Documents - 9
citing "Решение на Съда (трети състав) от 31 януари 2013 г. „Строй транс“ ЕООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите. Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна. Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Право на приспадане — Отказ — Член 203 — Начисляване на ДДС във фактурата — Изискуемост — Наличие на облагаема сделка — Еднаква преценка по отношение на издателя на фактурата и по отношение на нейния получател — Необходимост. Дело C‑642/11."
данъчен период, материална, техническа и кадрова обезпеченост, данъчен кредит, данъчни документи, доставчик, фактура, счетоводна отчетност, реални доставки, нулева ставка на данъка, данъчна основа, услуга, прехвърляне на правото на собственост
Без значение е обстоятелството по какъв начин доставчиците са изпълнили доставките, след като е установено, че такова изпълнение е налице. [...] • Размерът на данъка при ревизия по чл. 122 от ДОПК се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа. [...] • При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/Е0 фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/ . В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят взаимни престации. [...] • Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респ. установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. [...] • Упражненото право на данъчен кредит по нереална доставка представлява нарушение на разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Наличието на издадени фактури и плащане са недостатъчни за да се приеме наличие на реални стопански операции. [...] • В решенията на СЕС изрично се посочва, че реалността на доставката е предпоставка за правото на данъчен кредит, така както това се изисква и от ЗДДС.[...]
административен ред, право на приспадане на данъчен кредит, услуга, данъчен период, доставчик, фактура, превозни средства, данъчна измама, облагаема доставка, ППП
Отказът да се признае данъчното предимство е основан на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1; чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ол. 5 ЗДДС. [...] • Несъмнено получаването на стоките/услугите по облагаемите доставки и използването на стоките/услугите за независимата икономическа дейност на ДЗЛ са част от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав /вж. чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС/ и като релевантни за съществуването на спорното правоотношение факти са предмет на доказване – чл. 153 ГПК. [...] • Изпълнението от другиго на фактурирана от доставчика услуга, е основание да се откаже упражненото по фактурата право на приспадане, ако това обстоятелство сочи на наличието на данъчна измама и въз основа на предоставени от органите по приходите обективни данни се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама /така т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С - 18/13/ . [...] • Ако не се отрича последващата реализация и не се твърди получателят сам да си е осигурил изпълнение, то поведението на РЛ е укоримо само при изпълнение от лице различно от издателя на фактурите с белезите на злоупотреба с данъчни права. [...] • Познавателната дейност на инстанцията по същество е основана на процесуалните, логическите и опитните правила. [...] • С арг. от чл. 49 ДОПК писмените доказателствени средства са универсални за установяването на правно и доказателственорелевантни факти. [...] • Това са и документите по изпълнението, върху чието съдържание получателят може да влияе. [...] • Не съществува ограничение за установяване на правно релевантния факт за осъществяване на доставките с гласни доказателствени средства. [...] • Щом един и същи е органният представител на страните по доставката, то подписването на ППП от едно и също лица за доставчик и за получател не е основание за дискредитирането им. Редовността на воденото от РЛ счетоводство и съответствието на счетоводните записвания с данните от другите информационни източници засилват доказателствената стойност на вписванията в счетоводните му книги. Допустимостта на счетоводните записвания като доказателствено средство, включително за установяване на правно или доказателствени факти от полза на субекта на счетоводното отчитане, следва от разпоредбата на чл. 182 ГПК. Доказателствено релевантен факт е този на плащането за доставките заради генетичната и функционална връзка на насрещните задължения при двустранните договори. [...] • Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, реалност на доставките, фактура, материална, техническа и кадрова обезпеченост, доставчик, данъчна основа, приемо-предавателен протокол, услуга, стока, данъчно събитие, данъчна измама, счетоводна отчетност, данъчен период
При действието на служебното начало в данъчния процес е необходимо да се съпоставят и проследят по несъмнен начин веригата от обстоятелства, водещи до осъществяване на доставката. [...] • Необходимо е да се прави разлика между облигационна сделка и доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, тъй като предпоставка за ползуване на дан. кредит е реалност на доставката и правомерното начисляване на ДДС. Именно поради това, не може да се поставя като изискване приемо-предавателни протоколи да съответстват изцяло на договорното съдържание, още по –малко протоколите да бъдат обвързани с представените пътни листа и др. доказателства за транспорта на изготвените изделия. [...] • Всякакви други условия, които са извън цитираните предпоставки за признаване на право на данъчен кредит са ирелевантни за реализирането на това право. [...] • Свободата на договаряне е регламентирана в чл. 9 от ЗЗД и не е допустимо да се поставят допълнителни условия от страна на държавен орган, за да се приеме че същият е действителен и годен да бъде предмет на доставка. [...] • Действително за признаване право на приспадане на данъчен кредит, по издадените на получателя фактури следва да са получени стоки или услуги по облагаеми доставки. Наличието на доставка е първото условие за признаването на данъчен кредит. Това е така, защото с данък върху добавената стойност се облагат доставките. [...] • Доставка е налице, когато има прехвърляне на собственост или други вещни права върху стока или извършване на услуга. Механизмът на данъка върху добавената стойност предполага наличие на реална доставка, като условие за възникване на правото на данъчен кредит, а не само документалното оформяне на стопанските операции. [...] • На датата на възникването му се поражда задължение за доставчика да начисли и корелативно свързаното с него право на получателя да ползва данъчен кредит. При условие, че са издадени фактури и е начислен данък, без да е налице фактически извършена стопанска операция, няма основание за данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и означава прехвърлянето на собственост или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи.. Цитираната законова дефиниция изисква, освен фактическо наличие на резултат от осъществената доставка, удостоверяване и на обстоятелството, че получателят е придобил предмета на доставката от издателя на фактурата, по която се претендира право на приспадане на данъчен кредит. [...] • Не случайно в дан. право не се говори за 'сделка', а за 'доставка' и се приема за дан. събитие осъществяването на доставката, а не на сделката. [...] • В този смисъл изцяло съдебната практика е насочена към признаване право на данъчен кредит, независимо дали ДЗЛ е проверило дали издателя на фактурата има наети лица по трудов договор или търговски обекти, регистрирани касови апарати, без органа да е установи въз основа на обективни данни, че това лице е знаело или е било длъжно да знае, че сделката с която обосновава правото на приспадане на ДК е част от дан. измама, извършена от посочения издател или от др. стопански субект нагоре по веригата.[...]
основна дейност, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, фактура, дерегистрация, реални доставки, данъчен период, дълготрайни активи, СМР, превозни средства, услуга, облагаема доставка, доставка на стока, данъчно задължено лице, място на изпълнение, независима икономическа дейност, счетоводна отчетност, данъчни документи, данъчна измама, прехвърляне на правото на собственост, данъчно събитие
Независимо от това обаче, когато стоките или услугите, придобити от данъчнозадължено лице се използват за целите на сделки, които функционално по никакъв начин - пряко или косвено не са свързани със стопанската дейност на лицето, правото на приспадане на данъка не възниква. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 170 АПК вр. and2 ДОПК в тежест на жалбоподателя е да установи фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата за наличие на предпоставките по ЗДДС за право на данъчен кредит. [...] • Липсата на реална доставка от лицето, посочено като издател във фактурата е достатъчно основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Само по себе си посочването на ДДС във фактура без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя. [...] • Упражняването на данъчен кредит по фактура, без да е осъществена реална доставка от лицето, издало фактурата, предполага, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит. [...] • Според разпоредбите на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, за да се признае доставката на стока за целите на този закон, следва по безспорен начин да се докаже нейното извършване. Това означава, че дори формално да са съставени документи, включително и първични счетоводни документи и те да са отразени в счетоводството на страните по договора, това не означава, че автоматично за получателя по доставката ще възникне правото на приспадане на данъчен кредит и той ще може законосъобразно да го упражни. [...] • Включването на данъчните фактури в съответните данъчни регистри по чл. 124 ал. 1 ЗДДС не обосновава законосъобразно право на приспадане на данъчен кредит. [...] • За да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на данъчен кредит, следва да са събрани доказателства относно всеки от юридическите факти, предвидени в действащия към момента на издаване на фактурата закон. [...] • В този момент възниква и задължението на доставчика да начисли ДДС. [...] • Правото на данъчен кредит предполага безспорно установяване на извършена облагаема доставка. [...] • В практиката си СЕС нееднократно е посочвал, че реалността на доставката на стока или услуга е от значение за приспадане правото на данъчен кредит. [...] • Наличието само на фактури/договори не може да бъде доказателство за реалното изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им.[...]
СМР, право на приспадане на данъчен кредит, получател, доставчик, данъчен период, услуга, дерегистрация, реални доставки
Правото на данъчен кредит е материално право, упражнено от получател по доставки на стоки и/или услуги и се изразява в приспадане на начисления от доставчика и платения от получателя ДДС, като данъчен кредит по аргумент от чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2, чл. 6, ал. 1 и/или чл. 9, ал. 1 ЗДДС. [...] • Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС регламентира, че правото на данъчен кредит възниква, когато ДДС стане изискуем. Изискуемостта съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС на доставката на услуга възниква на датата, на която същата е извършена – чл. 9, ал. 1 ЗДДС. [...] • Неотносимо към правото на получателя да приспадане данъчен кредит е и обстоятелството, че доставчиците му са дерегистрирани на основание чл. 176 ЗДДС, като тази дерегистрация е след периодите на процесните доставки. [...] • Предвид изложеното следва да се посочи и съдебната практика на СЕС, според която правото на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до конкретната доставка, по която се претендира това материално право.[...]
Условията за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 69 от ЗДДС, едно от които е това по т. 1 - да е налице данък начислен за доставени стоки и услуги от доставчик, който е регистрирано по закона лице. [...] • Според ал. 2 на горецитирания чл. 68, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем. Изискуемостта на данъка по смисъла на чл. 25, ал. 2 и ал. 5 от закона е обвързана с възникване на данъчно събитие. Наличието на последното определя задължението на регистрираното лице доставчик да начисли ДДС. В тежест на претендиращият правото на данъчен кредит е да установи наличието на предпоставките за ползуване на данъчното предимство. [...] • Следователно при наличието на свидетелстващи документи за придобиване от получателя на правото да се разпорежда фактически като собственик с вещта, липсата на приемно-предавателен протокол не обуславя липса на доставка. Индивидуализацията на родово определени вещи се осъществява чрез тяхното отделяне от рода, за което подписването на приемно-предавателен протокол не следва да се абсолютизира. [...] • За да възникне право на данъчен кредит за получателя на доставката по ЗДДС, в разглеждания случай е необходимо да са налице следните предпоставки: получателят на доставката, за която е начислен данък, да е регистрирано по ЗДДС лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчната фактура; данъкът по облагаемата доставка да е начислен по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗДДС от регистрирано по закона лице (доставчик); доставката, по която е начислен данъкът, да е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие; получателят да притежава данъчна фактура, отговаряща на изискванията на ЗДДС. Посочените предпоставки са с еднаква значимост и следва да са налице кумулативно. За възникване на спорното право следва да не са налице обстоятелства по чл. 70, ал. 1 ЗДДС. [...] • Ненамирането на адреса за кореспонденция на доставчика и връчването на съобщенията на същия по реда на чл. 32 от ДОПК също не е предпоствака за отказване право на ДК. Въобще получателя по една доставка не може да бъде държан отговорен за поведението на неговия доставчик и това да влече негативи за него. [...] • Това тълкуване на разпоредбите на ЗДДС, касаещо възникването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС не лишава претендиращият на правото на ДК от задължението му да установи действителното осъществяване на пряката доставка по която твърди, че е получател и има право на ДК.[...]
данъчен период, строително-монтажни дейности, доставчик, данъчно събитие, реални доставки, данъчна измама, данъчен кредит, фактура, СМР, превоз на стоки, счетоводна отчетност, вещно право, облагаема доставка, доставка на услуга, данъчно задължено лице, задължение за възстановяване
Производството е по реда на глава Деветнадесета от ДОПК. [...] • Отказ можело да се постанови, само ако органът според обстоятелствата установил, че въпреки положените необходими усилия в рамките на добрата търговска практика задълженото лице е можело да се убеди, че с действията си съконтрагентът му целял извършване на данъчна измама и е взел съзнателно решение да сключи съотв. сделка. [...] • По допустимостта на жалбата – същата изхожда от активно легитимираната страна. [...] • Освен това обаче, за да може по една доставка да се признае право на данъчен кредит, законът установяват в чл. 68 от ЗДДС редица други обстоятелства, като принципното положение е в ал. 1 – когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. [...] • Отсъствието на който и да е елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав, изключва възникването на правото. ".[...]
данъчен период, регистрация, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, фактура, данъчна ставка, реални доставки, счетоводна отчетност, данъчно задължено лице, облагаема доставка, доставка на стока, вещно право, доставчик, данъчно събитие, данъчна измама, дневник за покупки
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на процесуалния ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в ревизионния акт. За да се приложи презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. [...] • Непредставянето от страна на ревизираното лице на изисканите от ревизиращите органи документи е индиция за липса на реално осъществени доставки, предмет на процесните фактури. [...] • Доказателствената тежест за представяне на доказателства в тази насока е на ревизираното дружество. [...] • Разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС регламентира, че данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112. [...] • Разпоредбата на чл. 203 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност от 28 ноември 2006 г. има аналогично съдържание и гласи: 'ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура'. Разпоредбата на чл. 206 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета определя, че всяко данъчно задължено лице-платец на ДДС, трябва да плати нетния размер на ДДС при представяне на справка-декларацията за ДДС, предвидена в чл. 250'. [...] • За да се признае на получателя по облагаема доставка правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, следва кумулативно да са изпълнени две условия, а именно: първо лицето да притежава данъчен документ-фактура, съставена в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС и второ- наличие на реално осъществена доставка или услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. [...] • Съгласно тази разпоредба лицето упражнява правото си приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия: т. 1 притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115, в който данъкът да е посочен на отделен ред-по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. [...] • При непредставяне на документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС от страна на ревизираното лице, както и на останалите изискани от ревизиращите органи документи и доказателства за реалността на извършените доставки, не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС за признаване право на данъчен кредит. [...] • Практиката на ВАС е в съответствие и с практиката на СЕС, по приложение на Директива 2006/112/ЕО.[...]
доставчик, фактура, ремонт, право на приспадане на данъчен кредит, внос на стоки, СМР, превозни средства, недвижими имоти, регистрация, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, вещно право, доставка на услуга, реални доставки
Производството е по реда на чл. 156-161 ДОПК. [...] • Изискванията за признаване на право на приспадане на данъчен кредит са посочени в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, като първото от тези изисквания е наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6/9 от ЗДДС. Наличието на кумулативните условия за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респ. отсъствието на някоя от хипотезите на чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или липсата на които е свързано с възникване на благоприятни последици за ревизираното лице – възникване на право на приспадане на данъчен кредит по определена фактура и приложимост на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложима съгласно § 2 от ДР на ДОПК. Според така цитираната норма всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, което означава, че в тежест на ревизирания субект е да докаже наличието на условията за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, което претендира респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като основният относим факт към приложимостта на посочените разпоредби на ЗДДС е установяване на реално осъществени доставки на стоки и/ или услуги. [...] • Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените във фактурите стопански операции. [...] • Следователно, за да се признае правото на приспадане на ДДС е необходимо стоките/ услугите да се реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. [...] • Услуга според дефиницията на чл. 8 ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Удостоверяването на доставката или нейното реално осъществяване, в случаите, когато се касае за минал период спрямо този на ревизията следва да бъде установено след анализ на резултатите от конкретната доставка при получателя, както и при наличието на доказателства при доставчика.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions