Documents - 3
citing "Решение на Съда (трети състав) от 29 октомври 2009 г. Skatteverket срещу AB SKF. Искане за преюдициално заключение : Regeringsrätten - Швеция. Шеста директива ДДС - Членове 2 и 4, член 13, Б, буква г), точка 5 и член 17 - Директива 2006/112/ЕО - Членове 2 и 9, член 135, параграф 1, буква е) и член 168 - Прехвърляне на дъщерно дружество и на участие в контролирано дружество от страна на дружеството"
София, при условията на чл. 155, ал. 1 и 2 ДОПК, е приел, че въпросните доставки съставляват правно обслужване по смисъла на чл. 24, ал. 1 от Закона за адвокатурата, поради което са облагаеми доставки, а не освободени такива по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС. [...] • При условията на чл. 155, ал. 1 и 2 ДОПК при разглеждане на жалбата при административното оспорване решаващият орган има правомощия да потвърди ревизионния акт, като изложи други мотиви относно приложението на материалния закон. При тази хипотеза следва да бъде прието, че правото на данъчен кредит по процесните доставки е отказано не защото същите са освободени такива по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС /каквито са констатациите на ревизионния акт/, а поради отсъствие на условие по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС.2. Констатациите на решаващия орган за наличие на облагаеми доставки са логически обосновани, в съответствие с материалния закон и се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. [...] • Приема се обаче, че е налице право на приспадане в полза на данъчнозадълженото лице дори при липса на пряка и непосредствена връзка между конкретна получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато разходите за въпросните услуги са част от общите разходи на това лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, фактура, регистрация, доставка на финансови услуги, облагаема доставка, доставка на стока, вещно право, доставчик, данъчно задължено лице
В резултат на този неформален, каузален и консенсуален договор прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви (чл. 99, ал. 2 ЗЗД). Страни по договора за цесия са прехвърлителят на вземането (цедент) и неговият приобретател (цесионер). Длъжникът по вземането не става страна по цесията, макар спрямо него тя да проявява своето действие (чл. 99, ал. 4 ЗЗД). В резултат на цесията цедираният длъжник престава да дължи на цедента и започва да дължи на цесионера. За него цесията е дълг като се променя кредиторът, по отношение на който е дължимо изпълнение при условието на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно чл. 2, т. 1 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. В казуса по делото правоотношенията между страните по договора за цесия не могат да се приравнят на доставка са стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС - прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката), поради което и за целите на данъчното облагане по ЗДДС правотоношението между страните по договора за цесия следва да се квалифицира като доставка на услуга по чл. 9, ал. 1 ЗДДС - доставка на услуга е всяко извършване на услуга. [...] • Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗДДС определя като доставчик лицето, което извършва доставката на стока или услуга, а ал. 2 като получател - съответно лицето, което получава стоката или услугата. За целите на ЗДДС цедентът е доставчик, а цесионерът е получател по доставка на финансова услуга по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС. Длъжникът не става страна по цесията, а дължи плащане на нов кредитор. Прехвърлянето на вземането не създава ново правоотношение между длъжника и цесионера, нито е налице основание за последния да издаде данъчен документ съгласно чл. 113, ал. 1 ЗДДС по отношение на длъжника (всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга). Поради това за доставки свързани с чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС не възниква право на данъчен кредит.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, реални доставки, икономическа дейност, облагаема доставка
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът му е доставил, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта. [...] • Цялата икономическа дейност на ревизираното дружество не е свързана с извършване на облагаеми доставки на стоки и услуги, а само на освободени такива. [...] • Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС точно транспонира текста на чл. 168а Директива 2006/112/ЕС. Многократно в своите решения по преюдициални запитвания, свързани с тълкуването на чл. 168а Директива 2006/112/ЕС и съответните й текстове от Шеста директива СЕС посочва, че непосредствената връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, е принципно необходимо, за да се признае правото на приспадане.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions