Documents - 16 citing "Sesta direttiva 77/388/CEE del Consiglio, del 17 maggio 1977, in materia di armonizzazione delle legislazioni degli Stati Membri relative alle imposte sulla cifra di affari - Sistema comune di imposta sul valore aggiunto : base imponibile uniforme"

данъчен период, материална, техническа и кадрова обезпеченост, данъчен кредит, данъчни документи, доставчик, фактура, счетоводна отчетност, реални доставки, нулева ставка на данъка, данъчна основа, услуга, прехвърляне на правото на собственост
Без значение е обстоятелството по какъв начин доставчиците са изпълнили доставките, след като е установено, че такова изпълнение е налице. [...] Размерът на данъка при ревизия по чл. 122 от ДОПК се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа. [...] При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/Е0 фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/ . В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят взаимни престации. [...] Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респ. установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. [...] Упражненото право на данъчен кредит по нереална доставка представлява нарушение на разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Наличието на издадени фактури и плащане са недостатъчни за да се приеме наличие на реални стопански операции. [...] В решенията на СЕС изрично се посочва, че реалността на доставката е предпоставка за правото на данъчен кредит, така както това се изисква и от ЗДДС.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, фактура, регистрация, доставчик, вносител, начисляване на данъка, освободена доставка, облагаема доставка, доставка на финансови услуги, данъчна основа
Разумът на правната конструкция следва от недължимото при действието на чл. 86, ал. 3 ЗДДС начисляване на данъка от доставчика по освободена доставка. Получаването на стоки или услуга по облагаема доставка е елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав – арг. от чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Това определя начисляването на данъка по освободената доставка като неправомерно /вж. чл. 70, ал. 5 ЗДДС/ и изключва възникването на правото на приспадане на данъчен кредит. В същото време начисляването в данъчния документ на недължим данък е хипотеза на погрешно документиране по чл. 116, ал. 3 ЗДДС. [...] Ирелевантно е дали с прехвърлянето на дружествените дялове се цели /косвено/ придобиване апортирания в дружеството, чийто дялове се прехвърлят, недвижим имот. [...] Всеки от договорите с доставчиците е насочен към сключването на сделката с дружествените дялове, но доставката е сложна и в обхвата на престацията на доставчиците се включват множество задължения, като изпълнението не на всяко от тях представлява „договаряне“ по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС. [...] Посредничеството е услуга, извършвана и заплатена от договорна страна като отделен акт на посредничество. Той може да съдържа, наред с другото, в посочване на подходящи възможности за сключване на такъв договор, да се правят контакти с друга страна или да се преговарят, от името и от страна на клиент, подробностите на плащането, което трябва да се извърши от всяка от страните. [...] Разграничаването на елементите от комплексната доставка следва да е между такива, които са свързани с дейността на посредника и сочат на проявление на „договаряне“ и такива по осъществяване на административни формалности или водещи до заемането от подизпълнителя на същата позиция като тази на страната по сделката за продажба на финансовия продукт. Критерий може да бъде не само качествената характеристика на дейностите по доставката, но и количеството им и времето за изпълнение. [...] В съответствие с чл. 19, ал. 2 ЗЗД предварителният договор следва да съдържа уговорки относно съществените елементи на окончателния договор. [...] Щом не са осъществени предпоставките за освобождаването на доставките по чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС, то доставките са облагаеми, данъкът е начислен правомерно от доставчиците /вж. чл. 86, ал. 1 и съобрази арг. за противното от чл. 86, ал. 3, пр. 1 ЗДДС/ и правото на приспадане на данъчен кредит за получателя е възникнало - чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС.[...]
