Documents - 19
citing "Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. „Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите. Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град. Директива 2006/112/ЕО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Право на приспадане — Отказ — Действително осъществяване на облагаема доставка — Регламент (ЕО) № 1760/2000 — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Ушни марки. Дело C‑78/12."
фактура, данъчна измама, реални доставки, право на приспадане на данъчен кредит, регистрация, услуга, стока, облагаема доставка, данъчнозадължено лице
Отказът на съда да признае на ревизираното лице правото на данъчен кредит поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на Директивата за ДДС и тълкуването й от Съда на ЕС, както и на съдебната практика на Върховния административен съд. [...] • Става дума за родово-определени вещи, правото на собственост, върху които се прехвърля с индивидуализацията им, а при липса на индивидуализация - с предаването им. [...] • По тази логика самото осъществяване на една стопанска дейност дава право на приспадане на платен ДДС за покупка на стоки, необходими за такава дейност, без да е доказано получаването на стоките и използването им за последващи облагаеми доставки. Наистина, липсата на техническа и кадрова обезпеченост, сама по себе си, не е основание за отказ на право на данъчен кредит на получателя по облагаема доставка, но реалното извършване на доставките на стоки, трябва да е доказано от лицето, което претендира правото на приспадане, а в случая липсват убедителни доказателства за осъществяване на посочения факт с правно значение. [...] • От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата — да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. [...] • Реалността на доставката е материално-правно изискване по същество за правото на приспадане. Реалността на доставката е фактически въпрос. Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. [...] • Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. [...] • Това е проявление на общото доказателствено правило, че всеки е длъжен да докаже фактите, от осъществяването на които черпи изгодни правни последици.[...]
данъчен период, фактура, строителни материали, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, облагаема доставка, услуга
Реалността на доставките е основно изискване за възникване и упражняване на право на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. [...] • С оглед на това ревизираното лице трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки или извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. [...] • За да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, следва да са изпълнени условията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, както и да не са налични ограниченията визирани в чл. 70 от ЗДДС. Наличието само на данъчен документ, издаден по реда ЗДДС със съответните реквизити, не е достатъчно за възникване право на ДК, а е необходимо като задължително условие и наличие на реално осъществена облагаема доставка. [...] • Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчна измама, реални доставки, данъчен период, компетентен орган, вътреобщностен превоз, вътреобщностно придобиване, регистрация, писмени доказателства
Спазени са изискванията за писмена форма и съдържание по чл. 120, ал. 2 ДОПК. [...] • По принцип т. нар. верижни сделки с един вътреобщностен превоз, които първоинстанционният съд подробно е обсъдил в мотивите си, пораждат право на приспадане, стига да е установено участието на задълженото лице в твърдяната верига от сделки. [...] • Съгласно трайната практика на Съда на ЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл са решенията по дела С - 285/11 и С - 78/12. От значение за признаване правото на данъчен кредит в случаи като процесния, е да се установи, че доставките са осъществени с участието на задълженото лице, което претендира правото на приспадане, което не е сторено по делото.[...]
място на изпълнение, данъчна измама, право на приспадане на данъчен кредит, вътреобщностно придобиване, доставчик, регистрация, вътреобщностен превоз, реални доставки, доставка на стока, фактура, постоянен обект, данъчно събитие
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. [...] • Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. [...] • От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стока с получател ревизирания субект. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя.[...]
данъчен кредит, преценка, услуга, доставка на стока, фактура, СМР, реалност на доставките
За да може да упражни правомерно правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит получателят следва да притежава доказателства за изпълнение на доставките. Този, който черпи права от доставката, а в случая това е получателят на стоките, следва да докаже наличието на всички положителни предпоставки на закона, за да извърши законосъобразно приспадане на ДДС – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. [...] • Многократно в практиката си ВАС е подчертавал, че само наличието на фактури и доказателства за извършено плащане не са достатъчни, за да бъде обоснован извод за реално осъществена доставка на стока/услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9. Извод в обратния смисъл не може да бъде изведен само въз основа на счетоводното отразяване на стоките при ревизираното лице. [...] • ССЕ представлява само документална проверка на осчетоводяването на фактурите и от нея не може да се формира извод за реалното осъществяване на процесните доставки. [...] • В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на доставките, а следва да се извърши цялостна преценка на всички факти и обстоятелства по делото.[...]
резултат за данъчния период, доставчик, данъчен кредит, свързани лица, облагаема доставка, данъчно задължено лице, туристически услуги, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, независима икономическа дейност, внасяне на данъка
По обосноваността и съответствието с материалния закон, които следва да бъдат разгледани заедно. [...] • Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги – същите да са получени от него по облагаема доставка и да се използват за целите на облагаемите му доставки. [...] • Доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112, неточно транспониран в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, поради което именно фактът на предаването и приемането им следва да бъде доказан, като с тази доказателствена тежест неправилно първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице не се е справило. [...] • Нередности при прекия доставчик, при установено предаване на стоката, и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • С тази доказателствена тежест данъчната администрация не се е справила, нищо в мотивите, изложен в РА, респ. в тези на Решенито на горестоящият административен орган, не разкрива едно такова положение, а и не следва от събрания доказателствен материал.[...]
корпоративен данък, реални доставки, право на приспадане на данъчен кредит, дизелово гориво, фактура, данъчно събитие, писмени доказателства, доставчик, дневник за покупките, внасяне на данъка
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. ВАС трайно приема в практиката си, че наличието само на фактура не е достатъчно, за да обоснове право на приспадане на данъчен кредит. Ревизираното лице, което черпи благоприятни за себе си последици, следва да разполага с всички документи, относими към доказването на действително осъществена стопанска операция и с допустимите от закона средства да установи този релевантен факт. [...] • Както беше посочено, реалното осъществяване на фактурираните доставки е абсолютна предпоставка за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, като при доставките на стоки, по смисъла на Директива 2006/112/ЕО, това изискване е изпълнено с прехвърляне правото на разпореждане върху стоките като собственик от доставчика към ревизираното лице, а начинът, по който се осъществява прехвърлянето на правото за разпореждане с материалната вещ като собственик се определя от националното законодателство. [...] • Пропускът на доставчиците да отразят в системата за контрол на горива закупените и получени горива, съответно липсата на данни откъде и кога точно са придобили горивата, продадени впоследствие с процесните фактури, не може да се вменява във вина на ревизираното лице и да обоснове отказ от правото му на приспадане на данъчен кредит, след като доказателствата установяват действително осъществени по фактурите стопански операции. [...] • Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС.[...]
данъчен период, право на приспадане на данъчен кредит, инвестиционни проекти, фактура, физически лица, услуга, извънтрудови правоотношения, внасяне на данъка, данъчна измама
Съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. [...] • В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществени доставки на стоки и услуги. [...] • Всяка възложена към доставчиците за изпълнение услуга е документирана самостоятелно с договор, с описание на услугата, даващо възможност същата да бъде индивидуализирана, резултатът от извършената работа е предаден с протокол за изпълнение и е съставена отделна фактура, а липсата на персонал при доставчиците е преодоляна с ангажирането по граждански договори на специалисти, със съответна на заданието квалификация, наети за всяка отделна услуга. [...] • От експертизата се установява и последващото използване на получените по преките доставки услуги в независимата дейност на ревизираното лице, като елемент от фактическия състав, обосноваващ възникването на право на приспадане на данъчен кредит. [...] • Предвид последното и на основание чл. 73а ЗДДС, на дружеството неправилно не е признато право на приспадане на данъчен, кредит за ВОП.[...]
фактура, доставчик, данъчен кредит, облагаема доставка, данъчно задължено лице, стока, независима икономическа дейност, основна дейност, регистрация, свързани лица
Тези обстоятелства заедно с установената свързаност между доставчика и получателя, са показателни за липсата на реално осъществена доставка. [...] • Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги – същите да са получени от него по облагаема доставка и да се използват за целите на облагаемите му доставки. [...] • Вярно е, че наличието на такава свързаност между лицата по смисъла на пар. 1, б. "г" ДР ДОПК улеснява съставянето на неистински документи, но само тя като факт не може обоснове извод за неистинност на съставените документи. Плащането на стойността на стоката също не е елемент от фактическия състав, пораждащ право на данъчен кредит, противно на приетото от административния съд. [...] • С оглед решенията на СЕС, цитирани по-горе, за да не бъде признато правото на приспадане, следва въз основа на обективни данни се установи, че това право се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба.[...]
В тази връзка следва да се отбележи, че осчетоводяването от доставчика на фактурите, с които е начислен на получателя и платен от последния ДДС върху определената от страните по доставките данъчна основа, не е законова предпоставка за законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит за получателя, а е само индиция за реалността на доставката, ако е извършено начисляване в счетоводството на доставчика и съотв. индиция за нереалност ако такова начисляване не е налице, но не може да бъде основание за признаване реалността, респ. нереалността на процесните доставки. [...] • След като в протоколите, които са частни свидетелстващи документи не фигурира мястото, на което станало фактическото разпореждане с процесната стока и като се има предвид, че тези документи не се ползват с материална доказателствена сила, от тях не се установява реалността на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. [...] • Следва в тази връзка да се отбележи, че в практиката на СЕС наистина се приема, че в тежест на данъчния орган е да докаже наличието на данъчна измама, но такава в ревизионния акт не се твърди, да е извършена, а констатациите са за недоказване реалността на доставките. В практиката на СЕС – решения по дела С - 78/12, С - 285/11, С - 273/11, С - 643/11 и др. се приема, че е необходимо лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да докаже, че е получател на доставката на стока или услуга, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик. Следователно и според Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС по нейното приложение и в ЗДДС реалното изпълнение на доставката е основна предпоставка за признаване на посоченото материално право, защото документалното й оформяне, вкл. и счетоводното без доказателства за действителното й осъществяване не води до законосъобразно упражняване на правото на данъчен кредит.[...]
