Documents - 6
citing "Judgment of the Court (Third Chamber) of 6 July 2006. Axel Kittel v Belgian State (C-439/04) and Belgian State v Recolta Recycling SPRL (C-440/04). Reference for a preliminary ruling : Cour de cassation - Belgium. Sixth VAT Directive - Deduction of input tax - 'Carousel' fraud - Contract of sale incurably void under domestic law. Joined cases C-439/04 and C-440/04."
фактура, данъчен период, услуга, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, приемо-предавателен протокол, регистрация, авансово плащане, независима икономическа дейност, доставчик, облагаема доставка, доставка на стока, данъчно задължено лице, изискуемост на данъка
Този факт се признава от оспорващата страна. [...] • Съгласно чл. 69 ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице му е доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми доставки. Регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъкът за получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити, като въведените изисквания за възникване право на приспадане на данъчен кредит са по отношение на конкретната доставка, по която е претендирано това право /по която е приспаднат данъка в подадената справка-декларация/, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и представляваща предходна по отношение на процесната доставка. При наличие на облагаема доставка на стока, осъществена от регистрирано по ЗДДС лице, която стока се използва или ще се използва от получателя за осъществяване на други облагаеми доставки са налице условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за приспадане на данъчен кредит по тази доставка. Данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и използването на стоката/ услугата за осъществяване на други облагаеми доставки в независимата му икономическа дейност. [...] • За да се обоснове извод, че получената доставка, за която е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, е включена в икономическата дейност на лицето, следва да се установи, че чрез нея, от осъществената стопанска дейност ревизираното лице е реализирало икономическа изгода, а именно отчетени са приходи и са получени плащания. [...] • Това обстоятелство се признава и по реда на чл. 176вр. чл. 175 ГПК. [...] • Същите са предвидени в ДПБФП в полза на ДФ „ Земеделие“ и са част от изпълнението на договора и на задължения по закон за полагане на грижа на добър стопанин. [...] • Правото на данъчнозадължените лица да приспаднат ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на Общата система на ДДС. Режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. [...] • Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните предпоставки за правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги – същите да са получени от него по облагаема доставка и да се използват от него за целите на извършването от него облагаеми доставки. Второто условие е изпълнено и тогава, когато разходите за придобиването на стоките и услугите са разходи за осъществяваната от получателя независима икономическа дейност, доколкото участват в себестойността на предоставяните от него облагаеми доставки на стоки и услуги на трети лица. [...] • Проверката се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.[...]
данъчен период, ремонт, индустриална зона, фактура, доставчик, СМР, строителни материали, извънтрудови правоотношения, право на приспадане на данъчен кредит, услуга
Резултатът от извършената работа се приема между страните чрез подписване на протоколи обр. 19. [...] • Приблизителният период на извършването на всяка дейност е тридесет календарни дни, като датата, посочена в приемо – предавателния протокол, е датата на приключването им. [...] • Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора за наем наемодателят има право да получава сумата за наема всеки месец, не по-късно от 30-то число или в края на всяка календарна година. [...] • Борбата срещу избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112. [...] • Не е достатъчен фактът на счетоводно отразяване на предмета на доставката при получателя, за да се приеме, че е фактически изпълнена от издателя на фактурите.[...]
фактура, услуга, право на приспадане на данъчен кредит, застроена площ, данъчен период, освободена доставка, облагаема доставка, вещно право, доставка на стока, данъчна измама
За построяването на обекта получава доставки на услуги и стоки, за които е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. [...] • Този извод обаче е несъответен на материалния закон, доколкото ЗДДС не предвижда изключение от правилото, че сделките с дружествени дялове са освободени, т. е. тази категория сделки са освободени независимо от това дали в капитала на търговските дружества, чиито дружествени дялове се прехвърлят, са включени недвижими имоти. [...] • Обстоятелството, че физическото лице е придобило дялове от капитала на това търговско дружество всъщност не означава, че същото е титуляр на правото на собственост върху недвижимите имоти. Доколкото собствеността продължава да е на дружеството, в капитала на което са апотирани недвижимите имоти, физическото лице няма никакви вещни права спрямо тези имоти, в това число не може да упражнява разпоредителни правомощия по отношение на тези имоти. След като физическото лице не е придобило правото на собственост върху недвижимите имоти, то не може да бъде третирано и като купувач по прикритата сделка. [...] • Системата на облагането с ДДС има ясно определени правила, като целта е да бъде обложена всяка доставка, при което тежестта на данъка се понася от крайния потребител. Данъкът, който се дължи при осъществяването на облагаема доставка, ще бъде дължим тогава когато такава доставка бъде осъществена. [...] • Ако това дружество не осъществява облагаеми сделки, то оборотът му ще падне под законоустановения праг и то ще бъде дерегистрирано по ЗДДС, а върху стойността на актива ще се начисли ДДС съобразно чл. 111 ЗДДС.[...]
