Преюдициално запитване, Интелектуална собственост, Марки, Регламент (ЕО) № 207/2009, Член 9, параграф 1, Директива 2008/95/ЕО, Член 5, параграфи 1 и 2, Права, предоставени от марката, Индивидуална марка, състояща се от знак за изпитване.

Преюдициално запитване, Марки, Директива 2008/95/ЕО, Член 5, параграф 1, Съобщения, засягащи трето лице, които са достъпни в интернет, Неразрешено използване на марката, Онлайн съобщения без знанието и съгласието на третото лице или достъпни онлайн въпреки възражението му, Иск на притежателя на марката срещу третото лице.

Дело C-179/15 Daimler AG срещу Együd Garage Gépjárműjavító és Értékesítő Kft. (Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Törvényszék) „Преюдициално запитване — Марки — Директива 2008/95/ЕО — Член 5, параграф 1 — Съобщения, засягащи трето лице, които са достъпни в интернет — Неразрешено използване на марката — Онлайн съобщения без знанието и съгласието на третото лице или достъпни онлайн въпреки възражението му — Иск на притежателя на марката срещу третото лице“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 3 март 2016 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата — Понятие — Съобщение до потребителите от трето предприятие относно ремонта и поддръжката на стоки, обозначени с марката — Включване (член 5, параграф 1 и параграф 3, буква г) и членове 6 и 7 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата — Понятие — Отговорност на рекламодателя за действията или бездействията на доставчиците на доставчици на услуги по качване на съобщения или на администраторите на справочни интернет сайтове на предприятия — Изключване (член 5, параграф 1 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Използването на марка от трето лице без разрешението на притежателя, за да се съобщи на потребителите, че третото лице извършва ремонта и поддръжката на стоки, които носят тази марка, или че той е специализиран във или че е специалист по подобни стоки, представлява при определени обстоятелства използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, което може да се забрани от притежателя на марката, освен ако не се приложи член 6 относно ограничаването на действието на марката или член 7 относно изчерпването на правата, предоставени от нея. Като е поръчал в рамките на търговските си дейности на доставчик на услуги рекламно съобщение, за да бъде то достъпно онлайн на интернет сайт, рекламодателят е използвал марката в „търговската дейност“ за „стоки и услуги“, които предлага на клиентите си, като подобно използване за рекламни цели освен това е изрично посочено в член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2008/95. Когато подобно използване е направено без съгласието на притежателя на марката, то може да засегне функцията за указване на произход на марката, при положение че съобщението подсказва наличието на икономическа връзка между рекламодателя и притежателя. (вж. т. 28—30) Член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че трето лице, което е посочено в публикувано на интернет сайт съобщение, съдържащо идентичен или подобен на марка знак, създавайки по този начин впечатлението, че между третото лице и притежателя на марката съществува търговско отношение, не използва знака по начин, който позволява забраната му от притежателя по силата на тази разпоредба, когато съобщението не е поставено от третото лице или от негово име или в хипотезата, в която съобщението е било поставено от третото лице или от негово име със съгласието на притежателя, когато третото лице изрично е изискало от администратора на интернет сайта, на когото е поръчало съобщението, да го заличи или да заличи посочването на съдържащата се в него марка. Ако обаче за поставянето в справочен интернет сайт на рекламно онлайн съобщение, посочващо марка на друго лице, е отговорен рекламодателят, който го е поръчал и по чието указание администраторът на сайта е действал като доставчик на услуга, не може да се вменят на рекламодателя действия или бездействие на подобен доставчик, който умишлено или поради небрежност надхвърля изричните указания, дадени от посочения рекламодател, които имат за цел по-специално да се избегне използването на марката. По този начин, когато посоченият доставчик се въздържа да изпълни искането на рекламодателя да заличи въпросното съобщение или посочването на съдържащата се в него марка, появяването на това посочване в справочния интернет сайт не може да се анализира отново като използване на марката от страна на рекламодателя. Освен това не могат да се вменяват на рекламодателя самостоятелни действия на други икономически оператори, каквито са администраторите на справочни интернет сайтове, с които рекламодателят не поддържа пряко или непряко отношение и които действат не по поръчка и за сметка на рекламодателя, а по собствена инициатива и от свое име. И в двете хипотези, притежателят на марката няма право съгласно член 5, параграф 1, буква а) или б) от Директива 2008/95 да предприеме действия срещу рекламодателя, за да му забрани да поставя онлайн съобщението, съдържащо посочване на марката му. (вж. т. 34, 36, 37 и 44 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Марки, Директива 89/104/ЕИО, Член 5, Защитени от марка стоки, пуснати в свободно обращение и поставени в режим на отложено плащане на акциз, без съгласието на притежателя на марката, Право на притежателя да се противопостави на поставянето на стоките в този режим, Понятие за „използване в търговската дейност.

Дело C-379/14 TOP Logistics BV и Van Caem International BV срещу Bacardi & Company Ltd и Bacardi International Ltd и Bacardi & Company Ltd и Bacardi International Ltd срещу TOP Logistics BV и Van Caem International BV (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof Den Haag) „Преюдициално запитване — Марки — Директива 89/104/ЕИО — Член 5 — Защитени от марка стоки, пуснати в свободно обращение и поставени в режим на отложено плащане на акциз, без съгласието на притежателя на марката — Право на притежателя да се противопостави на поставянето на стоките в този режим — Понятие за „използване в търговската дейност“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 16 юли 2015 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата — Понятие — Даване на склад от оператор, който не е титуляр на марка, с цел пускането на пазара на стоки, защитени от тази марка — Включване (член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на регистрирана марка да се противопостави на неправомерното използване на неговата марка — Знак, който е идентичен или подобен на марката — Използване в търговската дейност — Понятие — Използване при вноса и оставянето на склад от икономически оператор, който се занимава с паралелна търговия — Включване (член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Права, предоставени от марката — Право да се забрани първото пускане на пазара в Европейското икономическо пространство на оригинални стоки, защитени от марката — Право за притежателя на марка да се противопостави на поставянето в режим на отложено плащане на акциз, без съгласието му, на стоки, пуснати в свободно обращение и защитени от марката (член 5, параграфи 1 и 3 от Директива 89/104 на Съвета) Налице е използване на знак, идентичен на марката по смисъла на член 5 от Първа директива 89/104 относно марките, когато съответният икономически оператор използва знака в рамките на собствената си търговска комуникация. Такъв е случаят например, когато икономически оператор внася или дава на склад с цел пускането на пазара на стоки, защитени от марка, която не притежава. (вж. т. 41 и 42) По отношение на израза „в търговската дейност“ в член 5 от Първа директива 89/104 относно марките използването на идентичен на марката знак се извършва в процеса на търговия, доколкото е свързано с делови отношения, насочени към реализиране на икономическа изгода, а не с дейност от частен характер. Такъв е случаят, когато икономически оператор, който се занимава с паралелна търговия на маркови стоки, внесе и остави на склад подобни стоки. (вж. т. 43 и 44) Член 5 от Първа директива 89/104/ЕИО относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка, регистрирана в една или няколко държави членки, може да се противопостави на това трето лице да постави в режим на отложено плащане на акциз стоки, защитени от тази марка, след като ги е внесъл в Европейското икономическо пространство (ЕИП) и ги е пуснал в свободно обращение, без съгласието на притежателя на марката. Всъщност вносът на стоки без съгласието на притежателя на съответната марка и държането в данъчен склад на тези стоки в очакване на освобождаването им за потребление в Съюза имат за резултат лишаване на притежателя на марката от възможността да осъществи контрол върху начините на първото пускане на пазара на стоки, защитени с марката му в ЕИП. Подобни актове засягат и функцията на марката, състояща се в установяване на предприятието, от което произхождат стоките и под чийто контрол е организирано първото пускане на пазара. Този анализ не се обезсилва от факта, че внесените и поставените в режим на отложено плащане на акциз стоки впоследствие могат да бъдат изнесени в трета държава и по този начин никога да не бъдат освободени за потребление в държава членка. Тази вероятност не може да е пречка за прилагането на правилата в областта на марките по отношение на стоките, внесени в Съюза. Освен това сам по себе си износът също е акт, посочен в член 5, параграф 3 от Директива 89/104. (вж. т. 48—50 и диспозитива)

Марки, Директива 2008/95/ЕО, Член 12, параграф 2, буква a), Отмяна, Марка, която вследствие на действията или бездействието на притежателя се е превърнала в обичайно търговско наименование на стока или услуга, за която е регистрирана, Възприемане на словния знак „KORNSPITZ“ от продавачите, от една страна, и от крайните потребители, от друга страна, Загуба на отличителен характер единствено от гледна точка на крайните потребители.

Дело C-409/12 Backaldrin Österreich The Kornspitz Company GmbH срещу Pfahnl Backmittel GmbH (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Patent- und Markensenat) „Марки — Директива 2008/95/ЕО — Член 12, параграф 2, буква a) — Отмяна — Марка, която вследствие на действията или бездействието на притежателя се е превърнала в обичайно търговско наименование на стока или услуга, за която е регистрирана — Възприемане на словния знак „KORNSPITZ“ от продавачите, от една страна, и от крайните потребители, от друга страна — Загуба на отличителен характер единствено от гледна точка на крайните потребители“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 6 март 2014 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Основания за отмяна на марката — Марка, която се е превърнала в обичайно търговско наименование — Загуба на отличителния характер поради действията или бездействието на притежателя на марката — Преценка с оглед на възприемането на знака единствено от крайните потребители (член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Основания за отмяна на марката — Марка, която се е превърнала в обичайно търговско наименование — Загуба на отличителния характер поради действията или бездействието на притежателя на марката — Понятие за бездействие (член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Основания за отмяна на марката — Марка, която се е превърнала в обичайно търговско наименование — Задължение да се определи евентуалното наличие на други наименования за съответната стока или услуга преди обявяването на отмяната — Липса (член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Функцията за указване на произхода има основно значение измежду различните функции на марката. Тя позволява да се установи, че стоката или услугата, обозначена с марката, произхожда от определено предприятие и следователно може да бъде различена от стоките или услугите на останалите предприятия. Това предприятие е предприятието, под чийто контрол стоката или услугата се предлага на пазара. Законодателят на Европейския съюз утвърждава тази основна функция на марката, като в член 2 от Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките предвижда, че марката може да се състои от всеки знак, който може да бъде представен графично, при условие че тези знаци са способни да отличават стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия. Последиците от посоченото условие се определят по-специално в членове 3 и 12 от Директивата. Докато член 3 изброява случаите, в които марката поначало не е в състояние да изпълнява функцията за указване на произхода, член 12, параграф 2, буква a) от същата директива се отнася до случая, в който марката е станала обичайно наименование и поради това е загубила своя отличителен характер, така че вече не изпълнява тази функция. Следователно правата, предоставени на притежателя на тази марка с член 5 от Директива 2008/95, могат да бъдат отменени. Наистина въпросът дали дадена марка е станала обичайно търговско наименование на стока или услуга, за която е регистрирана, следва да се преценява не само с оглед на възприемането от страна на потребителите или крайните ползватели, но и предвид характеристиките на съответния пазар, като се има предвид възприемането от търговците, каквито са продавачите. Като цяло обаче възприемането от страна на потребителите или на крайните ползватели има определяща роля. Обстоятелството, че продавачите си дават сметка за съществуването на посочената марка и за указвания от нея произход, само по себе си не може да изключи тази отмяна. Поради това член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че марката може да бъде отменена за стока, за която тя е била регистрирана, когато вследствие на действията или бездействието на нейния притежател посочената марка се е превърнала в обичайно наименование на тази стока единствено от гледна точка на нейните крайни потребители. (вж. точки 20—22 и 28—30; точка 1 от диспозитива) Претегляйки интересите на притежателя на марката и интересите на неговите конкуренти, свързани с възможността за свободно ползване на знаците, с приемането на член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките законодателят на Съюза е счел, че загубата на отличителния характер на марката може да се противопостави на нейния притежател само ако загубата се дължи на негови действия или бездействия. В това отношение понятието „бездействие“ може да обхваща също и пропуска на притежателят на марката да се позове навреме на предвиденото му в член 5 от тази директива изключително право, за да поиска от компетентния орган да забрани на съответните трети лица използването на знака, за който има вероятност от объркване, тъй като целта на подобни искания е именно да съхранят отличителния характер на тази марка. Въпреки това, освен ако се изостави търсенето на посоченото равновесие, това понятие по никакъв начин не се свежда само до този вид пропуск, а обхваща всички пропуски, посредством които притежателят на марката показва, че не е достатъчно внимателен по отношение на запазването на отличителния характер на своята марка. Поради това в положение, в което продавачите на стока, получена от доставената от притежателя на марката суровина, по принцип не уведомяват своите клиенти, че използваният за обозначаване на разглежданата стока знак е бил регистриран като марка, и по този начин допринасят за превръщането на тази марка в обичайно наименование, липсата на действия от страна на притежателя, който не поема никаква инициатива, в състояние да поощри продавачите да използват повече посочената марка, може да се квалифицира като бездействие по смисъла на член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2008/95. Ето защо член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че като „бездействие“ по смисъла на тази разпоредба може да се квалифицира обстоятелството, че притежателят на марка не поощрява продавачите да използват повече тази марка за предлагането на пазара на стока, за която тя е регистрирана. (вж. точки 32—34 и 36; точка 2 от диспозитива) Член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че обявяването на отмяната на марката не изисква да се определи дали съществуват други наименования за стока, за която марката е станала обичайно търговско наименование. Това е така, защото евентуалното наличие на алтернативни наименования за разглежданата стока или услуга е ирелевантно, тъй като то не може да промени констатацията, че посочената марка е загубила своя отличителен характер поради превръщането ѝ в обичайно търговско наименование. (вж. точки 39 и 40; точка 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Регламент (ЕО) № 1383/2003, Мерки, целящи да се възпрепятства пускането на пазара на имитирани и пиратски стоки, Член 2, Приложно поле на Регламента, Продажба по интернет на фалшив часовник от трета държава за лична употреба на физическо лице, живеещо в държава членка, Задържане на часовника от митническите органи при влизането му на територията на държавата членка, Законосъобразност на задържането, Условия, Условия, свързани с нарушението на правото на интелектуална собственост, Директива 2001/29/ЕО, Член 4, Публично разпространяване, Директива 2008/95/ЕО, Член 5, Регламент (ЕО) № 207/2009, Член 9, Използване в търговската дейност.

Дело C-98/13 Martin Blomqvist срещу Rolex SA и Manufacture des Montres Rolex SA (Преюдициално запитване, отправено от Højesteret) „Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 1383/2003 — Мерки, целящи да се възпрепятства пускането на пазара на имитирани и пиратски стоки — Член 2 — Приложно поле на Регламента — Продажба по интернет на фалшив часовник от трета държава за лична употреба на физическо лице, живеещо в държава членка — Задържане на часовника от митническите органи при влизането му на територията на държавата членка — Законосъобразност на задържането — Условия — Условия, свързани с нарушението на правото на интелектуална собственост — Директива 2001/29/ЕО — Член 4 — Публично разпространяване — Директива 2008/95/ЕО — Член 5 — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 9 — Използване в търговската дейност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 февруари 2014 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 207/2009 и Директива 2008/95 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Понятие (член 9, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 5 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Публично разпространяване — Понятие (член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета) Обща търговска политика — Мерки, целящи да се възпрепятства пускането на пазара на имитирани и пиратски стоки — Регламент № 1383/2003 — Имитирани и пиратски стоки — Понятие — Стоки, въведени на митническата територия на Европейския съюз и представляващи имитация на защитена в Съюза стока — Включване — Условия — Стоки, предназначени за пускане в продажба в Съюза — Доказателства, които могат да бъдат приети (Регламент № 1383/2003 на Съвета) Съгласно Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и Регламент № 207/2009 относно марката на Общността притежателят на марката има право да забрани използването без негово съгласие от трето лице на знак, който е идентичен с посочената марка, когато това използване се осъществява в процеса на търговия, извършва се за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, и засяга или може да засегне функциите на марката. (вж. точка 27) Съгласно Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, на авторите се предоставя изключителното право да разрешават или забраняват всяка форма на публично разпространяване, чрез продажба или по друг начин, на оригинала на техните произведения или на техни копия. Публичното разпространяване се характеризира с поредица от действия, обхващащи най-малкото действията от сключването на договор за продажба до изпълнението му чрез доставката до определен потребител. Следователно търговецът отговаря за всяко действие, извършено от него или за негова сметка и водещо до публично разпространяване в държава членка, където разпространяваните стоки са защитени с авторско право. Фактът на публичното разпространяване трябва да се смята за доказан при наличието на сключен договор за продажбата и изпращането на стоките. (вж. точки 28 и 29) Регламент № 1383/2003 относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че титулярят на право на интелектуална собственост върху стока, която е продадена на лице, живеещо на територията на държава членка, от разположен в трета страна уебсайт за онлайн продажби, разполага с гарантираната му с посочения регламент защита от момента, в който стоката влезе на територията на тази държава членка, поради самия факт на придобиването на стоката. За целта не е необходимо преди продажбата стоката да е била и предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите в същата държава. Всъщност стоките, произхождащи от трета държава и представляващи имитация на стока, ползваща се със защита в Европейския съюз въз основа на право върху марка, или копие на стока, ползваща се със защита в Съюза въз основа на авторско или сродно право или промишлен дизайн, може да нарушават тези права и следователно да бъдат квалифицирани като имитирани или като пиратски стоки, когато е доказано, че те са предназначени за пускане за продажба в Съюза, като това е доказано в частност когато се установи, че посочените стоки са били предмет на продажба на клиент в Съюза или на предложение за продажба или на реклама, адресирано/адресирана към потребители в Съюза. (вж. точки 33 и 35 и диспозитива) Дело C-98/13 Martin Blomqvist срещу Rolex SA и Manufacture des Montres Rolex SA (Преюдициално запитване, отправено от Højesteret) „Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 1383/2003 — Мерки, целящи да се възпрепятства пускането на пазара на имитирани и пиратски стоки — Член 2 — Приложно поле на Регламента — Продажба по интернет на фалшив часовник от трета държава за лична употреба на физическо лице, живеещо в държава членка — Задържане на часовника от митническите органи при влизането му на територията на държавата членка — Законосъобразност на задържането — Условия — Условия, свързани с нарушението на правото на интелектуална собственост — Директива 2001/29/ЕО — Член 4 — Публично разпространяване — Директива 2008/95/ЕО — Член 5 — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 9 — Използване в търговската дейност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 февруари 2014 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 207/2009 и Директива 2008/95 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Понятие (член 9, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 5 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Публично разпространяване — Понятие (член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета) Обща търговска политика — Мерки, целящи да се възпрепятства пускането на пазара на имитирани и пиратски стоки — Регламент № 1383/2003 — Имитирани и пиратски стоки — Понятие — Стоки, въведени на митническата територия на Европейския съюз и представляващи имитация на защитена в Съюза стока — Включване — Условия — Стоки, предназначени за пускане в продажба в Съюза — Доказателства, които могат да бъдат приети (Регламент № 1383/2003 на Съвета) Съгласно Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и Регламент № 207/2009 относно марката на Общността притежателят на марката има право да забрани използването без негово съгласие от трето лице на знак, който е идентичен с посочената марка, когато това използване се осъществява в процеса на търговия, извършва се за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, и засяга или може да засегне функциите на марката. (вж. точка 27) Съгласно Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, на авторите се предоставя изключителното право да разрешават или забраняват всяка форма на публично разпространяване, чрез продажба или по друг начин, на оригинала на техните произведения или на техни копия. Публичното разпространяване се характеризира с поредица от действия, обхващащи най-малкото действията от сключването на договор за продажба до изпълнението му чрез доставката до определен потребител. Следователно търговецът отговаря за всяко действие, извършено от него или за негова сметка и водещо до публично разпространяване в държава членка, където разпространяваните стоки са защитени с авторско право. Фактът на публичното разпространяване трябва да се смята за доказан при наличието на сключен договор за продажбата и изпращането на стоките. (вж. точки 28 и 29) Регламент № 1383/2003 относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че титулярят на право на интелектуална собственост върху стока, която е продадена на лице, живеещо на територията на държава членка, от разположен в трета страна уебсайт за онлайн продажби, разполага с гарантираната му с посочения регламент защита от момента, в който стоката влезе на територията на тази държава членка, поради самия факт на придобиването на стоката. За целта не е необходимо преди продажбата стоката да е била и предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите в същата държава. Всъщност стоките, произхождащи от трета държава и представляващи имитация на стока, ползваща се със защита в Европейския съюз въз основа на право върху марка, или копие на стока, ползваща се със защита в Съюза въз основа на авторско или сродно право или промишлен дизайн, може да нарушават тези права и следователно да бъдат квалифицирани като имитирани или като пиратски стоки, когато е доказано, че те са предназначени за пускане за продажба в Съюза, като това е доказано в частност когато се установи, че посочените стоки са били предмет на продажба на клиент в Съюза или на предложение за продажба или на реклама, адресирано/адресирана към потребители в Съюза. (вж. точки 33 и 35 и диспозитива)

Марки, Директива 89/104/ЕИО, Член 5, параграф 1, буква б), Пълнене на кутийки за напитки, върху които вече е поставен знак, сходен с този на дадена марка, Предоставяне на услуги по поръчка и съгласно указанията на трето лице, Иск на притежателя на марката срещу доставчика на услугите.

