Documents - 15
citing "Judgment of the Court of 29 September 1998. Canon Kabushiki Kaisha v Metro-Goldwyn-Mayer Inc., formerly Pathe Communications Corporation. Reference for a preliminary ruling : Bundesgerichtshof - Germany. Trade mark law - Likelihood of confusion - Similarity of goods or services. Case C-39/97."
реклама, реално използване, заблуждение, вероятност за объркване, търговски книжа, идентичност или сходство, установяване на нарушението, отличителен елемент, преустановяване на нарушението, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, нарушение на правото върху марка, определяне на обезщетението, лицензионен договор, разгласяване на диспозитива на решението
Домейнът по своята същност е буквено или буквено-цифрово означение на електронен адрес, осигуряващ идентифицирането на ресурс, компютър или група компютри в интернет мрежа посредством стандартизиран интернет протокол за пренос на данни, като може да съществува самостоятелно, без да е обвързано с конкретна стока или услуга. [...] • Освен това идентичност е налице и в случаите, когато стоките и/или услугите на заявената марка спадат към обща или по-широка категория от стоки и/или услуги на противопоставената марка, или обратното. [...] • С исковете по чл. 116 ЗМГО се цели да се установи и да се прекъсне и предотврати за в бъдеще осъществяването на противоправни действия от страна на нарушителя на правото върху търговска марка. Фактическият състав на нормата изисква да е установено нарушение на марката, както и за иска по т. 2 да се установи, че същото продължава към момента на предявяване на иска и фазата на устните състезания. Марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Правото върху търговска марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използването в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки, предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара, или съхранението им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на стоки с този знак или използването на знака в търговски книжа или реклами. [...] • Приликата между стоки или услуги се определя от тяхното естество, предназначение и употреба. В рамките на тази преценка следва да се има предвид средният потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив. [...] • По отношение на визуалната, фонетична или концептуална прилика на конфликтни знаци общата преценка трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление като се отчитат техните отличителни и доминиращи елементи. [...] • В комплексните марки фигуративният елемент може да заеме еквивалентна на вербалния елемент позиция. Уважаването на иска за установяване на нарушението изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 ищецът да е притежател на регистрирана марка; 2 ответникът да използва знак, идентичен или сходен на регистрираната на името на ищеца марка; 3 ползваният от ответника знак да е за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана; или ако стоките/услугите не са идентични или сходни, марката да се ползва с известност на територията на Република България и използването на знака да извлича без основание облаги от отличителния характер или известността на марката или ги уврежда; 4 да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 5 ответникът да ползва знака без съгласието на ищеца. [...] • За уважаване на претенцията на ищеца за осъждане на ответника за преустановяване на нарушението следва при пълно и главно доказване той да докаже, че ответникът действа противоправно, неправомерно използвайки знак, нарушаващ правата му като притежател на правото на марка, към момента на приключване на устните състезания.[...]
договор за лицензия, заблуждение, недобросъвестно използване, вероятност за объркване, неполучено лицензионно възнаграждение, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението, пропуснати ползи, отличителен характер, имитация, идентичност или сходство, нарушение на правото на регистрирана марка, имуществен и неимуществени вреди, период на нарушението
В марковата практика е прието, че такива марки са с минимална или много ниска присъща отличителност. [...] • При действащия ЗМГО (обн. ДВ, бр. 98/13.12.2019 г. ), приложим по делото при датата на твърдяното нарушение, правото върху марката, включва, освен другото, възможността да се забрани на трети лица, без съгласие на притежателя, да използват в търговската си дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите - възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал 1, т. 2 от ЗМГО). Използване в търговската дейност по смисъла на разпоредбата е и поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара (чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМГО). [...] • Отличителност на марката (способност на марката да отличава, разграничава, което е и нейната същност) по отношение на стоките от съответния клас е била възприета при нейната регистрация, когато е направена преценка за регистрабилност и липса на отличителност, съответно евентуална загуба на отличителност, може да бъде преценявана и установявана в отделно административно производство. [...] • Когато се преценяват сходство или идентичност е релевантно създаваното общо впечатление от марката и знака, но при съобразяване на всички обстоятелства. [...] • Вероятност от объркване означава вероятност потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗМГО обезщетение се дължи за всички претърпени имуществен и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението;при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя (чл. 118, ал. 2 от ЗМГО);обезщетението трябва да е справедливо – да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото (чл. 118, ал. 3 от ЗМГО). [...] • По дефиниция функцията на марката е защита от конкурентите, които злоупотребяват със спечелените от търговската марка репутация и я използват за обозначаване на своите стоки, както и веднъж регистрирана и пусната в обръщение търговската марка изгражда трайна връзка и асоциация в общественото съзнание за качеството на стоките и техния произход. Така при предлагане на стока при нарушаващ знак доброто име на регистрираната марка следва да се приеме винаги нарушено, тъй като предлаганата в нарушение на правото на марка стока е различна, т. е. неминуемо и с различно качество.[...]
установяване на нарушението, внос на стоки, обезщетение за вреди, писмени доказателства, вероятност за объркване, идентичност или сходство, нарушение на правото на регистрирана марка, отличителен характер, едно и също предприятие, лицензионен договор
Съобразно приложимото правило на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ) изключителното право върху регистрирана национална марка предоставя на притежателя правомощия по използването й, разпореждането с нея, както и възможността за установяване на забрана за трети лица да използват в търговската дейност, без съгласието на носителя на марката, знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО(отм. ) използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ) е налице и в хипотезата на внос на стоки с този знак. Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО(отм. ) представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО(отм. ), вкл. внос на стоки, когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО(отм. ). [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО(отм. ) е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО(отм. ) следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ . [...] • При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. [...] • Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Вероятността от объркване на обществеността следва да бъде оценявана общо като се вземат предвид всички относими фактори и обстоятелствата по спора. Глобалната преценка следва да отчита наличието на взаимозависимост между релевантните факти и в частност сходството между марките и между стоките или услугите. [...] • Вероятността от объркване следва да се отчита с оглед начина, по който обикновеният потребител на вида стоки възприема марката, като последният обикновено я възприема като едно цяло и не анализира отделните и части. [...] • При преценка на отличителността на марката съдът следва да прецени способността на марката да идентифицира стоките и услугите, за които е регистрирана като такива идващи от конкретно предприятие и така да отличи тези стоки и услуги от стоките услугите на други предприятия. [...] • Централно място в знака има и фигуративният елемент на две човешки очи, на които предвид избраното им местоположение в центъра на знака и размерът им, следва да бъде признато съществено значение в общото внушение, което знакът създава у възприемащите го потребители.[...]
търговска комбинирана, обезщетение за вреди, пропуснати ползи, лицензионен договор, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, вероятност от объркване, установяване факта на нарушението, заличаване на регистрацията, заличаване на марките, отличителен характер, идентичност или сходство, реклама
От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия. [...] • Следователно, съдът следва да се съсредоточи само по въпросите дали е налице идентичност, респ. сходство между по- ранните търговски марки на ищеца и означенията на ответника, както правилно е процедирал и първостепенният съд. С нормата на чл. 13 ЗМГО(отм. ); е транспонирана разпоредбата на (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. С решението е посочена константната практика на съда, че преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. Общата преценка за визуално, фонетично и концептуално сходство на процесните марки трябва да се основава на цялостното/общо/ впечатление, което оставят марките, като се има в предвид и в частност техните отличителни и доминиращи елементи. За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване. [...] • Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ .[...]
установяване на нарушението, промишлен дизайн, дистрибутор, реклама, идентичност или сходство, марка на ЕС, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, отличителен характер, марка на Общността, по-ранна марка, по-късна марка, заличаване на регистрацията, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението, лицензионен договор
Като носител на правото върху търговска марка, регистрирана по националния закон, ищецът разполага с даденото му по силата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО(отм. ); правомощие да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Предвид разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО(отм. ); използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ); е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажба и рекламиране на стоки с този знак. [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Вероятността от объркване на обществеността следва да бъде оценявана общо като се вземат предвид всички относими фактори и обстоятелствата по спора. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. [...] • Респективно на регистрираната търговска марка следва да бъде призната като основен елемент за регистрацията и отличителност на същия знак. [...] • Предвид нормата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО(отм. ); ищецът като притежател на търговските марки има право на иск за обезщетение за вредите от нарушението. С нормата на чл. 76а ЗМГО(отм. ); се предвижда, че обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението, като определи справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. [...] • При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението. [...] • По смисъл на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО(отм. ); използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ); е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажба и рекламиране на стоки с този знак. [...] • Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО(отм. ); представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО(отм. );, вкл. предлагане на услуги, но само когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО(отм. );.[...]
марка, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, преустановяване на нарушението, обезщетение за вреди, реклама, юридически лица с нестопанска цел, идентичност или сходство, вероятност за объркване, отличителен характер
Техниката се популяризира и обсъжда в електронни и печатни медии. [...] • При действието на ЗМГО (чл. 10, ал. 1 и ал. 3), правото върху марката включва, освен другото, възможността да се забрани на трети лица, без съгласие на притежателя на марката, да използват в търговската си дейност знак, освен другото, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите - възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал 1, т. 2 от ЗМГО). Използване в търговската дейност по смисъла на разпоредбата е включително предлагането или предоставянето на услуги с този знак, както и използването на знака в реклами (чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМГО). [...] • Отличителност на марката (способност на марката да отличава, разграничава, което е и нейната същност) по отношение на стоките и услугите от съответния клас е била възприета при нейната регистрация по реда ЗМГО, когато е направена преценка за регистрабилност и липса на отличителност, съответно евентуална загуба на отличителност, може да бъде преценявана и установявана в отделно административно производство (чл. 25 и чл. 26 от ЗМГО). [...] • Вероятност от объркване означава вероятност потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия.[...]
пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, изземване и унищожаване на стоките, вероятност за объркване, отличителен характер, отличителен елемент, по-ранна марка, международна регистрация на марка, идентични или аналогични активи, право върху марка, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, по-късна марка, заличаване на регистрацията, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, оригинални стоки, лицензионен договор
При преценката за наличие на фонетично, визуално и смислово сходство между марките, включването на по-ранната марка в състава на използвания знак е значим фактор при общата преценка за наличие на вероятност за объркване на потребителите, тъй като по-ранната марка е разпознаваема като такава в използвания знак. [...] • Преценката на вероятността за объркване е обща и се извършва въз основа на всички относими фактори по конкретния случай. [...] • С исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО се цели да се предостави защита на имущественото право върху марка, изразена в установяване и преустановяване за в бъдеще на нарушение на това субективно право, докато исковете по чл. 76, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗМГО са насочени към репариране на претърпените от нарушението вреди и предотвратяване на възможността за бъдещо настъпване на такива чрез търговска реализация на нарушаващите марката стоки. [...] • Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. [...] • Правото върху марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. [...] • Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО предвижда използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласие на притежателя да съставлява нарушение на правото на регистрирана марка. [...] • В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО е посочено какво трябва да се разбира под използване на марка в търговската дейност по смисъла на ал. 1, като т. 1 визира поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; т. 2 - предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели; т. 3 - вносът или износът на стоките с този знак и т. 4 - използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] • Текстът на чл. 1, ал. 1 ТЗ изрично визира, че търговец е лице, което по занятие извършва някоя от посочените в тази норма сделки, а в чл. 2 ТЗ изчерпателно са посочени лицата, които не се смятат за търговци. [...] • Според практиката на СЕС по приложението на Регламент (ЕО) № 207/2009, съществуването в съзнанието на потребителите на вероятност от объркване трябва да се преценява цялостно, като се отчитат всички релевантни факти. [...] • Посочената разпоредба обаче урежда конкуренцията между регистрирани марки - когато притежателят на право върху по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗМГО в продължение на пет последователни години е търпял използването на по-късна марка, като е знаел за това използване, той няма право да поиска заличаване на регистрацията или да се противопостави на използването на по-късната марка на основание на по-ранната си марка по отношение на стоките или услугите, за които по-късната марка е използвана, освен когато заявката за регистрация на по-късната марка е подадена недобросъвестно. [...] • Вносът на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласие на маркопритежателя, представлява нарушение на правото върху марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос и предлагане на стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, респективно на оригинални стоки при неизчерпано право върху марка, притежателят на марката може да претърпи загуби, изразяващи се например в направени разноски по издирване на нарушителя на правото на марка, за задържане на стоките, разходи за възстановяване репутацията на марката, ако същата бъде нарушена, и други. [...] • В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, притежателят на марката може да понесе отрицателни икономически последствия, например да пропусне да реализира печалба, печалбата да бъде реализирана несправедливо от нарушителя и други. [...] • Правомерното използване на регистрирана марка от трето лице съгласно чл. 22 ЗМГО се осъществява чрез сключване на лицензионен договор, поради което използването на марката (а такова използване се установи да е налице) без наличието на сключен лицензионен договор води до настъпването на вреди за маркопритежателя. [...] • Искът по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО има акцесорен характер и след като е установен факта на нарушение на правата върху регистрирани марки на ищеца, то стоките, предмет на нарушението подлежат на изземване и унищожаване.[...]
реклама, промишлен дизайн, установяване на нарушението, преустановяване на нарушението, идентичност или сходство, новост, марка на ЕС, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, заличаване на марките, принцип за приоритет, отличителен характер, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението, лицензионен договор
Като носител на правото върху търговска марка, регистрирана по националния закон, ищецът разполага с даденото му по силата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО правомощие да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Този извод произтича по аргумент от разпоредбите на чл. 26, ал. 3, т. 1 и т. 5 ЗМГО, които допускат колизията между последните права. [...] • В случай, че такова искане не е направено от притежателя на по-ранната марка и това право не бъде упражнено, притежателят на по-ранната марка разполага с иск за нарушение, с който да забрани използването на по-късно регистрираните полезни модели. Такъв извод следва от чл. 27, ал. 1 и чл. 26 ЗМГО, допускащи паралелно съществуване на две марки, или регистрирани други права върху знакът, регистриран като търговска марка. [...] • По смисъл на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажна и рекламиране на стоки с този знак. [...] • Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО, вкл. предлагане на услуги, но само когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО. [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. [...] • Предвид нормата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО ищецът като притежател на търговските марки има право на иск за обезщетение за вредите от нарушението. С нормата на чл. 76а ЗМГО се предвижда, че обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението, като определи справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. С нормата на чл. 76 б ЗМГО е предивдено, че когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение от 500 до 100 000 лв. , като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3 ЗМГО, или равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението. При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.[...]
реклама, лицензионен договор, марка на Общността, преустановяване на нарушението, заличаване на регистрацията, промишлен дизайн, вероятност за объркване, идентичност или сходство, нелоялна конкуренция, заблуждение, имитация, индустриален дизайн, новост, отличителност, обезщетение за вреди, право върху марка, търговски книжа, нарушение на правото на регистрирана марка
Отстъпеното на ищеца право по договора включва и правото за предприемане на действия по закрила на марката, в това число завеждане на съдебни дела и други административни услуги срещу нарушители.. [...] • В общия случай се приема, че има вероятност за объркване на потребителите, когато е налице двойно кумулативно сходство – идентичност или сходство във висока степен между марките и идентичност/сходство между вписаните стоки/услуги, ако марката не е със статут на ползваща се с известност. [...] • Пряко объркване е много възможно при националната марка поради много сходните обемни форми, но дори и да се приеме, че пряко объркване е невъзможно поради наличие на надписи на европейската марка, то потребителите могат непряко да се объркат, защото много по-лесно могат да направят връзка за единен произход. [...] • Правото върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство (чл. 10, ал. 1 от ЗПД) и включва, освен другото, правото на притежателя му да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила (чл. 19, ал. 1 от ЗПД). [...] • Промишленият дизайн (дизайнът) е видимият външен вид на продукт или част от нето, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях ( чл. 3, ал. 1 от ЗПД) и нарушаване на правота върху дизайн има когато той се копира изцяло или при разлика само в несъществените елементи (незначителни детайли), т. е. е налице идентичност с регистрирания дизайн (чл. 12, ал. 2 от ЗПД). В този случай е релевантно изобразяването, съответно изображенията, на регистрирания дизайн и дали у информирания потребител се създава различно цялостно възприятие при ползването. Обхватът на правна закрила се разпростира върху всеки дизайн, който не създава у информирания потребител (потребител, който има познания, опит и интереси в съответния стопански сектор, към който принадлежи продуктът, към който е включен или приложен дизайнът) различно цялостно възприятие (чл. 18, вр. § 1, т. 14 от ДР на ЗПД). [...] • Качествата на дизайна новост и оригиналност (индивидуалност) са основания за регистрацията му и до евентуалното заличаване регистрацията, от която следва правото върху дизайна, следва да бъде съобразявана включително в производство по установяване на нарушение на право върху дизайна и преустановяването му. [...] • Като притежател на марката ищецът е оправомощен да забрани на всяко трето лице, при липса на негово съгласие, да използва в процеса на търговия всеки знак, за който поради неговата идентичност или сходство с марката на Общността и поради идентичността или сходството на стоки или услуги, обхванати от марката на Общността и знака, съществува вероятност от объркване в общественото съзнание – възможност за свързване на знака с марката. Може да бъде забранено включително да се предлагат стоки или да се пускат на пазара или да се съхраняват за тези цели под този знак или да се предлага да се предоставят услуги под този знак, както и да се използва знакът в деловите книжа и в рекламата (чл. 9, § 1, б. “б“ и чл. 9§ 2 б. “б“ 4 „г“ от Регламент (ЕО) № 207/2009). Нарушението на правата върху марка на Общността се урежда от националното право относно нарушението на правата върху национална марка в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 207/2009, като не се изключва възможността искове, свързани с марка на Общността да бъдат подавани въз основа на законодателството на държавите-членки, по специално относно гражданската отговорност (чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009). Марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят й се ползва с правата по ЗМГО (чл. 72а, ал. 2 от ЗМГО). [...] • Производството по реда на ЗЗК е отделен способ за защита на права върху индустриална собственост. [...] • Триизмерната марка е марка, чието оформяне е в три измерения и представя символа на съответното изделие. При действието на ЗМГО (чл. 10, ал. 1 и ал. 3), правото върху марката включва, освен другото, възможността да се забрани на трети лица, без съгласие на притежателя на марката, да използват в търговската си дейност знак, освен другото, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите - възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал 1, т. 2 от ЗМГО).[...]
наказателно постановление, отличителен характер, недобросъвестност, идентичност или сходство, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, преустановяване на нарушението, фирмено наименование, по-късна марка, по-ранна марка
При сравнението потребителите не правят педантично сравнение на марката и отделните й съставящи компоненти, а възприемат марката като цяло и не анализират детайлите.. [...] • Систематичната употреба на общия елемент „Т. “ на поредицата марки в комбинация с други второстепенни по своята същност елементи може са накара потребителите да не забелязват несъществените разлики, като считат, че те по-скоро означават нов вид услуга на същото лице. Не е необходимо някои или всички марки от поредицата да се ползват с известност сред потребителите, за да се възприеме общия елемент в поредицата като идентифициращ услугите на дадено лице. [...] • Но средният потребител не винаги има възможност за директно сравнение между знаците и регистрираните марки, поради което трябва да се довери на несъвършеното изображение, запазило се в паметта му. [...] • Хоризонталните линии служат и се възприемат като начин за рамкиране и украса на знака. [...] • Елементи, които нямат отличителен характер по отношение на стоките и/или услугите, за които се отнасят знаците следва да бъдат игнорирани при оценката на сходството на знаците като цяло, независимо колко доминиращо е тяхното въздействие в състава им.. [...] • Касае се за сходство на използвания знак с марката на ищеца, за идентичност на услугите, за които е регистрирана марката на ищеца, използването на знака от ответника е в търговска дейност (предлагане и предоставяне на услуги с този знак), при съществуваща вероятност за объркване на потребителите – възможност за свързване на знака с марката. [...] • При преценяването на такова сходство или идентичност е релевантно създаваното общо впечатление от марката и знака, като се държи сметка за отличителните и доминиращи елементи. [...] • Съгласно чл. 133 от ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. [...] • Или без значение е националната и международна защита на фирмените наименования, съответно изключителното право на носителя да употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот добросъвестно. [...] • Членственото правоотношение междуС. по ЗЮЛНЦ и всеки един от неговите членове е комплексно, включва имуществени и неимуществени права и задължения на членовете, уредени в ЗЮЛНЦ и конкретизирани по съдържание в устава на сдружението, като съгласно ЗЮЛНЦ, неимуществените права на членовете са, най-общо, с управителен, защитен и контролен характер. [...] • Няма такова основание за погасяване на правото на марка или иск. [...] • Отговорността на ответника по делото (гражданска) няма връзка с евентуална негова административно-наказателна отговорност и поради това образуваното административно-наказателно производство, приключило с издаване на наказателно постановление по чл. 81 от ЗМГО, е без значение.[...]
