Documents - 13
citing "Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 година относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост"
марка на Общността, писмени доказателства, превоз на стоки, митнически контрол, идентичност или сходство, вероятност за объркване, географско означение, имитация, фактическа власт, митнически органи
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. [...] • Съгласно съдържанието на Регламента т. /10 от Преамбюла, същият съдържа единствено процедурни правила за митническите органи, в какъвто смисъл Регламентът не въвежда критерии за установяване на нарушение на право в областта на интелектуалната собственост. Съответно – последните са предмет на националната материалноправна уредба, така както същата е въведена в действащия, национален обективен правов ред на държавите – членки. [...] • Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на закона съдържа легална дефиниция на понятието „внос и износ на стоки“, съобразно която такъв внос или износ е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. [...] • Без значение е при това, съобразно изричната законова дефиниция, дадена в ДР на ЗМГО /отм. /, дали по отношение на същите стоки е задействан въобще, някакъв режим на митническо оформяне, и ако да – какъв.[...]
марка на Общността, интелектуална собственост, митнически контрол
На основание чл. 78, ал. 1 от ЗМГО с разписка № 0019598/17.04.2010 г. били задържани следните стоки: панталони плат деним „LEE“ – 30 броя. Задържането било основано на съмнения в използването на търговски марки с правопритежател THE H. D. L. C. , както и на техни имитации, без съгласието на правопритежателя, в нарушение на правата му върху интелектуална собственост. Посочено е, че стоките са приети на склад под митнически контрол. [...] • За да бъде основателен иска за унищожаване предмета на нарушението по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО, най-напред ищецът следва да докаже, че e носител на право върху търговска марка и че ответникът е нарушил това негово право. [...] • Искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.[...]
марка на Общността, установяване на нарушението, транзит, вероятност за объркване, внос или износ на стоки, географско означение, имитация, право върху марка, нарушение на правото върху марка, изземване и унищожаване на стоките
Стоките, за които е регистрирана марката, са идентични на стоките, за които е използван нарушаващия знак. Идентичността на стоките и високата степен на сходство на знаците обуславят извод за вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на нарушаващите знаци с марката. [...] • Съобразно нормата на Чл. 10 от ЗАП изключителното правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Задължението на трети добросъвестни лица да се въздържат от действия, включени в обхвата на закрила, възниква от момента на огласяването й, съгласно чл. 13, ал. 3 ЗМГО. Нарушението на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО представлява неправомерно /”без съгласие”/ осъществяване на търговска дейност, изразяващо се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО (Тълкувателно решение № 1/15.06.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. , ОСТК на ВКС), като т. 3 на чл. 13, ал. 2 ЗМГО визира вносът и износът на стоки от категорията по ал. 1. [...] • Съгласно нормата на §1, т. 12 ЗАПСП 'Внос или износ на стоки' е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. [...] • За да се разкрие смисъла на §1, т. 12 ЗАПСП следва да се вземе предвид териториалния обхват на защита на марката. [...] • Ето защо митническият режим транзит сам по себе си не установява засягане на изключителното право върху марка, ако стоките не са предмет на търговски акт, насочен към потребителите в Европейския съюз. [...] • Следователно от гледна точка на основната цел на общата търговска политика, посочена в член 131 ЕО, както и в член 206 ДФЕС, и състояща се в развитието на световната търговия чрез постепенното премахване на ограниченията пред международния обмен, е от съществено значение тези стоки да могат да преминават транзитно през Съюза от една към друга трета държава, без тази операция да бъде възпрепятствана, дори посредством временно задържане от митническите органи на държавите членки. [...] • По отношение на иска по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО - за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението. [...] • По отношение на исканията по Чл. 76, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗМГОСъгласно нормата на Чл. 76, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗМГО едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и: да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението; разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда. [...] • В случай, че се касае за правна последица от уважаване на иск по Чл. 76, ал. 1 ГПК, която може да бъде въведена допустимо в процеса към момента на предприетото от страната действия, тя би могла да се защити посредством искане за допълване на решението.[...]
марка на Общността, интелектуална собственост, митнически контрол, право върху марка, вероятност за объркване
Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който най-общо е сходен или идентичен на марката, за означаване на стоки и услуги, които са сходни или идентични на тези, за които марката е регистрирана, или на различни и несходни стоки и услуги, когато съществува възможност сходството на знаците да доведе до объркване на потребителите, както и за всякакви стоки и услуги, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на РБ и използването на знака извлича без основание облаги от отличителния й характер или от известността й, респ. уврежда притежателя й /чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 от ЗМГ0/ . Формите на 'използване' на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО са посочени в ал. 2 на същата разпоредба и сред тях е вносът на стоки с този знак. Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак от категорията на посочените в чл. 13, ал. 1 от същия закон без съгласието на притежателя на търговската марка е прогласено от чл. 73 от ЗМГО за нарушение на изключителното право върху марката. За да е налице използване на марка в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, включително и внос и износ на стоки с този знак по ал. 2, т. 3 с. з. , трябва да е налице основната норма - чл. 13, ал. 1 ЗМГО, определяща съдържанието на правото върху марка, което се свежда до правото на притежателя на марката да забрани на трети лица без негово съгласие да използват знак, идентичен с марката, която той е регистрирал или поради сходство с марката или идентичност на стоките или услугите, съществува вероятност за объркване на потребителите, които свързват предлагания знак с регистрираната марка. При наличието на такова нарушение на притежателя на марката е предоставено право на иск за защита съгласно чл. 75 вр. чл. 76 от ЗМГО.[...]
търговска марка, разходи за съхранение, предаване на стоките
Жалбата, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. [...] • Аргументи са налице в полза и на двете становища, в полза на първото – базирани на общите постулати на деликтното право, постановяващи репариране на установени по делото да се действително претърпени вреди, в полза на второто – особения вид на защитаваните специфични обществени отношения, сочещи на необходимост от засилена защита на правата на маркопритежателя. [...] • От юридическа гледна точка такъв извод се налага от общовалидното в обезщетяването на вреди (и с категоричност общоприложимо при обезщетяването на вреди от непозволено увреждане) правило, че се репарират установените по делото да са действително претърпени вреди. [...] • Тази претенция е също хипотетично определяема на базата на удостоверения от митническите органи дневен размер на разходите за съхранение, който обаче от една страна би подлежал на промяна, при евентуална промяна пр. на тарифата, която ги определя, а от друга страна и доколкото задължението – предмет на претенцията не е договорно, съответно не е и възникнало въз основа на вече осъществено основание и в претендирания му размер, преди предявяването на иска или до приключване на устните състезания във въззивната инстанция (срв. и чл. 235, ал. 3 ГПК), а както се посочи, предявеният иск е законоуреден като осъдителен, то и е недопустимо със същия да се търси защита за неустановен период, и за парични вземания (притезания) с ненастъпил падеж, и изискуемост за време след предявяването на иска.[...]
марка на Общността, преустановяване на нарушението, унищожаване на стоките, регистрация, свободно обращение, икономическа полиция, установяване факта на нарушението, вероятност за объркване, търговски книжа
Фонетично знаците са много сходни, тъй като началната им част, която обикновено е най-важна, е идентична. Сходството на знаците, в съчетание с идентичността на стоките, води до объркване и съществува вероятност от объркване. [...] • Тази вероятност се подсилва от обстоятелството, че в сферата на модата, козметиката и парфюмерията е често срещана практика една и съща марка да бъде конфигурирана по различни начини според вида продукт, който обозначава. [...] • Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да докаже правата си върху съответните марки, и че е извършено нарушение от ответника на неговите права, както и местоположението на стоките, за които се твърди да нарушават правата върху марките на ищеца, към датата на исковата молба. Ответникът следва да докаже възраженията си срещу предявените искове. [...] • От прякото приложение на нормите на чл. 97, т. 1 и чл. 101 от Регламент (ЕО) № 207/2009 относно марката на Общността, следва, че при нарушение на правото на марка, защитата се осъществява по вътрешния ред, предвиден за защита на регистрирана в държавата-членка марка. [...] • Съгласно чл. 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009, марката на Общността може да се състои от всички знаци, които могат да бъдат изобразени по графичен начин, по-специално думи, включително имена на лица, рисунки, букви, цифри, форма на стоката или нейната опаковка, при условие че такива знаци могат да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия. [...] • Съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 207/2009, нарушението на правата върху марка на Общността се урежда от националното законодателство относно нарушението на правата върху национална марка. [...] • Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по регистрирана марка, без съгласието на притежателя на марката, представлява нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73, ал. 1 от ЗМГО, което дава на притежателя й право на иск за защита по реда на чл. 76 от ЗМГО. [...] • Ищецът трябва да установи, че е носител на правата върху марката на Общността; 2. [...] • Следователно същият има правото да предяви иск срещу лица за защита на правата си по реда на чл. 76 от ЗМГО. [...] • Искът по чл. 76, ал. 1, т. 4 от ЗМГО има акцесорен характер.[...]
имуществени вреди, оригинални стоки, фалшиви стоки, марка на Общността, регистрация, фактура, внос на стоки, идентичност или сходство, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка
От преценката на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност се установява следната фактическа обстановка на спора. [...] • Осъществяването на фактическия състав на първото нарушение предпоставя внос на стоки със знак, който: е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана ; поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката ; е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило, и за който притежателят на търговската марка не е дал съгласие на трети лица да го използват в тяхната търговска дейност. [...] • Осъществяването на фактическия състав на второто нарушение предпоставя накърняване на правомощието за разпореждане с марката, в случаите, когато е осъществен внос на оригинални стоки без да е изчерпано правото на маркопритежателя. [...] • Следователно ищците не могат да търсят защита на своето нарушено право с предявяването на специалния иск по чл. 76 от ЗМГО. [...] • Такъв иск, обаче не е бил предявен, а съгласно установения в чл. 6 от ГПК принцип на диспозитивното начало съдът има задължението да се произнесе единствено по определения от страните предмет на делото.[...]
унищожаване на стоките, транзит, внос на стоки, марка на Общността, имитация, вероятност за объркване, трето лице
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗМГО, марката е знак, способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други, който може да бъде представен графично. Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на „използване” на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба, между които е и твърдения от маркопритежателя внос на стоки. Всяко използване по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • Фактическото преминаване на стоките през границата ни при условията на външен транзит не съставлява нарушение по см. на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО във вр. § 1, т. 12 от ЗР на ЗМГО, тъй като не представлява въвеждане на стоката на митническата територията на страната ни, респ. на Общността /при липсата на доказателства за извършено действие от трето лице, което по необходимост предполага пускането на пазара на страната- член, през която стоката преминава транзитно/, в който случай само, с оглед достигането до потребител на Общността, могат да възникнат фактическите състави на чл. 13 ЗМГ0/ .[...]
Това са стоки допълващи парфюмите, те се ползват само при производство и не са обект на свободно разпространение като рекламни материали. Естеството им категорично е извън сферата на рекламата. Възможно е да служат само за преопаковане на имитации на наливни оригинални парфюми с последващо разпространение на територията на ЕС или за рециклиране. [...] • Искът е такъв, за който е предвидена специална компетентност по посочения регламент и това обуславя възможността на настоящия състав да се произнесе по спора. Приложим ще е българският закон.[...]
интелектуална собственост, марка, имитация, вероятност за объркване
Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който най-общо е сходен или идентичен на марката, за означаване на стоки и услуги, които са сходни или идентични на тези, за които марката е регистрирана, или на различни и несходни стоки и услуги, когато съществува възможност сходството на знаците да доведе до объркване на потребителите, както и за всякакви стоки и услуги, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на РБ и използването на знака извлича без основание облаги от отличителния й характер или от известността й, респ. уврежда притежателя й /чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 от ЗМГ0/ . Формите на 'използване' на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО са посочени в ал. 2 на същата разпоредба и сред тях е вносът на стоки с този знак. Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак от категорията на посочените в чл. 13, ал. 1 от същия закон без съгласието на притежателя на търговската марка е прогласено от чл. 73 от ЗМГО за нарушение на изключителното право върху марката. За да е налице използване на марка в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, включително и внос и износ на стоки с този знак по ал. 2, т. 3 с. з. , трябва да е налице основната норма - чл. 13, ал. 1 ЗМГО, определяща съдържанието на правото върху марка, което се свежда до правото на притежателя на марката да забрани на трети лица без негово съгласие да използват знак, идентичен с марката, която той е регистрирал или поради сходство с марката или идентичност на стоките или услугите, съществува вероятност за объркване на потребителите, които свързват предлагания знак с регистрираната марка. При наличието на такова нарушение на притежателя на марката е предоставено право на иск за защита съгласно чл. 75 вр. чл. 76 от ЗМГО.[...]
