Documents - 13
citing "Judgment of the Court (Fifth Chamber) of 13 December 1989. Genius Holding BV v Staatssecretaris van Financiën. Reference for a preliminary ruling : Hoge Raad - Netherlands. Value added tax - Sixth directive 77/388/CEE - Right to deduct VAT. Case C-342/87."
данъчен период, фактура, строителни материали, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, облагаема доставка, услуга
Реалността на доставките е основно изискване за възникване и упражняване на право на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. [...] • С оглед на това ревизираното лице трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки или извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. [...] • За да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, следва да са изпълнени условията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, както и да не са налични ограниченията визирани в чл. 70 от ЗДДС. Наличието само на данъчен документ, издаден по реда ЗДДС със съответните реквизити, не е достатъчно за възникване право на ДК, а е необходимо като задължително условие и наличие на реално осъществена облагаема доставка. [...] • Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките.[...]
реалност на доставките, данъчна измама, доставчик, право на приспадане на данъчен кредит, СМР, счетоводна експертиза, фактура, единична цена, данъчна основа, доставка на услуга
За да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит по доставки на услуги, следва по несъмнен начин да се установи, че те са действително извършени по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Фактурирането на доставки на услуги, без да се установява чрез съответните писмени доказателства реалното им осъществяване, не води до законосъобразното упражняване на посоченото материално право. В тежест на посочения във фактура"получател", който има претенция да получи начисления ДДС, е да установи реалното извършване на фактурираната доставка, в условията на пълно насрещно доказване. [...] • Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното доставяне на стоките и извършване на услугите по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС.[...]
данъчен кредит, данъчен период, писмени доказателства, машинен елемент, стока, фактура, доставчик, реалност на доставките, данъчна измама
Приемо - предавателните протоколи за стоката, извършеното разплащане, счетоводните отразявания обективират реално извършване на доставката на стока. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК РД се прилага към РА и е неразделна част от него. Ревизионния доклад съдържа мотивите към РА, като в случая констатациите от РД за реалност на доставките противоречат на разпоредителната част на РА, с която се отказва правото на приспадане на данъчен кредит по тях. [...] • При положение, че приобщаването с протокол на доказателствата и издаването на административния акт са извършени в един и същи ден, не е доказано по делото кое действие на ревизиращите органи е първото във времето. Следва да се има предвид, че ревизията е извършена по общия ред, респективно върху приходната администрация пада доказателствената тежест да установи това обстоятелство, както и участието на РЛ в данъчна измама, което не е направено по делото.[...]
операции, данъчен период, фактура, ППП, данъчно събитие, право на приспадане на данъчен кредит
Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. [...] • В тази връзка следва да се отбележи, че както притежаването, така и редовното осчетоводяване на фактурите не е достатъчно да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции. Наличието на плащане също не е достатъчно, защото плащането не е предпоставка за правото на данъчен кредит, а косвено доказателство, което се обсъжда съвкупно с останалите по делото доказателства, които да сочат, че са изпълнени законовите изисквания по установяване реалността на доставките. [...] • Съобразно изискването на ЗДДС, съответно с практиката на СЕО и СЕС, за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура за доставката, която е осъществена именно от доставчика, издал фактурата. [...] • Липсата на данъчно събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът /ДДС/ се явява неправомерно начислен, поради което законосъобразно с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на касатора.[...]
основна дейност, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, фактура, дерегистрация, реални доставки, данъчен период, дълготрайни активи, СМР, превозни средства, услуга, облагаема доставка, доставка на стока, данъчно задължено лице, място на изпълнение, независима икономическа дейност, счетоводна отчетност, данъчни документи, данъчна измама, прехвърляне на правото на собственост, данъчно събитие
Независимо от това обаче, когато стоките или услугите, придобити от данъчнозадължено лице се използват за целите на сделки, които функционално по никакъв начин - пряко или косвено не са свързани със стопанската дейност на лицето, правото на приспадане на данъка не възниква. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 170 АПК вр. and2 ДОПК в тежест на жалбоподателя е да установи фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата за наличие на предпоставките по ЗДДС за право на данъчен кредит. [...] • Липсата на реална доставка от лицето, посочено като издател във фактурата е достатъчно основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Само по себе си посочването на ДДС във фактура без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя. [...] • Упражняването на данъчен кредит по фактура, без да е осъществена реална доставка от лицето, издало фактурата, предполага, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит. [...] • Според разпоредбите на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, за да се признае доставката на стока за целите на този закон, следва по безспорен начин да се докаже нейното извършване. Това означава, че дори формално да са съставени документи, включително и първични счетоводни документи и те да са отразени в счетоводството на страните по договора, това не означава, че автоматично за получателя по доставката ще възникне правото на приспадане на данъчен кредит и той ще може законосъобразно да го упражни. [...] • Включването на данъчните фактури в съответните данъчни регистри по чл. 124 ал. 1 ЗДДС не обосновава законосъобразно право на приспадане на данъчен кредит. [...] • За да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на данъчен кредит, следва да са събрани доказателства относно всеки от юридическите факти, предвидени в действащия към момента на издаване на фактурата закон. [...] • В този момент възниква и задължението на доставчика да начисли ДДС. [...] • Правото на данъчен кредит предполага безспорно установяване на извършена облагаема доставка. [...] • В практиката си СЕС нееднократно е посочвал, че реалността на доставката на стока или услуга е от значение за приспадане правото на данъчен кредит. [...] • Наличието само на фактури/договори не може да бъде доказателство за реалното изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им.[...]
Нормите от ЗДДС, регламентиращи предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на приспадане са, освен тази на чл. 71, и тези на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, точно транспониращи разпоредбата на чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112/ЕС. Според тях данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, когато тези стоки или услуги се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. [...] • Според чл. 182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. [...] • Същото се отнася и до работното облекло. [...] • Макар да са озаглавени"протоколи", тези документи външно като форма изглеждат точно като фактурите и преповтарят съдържанието на фактурите дословно, без да удостоверяват предаване и приемане на стоки. В тях, както и във фактурите, има подпис на"съставител" на документа, но не и на предаващ, при това без посочени имена, което възпрепятства оспорването на автентичността им.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, вещно право, фактура, регистрация, услуга, дълготрайни активи, фискален бон, данъчно събитие, независима икономическа дейност, доставка на стока, облагаема доставка, данъчно задължено лице, място на изпълнение, справка-декларация, произход на стоките, материално-техническа и кадрова обезпеченост, доставчик, данъчна измама
Изписването на отчетната стойност на продадените стоки веднъж годишно в края на отчетния период води до невъзможност да се установи дали стоките са заприходени, както и изписването им по съответните фактури. [...] • ДОПК изрично е уредил начина на връчване на съобщения и събирането на доказателства. [...] • С оглед осъществяване на принципа за дирене на обективната истина, в правомощията на ревизиращите органи е включена възможността да извършват насрещни проверки при други данъчни субекти за установяване на отделни факти и обстоятелства от значение за ревизията. Правото на приходния орган да извърши насрещна проверка при друг данъчен субект е част от правомощията, които придобива въз основа на акта за възлагане извършването на ревизия. [...] • Съгласно ЗДДС и константната практика на СЕС по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко на наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. [...] • Тоест, данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност, съгласно правилата за доказване по чл. 154, чл. 1 от ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. [...] • То е само косвено доказателство, което при липса на преки и непротиворечиви доказателства във връзка с изпълнение на доставките от сочените доставчици, не може да обоснове безсъмнен извод за реалността им. [...] • При оспорване на фактурите в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително осъществени, като стори това посредством убедителни писмени доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност. Недоказаната реална доставка, макар и документално оформена и отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвените, така и по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко, доказателства за действителното осъществяване на доставката. Признаването на право на данъчен кредит само по данъчни фактури, при липса на всякакви доказателства относно реалното изпълнение на доставките, противоречи, както на разпоредбите на ЗДДС, така и на тези на общностното право. Последното изисква кумулативното изпълнение на двете условия – наличие на фактура и осъществено данъчно събитие, за признаване на претендираното право. [...] • Т. е. във всички случаи СЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка, който правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и преценката на доказателствата в тази насока е в компетентността на националния съд. [...] • Съответно, понятието документална обоснованост е уредено в нормата на чл. 10 от ЗКПО. [...] • От така цитираните правни норми, се налага изводът, че във всички случаи, от съществено значение за данъчното облагане е първичните счетоводни документи да отразяват вярно и честно обективираните в тях стопански операции.[...]
реални доставки, фактура, доставчик, данъчна измама, услуга, СМР, ремонт, авансово плащане, право на приспадане на данъчен кредит, данъчно събитие, ППП, място на изпълнение, доставка на стока, счетоводна отчетност
Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. [...] • Индивидуализиран е и предмета на всяка една от извършените доставки, във фактурите и в съставените приемно -предавателни протоколи към всяка една фактура. Протоколите като стойност съвпадат изцяло със стойността на фактурираните услуги по процесиите фактури. Съгласно общите правила на ЗЗД и специалните уреждащи възлагането на услуги по изработка изпълнение е налице към момента на завършване на уговореното в пълен обем и приемането му. При наличие на завършване и приемане има изпълнение, т. е. услугата може да се счита за извършена и да бъде основание за възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС. В този дух са разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД, според които поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. [...] • Данните от първичните счетоводни документи съответстват на тези по счетоводните регистри. Фактурите, договорите и протоколите, съдържат достатъчно информация за вида на стопанската операция, както и общата стойност, на доставките, и затова фактурите могат да идентифицират страните по сделките, предмета на сделката, данъчната основа, данъчното събитие и дължимия данък. Те са преки доказателства за осъществяване на доставката. [...] • Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че издателят на процесиите фактури не разполага с кадрова обезпеченост да изпълни услугите противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С - 324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит, поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. [...] • При извършените насрещни проверки доставчика потвърждава реалността на доставките и представят за приемане на резултатите им приемно - предавателни протоколи. [...] • Ревизионни актове на прекия доставчик, не са основание за отказ на правото на данъчен кредит.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, доставчик, вътреобщностно придобиване, реални доставки, данъчно събитие, облагаема доставка, данък за възстановяване, фискален бон, доставка на стока, вещно право, изискуемост на данъка, издаване на фактура, ППП
В писмени бележки с подробни съображения и анализ на събраните по делото доказателства мотивира същото искане. [...] • Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК. [...] • Особените правила за извършване на ревизии и проверки за спазване на данъчното законодателство са уредени в глава петнадесета от ДОПК"Данъчно – осигурителен контрол", в чл. 110 и сл. от с. к. , като производството се инициира от посочено в нормативния акт (чл. 112, ал. 2 от ДОПК) длъжностно лице с издаване на нарочна заповед за възлагане на ревизията. [...] • Според вложените от законодателя в Закона за данъка върху добавената стойност материалноправни предпоставки за възниквне право на дъначен кредит, необходимо е наличието на действително извършена облагаема доставка към нейния получател. Сам по себе си издаденият документ за доставка не е достатъчен, необходимо е наличие на безспорни доказателства, че доставката е действително реализирана, т. е. обективирана, като стоката е преминала в патримониума на купувача. [...] • От анализа на нормите следва, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит, е необходимо доставката да е реално извършена и доказана. [...] • Същите са частни документи с формална доказателствена сила, които противоречат на другите доказателства в производството.[...]
доставка на стока, право на приспадане на данъчен кредит, временен склад, облагаема доставка, данъчно събитие, вещно право, фактура, данъчни документи, ППП, начислен данък
Разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗДДС определя доставката на стока като прехвърляне правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. [...] • Следователно, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно наличието на издаден данъчен документ /фактура/ . Фактурите не отразяват реално извършена доставка, а следва да е установено, че стопанската операция е действително осъществена. Предвид това двете предпоставки за признаване право на данъчен кредит са кумулативни и липсата, на която и да е от тях препятства възникването и упражняването на това право. [...] • Спорната предпоставка е фактическото действително изпълнение на доставката, изискуемо за упражняване правото на приспадане, и тя подлежи на доказване на общо основание, не се подразбира, нито се предполага само в резултат на съставена счетоводна документация. Преценката за това следва да се извърши в резултат на съвкупност от данни, обосноваващи несъмнен извод в тази насока. [...] • Следователно оформянето на доставките с всички съпътстващи ги документи /фактури, ППП и др. / не отразяват фактическото движение на стоката. [...] • При липса на доказателства за реалното предаване на стоките, само фактурите не могат да бъдат доказателство за извършеното отделяне и предаване на родово определени стоки, а от своя страна, липсата на прехвърляне на право на собственост обуславя и липсата на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. [...] • При оспорване на фактурите, относно отразените в тях стопански операции, задължение на ползващият се от правата по тези документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции действително са осъществени.[...]
