Марки, Директива 89/104/ЕИО, Член 9, параграф 1, Понятие "бездействие", Ограничаване в резултат на бездействие, Начален момент на срока, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие, Необходими условия, за да започне да тече срокът, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие, Член 4, параграф 1, буква а), Регистрация на две идентични марки, обозначаващи идентични стоки, Функции на марката, Добросъвестно паралелно използване.

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Ограничаване в резултат на бездействие — Понятие (член 9, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Ограничаване в резултат на бездействие — Преклузивен срок — Начален момент (член 9, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Относителни основания за отказ или за недействителност — Наличие на по-ранна идентична марка, защитена за идентични стоки — Изключение — Добросъвестно паралелно и продължително използване, което не засяга основната функция на марката (член 4, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) Summary 1. Бездействието по смисъла на член 9, параграф 1 от Първа директива 89/104 относно марките е понятие на правото на Съюза и не може да се счита, че притежателят на по-ранна марка е търпял известното му отдавна, продължително, безспорно доказано и добросъвестно използване от трето лице на по-късна марка, идентична на марката на притежателя, ако същият изобщо не е имал възможност да се противопостави на това използване. Всъщност, от една страна, в единадесето съображение от посочената директива се уточнява, че притежателят на по-ранната марка трябва „съзнателно [да] е търпял“ използването на по-късна от неговата марка през дълъг период, т.е. „умишлено“, „познавайки обстоятелствата“. В същото съображение се уточнява, че не трябва да се накърняват „несправедливо“ интересите на притежателя на по-ранната марка. От друга страна, би било несправедливо правото на притежателя на по-ранната марка да поиска обявяване на недействителността или да се противопостави на използването на идентична по-късна марка да бъде изгубено, след като той дори не е имал възможността да направи това. От друга страна, целта на Директива 89/104 е да се постигне баланс между интереса на притежателя на дадена марка от запазване на основната ѝ функция и интереса на останалите икономически оператори от достъп до знаци, с които да могат да обозначават своите стоки и услуги. За да бъде тази основна функция запазена, посочената цел изисква притежателят на по-ранна марка да бъде в състояние, в рамките на прилагането на член 9, параграф 1 от Директивата, да се противопостави на използването на по-късна, идентична на неговата марка. Всяко действие за защита по административен или съдебен ред, извършено от притежателя на по-ранната марка през предвидения в член 9, параграф 1 от Директива 89/104 период, води до прекъсване на срока, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие. (вж. точки 47—50; точка 1 от диспозитива) 2. Регистрацията на по-ранната марка в съответната държава членка не е необходимо условие, за да започне да тече предвиденият в член 9, параграф 1 от Първа директива 89/104 относно марките срок, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие. Условията, които са необходими, за да започне да тече този срок, са, първо, по-късната марка да е регистрирана в съответната държава членка, второ, заявката за регистрация на тази марка да е направена добросъвестно, трето, притежателят на по-късната марка да я е използвал в държавата членка, в която тя е била регистрирана, и четвърто, притежателят на по-ранната марка да е знаел за регистрацията на по-късната марка и за използването ѝ, след като е регистрирана. (вж. точка 62; точка 2 от диспозитива) 3. Член 4, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че искането на притежателя на по-ранна марка за отмяна на по-късна идентична марка, обозначаваща идентични стоки, не може да бъде уважено в случай на добросъвестно паралелно и продължително използване на тези две марки, когато това използване не засяга или не може да засегне основната функция на марката, която е да гарантира на потребителите произхода на стоките или услугите. Това последно условие е изпълнено, когато ясно може да се установи, че стоките са произведени от различни предприятия. (вж. точки 80, 81 и 84; точка 3 от диспозитива)

Марки, Реклама в интернет от ключови думи ("keyword advertising"), Избор от рекламодателя на ключова дума, съответстваща на марка с добра репутация на конкурент, Директива 89/104/ЕИО, Член 5, параграф 1, буква a) и параграф 2, Регламент (ЕО) № 40/94, Член 9, параграф 1, букви a) и в), Условие за нарушаване на една от функциите на марката, Увреждане на отличителния характер на марка с добра репутация ("разводняване"), Неоснователно извличане на полза от отличителния характер или репутацията на тази марка ("получаване наготово").

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Цел — Граници (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на услуга по включване в каталог в интернет (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Марка с репутация — Реклама в рамките на услуга по включване в каталог в интернет (член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета) Summary 1. От текста на член 5, параграф 1 от Първа директива 89/104 относно марките и от десето съображение от същата директива е видно, че законодателството на държавите членки е било хармонизирано, в смисъл че предоставеното от марка изключително право осигурява на нейния притежател „абсолютна“ защита срещу използването от трети лица на идентични с марката знаци за идентични стоки или услуги, докато когато тази двойна идентичност липсва, само наличието на вероятност от объркване позволява на притежателя на марката да се позове успешно на изключителното си право. Това разграничение между защитата, предоставена с параграф 1, буква а) от посочения член, и тази, която е прогласена в разпоредбата на същия параграф 1, буква б), е възпроизведено, що се отнася до марката на Общността, в седмо съображение и в член 9, параграф 1 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността. Независимо че законодателят на Съюза определя като „абсолютна“ защитата срещу използването, без да е дадено съгласие, на идентични с марката знаци за стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана марката, Съдът поставя това определение в перспектива, като отбелязва, че колкото и важна да е защитата, предоставена с член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104, тя цели само да се даде възможност на притежателя на марката да защити особените интереси, които има като неин притежател, т.е. да гарантира, че марката може да изпълнява присъщите ѝ функции. С оглед на това Съдът заключава, че упражняването на предоставеното от марката изключително право трябва да бъде запазено за случаите, в които използването на знака от трето лице засяга или може да засегне функциите на марката, и в частност основната ѝ функция да гарантира на потребителите произхода на стоката. Това тълкуване на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 и на член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 е уточнено в смисъл, че тези разпоредби дават възможност на притежателя на марката да се позове на изключителното си право в случай на засягане или на опасност от засягане на някоя от функциите на марката, независимо дали става въпрос за основната ѝ функция за указване на произхода на стоката или услугата, обхванати от марката, или някоя от другите ѝ функции, като тази да гарантира качеството на продукта или услугата или тези, които са свързани с комуникации, инвестиции или реклама. Наистина, винаги се предполага, че една марка изпълнява функцията си за указване на произход, докато другите си функции тя изпълнява само доколкото нейният притежател я използва по този начин, в частност за цели, свързани с реклама или с инвестиции. Въпреки това тази разлика между основната функция на марката и другите ѝ функции не би могла по никакъв начин да оправдае, когато една марка изпълнява една или повече от тези други функции, засягането на последните да бъде изключено от приложното поле на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 и на член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94. По същия начин не може да се счита, че само марките с добра репутация могат да имат други функции освен тази за указване на произход. (вж. точки 36—38 и 40) 2. Член 5, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка има право да забрани на конкурент, изхождайки от идентична с тази марка ключова дума, която този конкурент е избрал без съгласието на притежателя, в рамките на услуга по включване в каталог в интернет, да рекламира стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана тази марка, когато това използване може да засегне някоя от функциите на марката. Такова използване: - засяга функцията на марката за указване на произход, когато рекламата, показвана в резултат на посочената ключова дума, не позволява или позволява трудно на относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител да разбере дали посочените в съобщението стоки или услуги са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, са с произход от трето лице, - в рамките на услуга по включване в каталог с характеристики като Adwords не засяга рекламната функция на марката, - засяга функцията на марката, свързана с инвестиции, ако създава съществени затруднения за използването на марката от нейния притежател за придобиването или запазването на репутация, годна да привлича и да създава постоянна клиентела. Що се отнася до функцията за оказване на произход, когато съобщението на третото лице подсказва наличието на икономическа връзка между това трето лице и притежателя на марката, следва да се заключи, че е налице засягане на функцията на тази марка за указване на произход. Необходимо е да се заключи също, че е налице засягане на посочената функция на марката и когато съобщението, макар да не подсказва наличието на икономическа връзка, остава до такава степен неясно — що се отнася до произхода на съответните стоки или услуги, — че относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител не е в състояние да разбере от рекламната връзка и от придружаващото я търговско послание дали рекламодателят е трето лице по отношение на притежателя на марката или точно обратното — е икономически свързан с него. Що се отнася до рекламната функция на марката, сам по себе си фактът, че използването от трети лица на знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, принуждава притежателя на тази марка да увеличи рекламните си усилия, за да поддържа или увеличи видимостта си сред потребителите, не е достатъчен във всички случаи, за да се заключи, че е засегната рекламната функция на тази марка. В това отношение, независимо че марката представлява съществен елемент от системата на ненарушена конкуренция, която правото на Съюза цели да установи, тя все пак няма за цел да защитава притежателя си от присъщите на действието на конкуренцията практики. Рекламата в интернет, произлизаща от ключови думи, съответстващи на марки, представлява именно такава практика, защото като правило има за цел просто да предложи на интернет потребителите алтернатива на стоките или услугите на притежателите на посочените марки. Що се отнася до функцията, свързана с инвестиции, не би могло да се приеме, че притежателят на марка може да се противопостави на използването от конкурент, при условията на лоялна конкуренция и при съблюдаване на функцията на марката за указване на произход, на идентичен с марката знак, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, ако това използване има като единствена последица да принуди притежателя на тази марка да приспособи усилията си за придобиването или запазването на репутация, която може да привлече и да създаде постоянна клиентела. По същия начин притежателят на марката не би могъл успешно да се позове на обстоятелството, че посоченото използване кара някои потребители да се отклонят от стоките или услугите, означени с тази марка. (вж. точки 45, 57, 58, 62, 64 и 66; точка 1 от диспозитива) 3. Член 5, параграф 2 от Първа директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка с добра репутация има право да забрани на конкурент да прави реклама, изхождайки от съответстваща на тази марка ключова дума, която този конкурент е избрал, без съгласието на посочения притежател, в рамките на услуга по включване в каталог в интернет, когато посоченият конкурент по този начин извлича неоснователно полза от отличителния характер или от добрата репутация на марката (получаване наготово) или когато посочената реклама уврежда нейния отличителен характер (размиване) или добрата ѝ репутация (опетняване). Реклама, изхождаща от такава ключова дума, уврежда отличителния характер на марката с добра репутация (размиване), в частност ако тя допринася за израждането ѝ в родово понятие. Притежателят на марка с добра репутация обаче няма право да забрани в частност показвани от конкуренти реклами, изхождащи от съответстващи на тази марка ключови думи, които, без да предлагат просто имитация на стоките или услугите на притежателя на марката, без да причиняват размиване или опетняване и без освен това да засягат функциите на марката с добра репутация, предлагат алтернатива на стоките или услугите на притежателя на посочената марка. (вж. точки 93—95; точка 2 от диспозитива)

Марки, Интернет, Предлагане за продажба на електронен пазар за потребители в Съюза на маркови стоки, предназначени от притежателя на марката за продажба в трети държави, Отстраняване на опаковките на посочените стоки, Директива 89/104/ЕИО, Регламент (ЕО) № 40/94, Отговорност на оператора на електронен пазар, Директива 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия), Налагане на съдебна забрана на този оператор, Директива 2004/48/ЕО (Директива относно упражняването на права върху интелектуалната собственост).

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Продажба, предлагане за продажба или реклама на стоки, намиращи се в трета държава, на електронен пазар за потребители в Съюза (член 9 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5 от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Изчерпване на правото, предоставено от марката — Условия — Стока, пусната в обращение в Общността или в Европейското икономическо пространство (член 13, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 7, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Препродажба на разопаковани парфюми или козметични продукти (член 9 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 6, параграф 1 от Директива 76/768 на Съвета, член 5 от Директива 89/104 на Съвета ) 4. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Реклама в рамките на услуга по включване в каталог в интернет (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) 5. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Понятие — Дейност на оператор на електронен пазар — Изключване (член 9 от Регламент № 40/94 на Съвета; членове 12—15 от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета; член 5 от Директива 89/104 на Съвета) 6. Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Отговорност на междинните доставчици — Съхраняване на информация (член 14, параграф 1 от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета) 7. Сближаване на законодателствата — Упражняване на права върху интелектуалната собственост — Директива 2004/48 — Мерки, процедури и средства за защита — Мерки, които произтичат от решение по съществото на случая (член 11 от Директива 2004/48 на Европейския парламент и на Съвета) Summary 1. Когато намиращи се в трета държава стоки, защитени с регистрирана в държава — членка на Съюза, марка или с марка на Общността и които преди това не са пускани в продажба в Европейското икономическо пространство или, когато това е марка на Общността, които преди това не са пускани в продажба в Съюза, се продават от икономически оператор на електронен пазар и без съгласието на притежателя на тази марка на потребител, който се намира на обхванатата от посочената марка територия, или са предмет на предложение за продажба или реклама на такъв пазар за намиращи се на тази територия потребители, посоченият притежател може да се противопостави на тази продажба, на това предложение за продажба или на тази реклама по силата на разпоредбите, съдържащи се в член 5 от Първа директива 89/104 относно марките, или в член 9 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността. Задължение на националните юрисдикции е да преценят във всеки отделен случай дали съществуват относими данни, въз основа на които да може да се направи извод, че предложение за продажба или реклама, показано или показана в електронен пазар, достъпен на посочената територия, е насочено или насочена към намиращи се на тази територия потребители. Разпоредбите на Директива 89/104 и на Регламент № 40/94 се прилагат винаги когато се окаже, че предложението за продажба на намираща се в трета държава маркова стока е насочено към потребителите, намиращи се на обхванатата от марката територия. Наистина, иначе операторите, които използват електронната търговия, като предлагат за продажба на електронен пазар, предназначен за намиращи се в Съюза потребители, маркови стоки, намиращи се в трета държава, които могат да бъдат видени на екран и поръчани чрез споменатия пазар, няма да имат по отношение на оферти за продажба от този вид никакво задължение да спазват нормите на Съюза във връзка с интелектуалната собственост. Такова положение би попречило на полезното действие на тези норми. Във връзка с това по силата на член 5, параграф 3, букви б) и г) от Директива 89/104 и член 9, параграф 2, букви б) и г) от Регламент № 40/94 използването от трети лица на знаци, идентични или сходни с марки, на което притежателите на тези марки могат да се противопоставят, включва използването на такива знаци в оферти за продажба и в реклама. Ефикасността на тези норми би била засегната, ако те не се прилагат по отношение на използването в оферта за продажба или реклама в интернет, насочена към намиращи се в Съюза потребители, на знак, сходен или идентичен с регистрирана в Съюза марка, само поради факта че третото лице, от което изхожда тази оферта или тази реклама, е установено в трета държава, че сървърът на сайта в интернет, който то използва, се намира в такава държава или още че стоката, предмет на офертата или на рекламата, се намира в трета държава. Само възможността за достъп до даден уебсайт на територията, на която марката е защитена, обаче не е достатъчна, за да се направи изводът, че публикуваните там оферти за продажба са насочени към намиращи се на тази територия потребители. Наистина, ако възможността за достъп до електронен пазар на споменатата територия е достатъчна, за да попаднат публикуваните там обяви в приложното поле на Директива 89/104 и на Регламент № 40/94, сайтове и обяви, които очевидно са насочени изключително към намиращи се в трети държави потребители, които обаче са технически достъпни на територията на Съюза, неоснователно ще бъдат подчинени на правото на Съюза. (вж. точки 61—64 и 67; точка 1 от диспозитива) 2. Доставката от притежателя на марка на оторизираните му дистрибутори на предмети, върху които е поставена тази марка, предназначени за демонстрация на потребителите в одобрените пунктове за продажба, както и на флакони с тази марка, от които могат да бъдат взети малки количества, за да бъдат подарени на потребителите като безплатни мостри, при липсата на доказателства в обратен смисъл не представлява пускане на пазара по смисъла на Първа директива 89/104 относно марките или на Регламент № 40/94 относно марката на Общността. (вж. точка 73; диспозитив т. 2) 3. Член 5 от Първа директива 89/104 относно марките и член 9 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка, по силата на изключителното право, което тя предоставя, може да се противопостави на препродажбата на парфюми или на козметични продукти, поради това че продавачът е отстранил външната опаковка на тези стоки, когато това разопаковане води до липсата на основни сведения като тези относно самоличността на производителя или на лицето, отговорно за маркетинга на козметичния продукт. Когато отстраняването на външната опаковка не води до такава липса на сведения, притежателят на марката може въпреки това да се противопостави парфюм или козметичен продукт, носещ неговата марка, да се продава разопакован, ако установи, че отстраняването на опаковката е засегнало имиджа на продукта, а по този начин и репутацията на марката. С оглед на разнообразието на сериите парфюми и козметични продукти въпросът дали разопаковането на такъв продукт засяга неговия имидж и по този начин репутацията на марката, която той носи, трябва да се разглежда за всеки отделен случай. Наистина, видът на парфюм или козметичен продукт без външна опаковка понякога може ефикасно да предаде престижния и луксозен имидж на този продукт, докато в други случаи отстраняването на посочената опаковка води именно до увреждане на този имидж. Такова увреждане може да настъпи, когато външната опаковка допринася наравно или повече от флакона или контейнера за представянето на създадения от притежателя на марката и от неговите одобрени дистрибутори имидж на стоката. Възможно е също липсата на някои или на всички сведения, които член 6, параграф 1 от Директива 76/768 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно козметичните продукти изисква, да увреди имиджа на стоката. Притежателят на марката трябва да установи наличието на факти, които са проява на това увреждане. Освен това, тъй като основната функция на марката е да гарантира на потребителя произхода на стоката, тя служи именно като потвърждение, че всички обозначени с тази марка стоки са били произведени или доставени под контрола на едно-единствено предприятие, на което може да бъде възложена отговорността за тяхното качество. Когато обаче липсват някои сведения, които се изискват по закон, като тези относно идентифициране на производителя или на лицето, отговарящо за маркетинга на козметичния продукт, се засяга функцията на марката за указване на произход, тъй като тя е лишена от основното си действие, изразяващо се в гаранция, че обозначените с нея стоки са доставени под контрола на едно-единствено предприятие, на което може да бъде възложена отговорността за тяхното качество. Освен това отговорът на въпроса дали предлагането за продажба или продажбата на маркови стоки, от които е отстранена външната опаковка и по този начин някои сведения, които се изискват по силата на член 6, параграф 1 от Директива 76/768, е наказуемо по наказателното право на съответната държава, не би могъл да повлияе на приложимостта на нормите на Съюза относно защитата на марките. (вж. точки 78—83; точка 3 от диспозитива) 4. Член 5, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква a) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка има право да забрани на оператора на електронен пазар да рекламира продавани на посочения електронен пазар стоки с тази марка, като използва идентична с марката ключова дума, която този оператор е избрал в рамките на услуга по включване в каталог в интернет, когато тази реклама не дава възможност или дава само възможност нормално информираният и разумно внимателен интернет потребител трудно да установи дали посочените стоки са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, от трето лице. Доколкото операторът на електронен пазар използва ключови думи, за да рекламира отправени от негови клиенти продавачи оферти за продажба на маркови стоки, той ги използва за стоки или услуги, идентични с тези, за които марките са регистрирани. Във връзка с това изразът „за стоки или за услуги“ не се отнася единствено до сто ките или услугите на третото лице, което използва съвпадащите с марките знаци, но може също да се отнася до стоките или услугите на други лица. Наистина обстоятелството, че икономически оператор използва знак, който съвпада с марка, за стоки, които не са негови собствени стоки, в смисъл че той няма право на собственост върху тях, не е пречка това използване да попадне в приложното поле на член 5 от Директива 89/104 и член 9 от Регламент № 40/94. Когато става въпрос точно за положение, при което доставчик на услуга използва знак, съвпадащ с чужда марка, за да рекламира стоки, които негов клиент продава с помощта на тази услуга, такова използване попада в приложното поле на параграф 1, съответно от член 5 от Директива 89/104 и от член 9 от Регламент № 40/94, когато то се осъществява по такъв начин, че се установява връзка между посочения знак и посочените услуги. (вж. точки 91, 92 и 97; точка 4 от диспозитива) 5. Операторът на електронен пазар не „използва“, по смисъла на член 5 от Първа директива 89/104 относно марките и член 9 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, идентични или сходни с марки знаци, които се появяват в предложения за продажба, показвани на неговия сайт. Действително наличието на „използване“ от трето лице на знак, идентичен или сходен с марката на притежателя на правата върху нея, по смисъла на член 5 от Директива 89/104 и член 9 от Регламент № 40/94, предполага поне последният да използва знака в търговските си отношения. Доколкото обаче това трето лице е доставчик на услуга, изразяваща се в осигуряване на възможност на неговите клиенти да покажат на неговия сайт в рамките на търговските си дейности, като например предложения за продажба, знаци, съвпадащи с марки, самият той не използва тези знаци на сайта си в смисъла, който е посочен от споменатата правна уредба на Съюза. От това следва, че използването на знаци, идентични на марки или сходни с марки, в публикувани на електронен пазар предложения за продажба се осъществява от клиентите продавачи на оператора на този пазар, а не от самия оператор. Доколкото той дава възможност на клиентите си за такова използване, ролята на оператора на електронния пазар не би могла да се преценява от гледна точка на разпоредбите на Директива 89/104 и на Регламент № 40/94, а трябва да се изследва от гледна точка на други правни норми като тези, които са установени с Директива 2000/31 за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), по-конкретно в глава ІІ, раздел 4 от нея, който се отнася до „отговорността на междинните доставчици“ в електронната търговия и който обединява членове 12—15 от тази директива. (вж. точки 102—105; точка 5 от диспозитива) 6. Член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на оператор на електронен пазар, когато той не е имал активна роля, която да му позволи да се запознае или да контролира съхраняваните данни. Посоченият оператор има такава роля, когато оказва съдействие, изразяващо се в оптимизиране на представянето на съответните предложения за продажба или в рекламирането им. Когато операторът на електронен пазар не е имал активна роля в посочения в предходната алинея смисъл и когато поради това доставената от него услуга попада в приложното поле на член 14, параграф 1 от Директива 2000/31, той все пак не може да се ползва от предвиденото в тази разпоредба освобождаване от отговорност по дело, което може да приключи с осъдително решение за заплащане на вреди и пропуснати ползи, ако е бил запознат с факти или обстоятелства, въз основа на които полагащият дължимата грижа икономически оператор би трябвало да установи незаконността на съответните предложения за продажба и в случай на такова запознаване не е действал експедитивно в съответствие с параграф 1, буква б) от посочения член 14. (вж. точки 123, 124 и точка 6 от диспозитива) 7. Член 11, трето изречение от Директива 2004/48 относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че той изисква държавите членки да гарантират, че компетентните в областта на защитата на правата върху интелектуалната собственост национални юрисдикции могат да задължат оператор на електронен пазар да вземе мерки, които допринасят не само за преустановяването на нарушения на тези права от потребители на този пазар, но също и за предотвратяване на нови нарушения от този вид. Заповедите, с които се налага това задължение, трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи и не трябва да създават пречки пред законната търговия. (вж. точки 144; точка 7 от диспозитива)

Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник, Марки, Директива 89/104/ЕИО, Право на притежателя на марка да се противопостави на първото пускане на пазара в ЕИП, без негово съгласие, на стоки, носещи тази марка.

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Права, предоставени от марката — Право да се забрани вносът или износът на стоки, носещи марката — Понятие за внос (член 5, параграф 3, буква в) от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Права, предоставени от марката — Право да се забрани първото пускане на пазара в Европейското икономическо пространство на оригинални стоки, носещи марката (член 5 и член 7, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) Summary 1. В хипотезата, в която оригинални стоки, изпратени към държава членка от трета държава, все още не са пуснати в свободно обращение, но са поставени под митнически режим на складиране, не е налице „внос“ по смисъла на член 5, параграф 3, буква в) от Първа директива 89/104 относно марките. (вж. точка 18) 2. Първа директива 89/104 относно марките не може да се тълкува в смисъл, че оставя на държавите членки възможност да предвидят в националното си право изчерпването на предоставените от марката права за стоки, пуснати на пазара в трети държави. Последицата от Директивата е да ограничи изчерпването на правото, предоставено на притежателя на марката, само до случаите, в които стоките са пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство (ЕИП), и така да позволи на посочения притежател на марката да упражни контрол върху първото пускане на пазара в ЕИП на стоки, носещи неговата марка. От това следва, че когато стоки, носещи дадена марка, не са пуснати предварително на пазара в ЕИП от притежателя на тази марка или с негово съгласие, член 5 от Директивата предоставя на посочения притежател на марката изключително право, което му позволява да забрани на всяко трето лице по-конкретно да внася посочените стоки, да ги предлага, да ги пуска на пазара или да ги складира за тези цели. Така член 5 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на първото пускане на пазара в ЕИП, без негово съгласие, на оригинални стоки, носещи тази марка. (вж. точки 22—24, 26 и диспозитива)

Марки, Реклама по интернет от ключови думи ("keyword advertising"), Директива 89/104/ЕИО, Членове 5-7, Визуализиране на съобщения, като се изхожда от идентична с марка ключова дума, Визуализиране на съобщения, като се изхожда от ключови думи, възпроизвеждащи марка с "малки грешки", Реклама за стоки втора употреба, Стоки, произведени и пуснати на пазара от притежателя на марката, Изчерпване на правото, предоставено от марката, Поставяне на етикети с наименованието на препродавача и премахване на етикетите с марката, Реклама на стоки втора употреба, която изхожда от чужда марка и включва, освен произведените от притежателя на марката стоки, и стоки с друг произход.

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марката да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на интернет услуга по каталогизиране — Условие за правото на притежателя (член 5, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марката да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични стоки или услуги — Реклама в рамките на интернет услуга по каталогизиране — Ограничаване на действието на марката — Условие (член 5, параграф 1, и член 6, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Стока, пусната на пазара в Общността или в Европейското икономическо пространство от притежателя на марката или с негово съгласие — Реклама за препродажба на стока в рамките на интернет услуга по каталогизиране — Възражение на притежателя — Допускане като изключение от принципа на изчерпване съгласно член 7, параграф 2 от Директивата — Условия (член 7 от Директива 89/104 на Съвета) Summary 1. Член 5, параграф 1 от Директива 89/104 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на дадена марка има право да забранява на рекламодател да рекламира — изхождайки от идентична или сходна на посочената марка ключова дума, избрана от този рекламодател без съгласието на посочения притежател в рамките на услуга по каталогизиране в интернет — стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана посочената марка, когато тази реклама не позволява или позволява единствено трудно на средностатистическия интернет потребител да разбере дали посочените в съобщението стоки или услуги са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, са с произход от трето лице. Когато съобщението на третото лице подсказва наличието на икономическа връзка между това трето лице и притежателя на марката, следва да се заключи, че е налице засягане на функцията за указване на произход. Освен това е необходимо да се заключи, че също е налице засягане на посочената функция на марката, когато съобщението, макар да не подсказва наличието на икономическа връзка, остава до такава степен неясно, що се отнася до произхода на съответните стоки или услуги, че относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител не е в състояние да разбере от рекламната връзка и от придружаващото я търговско послание дали рекламодателят е трето лице по отношение на притежателя на марката, или точно обратното — е икономически свързан с него. (вж. точки 34, 35 и 52—54; точка 1 от диспозитива) 2. Член 6 от Директива 89/104 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че когато в приложение на член 5 от тази директива може да се забрани използването от страна на рекламодатели на идентични или сходни на марки знаци като ключови думи в рамките на услуга по каталогизиране в интернет, по принцип тези рекламодатели не биха могли да се позовават на изключението, установено с член 6, параграф 1, за да избегнат подобна забрана. Все пак националната юрисдикция трябва да провери с оглед на обстоятелствата по случая дали действително няма никакво използване по смисъла на споменатия член 6, параграф 1, което да е било в съответствие с честната производствена или търговска практика. (вж. точка 72; точка 2 от диспозитива) 3. Член 7 от Директива 89/104 относно марките, изменена със Споразумението за Европейското икономическо пространство, трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка няма право да забранява на рекламодателя да рекламира — изхождайки от идентичен или сходен на посочената марка знак, избран от този рекламодател без съгласието на посочения притежател като ключова дума в рамките на услуга по каталогизиране в интернет — препродажбата на стоки, произведени от този притежател и пуснати в продажба в Европейското икономическо пространство от него или с негово съгласие, освен ако не е налице основателна причина по смисъла на параграф 2 от същия член, която да обосновава възраженията на притежателя срещу тази реклама, например използване на знака, което да създава впечатление, че между препродавача и притежателя на марката е налице икономическа връзка или пък използване, което сериозно да накърнява реномето на марката. Националната юрисдикция, която трябва да прецени дали е налице такава основателна причина по делото, с което е сезирана: - не би могла да установи, единствено въз основа на обстоятелството, че рекламодателят използва чужда марка с добавяне на изрази, указващи, че съответната стока е предмет на препродажба, например „използван“ или „втора употреба“, че съобщението създава впечатлението за съществуването на икономическа връзка между препродавача и притежателя на марката или сериозно засяга реномето ѝ, - е длъжна да установи, че такава основателна причина е налице, когато без съгласието на притежателя на марката препродавачът, който я използва в рамките на реклама за дейността си, свързана с препродажба, премахва надписа с тази марка от произведените и пуснати в продажба от този притежател стоки и замества същия с надпис с името на препродавача, като по този начин скрива марката, и - е длъжна да приеме, че на препродавач, специализиран в продажбата на стоки втора употреба с чужда марка, не би могла да се наложи забраната да използва тази марка, за да съобщи на потребителите за дейността, свързана с препродажба, която освен продажбата на стоки втора употреба със споменатата марка включва и продажбата на други стоки втора употреба, освен ако от препродажбата на тези други стоки не произтича опасност, предвид на нейния обем, представяне или лошо качество, тежко да пострада обликът, който притежателят е успял да създаде на своята марка. (вж. точка 93; точка 3 от диспозитива)

