Марки, Сближаване на законодателствата на държавите членки, Директива 2008/95/ЕО, Посочване на стоките или услугите, за които се иска защита на марката, Изисквания за яснота и точност, Използване на заглавията на класовете от Ницската класификация за целите на регистрацията на марки, Допустимост, Обхват на предоставената с марката защита.

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Изисквания за яснота и точност — Определяне от компетентните органи и икономическите оператори на обхвата на предоставената с марката защита (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация — Допустимост — Условия — Достатъчно ясно и точно посочване (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация — Обхват на защитата, който следва от него — Задължение за заявителя за уточни стоките или услугите, визирани със заявката му (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Summary 1. Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че изисква заявителят на марка достатъчно ясно и точно да посочи стоките или услугите, за които се иска защита на марката, за да могат само въз основа на това компетентните органи и икономическите оператори да определят обхвата на предоставената с марката защита. Регистрацията на марката в публичен регистър има за цел да осигури достъп до нея на компетентните органи и на заинтересованите лица, и по-специално на икономическите оператори. От една страна, компетентните органи трябва достатъчно ясно и точно да знаят за кои стоки или услуги се отнася дадена марка, за да могат да изпълнят задълженията си, свързани с предварителното разглеждане на заявките за регистрация, както и с публикуването и поддържането на подходящ и точен регистър на марките. От друга страна, икономическите оператори трябва да могат да придобият ясна и точна представа за извършените регистрации или за направените от техните настоящи или потенциални конкуренти заявки за регистрация и по този начин да получат достоверна информация за правата на трети лица. (вж. точки 46—49 и 64 и диспозитива) 2. Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че допуска използването на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация по член 1 от Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, за да се посочат стоките и услугите, за които се иска защита на марката, доколкото тези термини са достатъчно ясни и точни. Компетентните органи следва да извършват преценка за всеки конкретен случай в зависимост от стоките или услугите, за които заявителят иска предоставената с марката защита, за да определят дали посочените термини отговарят на наложените изисквания за яснота и точност. (вж. точки 55, 56 и 64 и диспозитива) 3. Заявителят на национална марка, който използва всички общи термини от заглавието на даден клас от Ницската класификация, за да посочи стоките или услугите, които иска да бъдат защитени с марката, трябва да уточни дали заявката му за регистрация се отнася до всички или само до някои от стоките или услугите, вписани в азбучния списък на този клас. В случаите, когато заявката се отнася само до някои от посочените стоки или услуги, заявителят е длъжен да уточни кои от стоките или услугите от този клас има предвид. Заявка за регистрация, която не позволява да се установи дали, като използва заглавието на даден клас от Ницската класификация, заявителят има предвид всички или само част от стоките от този клас, не може да се счита за достатъчно ясна и точна. (вж. точки 61, 62 и 64 и диспозитива) Дело C-307/10 Chartered Institute of Patent Attorneys срещу Registrar of Trade Marks (Преюдициално запитване, отправено от The Person Appointed by the Lord Chancellor under Section 76 of The Trade Marks Act 1994, on Appeal from the Registrar of Trade Marks (Обединеното кралство) „Марки — Сближаване на законодателствата на държавите членки — Директива 2008/95/ЕО — Посочване на стоките или услугите, за които се иска защита на марката — Изисквания за яснота и точност — Използване на заглавията на класовете от Ницската класификация за целите на регистрацията на марки — Допустимост — Обхват на предоставената с марката защита“ Резюме на решението Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Изисквания за яснота и точност — Определяне от компетентните органи и икономическите оператори на обхвата на предоставената с марката защита (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация — Допустимост — Условия — Достатъчно ясно и точно посочване (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация — Обхват на защитата, който следва от него — Задължение за заявителя за уточни стоките или услугите, визирани със заявката му (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че изисква заявителят на марка достатъчно ясно и точно да посочи стоките или услугите, за които се иска защита на марката, за да могат само въз основа на това компетентните органи и икономическите оператори да определят обхвата на предоставената с марката защита. Регистрацията на марката в публичен регистър има за цел да осигури достъп до нея на компетентните органи и на заинтересованите лица, и по-специално на икономическите оператори. От една страна, компетентните органи трябва достатъчно ясно и точно да знаят за кои стоки или услуги се отнася дадена марка, за да могат да изпълнят задълженията си, свързани с предварителното разглеждане на заявките за регистрация, както и с публикуването и поддържането на подходящ и точен регистър на марките. От друга страна, икономическите оператори трябва да могат да придобият ясна и точна представа за извършените регистрации или за направените от техните настоящи или потенциални конкуренти заявки за регистрация и по този начин да получат достоверна информация за правата на трети лица. (вж. точки 46—49 и 64 и диспозитива) Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че допуска използването на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация по член 1 от Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, за да се посочат стоките и услугите, за които се иска защита на марката, доколкото тези термини са достатъчно ясни и точни. Компетентните органи следва да извършват преценка за всеки конкретен случай в зависимост от стоките или услугите, за които заявителят иска предоставената с марката защита, за да определят дали посочените термини отговарят на наложените изисквания за яснота и точност. (вж. точки 55, 56 и 64 и диспозитива) Заявителят на национална марка, който използва всички общи термини от заглавието на даден клас от Ницската класификация, за да посочи стоките или услугите, които иска да бъдат защитени с марката, трябва да уточни дали заявката му за регистрация се отнася до всички или само до някои от стоките или услугите, вписани в азбучния списък на този клас. В случаите, когато заявката се отнася само до някои от посочените стоки или услуги, заявителят е длъжен да уточни кои от стоките или услугите от този клас има предвид. Заявка за регистрация, която не позволява да се установи дали, като използва заглавието на даден клас от Ницската класификация, заявителят има предвид всички или само част от стоките от този клас, не може да се счита за достатъчно ясна и точна. (вж. точки 61, 62 и 64 и диспозитива)

Марки, Интернет, Търсачка, Реклама от ключови думи ("keyword advertising"), Визуализиране, от съответстващи на марки ключови думи, на връзки към сайтове на конкуренти на притежателите на посочените марки или към сайтове, които предлагат фалшиви стоки, Директива 89/104/ЕИО, Член 5, Регламент (ЕО) № 40/94, Член 9, Отговорност на оператора на търсачката, Директива 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия).

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9, параграф 1 от Регламента и на член 5, параграфи 1 и 2 от Директивата (член 9, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграфи 1 и 2 от Директива № 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Регламента и на член 5, параграфи 1, буква а) от Директивата (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива № 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на услуга по каталогизиране в Интернет (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива № 89/104 на Съвета) 4. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на услуга по каталогизиране в интернет (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива № 89/104 на Съвета) 5. Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Отговорност на междинни доставчици на услуга (член 14 от Директива № 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета) Summary 1. Доставчикът на услуга по каталогизиране в интернет, който съхранява като ключова дума знак, идентичен с марка, и организира визуализирането на съобщения от тази ключова дума, не използва този знак по смисъла на член 5, параграфи 1 и 2 от Директива 89/104 относно марките или на член 9, параграф 1 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността. Безспорно е, че този доставчик осъществява търговска дейност и цели икономическа изгода, когато за сметка на някои от своите клиенти съхранява като ключови думи знаци, идентични с марки, и организира визуализирането на съобщения, изхождайки от тези ключови думи. Безспорно е също, че тази услуга се предоставя не само на притежателите на посочените марки или на операторите, които имат право да търгуват с техните стоки или услуги, но и че се осигурява без съгласието на притежателите и се предоставя на конкуренти на тези притежатели или на имитатори. Макар от тези елементи да следва, че като позволява на рекламодателите да изберат като ключови думи знаци, идентични с марките, съхранява тези знаци и показва на своите клиенти съобщения, изхождайки от тези ключови думи, доставчикът на услугата по каталогизиране действа „в процеса на търговия“, това не означава, че самият доставчик „използва“ тези знаци по смисъла на член 5 от Директива 89/104 и на член 9 от Регламент № 40/94. Използването от трето лице на знак, идентичен или подобен на марката на притежателя, най-малкото изисква това трето лице да използва знака в рамките на собствената си търговска комуникация. В случая с доставчика на услугата по каталогизиране същият позволява на клиентите си да използват знаци, идентични или подобни на марките, без самият той да използва посочените знаци. Този извод не може да се обезсили от факта, че доставчикът получава възнаграждение за използването на знаците от неговите клиенти. Всъщност създаването на необходимите технически условия за използването на даден знак и получаването на възнаграждение за тази услуга не означава, че самото лице, което предоставя услугата, използва посочения знак. (вж. точки 53—57 и 105; точка 2 от диспозитива) 2. Използването от рекламодателя като ключова дума на знак, идентичен с марката на конкурент, в рамките на услугата по каталогизиране в интернет по такъв начин, че интернет потребителят да се запознае не само с предлаганите от този конкурент стоки или услуги, но и с тези на посочения рекламодател, представлява използване за стоките или за услугите на този рекламодател. Освен това налице е използване „за стоките или за услугите“ дори в случаите, когато чрез използването като ключова дума на знак, идентичен с марката, рекламодателят няма за цел да представи на интернет потребителите своите стоки или услуги като алтернатива на стоките или услугите на притежателя на марката, а напротив, цели да въведе в заблуждение интернет потребителите относно произхода на тези стоки или услуги, като ги накара да повярват, че те са с произход от притежателя на марката или на икономически свързано с него предприятие. Всъщност такова използване е налице във всички случаи, когато третото лице използва идентичния на марката знак по такъв начин, че се установява връзка между посочения знак и стоките, с които третото лице търгува, или услугите, които същото предоставя. От това следва, че използването от рекламодателя като ключова дума на знак, идентичен с марката, в рамките на услугата по каталогизиране в интернет се обхваща от понятието за използване „за стоки или за услуги“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 относно марките. (вж. точки 71—73) 3. Член 5, параграф 1, буква a) от Директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква a) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на дадена марка има право да забрани на рекламодател да рекламира —изхождайки от идентична с посочената марка ключова дума, избрана от този рекламодател без съгласието на посочения притежател в рамките на услуга по каталогизиране в интернет — стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана посочената марка, когато тази реклама не позволява или позволява единствено трудно на средностатистическия интернет потребител да разбере дали посочените в съобщението стоки или услуги са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, са с произход от трето лице. Всъщност при такова положение, което впрочем се характеризира с обстоятелството, че въпросното съобщение се появява веднага след въвеждането на марката като дума за търсене от съответния интернет потребител и се визуализира в момента, в който марката, в качеството си на дума за търсене, също фигурира върху екрана, интернет потребителят може да се заблуди относно произхода на съответните стоки или услуги. При тези обстоятелства използването от трето лице на знак, идентичен с марката, като ключова дума, задействаща визуализирането на посоченото съобщение, може да създаде впечатление, че в процеса на търговия е налице материална връзка между съответните стоки или услуги и притежателя на марката. Като се има предвид основната функция на марката, която в областта на електронната търговия се състои по-специално в даването на възможност на интернет потребителите, разглеждайки визуализираните при търсене на конкретна марка съобщения, да разграничат стоките или услугите на притежателя на тази марка от тези с друг произход, посоченият притежател трябва да има право да забрани визуализирането на съобщения на трето лице, които интернет потребителите могат погрешно да възприемат като изпратени от този притежател. Националната юрисдикция следва да прецени във всеки отделен случай дали при фактическите обстоятелства по спора, с който е сезирана, е налице засягане или опасност от засягане на функцията за указване на произход. Когато съобщението на третото лице подсказва наличието на икономическа връзка между това трето лице и притежателя на марката, следва да се заключи, че е налице засягане на функцията за указване на произход. Необходимо е да се заключи също, че е налице засягане на посочената функция на марката и когато съобщението, макар да не подсказва наличието на икономическа връзка, остава до такава степен неясно — що се отнася до произхода на съответните стоки или услуги, — че относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител не е в състояние да разбере от рекламната връзка и от придружаващото я търговско послание дали рекламодателят е трето лице по отношение на притежателя на марката, или точно обратното, е икономически свързан с него. (вж. точки 84, 85, 87—90 и 99; точка 1 от диспозитива) 4. Тъй като процесът на търговия се характеризира с предлагането на разнообразни стоки и услуги, притежателят на дадена марка може да има за цел не само да укаже чрез посочената марка произхода на тези стоки или услуги, но и да използва своята марка за рекламни цели, насочени към информиране и убеждаване на потребителя. Следователно притежателят на дадена марка има право да забрани използването без негово съгласие на знак, идентичен с неговата марка, за стоки или за услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, когато това използване засяга употребата на марката от нейния притежател като средство за увеличаване на продажбите или като инструмент за търговски стратегии. Що се отнася до използването от рекламодателите в интернет на знак, идентичен с чужда марка, като ключова дума за визуализирането на рекламни послания, очевидно е че това използване може да окаже определено влияние върху употребата на марката с рекламна цел от нейния притежател, както и върху търговските стратегии на последния. Всъщност с оглед на важното място, което интернет рекламата заема в процеса на търговия, е възможно притежателят на марката да регистрира собствената си марка като ключова дума при доставчика на услугата по каталогизиране, за да се появи съобщение в рубриката „спонсорирани връзки“. В този случай притежателят на марката трябва евентуално да заплати по-висока цена за клик от някои други икономически оператори, ако иска неговото съобщение да се появява преди съобщенията на посочените оператори, които също са избрали неговата марка като ключова дума. Освен това, дори притежателят на марката да е готов да заплати по-висока цена за клик от цената, предложена от трети лица, които също са избрали посочената марка, не е сигурно, че неговото съобщение ще се появи преди съобщенията на тези трети лица, като се има предвид, че при определянето на реда на визуализиране на съобщенията се вземат предвид и други елементи. Това влияние върху използването на знак, идентичен с марката, от трети лица обаче не съставлява само по себе си засягане на рекламната функция на марката. (вж. точки 91—95) 5. Член 14 от Директива 2000/31 за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронна търговия), трябва да с е тълкува в смисъл, че посоченото в него правило се прилага за доставчика на услуга по каталогизиране в Интернет, когато този доставчик не е имал активна роля от характер, който да му позволи да се запознае или да контролира съхранените данни. Ако не е имал такава роля, този доставчик не може да носи отговорност за информацията, съхранена по молба на рекламодател, освен ако след като е узнал за незаконния характер на тази информация или на действията на този рекламодател, той не е действал експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до посочената информация. Националният съд трябва да прецени дали ролята на посочения доставчик е неутрална поради чисто техническия, автоматичен и пасивен характер на поведението му, което предполага той да не познава или да не контролира данните, които съхранява. (вж. точки 114, 119 и 120; точка 3 от диспозитива)