данък за възстановяване, данъчен период, фактура, освободена доставка, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, услуга, СМР, облагаема доставка, доставка на стока, авансово плащане, вещно право, дерегистрация, данъчно събитие
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК представляват мотиви и на РА. [...] Начинът, по който е договорено да се извърши прехвърляне на собствеността, е не чрез пряка продажба, а е чрез учредяване на дружества, апортни вноски на недвижимите имоти в тях и накрая - продажба на дяловете от тези дружества, несъществуващи към момента на сключване на договорите. [...] Необходимостта от сключване на предварителен договор е налице винаги когато страните не са напълно подготвени да сключат един договор, а у тях е налице интерес да обезпечат сключването му. [...] От предварителния договор за страните по него възниква само задължение да сключат окончателен такъв според своите намерения. [...] Както е възможно една бъдеща вещ да бъде продадена и договорът да е валиден и да обвързва страните, независимо, че към момента на сключването му вещта не е налице, а ще бъде създадена или обособена по-късно, така е възможно същата обвързаност да бъде постигната с предварителен договор, като окончателният бъде сключен след създаването или обособяването на вещта. [...] По смисъла на чл. 20а ЗЗД, необходимост от тълкуване има тогава, когато договорът е неясен и не може да се разбере общата воля на страните. [...] Целта на сключването на прикрити сделки е да бъде реализиран резултат, който страните не желаят да бъде официализиран. [...] За прехвърляне правото на собственост в закона е предвидена нотариална форма и тя е изискване за действителност на сделките. Само въз основа на нотариален акт физическото лице може да придобие правото на собственост върху недвижим имот и да бъде третирано като купувач по прикритата сделка. [...] След като физическото лице не е придобило правото на собственост върху недвижимите имоти, същото не може да бъде третирано и като купувач по прикритата сделка. [...] Обстоятелството, че в последствие капиталовата собственост, която придобива физическото лице може да се превърне в обикновено право на собственост, не може да бъде основание авансовото плащане да се приеме за такова по сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. [...] Данъкът, който се дължи при осъществяването на облагаема доставка, ще бъде дължим тогава, когато такава доставка бъде осъществена. [...] При погиване на имотите или при промяна начина им на ползване, дружеството е длъжно да направи корекция на ползването при изграждането им данъчен кредит по реда на чл. 79 и чл. 79 а ЗДДС.[...]
данъчен период, реални доставки, право на приспадане на данъчен кредит, счетоводна отчетност, фактура, доставчик, строително-ремонтни работи, данъчна основа, услуга, стока, приемателно - предавателен протокол
ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, са издадени като електронни документи, видно от съда при отваряне файловете на приложения към делото диск, при наличие на КЕП и удостоверение, при което съдът намира същите за издадени от органите, вписани в тях, и в срока на валидност на КЕП. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. [...] Съгласно чл. 3, т. 12 от същия Регламент „квалифициран електронен подпис' означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ в относимата редакция правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. [...] Съгласно чл. 25, ал. 5 ЗЕДЕУУ Доставчикът на удостоверителни услуги издава незабавно удостоверението посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията. [...] Установените факти, съпоставени с приложимото право обуславят извод за компетентност на издателите на РА, както и съпътстващите го РД и ЗИЗВР, респ. ЗВР. [...] Неразделна част от обжалвания РА е и ревизионният доклад, съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, а в него подробно е описана фактическата обстановка, установена по доставките в хода на ревизията, доказателствата, които са събрани, както и изводите (правни и фактически) на ревизиращия екип. РД се прилага към РА и аргументите, изложени в него, на общо основание обосновават твърденията в РА. [...] По съответствието на РА с приложимото материално право, което съставлява основно възражение в жалбата. [...] Внос-износ в страната и чужбина. [...] Начина на определяне на данъчна основа е регламентиран в чл. 122, ал. 2 ДОПК. [...] Добрите търговски обичаи и житейската логика са установили в стопанския оборот практиката продаваната стока/услуга да бъде описвана максимално подробно при издаването на фактура и/или при съставянето на приемателно - предавателен протокол. Така правата на страните в търговското правоотношение биха били защитени в максимална степен при евентуален спор. [...] Надлежното издаване и осчетоводяване на фактурите е само едно от условията за признаване право на приспадане на данъчен кредит по конкретната доставка. [...] Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието й на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тази фактура.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, нарушения на съдопроизводствените правила, реални доставки, ремонт, товарен автомобил, счетоводна отчетност, вещно право, икономическа дейност, материална, техническа и кадрова обезпеченост, ППП
Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки и услуги. [...] Трайна е практиката на ВАС, че само въз основа на фактури и доказателства за счетоводното им отразяване от получателя не може да се обоснове извод за реалност на доставките, по които е начислен ДДС. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за съда. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката или извършване на услугите, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт. За целите на данъчното облагане е от значение дали има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък.[...]