недвижими имоти, фактура, авансово плащане, облагаема доставка, право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, доставчик, стока, услуга, освободена доставка
Последният е оформен в нотариален акт. [...] • Дали РЛ е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. [...] • В разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС е предвидено, че регистрираното лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. [...] • Презумпцията за знание е уредена в чл. 177, ал. 3 ЗДДС чрез регламентиране на изискване за едновременно наличие на следните условия: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и. 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. [...] • Разликата е незначителна в хипотезата на чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС, за да обоснове такава отговорност на дружеството.[...]
данъчен период, доставчик, фактура, дневник за покупки, право на приспадане на данъчен кредит, регистрация, облагаема доставка, стока, услуга, освободена доставка, пазарна цена
Трайната съдебна практика обаче, основана на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 година на ОСГК на ВС, което не е загубило сила и като всяко тълкувателно решение е задължително за органите на съдебната и на изпълнителната власт, както и за органите на местното самоуправление, допуска мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт (точка ІІІ). [...] • Включването на тази разпоредба в глава XXV от ЗДДС определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчни измами. Съдържанието на тази отговорност е за плащане от регистрираното лице - получател по облагаема доставка на дължимия, но невнесен ДДС като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е, че отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател. [...] • Законовите предпоставки, за да се ангажира тази солидарна отговорност на получателя, са дължимият данък да не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. В чл. 177, ал. 3 от ЗДДС законодателят е предвидил презумпция за знание от страна на получателя, че данъкът няма да бъде внесен ефективно, когато са изпълнени следните условия: 1. дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. [...] • Когато тези методи не могат да доведат до резултат в съответствие с целите по чл. 4 от Наредбата, се прилага методът на транзакционната нетна печалба или методът на разпределената печалба (чл. 9 от Наредбата), като в случай че самостоятелното прилагане на методите не води до резултат, отразяващ обичайните търговски и финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия, се допуска едновременното прилагане на два или повече метода (чл. 10 от същата). [...] • Посочената от ревизиращите органи цена на имота е пазарна цена по смисъла на § 1, т. 16 ЗДДС, който изисква пазарните цени да се определят чрез методите за определяне на пазарни цени по § 1, т. 10 ДОПК. [...] • По смисъла на ал. 3 освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, данъчна основа, освободена доставка, начисляване на данъка, доставка на стока, вещно право, доставка на услуга, реални доставки, данъчна измама, независима икономическа дейност
Производството по обжалване на РА не е контролно - отменително, а е процес по същество, поради което съдът следва да реши, с оглед на събраните по делото доказателства, дали се дължи данък и в какъв размер. [...] • По своята същност правото на приспадане на данъчен кредит представлява сложен фактически състав, правните последици, от който могат да възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи. [...] • В този смисъл, при обжалването на ревизионния акт, не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, но и следва да бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на реални доставки е логически и правно издържан. Реалното извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при осъществяването си остава следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените доставки. [...] • За да ползва данъчен кредит, жалбоподателят следва да докаже материално-правните предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане. [...] • Режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. По този начин общата система на ДДС гарантира пълен неутралитет по отношение на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности подлежат на облагане с ДДС. Въпросът дали дължимият ДДС за предходни или последващи продажби на определени стоки е бил внесен или не в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки ДДС. [...] • Поради това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност. [...] • От това следва, че на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие че въз основа на обективни данни се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions