Documents - 87
citing "Решение на Съда (трети състав) от 6 декември 2012 г. Боник EOOД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите. Преюдициално запитване, отправено от Варненски административен съд. ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Отказ. Дело C‑285/11."
данъчен кредит, данъчен период, СМР, дневник на продажбите, регистрация, данъчни документи, доставчик, недвижими имоти, фискален бон, данъчно събитие, данъчна измама, реализация на доставките
За представените актове, обр. 19 според съда те не са достатъчни да обосноват реалността на доставените строителни услуги и след като доставките не са реално извършени по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, то за ревизираното лице не е възникнало право на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС. [...] • Нееднократно в свои решения и СЕС и ВАС са приемали, че не може поради действия и/или бездействия на доставчиците да не се признава на получателя правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • В тези решения изрично се приема, че липсата на кадрова обезпеченост на доставчика може да бъде само индиция за липса на реалност на документираните доставки, по които се претендира правото на приспадане, но не може да се вмени в тежест на получателя да ангажира доказателства за нея и на това основание да му се откаже посоченото материално право. [...] • Наличието на печати на дружествата като възложител и като изпълнител са достатъчни и не е необходима персонална индивидуализация на лицата, които са ги подписали. Освен това касае се за частни документи, за които е могло приходната администрация на основание чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК да ги оспорят за тяхната автентичност, но видно от протоколите за съдебните заседания пред първостепенния съд процесуалният представител на ответника не е проявил никаква процесуална активност, вкл. и отсъствието му в проведените съдебни заседания.[...]
фактура, данъчна измама, реални доставки, право на приспадане на данъчен кредит, регистрация, услуга, стока, облагаема доставка, данъчнозадължено лице
Отказът на съда да признае на ревизираното лице правото на данъчен кредит поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на Директивата за ДДС и тълкуването й от Съда на ЕС, както и на съдебната практика на Върховния административен съд. [...] • Става дума за родово-определени вещи, правото на собственост, върху които се прехвърля с индивидуализацията им, а при липса на индивидуализация - с предаването им. [...] • По тази логика самото осъществяване на една стопанска дейност дава право на приспадане на платен ДДС за покупка на стоки, необходими за такава дейност, без да е доказано получаването на стоките и използването им за последващи облагаеми доставки. Наистина, липсата на техническа и кадрова обезпеченост, сама по себе си, не е основание за отказ на право на данъчен кредит на получателя по облагаема доставка, но реалното извършване на доставките на стоки, трябва да е доказано от лицето, което претендира правото на приспадане, а в случая липсват убедителни доказателства за осъществяване на посочения факт с правно значение. [...] • От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата — да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. [...] • Реалността на доставката е материално-правно изискване по същество за правото на приспадане. Реалността на доставката е фактически въпрос. Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. [...] • Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. [...] • Това е проявление на общото доказателствено правило, че всеки е длъжен да докаже фактите, от осъществяването на които черпи изгодни правни последици.[...]
данъчен период, фактура, строителни материали, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, облагаема доставка, услуга
Реалността на доставките е основно изискване за възникване и упражняване на право на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. [...] • С оглед на това ревизираното лице трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки или извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. [...] • За да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, следва да са изпълнени условията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, както и да не са налични ограниченията визирани в чл. 70 от ЗДДС. Наличието само на данъчен документ, издаден по реда ЗДДС със съответните реквизити, не е достатъчно за възникване право на ДК, а е необходимо като задължително условие и наличие на реално осъществена облагаема доставка. [...] • Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, услуга, свидетелски показания, доставчик, приемателно-предавателен протокол, земеделски земи, банкова сметка, разрешение за строеж, данъчна измама
Правото на данъчен кредит на доставки на услуги произтича от установяване по безспорен начин осъществяването на фактурираната услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС и чл. 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО. [...] • Този факт се установява и от съдебно-счетоводната експертиза. [...] • В тази връзка следва да се добави, че относителната симулация, на която ревизиращите органи се позовават изисква страните да не желаят да бъде постигнат резултата от сделката (привидна сделка), а чрез нея прикриват друга сделка (прикрита сделка) – чл. 17, ал. 1 ЗЗД. [...] • Приходните органи в тази връзка не са потърсили, намиращата се в различни органи и институции информация и доказателства във връзка със смяната на предназначението на земеделския характер на имотите, за да установят релевантните факти и обстоятелства по възникналия правен спор. [...] • Наличието на открити от приходните органи несъответствия относно различното време, в което е извършено заместване на продавача и купувача чрез сключените между тях споразумения, не може само по себе си да доведе до извод, че доставките са нереално извършени предвид, че както вече беше изтъкнато по-горе в тежест на приходните органи е било да докажат наличие на злоупотреба и участие в данъчна измама от страна на ревизираното дружество или неговия доставчик.[...]
данъчен кредит, данъчна измама, доставчик, фактура, доказателствена тежест, доставка на стока, услуга, облагаема доставка, внасяне на данъка, материална и персонална обезпеченост
Материално правните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. [...] • Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. '. Преценката относно това дали са налице тези условия /в частност спорните такива в процеса относно доставянето на стоките/ се прави от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. [...] • Установяването на всички посочени кумулативни предпоставки е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а и практиката на ВАС и на СЕС. При справяне с така възложената му доказателствена тежест, ще стои въпросът за добросъвестността на получателя в аспекта на извършена измама/респ. злоупотреба с права и неговото знание и/или участие, безспорно доказателствената тежест за установяването на които обстоятелства стои изцяло в данъчната администрация. [...] • Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони (виж по аналогия Решение по дело C - 329/18, СЕС), при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • Само поради единствения мотив за липса на произход на стоката, на кадрови и материален потенциал на прекия доставчик, не може да се ограничи правото на получателя по доставка на стока и услуга да приспадне данъчен кредит по платената от него услуга, ползвана за целите и в икономическата му дейност, при липса на данни за данъчна измама /виж решение на СЕС по дело С - 18/13, което няма пречка да се приложи и при доставки на стоки/ . [...] • На първо място се касае за частни документи, които нямат материална доказателствена стойност и верността на отразените в тях факти и волеизявления следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, превозни средства, материална, техническа и кадрова обезпеченост, ремонт, подобрение, данъчни документи, индивидуализация на предмета на доставките, доставчик, облагаема доставка, услуга, ППП, превоз на стоки, доставка на стока, данъчна измама
В своята практика ВАС безпротиворечиво приема, че срокът по чл. 117, ал. 1 ДОПК не е преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на годността на събраните след този момент доказателства. [...] • Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. [...] • За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. [...] • Не съществува пречка конкретните параметри на доставката да бъдат посочени в придружаващ фактурата документ. [...] • Доколкото предмет на доставките са родово определени вещи, съответно услуги, то за да се докаже реалното изпълнение на доставката, следва да бъде доказано предаването на стоките и услугите от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. [...] • Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. [...] • Тогава, когато стоките не са голямо количество и се получават при издаването на фактурата, то в реалната търговска практика същата е достатъчно доказателство за получаването им. [...] • Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С - 324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. С какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство не може да се вменява като отговорност на получателя. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, плодове и зеленчуци, доставка на стока, услуга, доставчик, писмени доказателства
Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. [...] • Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. [...] • Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С - 324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. [...] • Във фактурите и съпътстващите ги документи доставките са индивидуализирани в степен, че да може да се провери реалното им осъществяване и използването на резултата от тях от получателя за неговите облагаеми доставки.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, регистрация, дерегистрация, материална, техническа и кадрова обезпеченост, ремонт, СМР, доставчик, облагаема доставка, услуга, доставка на стока, данъчна измама
Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. [...] • За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. [...] • Не съществува пречка конкретните параметри на доставката да бъдат посочени в придружаващ фактурата документ. [...] • Доколкото предмет на доставките са родово определени вещи, съответно услуги, то за да се докаже реалното изпълнение на доставката, следва да бъде доказано предаването на стоките и услугите от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. [...] • Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. [...] • Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С - 324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. С какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство не може да се вменява като отговорност на получателя. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници. [...] • Поначало плащането на престацията не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. [...] • Дали същите са от регистриран апарат или не са подадени данни към НАП за отчетени обороти, също не би могло да бъде вменено във вина на получателя по доставката.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчна измама, реални доставки, данъчен период, компетентен орган, вътреобщностен превоз, вътреобщностно придобиване, регистрация, писмени доказателства
Спазени са изискванията за писмена форма и съдържание по чл. 120, ал. 2 ДОПК. [...] • По принцип т. нар. верижни сделки с един вътреобщностен превоз, които първоинстанционният съд подробно е обсъдил в мотивите си, пораждат право на приспадане, стига да е установено участието на задълженото лице в твърдяната верига от сделки. [...] • Съгласно трайната практика на Съда на ЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл са решенията по дела С - 285/11 и С - 78/12. От значение за признаване правото на данъчен кредит в случаи като процесния, е да се установи, че доставките са осъществени с участието на задълженото лице, което претендира правото на приспадане, което не е сторено по делото.[...]
място на изпълнение, данъчна измама, право на приспадане на данъчен кредит, вътреобщностно придобиване, доставчик, регистрация, вътреобщностен превоз, реални доставки, доставка на стока, фактура, постоянен обект, данъчно събитие
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. [...] • Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. [...] • От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стока с получател ревизирания субект. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя.[...]