данъчна основа, право на приспадане на данъчен кредит, бартер, данъчно събитие, авансово плащане, доставка на стока, далекосъобщителни услуги, доставка на услуга, СМР, доставчик, фактура, място на изпълнение
Срокът за сключване на окончателния договор е удължен до 31.12.2015 г. с два анекса към предварителния договор. [...] Данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона. Доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане /цялостно или частично/ по втората доставка. От една страна, за нито една от насрещните доставки по чл. 130, ал. 1 ЗДДС не се доказва да е настъпило данъчно събитие, за да се приеме, че по-ранната се счита за авансово плащане по другата, която е с по-късна дата на данъчното събитие. [...] Това е така при бартера и защото съгласно чл. 2, т. 1 ЗДДС с ДДС се облага всяка възмездна доставка на стока или услуга. [...] В този смисъл телефонният оператор предоставя услуга на дистрибутора, съответно това важи и за продажбите между дистрибутори до краен клиент. [...] Формата на фактурите е в нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, като при липса на описание на извършената услуга както в договора, така и в представените писмени документи, не може да се установи дали действително има извършена услуга, респ. да се обвърже предметът на фактурата с конкретния договор или конкретен възлагателен протокол или конкретен протокол обр. 19. [...] Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС за да е налице ВОД, е необходимо да се установи, че стоката физически е преминала от територията на една държава-членка на територията на друга държава – членка, като съгласно чл. 45, ал. 1, т. 2, б. "а" ППЗДДС / в приложимата редакция/ това обстоятелство се доказва с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени. [...] Без да е установено съответствието между предмета на доставката по фактурата и предмета на транспорта до територията на Република Гърция, не може да бъде направен категоричен извод, че процесните ваучери са напуснали територията на Република България и съответно, е извършена ВОД. [...] Стойността на ваучера включва стойността на ползване от потребителя на услугата, предоставяна от съответния оператор. Стойността на кредита по ваучера се усвоява след въвеждане на конкретен код, чиято употреба предпоставя наличието на сим - карта, обслужвана от лицензиран оператор.[...]
нарушения на съдопроизводствените правила, реални доставки, доставчик, данъчна измама, право на приспадане на данъчен кредит, СМР, ППП, услуга, индивидуализация на предмета на доставките, убедителни доказателства
Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на услуги данъчното събитие настъпва към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/ . В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на услуги. [...] От една страна, бланкетните документи могат да послужат като основание за претендиране на право на данъчен кредит за съвсем различни обекти, а от друга, това пречи на каквато и да е ефективна проверка на обектите, на които се твърди, че са престирани услугите. Впрочем, най-лесният начин да се докаже реалното изпълнение на фактурираните доставки на услуги – СМР е да се удостовери, че това е извършено на конкретни обекти, което не е направено в ревизионното производство и при оспорването на РА.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, фактура, данъчен период, доставчик, произход на стоките, справка-декларация, дневник за покупки, данък за възстановяване, доставка на стока, данъчно събитие, прехвърляне на правото на собственост, услуга, приемо-предавателен протокол
При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/ . В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. [...] Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респ. установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. [...] Разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗДДС изисква фактурите, въз основа на които може да се упражни правото на данъчен кредит, да съответстват на изискванията, разписани в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. [...] Това препятства индивидуализирането на фактурираната доставка и способът й за изпълнение. След като доставката не е конкретизирана, то не би могло да се презумира, че е настъпило данъчното събитие. По аргумент от чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС посочването на вида на стоката/услугата е част от задължителните реквизити на фактурата, а при липсата на такъв издаденият документ не би могъл да се квалифицира като данъчен по смисъла на чл. 71, т. 1 ЗДДС. След като не са налице кумулативните условия за упражняване на правото на данъчен кредит, съобразно посочените разпоредби от ЗДДС - чл. 68, чл. 69, вр. чл. 6 и чл. 9, чл. 71, т. 1, вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, то с РА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит.[...]
