Documents - 1
citing "Решение на Съда (трети състав) от 27 октомври 2011 г. Finanzamt Essen-NordOst срещу GFKL Financial Services AG. Искане за преюдициално заключение : Bundesfinanzhof - Германия. Шеста директива ДДС - Член 2, точка 1 и член 4 - Приложно поле - Понятие за доставка на стоки или услуги, извършена възмездно, и за икономическа дейност - Продажба на необслужвани вземания - Продажна цена, по-ниска от номиналната стойност на тези вземания - Поемане от купувача на действията във връзка със събирането на тези вземания и на риска от неизпълнение от страна на длъжниците. Дело C-93/10."
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, фактура, регистрация, доставка на финансови услуги, облагаема доставка, доставка на стока, вещно право, доставчик, данъчно задължено лице
В резултат на този неформален, каузален и консенсуален договор прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви (чл. 99, ал. 2 ЗЗД). Страни по договора за цесия са прехвърлителят на вземането (цедент) и неговият приобретател (цесионер). Длъжникът по вземането не става страна по цесията, макар спрямо него тя да проявява своето действие (чл. 99, ал. 4 ЗЗД). В резултат на цесията цедираният длъжник престава да дължи на цедента и започва да дължи на цесионера. За него цесията е дълг като се променя кредиторът, по отношение на който е дължимо изпълнение при условието на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно чл. 2, т. 1 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. В казуса по делото правоотношенията между страните по договора за цесия не могат да се приравнят на доставка са стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС - прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката), поради което и за целите на данъчното облагане по ЗДДС правотоношението между страните по договора за цесия следва да се квалифицира като доставка на услуга по чл. 9, ал. 1 ЗДДС - доставка на услуга е всяко извършване на услуга. [...] • Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗДДС определя като доставчик лицето, което извършва доставката на стока или услуга, а ал. 2 като получател - съответно лицето, което получава стоката или услугата. За целите на ЗДДС цедентът е доставчик, а цесионерът е получател по доставка на финансова услуга по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС. Длъжникът не става страна по цесията, а дължи плащане на нов кредитор. Прехвърлянето на вземането не създава ново правоотношение между длъжника и цесионера, нито е налице основание за последния да издаде данъчен документ съгласно чл. 113, ал. 1 ЗДДС по отношение на длъжника (всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга). Поради това за доставки свързани с чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС не възниква право на данъчен кредит.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions