Documents - 11
citing "Judgment of the Court of 19 September 2000. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG v Finanzamt Borken and Manfred Strobel v Finanzamt Esslingen. Reference for a preliminary ruling : Bundesfinanzhof - Germany. Sixth VAT Directive - Obligation of Member States to provide for the possibility of adjusting tax improperly mentioned on an invoice - Conditions - Good faith of issuer of invoice. Case C-454/98."
данъчен период, фактура, строителни материали, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, облагаема доставка, услуга
Реалността на доставките е основно изискване за възникване и упражняване на право на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. [...] • С оглед на това ревизираното лице трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки или извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. [...] • За да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, следва да са изпълнени условията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, както и да не са налични ограниченията визирани в чл. 70 от ЗДДС. Наличието само на данъчен документ, издаден по реда ЗДДС със съответните реквизити, не е достатъчно за възникване право на ДК, а е необходимо като задължително условие и наличие на реално осъществена облагаема доставка. [...] • Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките.[...]
реалност на доставките, данъчна измама, доставчик, право на приспадане на данъчен кредит, СМР, счетоводна експертиза, фактура, единична цена, данъчна основа, доставка на услуга
За да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит по доставки на услуги, следва по несъмнен начин да се установи, че те са действително извършени по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Фактурирането на доставки на услуги, без да се установява чрез съответните писмени доказателства реалното им осъществяване, не води до законосъобразното упражняване на посоченото материално право. В тежест на посочения във фактура"получател", който има претенция да получи начисления ДДС, е да установи реалното извършване на фактурираната доставка, в условията на пълно насрещно доказване. [...] • Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното доставяне на стоките и извършване на услугите по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС.[...]
органи, право на приспадане на данъчен кредит, доставки, дружество, фактура, доставчик, услуги, приемателно-предавателен протокол, превозни средства, недвижими имоти
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. [...] • Изводът на съда е, че доставката по посочената фактура не е извършена. [...] • Предмет на тези доставки е до обработки на внесени от Русия вентили и тройници, като операциите, които е трябвало да се извършат от доставчика са струговане, фрезоване и опаковка. [...] • В ревизионния акт приходните органи твърдят отрицателни факти и обстоятелства, свързани с констатациите ми за нереалност на доставките. В тежест на ревизираното дружество е било да докаже всички положителни факти относно реалното изпълнение на договорените услуги предвид, че той упражнява правото на данъчен кредит – чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС.[...]
софийска област, правни услуги, услуга, автентичност, реалност на доставките, право на приспадане на данъчен кредит, фактура, обществени поръчки, доставчик, данъчно събитие
Задължение на съда на основание чл. 160, ал. 12 ДОПК като съд по същество е да разреши спора, като се произнесе по основния въпрос относно дължимостта или не на установеното в ревизионния акт данъчно задължение. Това означава, че съдът няма правомощие да върне преписката за нова ревизия дори да установи извършени пропуски в ревизионното производство, каквито не се установява да са допуснати. [...] • Доказването от ревизирания субект на реалното изпълнение на фактурираните доставки въз основа на договорите, сключени с преките доставчици, е достатъчно, за да обоснове право на възникване и упражняване на материалното право за получателя да приспадне платения от него на доставчиците му ДДС по спорните фактури. Доказателствената тежест за реалното изпълнение на доставките на стоки и/или услуги съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, е върху получателя. [...] • На доказване подлежат положителните факти, които в случая се твърдят от данъчно задълженото лице. Това е така, защото от тези положителни факти в случая ревизираното лице извлича изгодни за себе си последици, а в случая това е упражняването на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, в връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. [...] • Нееднократно в свои решение различни съдебни състави на ВАС се позовават на решения на СЕС, които имат тълкувателен характер и според които не може да се отказва на получателя право на данъчен кредит поради действия и/или бездействие на неговите доставчици. [...] • Това е така, защото получателят не трябва да бъде отговорен за действията и/или бездействията, тъй като той не може да ги контролира. В този смисъл липсата на кадрова, материална и/или техническа обезпеченост на доставчиците, не може да поставя получателят в неблагоприятна позиция с отказа от правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • Получателят, като ползвател на правото на данъчен кредит следва да осигури доказателства за реалността на доставките от преките му доставчици – писмени документи по осъществяване на услугата и най-вече нейното предаване/приемане при висока степен на конкретност, за да се приеме, че е възникнало данъчно събитие, т. е. , че услугата, която е договорена е действително извършена. [...] • По този начин той би изпълнил задължението си да докаже всички положителни факти на осъществяване на услугата, която доставчикът му е фактурирал, за да може успешно и законосъобразно да упражни правото си на данъчен кредит, като материално право в негова полза. [...] • Нито плащането по доставките, нито осчетоводяването им от страните по доставките ЗДДС е въздигнал като предпоставки за възникване и законосъобразно упражняване то получателя на правото на данъчен кредит.[...]
операции, данъчен период, фактура, ППП, данъчно събитие, право на приспадане на данъчен кредит
Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. [...] • В тази връзка следва да се отбележи, че както притежаването, така и редовното осчетоводяване на фактурите не е достатъчно да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции. Наличието на плащане също не е достатъчно, защото плащането не е предпоставка за правото на данъчен кредит, а косвено доказателство, което се обсъжда съвкупно с останалите по делото доказателства, които да сочат, че са изпълнени законовите изисквания по установяване реалността на доставките. [...] • Съобразно изискването на ЗДДС, съответно с практиката на СЕО и СЕС, за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура за доставката, която е осъществена именно от доставчика, издал фактурата. [...] • Липсата на данъчно събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът /ДДС/ се явява неправомерно начислен, поради което законосъобразно с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на касатора.[...]
основна дейност, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, фактура, дерегистрация, реални доставки, данъчен период, дълготрайни активи, СМР, превозни средства, услуга, облагаема доставка, доставка на стока, данъчно задължено лице, място на изпълнение, независима икономическа дейност, счетоводна отчетност, данъчни документи, данъчна измама, прехвърляне на правото на собственост, данъчно събитие
Независимо от това обаче, когато стоките или услугите, придобити от данъчнозадължено лице се използват за целите на сделки, които функционално по никакъв начин - пряко или косвено не са свързани със стопанската дейност на лицето, правото на приспадане на данъка не възниква. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 170 АПК вр. and2 ДОПК в тежест на жалбоподателя е да установи фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата за наличие на предпоставките по ЗДДС за право на данъчен кредит. [...] • Липсата на реална доставка от лицето, посочено като издател във фактурата е достатъчно основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Само по себе си посочването на ДДС във фактура без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя. [...] • Упражняването на данъчен кредит по фактура, без да е осъществена реална доставка от лицето, издало фактурата, предполага, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит. [...] • Според разпоредбите на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, за да се признае доставката на стока за целите на този закон, следва по безспорен начин да се докаже нейното извършване. Това означава, че дори формално да са съставени документи, включително и първични счетоводни документи и те да са отразени в счетоводството на страните по договора, това не означава, че автоматично за получателя по доставката ще възникне правото на приспадане на данъчен кредит и той ще може законосъобразно да го упражни. [...] • Включването на данъчните фактури в съответните данъчни регистри по чл. 124 ал. 1 ЗДДС не обосновава законосъобразно право на приспадане на данъчен кредит. [...] • За да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на данъчен кредит, следва да са събрани доказателства относно всеки от юридическите факти, предвидени в действащия към момента на издаване на фактурата закон. [...] • В този момент възниква и задължението на доставчика да начисли ДДС. [...] • Правото на данъчен кредит предполага безспорно установяване на извършена облагаема доставка. [...] • В практиката си СЕС нееднократно е посочвал, че реалността на доставката на стока или услуга е от значение за приспадане правото на данъчен кредит. [...] • Наличието само на фактури/договори не може да бъде доказателство за реалното изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, вещно право, фактура, регистрация, услуга, дълготрайни активи, фискален бон, данъчно събитие, независима икономическа дейност, доставка на стока, облагаема доставка, данъчно задължено лице, място на изпълнение, справка-декларация, произход на стоките, материално-техническа и кадрова обезпеченост, доставчик, данъчна измама
Изписването на отчетната стойност на продадените стоки веднъж годишно в края на отчетния период води до невъзможност да се установи дали стоките са заприходени, както и изписването им по съответните фактури. [...] • ДОПК изрично е уредил начина на връчване на съобщения и събирането на доказателства. [...] • С оглед осъществяване на принципа за дирене на обективната истина, в правомощията на ревизиращите органи е включена възможността да извършват насрещни проверки при други данъчни субекти за установяване на отделни факти и обстоятелства от значение за ревизията. Правото на приходния орган да извърши насрещна проверка при друг данъчен субект е част от правомощията, които придобива въз основа на акта за възлагане извършването на ревизия. [...] • Съгласно ЗДДС и константната практика на СЕС по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко на наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. [...] • Тоест, данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност, съгласно правилата за доказване по чл. 154, чл. 1 от ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. [...] • То е само косвено доказателство, което при липса на преки и непротиворечиви доказателства във връзка с изпълнение на доставките от сочените доставчици, не може да обоснове безсъмнен извод за реалността им. [...] • При оспорване на фактурите в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително осъществени, като стори това посредством убедителни писмени доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност. Недоказаната реална доставка, макар и документално оформена и отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвените, така и по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко, доказателства за действителното осъществяване на доставката. Признаването на право на данъчен кредит само по данъчни фактури, при липса на всякакви доказателства относно реалното изпълнение на доставките, противоречи, както на разпоредбите на ЗДДС, така и на тези на общностното право. Последното изисква кумулативното изпълнение на двете условия – наличие на фактура и осъществено данъчно събитие, за признаване на претендираното право. [...] • Т. е. във всички случаи СЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка, който правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и преценката на доказателствата в тази насока е в компетентността на националния съд. [...] • Съответно, понятието документална обоснованост е уредено в нормата на чл. 10 от ЗКПО. [...] • От така цитираните правни норми, се налага изводът, че във всички случаи, от съществено значение за данъчното облагане е първичните счетоводни документи да отразяват вярно и честно обективираните в тях стопански операции.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, фактура, приемо-предавателен протокол, реални доставки, ППП, превоз на пътници, справка-декларация, доставка на стока, вещно право, доставка на услуга, доставчик, реконструкция, справка – декларация
Недоказването на възможността на доставчиците да извършат услугите е достатъчно основание да се приеме, че не са налице реални доставки. [...] • Всяка данъчна фактура съдържа стойност на услуга и 20% ДДС. [...] • Независимо от това дали гражданският договор е платен или не е платен, договорираните отношение следва да имат счетоводен израз - да бъдат осчетоводени разходи за външни услуги и осигуровки ако се дължат, задължения за данъци, задължение към персонала по гражданските договори. [...] • Изискванията за признаване на право на приспадане на данъчен кредит са посочени в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, като първото от тези изисквания е наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6/9 от ЗДДС. Наличието на кумулативните условия за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респ. отсъствието на някоя от хипотезите на чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или липсата на които е свързано с възникване на благоприятни последици за ревизираното лице – възникване на право на приспадане на данъчен кредит по определена фактура и приложимост на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложима съгласно § 2 от ДР на ДОПК. Според така цитираната норма всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, което означава, че в тежест на ревизирания субект е да докаже наличието на условията за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, което претендира респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като основният относим факт към приложимостта на посочените разпоредби на ЗДДС е установяване на реално осъществени доставки на стоки и/ или услуги. [...] • Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените във фактурите стопански операции. [...] • Следователно, за да се признае правото на приспадане на ДДС е необходимо стоките/ услугите да се реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. [...] • Услуга според дефиницията на чл. 8 ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Удостоверяването на доставката или нейното реално осъществяване, в случаите, когато се касае за минал период спрямо този на ревизията следва да бъде установено след анализ на резултатите от конкретната доставка при получателя, както и при наличието на доказателства при доставчика. [...] • Във всеки конкретен случай за изследване на реалността на доставката следва да се анализират събраните доказателства във връзка с действителното й извършване. [...] • Дали подписите са автентични не било обстоятелство, което е релевантно за изхода на спора. [...] • Схемата е лишена от икономическа логика, доказва предварителна организация на участниците за създаване на документи, които не отразяват и не удостоверяват реални търговски взаимоотношения.[...]
доставчик, трудов договор, произход на стоките, данъчен период, право на приспадане на данъчен кредит, реални доставки, писмени обяснения, фактура, регистрация, данъчна измама
Изискванията за признаване на право на приспадане на данъчен кредит са посочени в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, като първото от тези изисквания е наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6/9 от ЗДДС. Наличието на кумулативните условия за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респ. отсъствието на някоя от хипотезите на чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или липсата на които е свързано с възникване на благоприятни последици за ревизираното лице – възникване на право на приспадане на данъчен кредит по определена фактура и приложимост на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложима съгласно § 2 от ДР на ДОПК. Според така цитираната норма всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, което означава, че в тежест на ревизирания субект е да докаже наличието на условията за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, респ. отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като основният относим факт към приложимостта на посочените разпоредби на ЗДДС е установяване на реално осъществени доставки на стоки и/ или услуги. [...] • Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените във фактурите стопански операции. [...] • Следователно запитващата юрисдикция е задължена, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото'. [...] • Следователно, за да се признае правото на приспадане на ДДС е необходимо услугите да се реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. Удостоверяването на доставката или нейното реално осъществяване, в случаите, когато се касае за минал период спрямо този на ревизията, следва да бъде установено след анализ на резултатите от конкретната доставка при получателя, както и при наличието на съответни доказателства при доставчика. [...] • Единствено използването на типизирани бланки на частни документи не може да се приеме за достатъчен аргумент, тези документи да не бъдат кредитирани при съдебното оспорване. [...] • За да откаже правото на данъчен кредит, компетентният орган по приходите трябва да установи наличие на обективни данни за това, че данъчнозадължено лице, което е получило стоките или услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или от друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата. [...] • Само по себе си, обстоятелството за недоказан произход на стоките при предходните доставчици не представлява основание за отказ на данъчен кредит.[...]
доставчик, фактура, ремонт, право на приспадане на данъчен кредит, внос на стоки, СМР, превозни средства, недвижими имоти, регистрация, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, вещно право, доставка на услуга, реални доставки
Производството е по реда на чл. 156-161 ДОПК. [...] • Изискванията за признаване на право на приспадане на данъчен кредит са посочени в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, като първото от тези изисквания е наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6/9 от ЗДДС. Наличието на кумулативните условия за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респ. отсъствието на някоя от хипотезите на чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или липсата на които е свързано с възникване на благоприятни последици за ревизираното лице – възникване на право на приспадане на данъчен кредит по определена фактура и приложимост на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложима съгласно § 2 от ДР на ДОПК. Според така цитираната норма всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, което означава, че в тежест на ревизирания субект е да докаже наличието на условията за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, което претендира респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като основният относим факт към приложимостта на посочените разпоредби на ЗДДС е установяване на реално осъществени доставки на стоки и/ или услуги. [...] • Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените във фактурите стопански операции. [...] • Следователно, за да се признае правото на приспадане на ДДС е необходимо стоките/ услугите да се реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. [...] • Услуга според дефиницията на чл. 8 ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Удостоверяването на доставката или нейното реално осъществяване, в случаите, когато се касае за минал период спрямо този на ревизията следва да бъде установено след анализ на резултатите от конкретната доставка при получателя, както и при наличието на доказателства при доставчика.[...]