Keywords Summary Keywords Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1, буква б) от Директивата — Понятие (член 5, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 на Съвета) Summary Член 5, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 относно марките следва да се тълкува в смисъл, че когато по поръчка и съгласно указанията на трето лице доставчик на услуги пълни опаковки, предоставени му от това трето лице, което преди това е поставило върху тях знак, идентичен или сходен със защитен като марка знак, самият доставчик на услугите не използва този знак, така че това използване да може да бъде забранено на основание на тази разпоредба. Доколкото такъв доставчик дава възможност на клиентите си да използват знаци, сходни с определени марки, неговата роля не би могла да се преценява с оглед на разпоредбите на Директива 89/104, а трябва евентуално да се изследва с оглед на други правни норми. Освен това изводът, че притежателят на марката не може само на основание на Директива 89/104 да предприеме действия срещу доставчика на услуги, изобщо няма за последица създаването на възможност за клиента на този доставчик да заобиколи предоставената с директивата защита на притежателя на марката, като раздели на части производствения процес и възложи отделните дейности от този процес на доставчици на услуги. Всъщност тези услуги се извършват по поръчка на клиента, който следователно остава отговорен по силата на тази директива. (вж. точки 35—37 и диспозитива)

Марки, Директива 89/104/ЕИО, Член 9, параграф 1, Понятие "бездействие", Ограничаване в резултат на бездействие, Начален момент на срока, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие, Необходими условия, за да започне да тече срокът, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие, Член 4, параграф 1, буква а), Регистрация на две идентични марки, обозначаващи идентични стоки, Функции на марката, Добросъвестно паралелно използване.

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Ограничаване в резултат на бездействие — Понятие (член 9, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Ограничаване в резултат на бездействие — Преклузивен срок — Начален момент (член 9, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Относителни основания за отказ или за недействителност — Наличие на по-ранна идентична марка, защитена за идентични стоки — Изключение — Добросъвестно паралелно и продължително използване, което не засяга основната функция на марката (член 4, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) Summary 1. Бездействието по смисъла на член 9, параграф 1 от Първа директива 89/104 относно марките е понятие на правото на Съюза и не може да се счита, че притежателят на по-ранна марка е търпял известното му отдавна, продължително, безспорно доказано и добросъвестно използване от трето лице на по-късна марка, идентична на марката на притежателя, ако същият изобщо не е имал възможност да се противопостави на това използване. Всъщност, от една страна, в единадесето съображение от посочената директива се уточнява, че притежателят на по-ранната марка трябва „съзнателно [да] е търпял“ използването на по-късна от неговата марка през дълъг период, т.е. „умишлено“, „познавайки обстоятелствата“. В същото съображение се уточнява, че не трябва да се накърняват „несправедливо“ интересите на притежателя на по-ранната марка. От друга страна, би било несправедливо правото на притежателя на по-ранната марка да поиска обявяване на недействителността или да се противопостави на използването на идентична по-късна марка да бъде изгубено, след като той дори не е имал възможността да направи това. От друга страна, целта на Директива 89/104 е да се постигне баланс между интереса на притежателя на дадена марка от запазване на основната ѝ функция и интереса на останалите икономически оператори от достъп до знаци, с които да могат да обозначават своите стоки и услуги. За да бъде тази основна функция запазена, посочената цел изисква притежателят на по-ранна марка да бъде в състояние, в рамките на прилагането на член 9, параграф 1 от Директивата, да се противопостави на използването на по-късна, идентична на неговата марка. Всяко действие за защита по административен или съдебен ред, извършено от притежателя на по-ранната марка през предвидения в член 9, параграф 1 от Директива 89/104 период, води до прекъсване на срока, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие. (вж. точки 47—50; точка 1 от диспозитива) 2. Регистрацията на по-ранната марка в съответната държава членка не е необходимо условие, за да започне да тече предвиденият в член 9, параграф 1 от Първа директива 89/104 относно марките срок, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие. Условията, които са необходими, за да започне да тече този срок, са, първо, по-късната марка да е регистрирана в съответната държава членка, второ, заявката за регистрация на тази марка да е направена добросъвестно, трето, притежателят на по-късната марка да я е използвал в държавата членка, в която тя е била регистрирана, и четвърто, притежателят на по-ранната марка да е знаел за регистрацията на по-късната марка и за използването ѝ, след като е регистрирана. (вж. точка 62; точка 2 от диспозитива) 3. Член 4, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че искането на притежателя на по-ранна марка за отмяна на по-късна идентична марка, обозначаваща идентични стоки, не може да бъде уважено в случай на добросъвестно паралелно и продължително използване на тези две марки, когато това използване не засяга или не може да засегне основната функция на марката, която е да гарантира на потребителите произхода на стоките или услугите. Това последно условие е изпълнено, когато ясно може да се установи, че стоките са произведени от различни предприятия. (вж. точки 80, 81 и 84; точка 3 от диспозитива)

Марки, Реклама в интернет от ключови думи ("keyword advertising"), Избор от рекламодателя на ключова дума, съответстваща на марка с добра репутация на конкурент, Директива 89/104/ЕИО, Член 5, параграф 1, буква a) и параграф 2, Регламент (ЕО) № 40/94, Член 9, параграф 1, букви a) и в), Условие за нарушаване на една от функциите на марката, Увреждане на отличителния характер на марка с добра репутация ("разводняване"), Неоснователно извличане на полза от отличителния характер или репутацията на тази марка ("получаване наготово").

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Цел — Граници (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на услуга по включване в каталог в интернет (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Марка с репутация — Реклама в рамките на услуга по включване в каталог в интернет (член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета) Summary 1. От текста на член 5, параграф 1 от Първа директива 89/104 относно марките и от десето съображение от същата директива е видно, че законодателството на държавите членки е било хармонизирано, в смисъл че предоставеното от марка изключително право осигурява на нейния притежател „абсолютна“ защита срещу използването от трети лица на идентични с марката знаци за идентични стоки или услуги, докато когато тази двойна идентичност липсва, само наличието на вероятност от объркване позволява на притежателя на марката да се позове успешно на изключителното си право. Това разграничение между защитата, предоставена с параграф 1, буква а) от посочения член, и тази, която е прогласена в разпоредбата на същия параграф 1, буква б), е възпроизведено, що се отнася до марката на Общността, в седмо съображение и в член 9, параграф 1 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността. Независимо че законодателят на Съюза определя като „абсолютна“ защитата срещу използването, без да е дадено съгласие, на идентични с марката знаци за стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана марката, Съдът поставя това определение в перспектива, като отбелязва, че колкото и важна да е защитата, предоставена с член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104, тя цели само да се даде възможност на притежателя на марката да защити особените интереси, които има като неин притежател, т.е. да гарантира, че марката може да изпълнява присъщите ѝ функции. С оглед на това Съдът заключава, че упражняването на предоставеното от марката изключително право трябва да бъде запазено за случаите, в които използването на знака от трето лице засяга или може да засегне функциите на марката, и в частност основната ѝ функция да гарантира на потребителите произхода на стоката. Това тълкуване на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 и на член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 е уточнено в смисъл, че тези разпоредби дават възможност на притежателя на марката да се позове на изключителното си право в случай на засягане или на опасност от засягане на някоя от функциите на марката, независимо дали става въпрос за основната ѝ функция за указване на произхода на стоката или услугата, обхванати от марката, или някоя от другите ѝ функции, като тази да гарантира качеството на продукта или услугата или тези, които са свързани с комуникации, инвестиции или реклама. Наистина, винаги се предполага, че една марка изпълнява функцията си за указване на произход, докато другите си функции тя изпълнява само доколкото нейният притежател я използва по този начин, в частност за цели, свързани с реклама или с инвестиции. Въпреки това тази разлика между основната функция на марката и другите ѝ функции не би могла по никакъв начин да оправдае, когато една марка изпълнява една или повече от тези други функции, засягането на последните да бъде изключено от приложното поле на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 и на член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94. По същия начин не може да се счита, че само марките с добра репутация могат да имат други функции освен тази за указване на произход. (вж. точки 36—38 и 40) 2. Член 5, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка има право да забрани на конкурент, изхождайки от идентична с тази марка ключова дума, която този конкурент е избрал без съгласието на притежателя, в рамките на услуга по включване в каталог в интернет, да рекламира стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана тази марка, когато това използване може да засегне някоя от функциите на марката. Такова използване: - засяга функцията на марката за указване на произход, когато рекламата, показвана в резултат на посочената ключова дума, не позволява или позволява трудно на относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител да разбере дали посочените в съобщението стоки или услуги са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, са с произход от трето лице, - в рамките на услуга по включване в каталог с характеристики като Adwords не засяга рекламната функция на марката, - засяга функцията на марката, свързана с инвестиции, ако създава съществени затруднения за използването на марката от нейния притежател за придобиването или запазването на репутация, годна да привлича и да създава постоянна клиентела. Що се отнася до функцията за оказване на произход, когато съобщението на третото лице подсказва наличието на икономическа връзка между това трето лице и притежателя на марката, следва да се заключи, че е налице засягане на функцията на тази марка за указване на произход. Необходимо е да се заключи също, че е налице засягане на посочената функция на марката и когато съобщението, макар да не подсказва наличието на икономическа връзка, остава до такава степен неясно — що се отнася до произхода на съответните стоки или услуги, — че относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител не е в състояние да разбере от рекламната връзка и от придружаващото я търговско послание дали рекламодателят е трето лице по отношение на притежателя на марката или точно обратното — е икономически свързан с него. Що се отнася до рекламната функция на марката, сам по себе си фактът, че използването от трети лица на знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, принуждава притежателя на тази марка да увеличи рекламните си усилия, за да поддържа или увеличи видимостта си сред потребителите, не е достатъчен във всички случаи, за да се заключи, че е засегната рекламната функция на тази марка. В това отношение, независимо че марката представлява съществен елемент от системата на ненарушена конкуренция, която правото на Съюза цели да установи, тя все пак няма за цел да защитава притежателя си от присъщите на действието на конкуренцията практики. Рекламата в интернет, произлизаща от ключови думи, съответстващи на марки, представлява именно такава практика, защото като правило има за цел просто да предложи на интернет потребителите алтернатива на стоките или услугите на притежателите на посочените марки. Що се отнася до функцията, свързана с инвестиции, не би могло да се приеме, че притежателят на марка може да се противопостави на използването от конкурент, при условията на лоялна конкуренция и при съблюдаване на функцията на марката за указване на произход, на идентичен с марката знак, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, ако това използване има като единствена последица да принуди притежателя на тази марка да приспособи усилията си за придобиването или запазването на репутация, която може да привлече и да създаде постоянна клиентела. По същия начин притежателят на марката не би могъл успешно да се позове на обстоятелството, че посоченото използване кара някои потребители да се отклонят от стоките или услугите, означени с тази марка. (вж. точки 45, 57, 58, 62, 64 и 66; точка 1 от диспозитива) 3. Член 5, параграф 2 от Първа директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка с добра репутация има право да забрани на конкурент да прави реклама, изхождайки от съответстваща на тази марка ключова дума, която този конкурент е избрал, без съгласието на посочения притежател, в рамките на услуга по включване в каталог в интернет, когато посоченият конкурент по този начин извлича неоснователно полза от отличителния характер или от добрата репутация на марката (получаване наготово) или когато посочената реклама уврежда нейния отличителен характер (размиване) или добрата ѝ репутация (опетняване). Реклама, изхождаща от такава ключова дума, уврежда отличителния характер на марката с добра репутация (размиване), в частност ако тя допринася за израждането ѝ в родово понятие. Притежателят на марка с добра репутация обаче няма право да забрани в частност показвани от конкуренти реклами, изхождащи от съответстващи на тази марка ключови думи, които, без да предлагат просто имитация на стоките или услугите на притежателя на марката, без да причиняват размиване или опетняване и без освен това да засягат функциите на марката с добра репутация, предлагат алтернатива на стоките или услугите на притежателя на посочената марка. (вж. точки 93—95; точка 2 от диспозитива)

Марки, Интернет, Предлагане за продажба на електронен пазар за потребители в Съюза на маркови стоки, предназначени от притежателя на марката за продажба в трети държави, Отстраняване на опаковките на посочените стоки, Директива 89/104/ЕИО, Регламент (ЕО) № 40/94, Отговорност на оператора на електронен пазар, Директива 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия), Налагане на съдебна забрана на този оператор, Директива 2004/48/ЕО (Директива относно упражняването на права върху интелектуалната собственост).

