Documents - 33
citing "Judgment of the Court (Fifth Chamber) of 29 April 2004. Terra Baubedarf-Handel GmbH v Finanzamt Osterholz-Scharmbeck. Reference for a preliminary ruling : Bundesfinanzhof - Germany. Sixth VAT Directive - Article 17(1) and Article 18(1) and (2) - Right to deduct input VAT - Conditions of exercise. Case C-152/02."
данъчен период, фактура, строителни материали, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, облагаема доставка, услуга
Реалността на доставките е основно изискване за възникване и упражняване на право на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. [...] • С оглед на това ревизираното лице трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки или извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. [...] • За да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, следва да са изпълнени условията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, както и да не са налични ограниченията визирани в чл. 70 от ЗДДС. Наличието само на данъчен документ, издаден по реда ЗДДС със съответните реквизити, не е достатъчно за възникване право на ДК, а е необходимо като задължително условие и наличие на реално осъществена облагаема доставка. [...] • Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, услуга, свидетелски показания, доставчик, приемателно-предавателен протокол, земеделски земи, банкова сметка, разрешение за строеж, данъчна измама
Правото на данъчен кредит на доставки на услуги произтича от установяване по безспорен начин осъществяването на фактурираната услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС и чл. 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО. [...] • Този факт се установява и от съдебно-счетоводната експертиза. [...] • В тази връзка следва да се добави, че относителната симулация, на която ревизиращите органи се позовават изисква страните да не желаят да бъде постигнат резултата от сделката (привидна сделка), а чрез нея прикриват друга сделка (прикрита сделка) – чл. 17, ал. 1 ЗЗД. [...] • Приходните органи в тази връзка не са потърсили, намиращата се в различни органи и институции информация и доказателства във връзка със смяната на предназначението на земеделския характер на имотите, за да установят релевантните факти и обстоятелства по възникналия правен спор. [...] • Наличието на открити от приходните органи несъответствия относно различното време, в което е извършено заместване на продавача и купувача чрез сключените между тях споразумения, не може само по себе си да доведе до извод, че доставките са нереално извършени предвид, че както вече беше изтъкнато по-горе в тежест на приходните органи е било да докажат наличие на злоупотреба и участие в данъчна измама от страна на ревизираното дружество или неговия доставчик.[...]
място на изпълнение, данъчна измама, право на приспадане на данъчен кредит, вътреобщностно придобиване, доставчик, регистрация, вътреобщностен превоз, реални доставки, доставка на стока, фактура, постоянен обект, данъчно събитие
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. [...] • Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. [...] • От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стока с получател ревизирания субект. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, фактура, корпоративен данък, услуга, начисляване на данъка, данъчно събитие, счетоводен документ, доставка на стока, авансово плащане, данъчна измама
Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. [...] • Практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали услугата е действително извършена и резултатът от нея е предаден на получателя е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. [...] • Съгласно уредбата по чл. 49-51 ТЗ при договор за посредничество, посредникът осъществява фактическа дейност, изразяваща се в съдействие за сключване на сделка между трети страни, осъществяване на връзка и контакт между тях, извършване на подготвителни действия във връзка с уточняване параметрите и документите по сделката съобразно указанията на страните и други. Посредникът не е страна по сделката и основната му функция се изчерпва със свързване на страните и уточняване на техническите и други параметри по предмета и условията на сделката. С оглед характера на услугата за нея не е необходимо да се изследва наличие на материална или техническа обезпеченост на изпълнителя, тъй като дейността на посредник е възможно и на практика най-често се извършва от управителя или представителя на посредника, ако последният е ЮЛ. [...] • Налице е договор, който с оглед съдържанието си и изявленията в него удостоверява както волята на страните, така и съставлява одобрение и приемане на вече извършеното. Същият има характер и на документ за приемо-предаване на услугата и определяне на окончателното възнаграждение за извършване на услуга, която е възложена в един по-ранен момент. [...] • Възнаграждението на посредника е определено в рамките на обичайното за сходни сделки.[...]
реалност на доставките, данъчна измама, доставчик, право на приспадане на данъчен кредит, СМР, счетоводна експертиза, фактура, единична цена, данъчна основа, доставка на услуга
За да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит по доставки на услуги, следва по несъмнен начин да се установи, че те са действително извършени по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Фактурирането на доставки на услуги, без да се установява чрез съответните писмени доказателства реалното им осъществяване, не води до законосъобразното упражняване на посоченото материално право. В тежест на посочения във фактура"получател", който има претенция да получи начисления ДДС, е да установи реалното извършване на фактурираната доставка, в условията на пълно насрещно доказване. [...] • Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното доставяне на стоките и извършване на услугите по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, дървен материал, временен склад, превозни средства, фактура, доставчик, товарен автомобил, облагаема доставка
Основанието за отказ на право на приспадане на данъчен кредит е по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 9 ЗДДС, с изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки. [...] • В практиката на СЕС, като първо изискване за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, се поставя наличие на реална доставка на стоки и услуги, като съгласно трайното разбиране, заложено в Директива 2006/112/ЕО, реалността предполага действителното изпълнение на услугата от сочения във фактурата доставчик, наличие на резултата в патримониума на получателя и съпоставимост между реализираните от нея приходи в независимата икономическа дейност на лицето и отчетените разходи за получаването й. Видно от практика на СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. [...] • В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, като освен фактура, с оглед доказване на фактите, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, следва да притежава и други съпътстващи и установяващи доставките документи. [...] • Принципно липсата на материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, съгласно трайната практика на СЕС по тълкуване и прилагане на Директива 2006/112/ЕО, последователно застъпвана и от ВАС, сама по себе си не е достатъчно основание да се откаже данъчно предимство на получателя по облагаема доставка, в какъвто смисъл са Решение на СЕС по дело С - 18/13/, Решението на СЕС по дело С - 342/11 и др. [...] • Още повече, че търговията с дървесина е законово регламентирана в Закона за горите, Правилника за приложението му и Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, затова дървеният материал след като е натоварван направо от сечището, следва да е придружен от съответния законово определен документ – превозен билет, който удостоверява произхода и качеството на дървесината и се издава за всяко отделно транспортно средство, преди извършване на транспорт.[...]
корпоративен данък, право на приспадане на данъчен кредит, фактура, реклама, данъчен период, данъчно задължено лице, реални доставки
Фактурите не обективират реално извършени доставки, а само съвпадане на волеизявленията на страните, че са съгласни да постигнат като резултат договореното между тях в представените по делото договори. [...] • Ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед на директора на ТД на НАП. [...] • И в този случай не са представени никакви доказателства за търговските взаимоотношения между ревизираното лице и горепосочените дружества. [...] • В практиката на СЕС също е налице изискването за реалност на доставките. [...] • СЕО се е произнесъл, че правото на данъчен кредит следва да бъде упражнено, когато стоките са били доставяни или услугите извършени и данъчно задълженото лице следва да притежава фактура или документ, служещ за фактура. [...] • Директива 2006/112 /чл. 242 задължава всяко данъчно задължено лице да води подробна отчетност, за да може да се приложи ДДС и неговия контрол от данъчните органи.[...]
регистрация, фактура, данъчен документ, налични активи, право на приспадане на данъчен кредит, реалност на доставките, правна помощ
Отразяването на фактурите, по които ревизираното лице претендира данъчен кредит в дневника за покупки не замества регистрационния опис, който се изготвя по образец съгласно чл. 61, ал. 1 ППЗДДС във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС. [...] • Същите са издавани в по-късен момент след датата на регистрацията на задълженото с ревизионния акт лице. [...] • Материалноправните предпоставки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставки на стоки преди регистрацията, се съдържат в разпоредбата на чл. 74 ЗДДС. [...] • Предвид принципа на неутралност на ДДС, прогласен и с Директива 2006/1128ЕО на получателя – касационен жалбоподател незаконосъобразно и ревизиращите органи и в съдебното решение е отречено правото му на приспадане на данъчен кредит по реално осъществени доставки. [...] • В същото решение изрично се сочи, че с отказа на правото на данъчен кредит, се допуска непропорционална мярка, поради което за данъчно задълженото лице се вменява санкция, което е в нарушение на принципа за неутралитет.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, справка-декларация, данъчна основа, доставчик, ППП, данъчно събитие, доставка на услуга, реални доставки, данъчни документи, СМР, данъчна измама, фактура
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици. [...] • Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. [...] • При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Само наличието на сключен договор, подписани приемо-предавателни протоколи и издадени фактури не води автоматично до извод, че договореното между страните е действително извършено. Принципно същността на договора е тази, която определя, какви факти и обстоятелства следва да бъдат доказани, за да се приеме, че е налице реално изпълнение. [...] • В случая услугата, която е договорена, респ. крайният резултат е промяна предназначението на имотите от земеделска земя в имот за обществено ползване, като продавачът следва да предаде на купувача документите за това. [...] • След като за услугата са издадени изискуемите данъчни документи (процесните четири фактури) и самата услуга е реално извършена от доставчика, посочен във фактурите, то съгласно разпоредбите на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО и в съответствие с решенията по дела С - 152/02 и С - 285/11 на СЕС, налице са двете кумулативни предпоставки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • Сами по себе си неустановеността на кадровата и техническа обезпеченост на доставчика не е основание да се приеме, че доставката е относително симулативна.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, фактура, доставчик, приемо-предавателен протокол, услуга, данъчно събитие, доставка на стока
При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. [...] • Съмнението на приходната администрация се свежда до документалното доказване на доставките. [...] • Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. [...] • В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. [...] • Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите.[...]