Индустриална и търговска собственост, Правна закрила на биотехнологичните изобретения -Директива 98/44/EО, Член 9, Патент, който защитава продукт, съдържащ или състоящ се от генетична информация, Материал, който включва в състава си продукта, Защита, Условия.

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Правна закрила на биотехнологичните изобретения — Директива 98/44 (член 9 от Директива 98/44 на Европейския парламент и Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Правна закрила на биотехнологичните изобретения — Директива 98/44 (член 9 от Директива 98/44 на Европейския парламент и Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Правна закрила на биотехнологичните изобретения — Директива 98/44 (член 9 от Директива 98/44 на Европейския парламент и Съвета) 4. Международни споразумения — Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (ТРИПС) (членове 27 и 30 от Споразумение ТРИПС; член 9 от Директива 98/44 на Европейския парламент и Съвета) Summary 1. Член 9 от Директива 98/44/EО относно правната закрила на биотехнологичните изобретения трябва да се тълкува в смисъл, че той не предоставя закрила на патентните права, когато патентованият продукт се съдържа в соево брашно, където не изпълнява функцията, за която е патентован, но я е изпълнявал по-рано в соевото растение, от което е произведено след преработка това брашно, или когато той би могъл евентуално да изпълнява отново тази функция, след като е бил извлечен от брашното и впоследствие въведен в клетка на жив организъм. Действително, член 9 от посочената директива подчинява предвидената от него закрила на условието патентованата ДНК последователност да изпълнява своята функция в материала, в чийто състав е включена. (вж. точки 46 и 50; точка 1 от диспозитива) 2. Член 9 от Директива 98/44/EО относно правната закрила на биотехнологичните изобретения хармонизира изчерпателно предоставяната от него закрила така, че възпрепятства предоставянето от национално законодателство на абсолютна закрила на патентования продукт като такъв, независимо от това дали той изпълнява своята функция в съдържащия го материал. (вж. точка 63; точка 2 от диспозитива) 3. Член 9 от Директива 98/44/EО относно правната закрила на биотехнологичните изобретения не допуска притежателят на патент, издаден преди приемането на тази Директива, да се позовава на абсолютната закрила на патентования продукт, предоставена му от приложимото тогава национално законодателство. Всъщност новата норма по принцип се прилага незабавно спрямо бъдещите последици от положение, създадено при действието на предходната норма, и Директива 98/44/EО не предвижда никаква дерогация от този принцип. (вж. точки 66 и 67; точка 3 от диспозитива) 4. Членове 27 и 30 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, съставляващо приложение 1В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, одобрено с Решение 94/800, нямат влияние върху тълкуването на член 9 от Директива 98/44 относно правната закрила на биотехнологичните изобретения, според което предоставяната от този член закрила е ограничена до случаите, в които патентованият продукт изпълнява своята функция. (вж. точки 76 и 77; точка 4 от диспозитива)

Марки, Интернет, Реклама от ключови думи ("keyword advertising"), Визуализиране, като се изхожда от идентични или сходни с марки ключови думи, на връзки към сайтове на конкуренти на притежателите на посочените марки, Директива 89/104/ЕИО, Член 5, параграф 1.

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата — Понятие (член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на услуга по каталогизиране в интернет — Засягане на функцията за указване на произход (член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Реклама в рамките на услуга по каталогизиране в интернет — Вероятност от объркване (член 5, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) Summary 1. Избраният от рекламодателя като ключова дума знак в рамките на услуга по каталогизиране в интернет е средството, използвано от него, за да визуализира съобщението си, и следователно се използва „в търговската дейност“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 89/104 относно марките. Освен това става въпрос за използване за стоки или услуги на рекламодателя, дори когато избраният като ключова дума знак не се появява в самото съобщение. Въпреки това притежателят на марката не може да се противопостави на споменатото използване на идентичния или сходния с неговата марка знак, ако не са изпълнени всички условия, предвидени в това отношение в член 5 от Директива 89/104 и в практиката на Съда относно този член. В посочената в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 хипотеза, в която трето лице използва знак, идентичен с дадена марка, за стоки или за услуги, идентични с тези, за които е регистрирана марката, притежателят на марката има право да забрани това използване, ако то може да засегне една от функциите на марката. В посочената в член 5, параграф 1, буква б) от тази директива хипотеза, в която трето лице използва знак, идентичен или сходен с дадена марка, за стоки или за услуги, идентични или сходни с тези, за които е регистрирана марката, притежателят на марката може да се противопостави на използването на посочения знак само когато съществува вероятност от объркване. (вж. точки 18—22) 2. Притежателят на марката не може да се противопостави на използването на знак, идентичен с марката, по силата на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 относно марките, ако такова използване не може да засегне нито една от функциите ѝ. Относно функцията за указване на произход отговорът на въпроса дали е налице засягане на тази функция, когато на интернет потребителите, изхождайки от ключова дума, идентична с марка, се появява съобщение от трето лице, зависи по-специално от начина на представяне на това съобщение. Налице е засягане на функцията за указване на произход на марката, когато съобщението не позволява или позволява единствено трудно на относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител да разбере дали посочените в съобщението стоки или услуги са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, са с произход от трето лице. В това отношение, когато съобщението на третото лице подсказва наличието на икономическа връзка между това трето лице и притежателя на марката, следва да се заключи, че е налице засягане на функцията за указване на произход. Освен това необходимо е да се заключи също, че е налице засягане на посочената функция на марката и когато съобщението, макар да не подсказва наличието на икономическа връзка, остава до такава степен неясно — що се отнася до произхода на съответните стоки или услуги — че относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител не е в състояние да разбере от рекламната връзка и от придружаващото я търговско послание дали рекламодателят е трето лице по отношение на притежателя на марката, или точно обратното — е икономически свързан с него. (вж. точки 30, 35 и 36) 3. Член 5, параграф 1 от Директива 89/104 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на дадена марка има право да забрани на рекламодател да рекламира — изхождайки от идентична или сходна с посочената марка ключова дума, избрана от този рекламодател без съгласието на посочения притежател в рамките на услуга по каталогизиране в интернет — стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана посочената марка, когато тази реклама не позволява или позволява единствено трудно на средностатистическия интернет потребител да разбере дали посочените в съобщението стоки или услуги са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, са с произход от трето лице. (вж. точка 41)

Марки, Интернет, Търсачка, Реклама от ключови думи ("keyword advertising"), Визуализиране, от съответстващи на марки ключови думи, на връзки към сайтове на конкуренти на притежателите на посочените марки или към сайтове, които предлагат фалшиви стоки, Директива 89/104/ЕИО, Член 5, Регламент (ЕО) № 40/94, Член 9, Отговорност на оператора на търсачката, Директива 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия).

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9, параграф 1 от Регламента и на член 5, параграфи 1 и 2 от Директивата (член 9, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграфи 1 и 2 от Директива № 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Регламента и на член 5, параграфи 1, буква а) от Директивата (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива № 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на услуга по каталогизиране в Интернет (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива № 89/104 на Съвета) 4. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на услуга по каталогизиране в интернет (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива № 89/104 на Съвета) 5. Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Отговорност на междинни доставчици на услуга (член 14 от Директива № 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета) Summary 1. Доставчикът на услуга по каталогизиране в интернет, който съхранява като ключова дума знак, идентичен с марка, и организира визуализирането на съобщения от тази ключова дума, не използва този знак по смисъла на член 5, параграфи 1 и 2 от Директива 89/104 относно марките или на член 9, параграф 1 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността. Безспорно е, че този доставчик осъществява търговска дейност и цели икономическа изгода, когато за сметка на някои от своите клиенти съхранява като ключови думи знаци, идентични с марки, и организира визуализирането на съобщения, изхождайки от тези ключови думи. Безспорно е също, че тази услуга се предоставя не само на притежателите на посочените марки или на операторите, които имат право да търгуват с техните стоки или услуги, но и че се осигурява без съгласието на притежателите и се предоставя на конкуренти на тези притежатели или на имитатори. Макар от тези елементи да следва, че като позволява на рекламодателите да изберат като ключови думи знаци, идентични с марките, съхранява тези знаци и показва на своите клиенти съобщения, изхождайки от тези ключови думи, доставчикът на услугата по каталогизиране действа „в процеса на търговия“, това не означава, че самият доставчик „използва“ тези знаци по смисъла на член 5 от Директива 89/104 и на член 9 от Регламент № 40/94. Използването от трето лице на знак, идентичен или подобен на марката на притежателя, най-малкото изисква това трето лице да използва знака в рамките на собствената си търговска комуникация. В случая с доставчика на услугата по каталогизиране същият позволява на клиентите си да използват знаци, идентични или подобни на марките, без самият той да използва посочените знаци. Този извод не може да се обезсили от факта, че доставчикът получава възнаграждение за използването на знаците от неговите клиенти. Всъщност създаването на необходимите технически условия за използването на даден знак и получаването на възнаграждение за тази услуга не означава, че самото лице, което предоставя услугата, използва посочения знак. (вж. точки 53—57 и 105; точка 2 от диспозитива) 2. Използването от рекламодателя като ключова дума на знак, идентичен с марката на конкурент, в рамките на услугата по каталогизиране в интернет по такъв начин, че интернет потребителят да се запознае не само с предлаганите от този конкурент стоки или услуги, но и с тези на посочения рекламодател, представлява използване за стоките или за услугите на този рекламодател. Освен това налице е използване „за стоките или за услугите“ дори в случаите, когато чрез използването като ключова дума на знак, идентичен с марката, рекламодателят няма за цел да представи на интернет потребителите своите стоки или услуги като алтернатива на стоките или услугите на притежателя на марката, а напротив, цели да въведе в заблуждение интернет потребителите относно произхода на тези стоки или услуги, като ги накара да повярват, че те са с произход от притежателя на марката или на икономически свързано с него предприятие. Всъщност такова използване е налице във всички случаи, когато третото лице използва идентичния на марката знак по такъв начин, че се установява връзка между посочения знак и стоките, с които третото лице търгува, или услугите, които същото предоставя. От това следва, че използването от рекламодателя като ключова дума на знак, идентичен с марката, в рамките на услугата по каталогизиране в интернет се обхваща от понятието за използване „за стоки или за услуги“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 относно марките. (вж. точки 71—73) 3. Член 5, параграф 1, буква a) от Директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква a) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на дадена марка има право да забрани на рекламодател да рекламира —изхождайки от идентична с посочената марка ключова дума, избрана от този рекламодател без съгласието на посочения притежател в рамките на услуга по каталогизиране в интернет — стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана посочената марка, когато тази реклама не позволява или позволява единствено трудно на средностатистическия интернет потребител да разбере дали посочените в съобщението стоки или услуги са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, са с произход от трето лице. Всъщност при такова положение, което впрочем се характеризира с обстоятелството, че въпросното съобщение се появява веднага след въвеждането на марката като дума за търсене от съответния интернет потребител и се визуализира в момента, в който марката, в качеството си на дума за търсене, също фигурира върху екрана, интернет потребителят може да се заблуди относно произхода на съответните стоки или услуги. При тези обстоятелства използването от трето лице на знак, идентичен с марката, като ключова дума, задействаща визуализирането на посоченото съобщение, може да създаде впечатление, че в процеса на търговия е налице материална връзка между съответните стоки или услуги и притежателя на марката. Като се има предвид основната функция на марката, която в областта на електронната търговия се състои по-специално в даването на възможност на интернет потребителите, разглеждайки визуализираните при търсене на конкретна марка съобщения, да разграничат стоките или услугите на притежателя на тази марка от тези с друг произход, посоченият притежател трябва да има право да забрани визуализирането на съобщения на трето лице, които интернет потребителите могат погрешно да възприемат като изпратени от този притежател. Националната юрисдикция следва да прецени във всеки отделен случай дали при фактическите обстоятелства по спора, с който е сезирана, е налице засягане или опасност от засягане на функцията за указване на произход. Когато съобщението на третото лице подсказва наличието на икономическа връзка между това трето лице и притежателя на марката, следва да се заключи, че е налице засягане на функцията за указване на произход. Необходимо е да се заключи също, че е налице засягане на посочената функция на марката и когато съобщението, макар да не подсказва наличието на икономическа връзка, остава до такава степен неясно — що се отнася до произхода на съответните стоки или услуги, — че относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител не е в състояние да разбере от рекламната връзка и от придружаващото я търговско послание дали рекламодателят е трето лице по отношение на притежателя на марката, или точно обратното, е икономически свързан с него. (вж. точки 84, 85, 87—90 и 99; точка 1 от диспозитива) 4. Тъй като процесът на търговия се характеризира с предлагането на разнообразни стоки и услуги, притежателят на дадена марка може да има за цел не само да укаже чрез посочената марка произхода на тези стоки или услуги, но и да използва своята марка за рекламни цели, насочени към информиране и убеждаване на потребителя. Следователно притежателят на дадена марка има право да забрани използването без негово съгласие на знак, идентичен с неговата марка, за стоки или за услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, когато това използване засяга употребата на марката от нейния притежател като средство за увеличаване на продажбите или като инструмент за търговски стратегии. Що се отнася до използването от рекламодателите в интернет на знак, идентичен с чужда марка, като ключова дума за визуализирането на рекламни послания, очевидно е че това използване може да окаже определено влияние върху употребата на марката с рекламна цел от нейния притежател, както и върху търговските стратегии на последния. Всъщност с оглед на важното място, което интернет рекламата заема в процеса на търговия, е възможно притежателят на марката да регистрира собствената си марка като ключова дума при доставчика на услугата по каталогизиране, за да се появи съобщение в рубриката „спонсорирани връзки“. В този случай притежателят на марката трябва евентуално да заплати по-висока цена за клик от някои други икономически оператори, ако иска неговото съобщение да се появява преди съобщенията на посочените оператори, които също са избрали неговата марка като ключова дума. Освен това, дори притежателят на марката да е готов да заплати по-висока цена за клик от цената, предложена от трети лица, които също са избрали посочената марка, не е сигурно, че неговото съобщение ще се появи преди съобщенията на тези трети лица, като се има предвид, че при определянето на реда на визуализиране на съобщенията се вземат предвид и други елементи. Това влияние върху използването на знак, идентичен с марката, от трети лица обаче не съставлява само по себе си засягане на рекламната функция на марката. (вж. точки 91—95) 5. Член 14 от Директива 2000/31 за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронна търговия), трябва да с е тълкува в смисъл, че посоченото в него правило се прилага за доставчика на услуга по каталогизиране в Интернет, когато този доставчик не е имал активна роля от характер, който да му позволи да се запознае или да контролира съхранените данни. Ако не е имал такава роля, този доставчик не може да носи отговорност за информацията, съхранена по молба на рекламодател, освен ако след като е узнал за незаконния характер на тази информация или на действията на този рекламодател, той не е действал експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до посочената информация. Националният съд трябва да прецени дали ролята на посочения доставчик е неутрална поради чисто техническия, автоматичен и пасивен характер на поведението му, което предполага той да не познава или да не контролира данните, които съхранява. (вж. точки 114, 119 и 120; точка 3 от диспозитива)