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Продажба, предлагане за продажба или реклама на стоки, намиращи се в трета държава, на електронен пазар за потребители в Съюза (член 9 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5 от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Изчерпване на правото, предоставено от марката — Условия — Стока, пусната в обращение в Общността или в Европейското икономическо пространство (член 13, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 7, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Препродажба на разопаковани парфюми или козметични продукти (член 9 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 6, параграф 1 от Директива 76/768 на Съвета, член 5 от Директива 89/104 на Съвета ) 4. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Реклама в рамките на услуга по включване в каталог в интернет (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) 5. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Понятие — Дейност на оператор на електронен пазар — Изключване (член 9 от Регламент № 40/94 на Съвета; членове 12—15 от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета; член 5 от Директива 89/104 на Съвета) 6. Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Отговорност на междинните доставчици — Съхраняване на информация (член 14, параграф 1 от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета) 7. Сближаване на законодателствата — Упражняване на права върху интелектуалната собственост — Директива 2004/48 — Мерки, процедури и средства за защита — Мерки, които произтичат от решение по съществото на случая (член 11 от Директива 2004/48 на Европейския парламент и на Съвета) Summary 1. Когато намиращи се в трета държава стоки, защитени с регистрирана в държава — членка на Съюза, марка или с марка на Общността и които преди това не са пускани в продажба в Европейското икономическо пространство или, когато това е марка на Общността, които преди това не са пускани в продажба в Съюза, се продават от икономически оператор на електронен пазар и без съгласието на притежателя на тази марка на потребител, който се намира на обхванатата от посочената марка територия, или са предмет на предложение за продажба или реклама на такъв пазар за намиращи се на тази територия потребители, посоченият притежател може да се противопостави на тази продажба, на това предложение за продажба или на тази реклама по силата на разпоредбите, съдържащи се в член 5 от Първа директива 89/104 относно марките, или в член 9 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността. Задължение на националните юрисдикции е да преценят във всеки отделен случай дали съществуват относими данни, въз основа на които да може да се направи извод, че предложение за продажба или реклама, показано или показана в електронен пазар, достъпен на посочената територия, е насочено или насочена към намиращи се на тази територия потребители. Разпоредбите на Директива 89/104 и на Регламент № 40/94 се прилагат винаги когато се окаже, че предложението за продажба на намираща се в трета държава маркова стока е насочено към потребителите, намиращи се на обхванатата от марката територия. Наистина, иначе операторите, които използват електронната търговия, като предлагат за продажба на електронен пазар, предназначен за намиращи се в Съюза потребители, маркови стоки, намиращи се в трета държава, които могат да бъдат видени на екран и поръчани чрез споменатия пазар, няма да имат по отношение на оферти за продажба от този вид никакво задължение да спазват нормите на Съюза във връзка с интелектуалната собственост. Такова положение би попречило на полезното действие на тези норми. Във връзка с това по силата на член 5, параграф 3, букви б) и г) от Директива 89/104 и член 9, параграф 2, букви б) и г) от Регламент № 40/94 използването от трети лица на знаци, идентични или сходни с марки, на което притежателите на тези марки могат да се противопоставят, включва използването на такива знаци в оферти за продажба и в реклама. Ефикасността на тези норми би била засегната, ако те не се прилагат по отношение на използването в оферта за продажба или реклама в интернет, насочена към намиращи се в Съюза потребители, на знак, сходен или идентичен с регистрирана в Съюза марка, само поради факта че третото лице, от което изхожда тази оферта или тази реклама, е установено в трета държава, че сървърът на сайта в интернет, който то използва, се намира в такава държава или още че стоката, предмет на офертата или на рекламата, се намира в трета държава. Само възможността за достъп до даден уебсайт на територията, на която марката е защитена, обаче не е достатъчна, за да се направи изводът, че публикуваните там оферти за продажба са насочени към намиращи се на тази територия потребители. Наистина, ако възможността за достъп до електронен пазар на споменатата територия е достатъчна, за да попаднат публикуваните там обяви в приложното поле на Директива 89/104 и на Регламент № 40/94, сайтове и обяви, които очевидно са насочени изключително към намиращи се в трети държави потребители, които обаче са технически достъпни на територията на Съюза, неоснователно ще бъдат подчинени на правото на Съюза. (вж. точки 61—64 и 67; точка 1 от диспозитива) 2. Доставката от притежателя на марка на оторизираните му дистрибутори на предмети, върху които е поставена тази марка, предназначени за демонстрация на потребителите в одобрените пунктове за продажба, както и на флакони с тази марка, от които могат да бъдат взети малки количества, за да бъдат подарени на потребителите като безплатни мостри, при липсата на доказателства в обратен смисъл не представлява пускане на пазара по смисъла на Първа директива 89/104 относно марките или на Регламент № 40/94 относно марката на Общността. (вж. точка 73; диспозитив т. 2) 3. Член 5 от Първа директива 89/104 относно марките и