данъчна основа, фактура, право на приспадане на данъчен кредит, основна дейност, бартер, доставчик, услуга, ставка на данъка, облагаема доставка, доставка на стока, данъчен период, данъчно събитие, авансово плащане, данъчна измама, СМР, място на изпълнението
За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС следва да е изпълнено някое от условията посочени в чл. 71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 или чл. 9 от ЗДДС и след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС. Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчна фактура, а поставя изискването да е налице реално осъществена облагаема доставка. Легалната дефиниция на понятието данъчен кредит се съдържа в чл. 68, ал. 1 ЗДДС и това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В този текст законодателят е предпоставил облагаемата доставка като основно изискване, за да е налице правото на данъчен кредит. Аналогично е законодателното решение при регламентиране на спорното право в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В тази разпоредба се съдържа правото на задълженото лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС закон лице, му е доставил или предстои да му достави. [...] След като жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка, в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. [...] Продажбата на чужда вещ не прави договора нищожен, следователно не прави и предварителния договор за продажба на чужда вещ нищожен поради липса на предмет. [...] Невъзможният предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, който води до нищожност на договора е този, който не може да се достави с нормално практикуваните средства и достъпни възможности. [...] Съгласно чл. 130, ал. 1 ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Съгласно ал. 3 на чл. 130 ЗДДС, доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка. В чл. 25, ал. 7 ЗДДС е предвидено, че когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. [...] Предвид факта, че ВОД представлява изключение от общото правило за облагане на всички доставки с място на изпълнението на територията на страната, тежестта на доказване е за данъчно задълженото лице.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, реални доставки, свързани лица, доставчик, данъчна измама, приемо-предавателен протокол, ремонт, издаване на фактура, счетоводна отчетност, доставка на стока, данъчно събитие, данъчна основа, данъчен период, регистрация, облагаема доставка, вещно право, услуга, данъчно задължено лице, място на изпълнение, нулева ставка, справка-декларация, внасяне на данъка
Всички извършени и заплатени разходи са включени в стойността на придобиване на стоките. [...] Законът не свързвал правото на данъчен кредит единствено с издаването на фактури, а поставял изискването да са налице реално осъществени доставки. [...] Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК/ . [...] РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. [...] Данъчно събитие по см. на ЗДДС съгл. чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, което данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). [...] Нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регламентиращи, наред с чл. 71 от ЗДДС, предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на приспадане на данък върху добавената стойност, транспонират разпоредбата на чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, според която доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати, дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка на стока/ услуга, е условие (предпоставка) за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока/услуга не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС респ. по чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. [...] За извършването на преценка дали е осъществена реална доставка на стока, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост. Следва да се уточни, че доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112, представлява „прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“. [...] По дефиниция договорът за продажба е двустранен, възмезден, комутативен и консенсуален, като продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността и да предаде продадената вещ. Договорът за покупка-продажба има не само облигаторно действие, но и по аргумент от чл. 24 от ЗЗД /като договор, с който се прехвърля право на собственост върху определена вещ/, договорът за продажба има и вещноправно действие, като прехвърлянето или учредяването на вещни права настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. [...] При липсата на нормативна регламентация, която да изисква наличието на конкретни по вид и съдържание документи за доказване на относимите факти и обстоятелства във връзка с осъществяването на реална доставка с предмет продажба на стоки /чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕС, определящо за преценката дали доставката е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички данни и доказателства във връзка с нейното извършване. [...] Когато съответното лице не е получило стоката директно от издателя на фактурата, това не е непременно последица от прикриване с измамна цел на реалния доставчик, а може да се дължи на други причини, например наличието на две последователни продажби на едни и същи стоки. [...] Доколкото отказът да се признае право на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.[...]