марка на Общността, установяване на нарушението, транзит, вероятност за объркване, внос или износ на стоки, географско означение, имитация, право върху марка, нарушение на правото върху марка, изземване и унищожаване на стоките
Стоките, за които е регистрирана марката, са идентични на стоките, за които е използван нарушаващия знак. Идентичността на стоките и високата степен на сходство на знаците обуславят извод за вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на нарушаващите знаци с марката. [...] • Съобразно нормата на Чл. 10 от ЗАП изключителното правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Задължението на трети добросъвестни лица да се въздържат от действия, включени в обхвата на закрила, възниква от момента на огласяването й, съгласно чл. 13, ал. 3 ЗМГО. Нарушението на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО представлява неправомерно /”без съгласие”/ осъществяване на търговска дейност, изразяващо се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО (Тълкувателно решение № 1/15.06.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. , ОСТК на ВКС), като т. 3 на чл. 13, ал. 2 ЗМГО визира вносът и износът на стоки от категорията по ал. 1. [...] • Съгласно нормата на §1, т. 12 ЗАПСП 'Внос или износ на стоки' е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. [...] • За да се разкрие смисъла на §1, т. 12 ЗАПСП следва да се вземе предвид териториалния обхват на защита на марката. [...] • Ето защо митническият режим транзит сам по себе си не установява засягане на изключителното право върху марка, ако стоките не са предмет на търговски акт, насочен към потребителите в Европейския съюз. [...] • Следователно от гледна точка на основната цел на общата търговска политика, посочена в член 131 ЕО, както и в член 206 ДФЕС, и състояща се в развитието на световната търговия чрез постепенното премахване на ограниченията пред международния обмен, е от съществено значение тези стоки да могат да преминават транзитно през Съюза от една към друга трета държава, без тази операция да бъде възпрепятствана, дори посредством временно задържане от митническите органи на държавите членки. [...] • По отношение на иска по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО - за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението. [...] • По отношение на исканията по Чл. 76, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗМГОСъгласно нормата на Чл. 76, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗМГО едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и: да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението; разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда. [...] • В случай, че се касае за правна последица от уважаване на иск по Чл. 76, ал. 1 ГПК, която може да бъде въведена допустимо в процеса към момента на предприетото от страната действия, тя би могла да се защити посредством искане за допълване на решението.[...]
марка на Европейския съюз, дистрибутор, дистрибуторска дейност, търговско наименование, установяване на нарушението, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, използване в търговска дейност, по-ранна марка, производствена или търговска практика, добросъвестно използване, недобросъвестност, дългогодишни търговски отношения, заблуда
Покупка на стоки и вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид. [...] • Този факт обуславя наличието на фонетична идентичност. В марковата практика транслитерацията се приема като наличие на фонетична идентичност и на визуално сходство във висока степен. [...] • Правото на фирмено наименование следва да се разграничава от правото на търговска марка. Търговската марка и търговското име (фирмено наименование) са самостоятелни обекти на правото на индустриална собственост съгласно легалното определение дадено в чл. 1 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. [...] • Следователно, с тази разпоредба се създава задължение за търпимост между притежателите на двете изключителни права: правото на марка и правото върху търговското име. [...] • Именно в този смисъл се прилага и понятието за използване в търговска дейност по чл. 14 от ЗМГО. [...] • Понятието 'недобросъвестност' представлява форма на умисъл, която от субективна страна обхваща знание на заявителя за определени обстоятелства и цел, несъвместима с добрите нрави. В него се включва и знанието за факта, че друг правен субект е използвал преди това в търговската си дейност идентичен или сходен с регистрираната търговска марка знак, ползващ се с правна закрила. [...] • Критерии относно съдържанието на понятието 'недобросъвестност' могат да бъдат идентичност или сходство в съдържанието на фирмата и регистрираната преди това марка, поведението на заявителя преди и след подаването на заявката за вписване на наименованието от гледна точка на знанието за съществуване на по-ранно идентично или сходно наименование, ползващо се с правна закрила, както и намерението да се увреди друго лице при недобросъвестното заявяване за вписване или използване на търговска фирма (наименование). [...] • Именно търговското наименование е основният признак, който индивидуализира всеки един стопански субект, което съчетано с установената недобросъвестност при избора му и регистрацията в ТР, чрез което това име придобива публичност и дори защита спрямо другите търговски субекти (напр. защитата по чл. 7, ал. 4 от ТЗ), сочи на извод за фактическо осъществяване на търговска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. [...] • По този начин се застрашава основната функция на марката (за отличаване на стоки или услуги), защото за да може марката да изпълни своята роля на основен елемент от системата на честна конкуренция, която Договорът за ЕО цели да установи и поддържа, тя трябва да представлява гаранция за това, че всички обозначени с нея стоки или услуги са били изработени или предоставени под контрола на едно-единствено предприятие, което носи отговорността за тяхното качество.[...]
оригинални стоки, марка на Общността, унищожаване на стоките, нарушение на правото на регистрирана марка, право върху марка, внос или износ на стоки, географско означение, имитация, трето лице, неполучено лицензионно възнаграждение
Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО предвижда използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласие на притежателя да съставлява нарушение на правото на регистрирана марка. [...] • В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО е посочено какво трябва да се разбира под използване на марка в търговската дейност по смисъла на ал. 1, като т. 3 визира вносът или износът на стоките с този знак. [...] • Когато се касае до дейност, извършвана от търговци, значението на понятието 'търговска дейност' трябва да се изведе и от законовите разпоредби, касаещи търговското право. Текстът на чл. 1, ал. 1 ТЗ изрично визира, че търговец е лице, което по занятие извършва някоя от посочените в тази норма сделки, а в чл. 2 ТЗ изчерпателно са посочени лицата, които не се смятат за търговци. Следователно, когато търговецът извършва трайно и систематично някои от визираните в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки, то същият извършва търговска дейност. [...] • В нормата на § 1, т. 12 от ДР на ЗМГО е дадена легална дефиниция на съдържащото се в чл. 13, ал. 2, т. 3 понятие 'внос или износ на стоки' - фактическото пренасяне през границите на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим'. [...] • Съответно, липсата на изчерпване на правото върху марка съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМГО, е факт, ирелевантен за нарушението по чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • Правата на притежателя на марката обаче срещу паралелния вносител и срещу всяко трето лице, извършващо търговска дейност по отношение на стоки с неизчерпани права, се реализира чрез институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност, а не по реда на специалните искове за нарушение по чл. 76 ЗМГО. [...] • Правото върху марка не би било изчерпано, ако с действията си нарушителят е засегнал функцията за указване на произход. [...] • Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМГО установява невъзможност за притежателя на правото върху марка да забрани използването й за стоки, които са пуснати пазара с тази марка от него или с негово съгласие. Забраната за противопоставяне на носителя на марката на използването й е ограничена до първото пускане на пазара на стоката, а контролът върху последващата търговска дейност със стоката е допустим единствено в хипотезите на чл. 15, ал. 2 ЗМГО. [...] • Правилото на чл. 15, ал. 1 ЗМГО съчетава правото на притежателя на марката да я използва за срока на действие на регистрацията по чл. 20 ЗМГО със свободата на търговския оборот.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions