Documents - 1 citing "Решение № 2355 от 5.12.2019 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 2673/2019 г."

данъчен кредит, данъчно събитие, доставчик, фактура, данъчен период, данъчна основа, стока, реални доставки, доставка на услуга, данъчна измама, данъчно задължено лице
Задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 АПК е да провери дали са налице само твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила и наведените доводи за необоснованост. [...] Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, съответно последващото им използване в облагаемата дейност на данъчно задълженото лице. [...] Липсата на каквито и да било доказателства за реалното извършване на фактурираните услуги е основание да се приеме, че фактурите удостоверяват фиктивни сделки, а не реални такива. [...] Т. е. липсата на доказателства за действителното осъществяване на фактурираните доставки на стоки и услуги води до единствения законосъобразен извод за тяхната нереалност. [...] Действително Съдебната практика на ЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата по ДДС не допуска в тежест на лицето, претендиращо данъчен кредит, да се възлага доказването на обстоятелствата, че доставчиците са данъчно-задължени лица, в състояние са били да извършат услугите/респ. доставката на стоки, начислили са и са внесли платения от получателя ДДС. Необходимо е обаче да е осъществено доказването, което е във властта на ревизирания получател, на получаване на стоките/респ. резултата от фактурираните услуги и използването на тези стоки/този резултат в независимата икономическа дейност на дружеството.[...]