Това следва от чл. 24 ЗПУ, последно изменен през 2010 г. (ДВ, бр. 102/2010), според който:"Универсалната пощенска услуга се предоставя от пощенски оператор, на когото със закона е възложено задължение за извършването на тази услуга на територията на цялата страна чрез организирана и управлявана от него пощенска мрежа". [...] • В чл. 32 и чл. 33 ЗПУ е регламентирано понятието УПУ, а в чл. 34, ал. 1 са изброени услугите, които тя включва. УПУ според чл. 34, ал. 5 се извършва само в пакет от всички услуги по чл. 34, ал. 1. [...] • Оператори, които не отговарят на посочените в чл. 32, чл. 33 и чл. 54 ЗПУ изисквания и не предоставят всички услуги, изброени в чл. 34, ал. 1 от същия закон, не осъществяват УПУ, а услуги, включени в обхвата на УПУ. [...] • На стр. 20 РД изрично е уточнено, че в случая намира приложение ЗПУ в редакцията му, обн. ДВ, бр. 53/2019. ЗИДЗПУ е обн. в ДВ бр. 53 от 5 юли 2019 г. [...] • Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗПУ КРС издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за: извършване на универсалната пощенска услуга; извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга; извършване на пощенски парични преводи. [...] • В чл. 24 ЗПУ е регламентирано, че УПУ се предоставя от пощенски оператор, на когото със закона е възложено задължение за извършването й, а според § 70 от ПЗР към ЗИДЗПУ пощенският оператор, на когото съгласно чл. 24 се възлага задължение за извършване на УПУ, е"Български пощи" ЕАД. ЗПУ обаче допуска наред с"пощенския оператор със задължение за извършване на УПУ", последната да се извършва и от други пощенски оператори, на които КРС е издала индивидуална лицензия, и регламентира правата и задълженията на пощенските оператори в раздел първи от глава трета, в т. ч. на пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга (чл. 23а), а особените права и задължения на пощенския оператор със задължение за извършване на УПУ - в раздел втори от същата глава. [...] • Всички, изброени в чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗПУ в приложимата редакция видове пощенски услуги, включени в УПУ, фигурират в индивидуалната лицензия на жалбоподателя, а чл. 54 ЗПУ регламентира допълнителните и специални изисквания, които се вписват в индивидуалната лицензия на пощенския оператор със задължение за извършване на пощенска услуга, какъвто жалбоподателят не е. Услугата пратки за незрящи и слабовиждащи лица 7 кг. по чл. 34, ал. 1, т. 1, б. "д" е нова, въведена с изменението на закона от м. май 2019 г. Разпоредбата на чл. 34, ал. 5 ЗПУ, според която УПУ се извършва само в пакет от всички услуги по ал. 1 също е нова – ДВ, бр. 53/2019, но дори и да имаше такава преди това изменение, лицензията на жалбоподателя включва всички услуги по чл. 34, ал. 1, т. 1 в приложимата редакция. [...] • От текста на чл. 267 ДФЕС е видно, че националните юрисдикции, които не разглеждат правен спор като последна инстанция, не са длъжни, а могат да отправят преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на правото на ЕС (не на националното право).[...]
право на приспадане на данъчен кредит, начислен данък, доставка на пощенски услуги, пощенски пратки, нулева ставка на данъка, данъчна основа, компетентен орган, лицензия, работни дни
Универсалната пощенска услуга е услуга, която се извършва постоянно в рамките на определено работно време с качество, отговарящо на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 7, на достъпни цени и възможност за ползването и от всеки потребител на територията на страната независимо от географското му местоположение. [...] • Сключването на индивидуален договор не води автоматично до излизане извън обхвата на универсалната пощенска услуга. Не е достатъчно в наименованието си договорът да съдържа думата 'индивидуален', за да се направи еднозначен извод, че става дума за предоставяне на услуги, които отговарят на специалните нужди на икономическите оператори и за които са договорени различни условия в сравнение с универсалната пощенска услуга. [...] • В този смисъл няма пречка тези минимални изисквания да бъдат предмет да уреждане в отделен договор със съответния клиент и наличието на такива уговорки съвсем не означава, че предоставяните услуги се трансформират в специфични услуги, неотговарящи на изискванията за универсална пощенска услуга и обслужващи специални нужди на клиентите. Относно мястото на събиране на пратките следва да се има предвид, че единственият критерий, който се поставя от ЗПУ и Директира 97/67/ЕО е относно осигуряването на общодостъпност на услугите. [...] • Тук следва да се има предвид, че дейността по приемане на пратки не е специфична и присъща единствено и само на универсалната пощенска услуга, а за всички пощенски услуги. В тази връзка – след като както куриерските услуги включват приемане на пратки извън точките за достъп, то няма пречка и универсалната пощенска услуга да предвижда същото. Освен това, наличието на такова договаряне с клиент не може да бъде единственото основание, въз основа на което да се стигне до обоснования извод, че е налице куриерска услуга. [...] • В тази връзка доставянето до адреса на получателя не представлява отклонение от естеството на универсалната пощенска услуга. [...] • Извършването на универсалната пощенска услуга предвижда най-малко едно събиране на пощенски пратки през всеки работен ден от точките за достъп и на една доставка на получателите. Уговарянето, че дейностите по събиране и доставяне на пощенски пратки ще се извършва по- често, не означава, че услугата не е универсална пощенска услуга, напротив – законодателят е установил минимум, а не максимум на броя събирания и доставяния на пощенски пратки. [...] • Равнопоставеността е осигурена чрез прилагането на критерия системно изпращане на голям брой пощенски пратки – това именно е условието, предварително и публично обявено, при наличието на което се прилагат отстъпки в цените на универсалната пощенска услуга, което условие по своя характер е еднакво за всички потребители и би могло да се ползва от тях.[...]
данъчен период, данък, задължителна регистрация, облагаем оборот, облагаема доставка, неутралитет, система, приспадане от получател, данъчна измама
Съобразно чл. 629, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът следва винаги да отправи преюдициално запитване, когато се поставя въпрос за валидността на акт по чл. 628 ГПК. Съмнение относно валидността на даден регламент може да има единствено при обективиране на твърдение за противоречието му с акт от по-висок ранг, т. е. с акт на първичното право. В този аспект националният съд не е длъжен да сезира СЕС винаги, когато се постави въпрос за валидността на общностен акт, а само тогава, когато вътрешното му убеждение създава у него съмнение за невалидност на акта. [...] • Разпоредбата третира задължения на доставчика по облагаема доставка за внасяне на данък върху доставки, с които надхвърля облагаемият оборот от 50 000, включително и за доставката, с която посоченият праг е надхвърлен. Принципът на данъчен неутралитет като основен принцип на общата система на облагане с ДДС в ЕС би бил нарушен, ако начисленият данък на доставчика, на основание чл. 102, ал. 4 ЗДДС, не подлежи на приспадане от получателя. Това обаче не зависи от законовата регламентация, съдържаща се в оспорваната разпоредба, а от липсата на правила за упражняване на правото на приспадане от получателя в този случай и административната практика при решаване на искания за приспадане в обсъжданата хипотеза. [...] • Събирането на дължимия ДДС от получателя по облагаемата доставка обаче е въпрос на спор между частно-правните субекти - страни по сделката и не е предмет на регулация от публичното право. Отделно от изложеното, неподаване на заявление за задължителна регистрация, когато са налице условията затова, по същество е укриване на облагаемия характер на сделките, следващи момента на регистрация, а с изменението на чл. 102 и на тази, с която се надхвърля прага на облагаемия оборот.[...]
фактура, регистрация, доставчик, право на приспадане на данъчен кредит, данъчно събитие, данъчна основа, търговски обект, стока, данъчен период, налични активи, данъчно задължено лице
Всяка отделна доставка между страните по време на договора се счита за самостоятелна сделка. [...] • Аналогична разпоредба има в ЗДДС - чл. 114, ал. 1, т. 9. [...] • Фактът на непредставянето му не се отрича от ревизираното юридическо лице както пред органите по приходите, така и пред съда. [...] • Тоест, с ревизионния акт се установяват задължения за данъци и такси, възникнали по силата на закона. [...] • Изискването за представяне на регистрационен опис има материално-правен характер, докато срокът е преклузивен - изтичането му, без да е подаден регистрационен опис, препятства възникването на право на приспадане на данъчен кредит за наличните активи. Съставянето на регистрационен опис на наличните активи по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 103, ал. 2 от ЗДДС и подаването му в предвидения в цитираната разпоредба срок, е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на възникване и на упражняване на данъчен кредит. [...] • Упражняването на това право се извършва чрез отразяване на наличните активи и данъка по регистрационния опис в дневника за покупките за съответния данъчен период. [...] • Определяща е първата последица от пропускането на срока - заради незавършения фактически състав правото не е породено. Отразяването на фактурите, по които ревизираното лице претендира данъчен кредит в дневника за покупки не замества представянето на регистрационен опис. [...] • Общата система на ДДС цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че съответните дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС. Правото на приспадане е неразделна част от действащия механизъм на облагане с ДДС и по принцип не може да се ограничава. [...] • Понятието за данъчно задължено лице по чл. 9 от Директива 2006/112 /вж. чл. 3, ал. 1 от ЗДДС/ няма за белег да е изпълнено задължението за идентификация по чл. 214 от Директивата /респ. за регистрация по чл. 94 и сл. от ЗДДС / . [...] • Срокът е преклузивен, но е част от материално-правните изисквания в този специфичен случай на възникване на право на данъчен кредит и пропускането му преклудира правото на приспадане - чл. 75 ал 3 от ЗДДС (отм. ); във връзка с чл. 103, ал. 2 от ЗДДС (отм. );. [...] • Разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК е сходна по смисъла с тази на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, поради което е недопустимо различното им тълкуване.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, фактура, приемо-предавателен протокол, реални доставки, ППП, превоз на пътници, справка-декларация, доставка на стока, вещно право, доставка на услуга, доставчик, реконструкция, справка – декларация
Недоказването на възможността на доставчиците да извършат услугите е достатъчно основание да се приеме, че не са налице реални доставки. [...] • Всяка данъчна фактура съдържа стойност на услуга и 20% ДДС. [...] • Независимо от това дали гражданският договор е платен или не е платен, договорираните отношение следва да имат счетоводен израз - да бъдат осчетоводени разходи за външни услуги и осигуровки ако се дължат, задължения за данъци, задължение към персонала по гражданските договори. [...] • Изискванията за признаване на право на приспадане на данъчен кредит са посочени в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, като първото от тези изисквания е наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6/9 от ЗДДС. Наличието на кумулативните условия за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респ. отсъствието на някоя от хипотезите на чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или липсата на които е свързано с възникване на благоприятни последици за ревизираното лице – възникване на право на приспадане на данъчен кредит по определена фактура и приложимост на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложима съгласно § 2 от ДР на ДОПК. Според така цитираната норма всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, което означава, че в тежест на ревизирания субект е да докаже наличието на условията за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, което претендира респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като основният относим факт към приложимостта на посочените разпоредби на ЗДДС е установяване на реално осъществени доставки на стоки и/ или услуги. [...] • Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените във фактурите стопански операции. [...] • Следователно, за да се признае правото на приспадане на ДДС е необходимо стоките/ услугите да се реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. [...] • Услуга според дефиницията на чл. 8 ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Удостоверяването на доставката или нейното реално осъществяване, в случаите, когато се касае за минал период спрямо този на ревизията следва да бъде установено след анализ на резултатите от конкретната доставка при получателя, както и при наличието на доказателства при доставчика. [...] • Във всеки конкретен случай за изследване на реалността на доставката следва да се анализират събраните доказателства във връзка с действителното й извършване. [...] • Дали подписите са автентични не било обстоятелство, което е релевантно за изхода на спора. [...] • Схемата е лишена от икономическа логика, доказва предварителна организация на участниците за създаване на документи, които не отразяват и не удостоверяват реални търговски взаимоотношения.[...]
доставчик, трудов договор, произход на стоките, данъчен период, право на приспадане на данъчен кредит, реални доставки, писмени обяснения, фактура, регистрация, данъчна измама
Изискванията за признаване на право на приспадане на данъчен кредит са посочени в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, като първото от тези изисквания е наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6/9 от ЗДДС. Наличието на кумулативните условия за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респ. отсъствието на някоя от хипотезите на чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или липсата на които е свързано с възникване на благоприятни последици за ревизираното лице – възникване на право на приспадане на данъчен кредит по определена фактура и приложимост на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложима съгласно § 2 от ДР на ДОПК. Според така цитираната норма всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, което означава, че в тежест на ревизирания субект е да докаже наличието на условията за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, респ. отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като основният относим факт към приложимостта на посочените разпоредби на ЗДДС е установяване на реално осъществени доставки на стоки и/ или услуги. [...] • Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените във фактурите стопански операции. [...] • Следователно запитващата юрисдикция е задължена, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото'. [...] • Следователно, за да се признае правото на приспадане на ДДС е необходимо услугите да се реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. Удостоверяването на доставката или нейното реално осъществяване, в случаите, когато се касае за минал период спрямо този на ревизията, следва да бъде установено след анализ на резултатите от конкретната доставка при получателя, както и при наличието на съответни доказателства при доставчика. [...] • Единствено използването на типизирани бланки на частни документи не може да се приеме за достатъчен аргумент, тези документи да не бъдат кредитирани при съдебното оспорване. [...] • За да откаже правото на данъчен кредит, компетентният орган по приходите трябва да установи наличие на обективни данни за това, че данъчнозадължено лице, което е получило стоките или услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или от друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата. [...] • Само по себе си, обстоятелството за недоказан произход на стоките при предходните доставчици не представлява основание за отказ на данъчен кредит.[...]
доставчик, фактура, ремонт, право на приспадане на данъчен кредит, внос на стоки, СМР, превозни средства, недвижими имоти, регистрация, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, вещно право, доставка на услуга, реални доставки
Производството е по реда на чл. 156-161 ДОПК. [...] • Изискванията за признаване на право на приспадане на данъчен кредит са посочени в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, като първото от тези изисквания е наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6/9 от ЗДДС. Наличието на кумулативните условия за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респ. отсъствието на някоя от хипотезите на чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или липсата на които е свързано с възникване на благоприятни последици за ревизираното лице – възникване на право на приспадане на данъчен кредит по определена фактура и приложимост на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложима съгласно § 2 от ДР на ДОПК. Според така цитираната норма всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, което означава, че в тежест на ревизирания субект е да докаже наличието на условията за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, което претендира респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като основният относим факт към приложимостта на посочените разпоредби на ЗДДС е установяване на реално осъществени доставки на стоки и/ или услуги. [...] • Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените във фактурите стопански операции. [...] • Следователно, за да се признае правото на приспадане на ДДС е необходимо стоките/ услугите да се реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. [...] • Услуга според дефиницията на чл. 8 ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Удостоверяването на доставката или нейното реално осъществяване, в случаите, когато се касае за минал период спрямо този на ревизията следва да бъде установено след анализ на резултатите от конкретната доставка при получателя, както и при наличието на доказателства при доставчика.[...]
стока, бартер, данъчен период, вещно право, доставка на услуга, основна дейност, данъчна основа, данъчно събитие, авансово плащане, начисляване на данъка, място на изпълнение, изискуемост на данъка, освободена доставка, свързани лица, СМР
При сравнение между себестойност и данъчна оценка установяват, че данъчните оценки на правото на строеж са по - високи от себестойността на самостоятелните обекти. [...] • Съгласно чл. 130 ЗДДС когато е налице доставка, по която възнаграждението /изцяло или частично/ е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава- ал. 1; данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона-ал. 2; доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане /цялостно или частично/ по втората доставка-ал. 3, а съгласно ал. 4 - за целите на ал. 3 размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата. [...] • Учреденото право на строеж прави дължима престацията на строителна услуга. [...] • Доставката с по-ранна дата /учредяването на правото на строеж/ се смята за цялостно авансово плащане по втората доставка. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква по общите правила. Именно защото учредяването на правото на строеж, което съгласно чл. 45, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС към датата на НА е освободена доставка до момента на издаване на разрешение за строеж, представлява цялостно авансово плащане по бъдещата доставка на строителни услуги, е допустимо ДДС за тези строителни услуги да е изискуем към датата на учредяване на правото на строеж, т. е. преди предоставянето на услугите. [...] • Според чл. 80, пар. 1 Директива 2006/112 ЕС за да се предотврати неплащането или избягването на данъци, държавите-членки могат да вземат мерки, за да гарантират, че по отношение на доставката на стоки или услуги на бенефициери, с които съществуват семейни или други близки лични връзки, връзки по управлението, собствеността, членството, финансови или юридически връзки, както са определени от държавата-членка, данъчната основа е пазарната стойност на операцията в изброените случаи. Данъчната основа може да бъде пазарната стойност на строителните услуги, само ако е налице свързаност между страните по смисъла на § 1, т. 3 ДР ДОПК. [...] • Данъчната основа на доставката е себестойността на строителната услуга към датата на НА и то за всички обекти по сделката, за които се дължи.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions