Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е касационна жалба, подадена от Я. Митев, гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. И. Бобев, срещу решение № 607 от 27.05.2020 г., постановено по адм. дело № 2674/2019 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03000318006199-091-001/30.05.19 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 170/21.08.19 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Варна.

Касаторът твърди наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Твърди, че решението не съдържа никакви мотиви по същество на спора, а се позовава единствено на констатациите в ревизионния акт. Оспорва изводите на съда за извършвана от лицето търговска дейност, изразяваща се в продажби на стоки чрез куриер. Счита, че по делото не са събрани категорични доказателства в подкрепа на тази теза, като се позовава и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Иска отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт ведно със законовите последици. Претендира заплащане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция "ОДОП" Варна, в постъпило по делото становище, оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението, на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт /РА/ № № Р-03000318006199-091-001/30.05.19 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 170/21.08.19 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Варна, с който на Я. Митев, гр. Варна, са установени задължения за данък върху дохода по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 12 279 лв. и съответните лихви, за ДДС за д. п. м. 11. 2016 г. - м. 08. 2017 г. в общ размер на 13 115. 59 лв. и съответните лихви, за вноски за ДОО по КСО за самоосигуряващо се лице за 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 4 663. 43 лв. и съответните лихви, вноски за ЗО по ЗЗО за самоосигуряващо се лице за 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 2 827. 67 лв. и съответните лихви и вноски за ДЗП0/УПФ/ по КСО за самоосигуряващо се лице за 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 1 767. 29 лв. и съответните лихви.

С първоинстанцонното решение е отхвърлена жалбата на Я. Митев срещу посочения РА.

Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

За да отхвърли жалбата срещу РА, въз основа на фактическите констатации в РА, съдът е установил, че през ревизирания период физическото лице е извършвало търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговски закон, по продажба на стоки – дрехи и аксесоари за автомобили – чрез куриерски фирми - "Еконт Експрес"ООД и "Спиди", без регистрация като едноличен търговец, от което е реализирал приходи, получавани с наложен платеж и чрез пощенски паричен превод. Съгласно констатациите на приходните органи, за продажбите не са издадени документи и не е отчетен приход, доколкото за ревизирания период 2016 г. -2017 г., няма данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Прието е, че лицето е извършвало дейност редовно, по занятие, свързана с покупко-продажба на стоки, като търговец. Съдът е приел е, че тези изводи на приходните органи се основават на представени от "Еконт Експрес" ООД доказателства - справки за изплатени парични преводи, изпратени пратки, получени наложени платежи, получени парични преводи, получени пратки, файлове със снимки на документи относно изплащането на наложен платеж с РКО или разписки за пощенски превод с подписи на получател – ревизираното лице, записани на цифров оптичен носител и подписани с универсален електронен подпис, както и писмени обяснения от куриерските фирми, от получателите на стоките при извършените им насрещни проверки и от дружеството администратор на сайта, на който ревизираното лице е предлагало за продажба стоките. След анализ на данните от куриерското дружество са констатирани получени от ревизираното лице суми по наложен платеж в общ размер на 132 283. 92 лв. за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г., съответно е прието, че са налице недекларирани/укрити приходи от търговска дейност по занятие-търговия със стоки, доставяни чрез куриер и заплащани с наложен платеж и парични преводи, и са определени брутните приходи на лицето по години - за 2016 г. в размер на 65 088. 40 лв. по 435 изпратени куриерски пратки и за 2017 г. - 67 195. 52 лв. по 371 пратки.

Съдът е установил, че за д. п. м. 11. 2016 г. - м. 08. 2017 г. на ревизираното лице са установени задължения за ДДС в общ размер на 13 115. 59 лв. и лихви, тъй като съгласно констатациите на приходните органи, с оглед извършваната от лицето през ревизирания период търговска дейност, лицето е надхвърлило оборота за задължителна регистрация по ЗДДС през м. 10. 2016 г. и на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.11.2016 г., което не е направено.

Установил е, че предвид извършваната дейност по занятие, ревизираното лице е подлежало на задължително осигуряване, но не е подало декларация за започване на дейността и с РА са определени авансови вноски за фонд ДОО и окончателни такива, вноски за фонд ДЗПО-Универсален пенсионен фонд и задължения за здравноосигурителни вноски за 2016 г. и за 2017 г.

Предвид фактите и установените обстоятелства, по същество на спора, съдът е приел, че са били налице предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, като е споделил изводите на ревизиращите за наличие на хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК.

Приел е, че констатациите в РА са доказани с представените от куриерските дружества електронни справки, съдържащи данни за номерата на товарителниците, датите на подаване и получаване, имената на получателите, сумите по наложените платежи, вида на стоките и датите на изплащане на сумите на ревизираното лице, от които справки според съда се установява, че ревизираното лице е изпращач на стоките и получател на сумите за тях. От събраните в хода на ревизията обяснения от получателите на пратките, както и предвид естеството им – бельо и бански, от количеството продадени стоки и броят на реализираните продажби в ревизирания период, съдът е прие, че се оборват твърденията на лицето, че се касае за продажба на лични употребявани вещи. Позовал се е и на информацията, предоставена от администратора на сайта за публикациите на обявите от профила на лицето, като е приел, че предлаганите стоки съответстват на вида на пратките, посочени пред Еконт. Предвид така установеното, съдът е приел за обосновано определянето от страна на приходните органи на дейността на лицето като търговска, съответно установяването на задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ.

Съдът е изследвал подробно методът на формиране на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и е приел, че същата е правилно изчислена от приходните органи, на база получените доходи от продажба на стоки, като са приспаднати всички установени разходи във връзка с извършваната дейност, установените задължения за ДДС и дължимите осигурителни вноски.

В частта по ЗДДС, съдът е съобразил, че ревизираното лице през процесния период извършва системно търговска дейност, която е източник на постоянен доход, сделките се извършват по занятие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, от което е приел за правилни изводите на приходните органи, че съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС ревизираното лице се явява данъчно задължено лице по ЗДДС и не е изпълнило задължението си да начислява ДДС за извършваните от него облагаеми доставки, поради което правилно са установени задължения за ДДС в съответния размер.

Съдът е приел за правилно определени и дължими установените с РА задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, предвид установеното, че лицето е извършвало стопанска дейност като едноличен търговец през 2016 г. и 2017 г. По тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата на Я. Митев срещу оспорения РА.

Решението, е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е касационното оплакване за липса на мотиви на оспорения съдебен акт. Обратно на поддържаното в касационната жалба в мотивите на съдебното решение са изложени подробно фактическите и правни констатации на приходните органи, обсъдени са доказателствата, на базата на които са направени тези изводи и са изложени достатъчно конкретни съображения от страна на съда защо намира тези констатации за обосновани.

Установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка е изведена съобразно извършен анализ на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства. Изводите на съда е по отделните спорни въпроси са формирани след обсъждане на възраженията на жалбоподателя в тяхната цялост и след обстойна преценка на доказателствата, като е спазен материалния закон. Мотивите на първоинстанционният съд се споделят от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 изр. второ от АПК не е необходимо да бъдат преповтаряни отново.

Неоснователно е касационното оплакване, че РА не съдържа фактически констатации, защитени от презумпцията за вярност по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Касационната инстанция счита, че са налице основания по чл. 122, ал. 1 за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Безспорно по делото пред първоинстанционния съд е било обстоятелството, че ревизираното физическо лице е получавало в периода 2016 г. -2017 г. парични суми в брой и пощенски записи от "Еконт експрес" ЕООД и "Спиди" ЕАД при осъществяване на онлайн търговия с дрехи и автомобилни аксесоари, като не е отчитало сумите от тези продажби. Следва да бъде посочено, че дори само това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за извършване на процесната ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като в случая са доказани и останалите три основания, на които се позовават приходните органи.

Неоснователно е възражението на касатора срещу извода на съда за доказано извършването на търговска дейност от страна на ревизираното лице. Въз основа на предоставени от "Еконт експрес" ООД, съответно "Спиди", справки за изпратените от лицето стоки по периоди, количества на пратките, получените и платени цени, обосновано ревизиращите органи и съдът са приели, че лицето е осъществявало търговска дейност по занятие по смисъла на чл. 1, т. 1 от ТЗ и следва да се обложи по чл. 26 - 28 от ЗДДФЛ. Изготвените от куриерската фирма файлове съдържат подробни данни за подател и получател, вида на пратката, място на изпращане, получени пратки, , получени наложени платежи, получени парични преводи, съответно изплатените такива, поради което касационната инстанция счита, че изготвените файлове установяват съществени елементи на доставката. Представената информация съдържа данни за номерата на товарителниците, датите на подаване и получаване, имената на получателите, сумите по наложените платежи, вида на стоките и датите на изплащане на сумите на ревизираното лице. Предвид последното, неоснователно касаторът сочи, че РА е лишен от констатации за предмета на доставките. Както и сам е посочил, а съгласно и обясненията на куриерската фирма – предметът на доставката – вида на стоката – се декларира от изпращача, а всички товарителници от коментираните справки съдържат информация за изпращаната стока – "дрехи", "авточаст", "навигация", "навигация и камери". Справките не са оспорени, като и не се спори от ревизираното лице, че посочените и съдържащи се във файловете РКО са подписани от него, а сумите са му били изплатени от куриерската фирма. Видно от процесуалното му поведение, дори да се приеме, както твърди представителя на касатора, че няма категорично признание относно информацията в куриерските таблици, ревизираното лице не оспорва констатираните от приходните органи продажби, но възразява, че те са осъществявани по занятие и като източник на доход, а твърди, че се касае за продажба на лични вещи, втора употреба. Касационната инстанция споделя извода на съда, че тези твърдения не се доказват в производството, напротив, броят извършени продажби за ревизирания период – 435 куриерски пратки за 2016 г. и 371 пратки за 2017 г., количеството продадени стоки, както и техният вид – основно бельо и бански, обективно изключва възможността същите да са лични вещи на ревизираното лице, продавани като употребявани вещ. Този извод се подкрепя и от обясненията, дадени от получатели на пратките, при извършените им насрещни проверки, които са заявили, че получените стоки са нови, като са посочили и платената цена. При извършена от приходните органи съпоставка на декларираното от ревизираното лице като изпращач съдържание на пратката и цената, съответно получения и изплатен наложен платеж и заявеното от получателите по тези пратки, е установено пълно съответствие. От събраните доказателства, правилно съдът е приел за установено, че ревизираното лице е изпращач на стоките и получател на сумите за тях. От съществено значение за формирането на горните изводи е и информацията от профила на лицето за публикациите му, предоставена от "Наспърс Класифайд България" ЕООД - администраторите на "OLX", сайта, в който ревизираното лице е рекламирало продаваните стоки. От анализа на публикуваните обяви за продажба на стоки и съпоставката им по вид и цена с осъществените впоследствие пратки към клиенти чрез куриерските фирми, приходните органи обективно и обосновано са приели, че се потвърждава вида на предлаганата и реализирана от проверяваното лице стока, както и са установили механизма на осъществяване на дейността от страна на ревизираното лице. Предвид изложеното, правилно съдът е приел, че осъществените пратки не са инцидентни, а са извършвани регулярно и като е взел предвид и количествата на продаваните стоки, правилно е приел, че тази дейност следва да се определи като търговска и по занятие по смисъла на чл. 1 ТЗ.

В отговор на доводите за неяснота относно действителната самоличност на лицето, за което се отнасят табличните сведения, следва да бъде посочено, че при анализа на получените от "Еконт експрес" справки, приходните органи са отделили само доставките, при които има пълно съвпадение между име на изпращач и телефонен номер, които данни обичайно се използват от куриерските фирми за идентификация на клиентите. Ревизиращите са изключили доставките, за които не може с категоричност да се приеме, че са извършени от Я. Митев и за които няма категорични доказателства за изплатен наложен платеж лично на него. Видно от РД взели са предвид единствено суми по изплатен наложен платеж, получени лично от ревизираното лице и касаещи пратки с предмет на търговия - "дрехи в т. ч. бански и бельо" и "аксесоари за автомобили - предимно навигации и камери", за които платежните документи са получени и подписани от ревизираното лице. Същите не са оспорени за автентичност. Допълнително, при анализа са изключени случаите, в които лицето е изпратило пратки различни от обичайното, като в тези случаи приходните органи са приели, че се касае за изпращане на лични вещи, както и товарителниците, обективиращи върната към лицето стока. С оглед изложеното настоящият състав счита, че фактическите констатациите в РА са обективни и прецизно установени, подкрепени от събраните доказателства, а твърденията на касатора в обратния смисъл са неоснователни.

Неоснователни са доводите на касатора, свързани със събраните гласни доказателствени средства. Макар и същите да не са обсъдени подробно от съда, това не обосновава допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото свидетелските показания нямат абсолютна доказателствена стойност, а същата следва да бъде преценявана с оглед останалите събрани по делото доказателства. Настоящият състав констатира, че дадените свидетелски показания не намират опора в установената фактическа обстановка и събраните доказателства, задълбочено анализирани от съда и въз основа на които е извел правилни правни изводи.

Правилно съдът приема, че събраните доказателства еднозначно установяват наличие на сочените от приходните органи основания за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл ДОПК, а именно чл. 122, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, както и че ревизираното лице е изпращало чрез "Еконт Експрес" ООД и "Спиди" ЕАД регулярно с наложен платеж и с цел продажба стоки, които продажби нямат инцидентен характер, извършвани са системно, а предвид системните постъпления на парични суми от тези продажби, то следва да се приеме, че ревизираното лице е извършвало независима икономическа дейност. Правилни са мотивите на съда в тази насока и се споделят от касационния състав.

Възражения относно неправилно определяне на данъчната основа са изложени пред първоинстанционния съд, но доколкото в касационната жалба се сочи, че се поддържат доводите пред първа инстанция, настоящият състав дължи произнасяне и в тази част. В обжалваното решение съдът подробно е проследил формирането на данъчната основа, като е посочил точно кои суми като приход са включени, както и разходите за дейността, които са съобразени от приходните органи, поради което касационната инстанция намира решението в тази част за правилно и обосновано, а данъчната основа за правилно определена. Видно от мотивите на РД, при определяне на данъчната основа установената сума на неотчетените приходи е намалена със сумата на разходите за придобиване на стоките, а при изчисление на основата за облагане по ЗДДС е съобразена разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС.

Поради изложеното неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно определяне на облагаемата основа. Жалбата в тази част е неоснователна по мотивите, подробно изложени в първоинстанционното решение.

Правилно е решението и в частта, потвърждаваща РА относно вменените на лицето задължения по ЗДДС. Възражения в тази част на РА са изложени в жалбата пред първа инстанция, но се поддържат с касационната жалба, съгласно обща формулировка. Предвид установеното от фактическа страна, правилно е прието, че за осъществяваната независима икономическа дейност ревизираното лице е данъчно задължено по ЗДДС, а извършваните от лицето продажби на стоки правилно са определени като облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 12 ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната. Констатациите, че към 31.07.2016 г. /неправилно посочено от съда м. 10. 16 г. / лицето е достигнало оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, получен от осъществявана от него независима икономическа дейност – продажба на стоки, рекламирани в интернет, доставяни чрез куриерски пратки до крайните клиенти, не са оборени от ревизираното лице, както и констатацията, че лицето не е подало заявление за регистрация. След като не се спори, че лицето не се е регистрирало в срок, то на основание чл. 102, ал. 3 и 4 ЗДДС в приложимата редакция, правилно с РА е начислен ДДС за периода от м. 10. 2016 г. за всички извършени облагаеми доставки.

Относно установените задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО в жалбата не се сочат конкретни доводи. Предвид предходно приетото за доказано извършване на стопанска дейност от ревизираното лице като ЕТ през 2016 г. и 2017 г., правилно съдът е приел за дължими вменените задължения за задължително осигуряване.

Предвид изложеното, обжалваното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила.

Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена само за касационната инстанция, тъй като за водене на делото пред Административен съд Варна разноски са присъдени с първоинстанционното решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 607 от 27.05.2020 г., постановено по адм. дело № 2674/2019 г. по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА Я. Митев да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Варна при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1768. 36 лв.

Решението не подлежи на обжалване.