е направено в ревизионното производство и при оспорването на РА.[...]
фактура, право на приспадане на данъчен кредит, облагаема доставка, доставка на стока, вещно право, доставчик, индивидуализация на предмета на доставките, вносител, данъчно събитие, търговски обект
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, задължителна материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено. [...] • Съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, лицето, което претендира признаване на правото на данъчен кредит следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото му. [...] • Не се доказва и редовно водено счетоводство при жалбоподателя и неговия доставчик, в т. ч. лицата, от които е водено. [...] • Последващи доставки не е възможно да бъдат извършени, ако доставчикът не разполага със съответните стоки, за да може да прехвърли фактическата разпоредителна власт върху тях към друго лице, включително и чрез превозването им от територията на страната до територията на друга страна членка.[...]