член 9 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка, по силата на изключителното право, което тя предоставя, може да се противопостави на препродажбата на парфюми или на козметични продукти, поради това че продавачът е отстранил външната опаковка на тези стоки, когато това разопаковане води до липсата на основни сведения като тези относно самоличността на производителя или на лицето, отговорно за маркетинга на козметичния продукт. Когато отстраняването на външната опаковка не води до такава липса на сведения, притежателят на марката може въпреки това да се противопостави парфюм или козметичен продукт, носещ неговата марка, да се продава разопакован, ако установи, че отстраняването на опаковката е засегнало имиджа на продукта, а по този начин и репутацията на марката. С оглед на разнообразието на сериите парфюми и козметични продукти въпросът дали разопаковането на такъв продукт засяга неговия имидж и по този начин репутацията на марката, която той носи, трябва да се разглежда за всеки отделен случай. Наистина, видът на парфюм или козметичен продукт без външна опаковка понякога може ефикасно да предаде престижния и луксозен имидж на този продукт, докато в други случаи отстраняването на посочената опаковка води именно до увреждане на този имидж. Такова увреждане може да настъпи, когато външната опаковка допринася наравно или повече от флакона или контейнера за представянето на създадения от притежателя на марката и от неговите одобрени дистрибутори имидж на стоката. Възможно е също липсата на някои или на всички сведения, които член 6, параграф 1 от Директива 76/768 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно козметичните продукти изисква, да увреди имиджа на стоката. Притежателят на марката трябва да установи наличието на факти, които са проява на това увреждане. Освен това, тъй като основната функция на марката е да гарантира на потребителя произхода на стоката, тя служи именно като потвърждение, че всички обозначени с тази марка стоки са били произведени или доставени под контрола на едно-единствено предприятие, на което може да бъде възложена отговорността за тяхното качество. Когато обаче липсват някои сведения, които се изискват по закон, като тези относно идентифициране на производителя или на лицето, отговарящо за маркетинга на козметичния продукт, се засяга функцията на марката за указване на произход, тъй като тя е лишена от основното си действие, изразяващо се в гаранция, че обозначените с нея стоки са доставени под контрола на едно-единствено предприятие, на което може да бъде възложена отговорността за тяхното качество. Освен това отговорът на въпроса дали предлагането за продажба или продажбата на маркови стоки, от които е отстранена външната опаковка и по този начин някои сведения, които се изискват по силата на член 6, параграф 1 от Директива 76/768, е наказуемо по наказателното право на съответната държава, не би могъл да повлияе на приложимостта на нормите на Съюза относно защитата на марките. (вж. точки 78—83; точка 3 от диспозитива) 4. Член 5, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква a) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка има право да забрани на оператора на електронен пазар да рекламира продавани на посочения електронен пазар стоки с тази марка, като използва идентична с марката ключова дума, която този оператор е избрал в рамките на услуга по включване в каталог в интернет, когато тази реклама не дава възможност или дава само възможност нормално информираният и разумно внимателен интернет потребител трудно да установи дали посочените стоки са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, от трето лице. Доколкото операторът на електронен пазар използва ключови думи, за да рекламира отправени от негови клиенти продавачи оферти за продажба на маркови стоки, той ги използва за стоки или услуги, идентични с тези, за които марките са регистрирани. Във връзка с това изразът „за стоки или за услуги“ не се отнася единствено до сто ките или услугите на третото лице, което използва съвпадащите с марките знаци, но може също да се отнася до стоките или услугите на други лица. Наистина обстоятелството, че икономически оператор използва знак, който съвпада с марка, за стоки, които не са негови собствени стоки, в смисъл че той няма право на собственост върху тях, не е пречка това използване да попадне в приложното поле на член 5 от Директива 89/104 и член 9 от Регламент № 40/94. Когато става въпрос точно за положение, при което доставчик на услуга използва знак, съвпадащ с чужда марка, за да рекламира стоки, които негов клиент продава с помощта на тази услуга, такова използване попада в приложното поле на параграф 1, съответно от член 5 от Директива 89/104 и от член 9 от Регламент № 40/94, когато то се осъществява по такъв начин, че се установява връзка между посочения знак и посочените услуги. (вж. точки 91, 92 и 97; точка 4 от диспозитива) 5. Операторът на електронен пазар не „използва“, по смисъла на член 5 от Първа директива 89/104 относно марките и член 9 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, идентични или сходни с марки знаци, които се появяват в предложения за продажба, показвани на неговия сайт. Действително наличието на „използване“ от трето лице на знак, идентичен или сходен с марката на притежателя на правата върху нея, по смисъла на член 5 от Директива 89/104 и член 9 от Регламент № 40/94, предполага поне последният да използва знака в търговските си отношения. Доколкото обаче това трето лице е доставчик на услуга, изразяваща се в осигуряване на възможност на неговите клиенти да покажат на неговия сайт в рамките на търговските си дейности, като например предложения за продажба, знаци, съвпадащи с марки, самият той не използва тези знаци на сайта си в смисъла, който е посочен от споменатата правна уредба на Съюза. От това следва, че използването на знаци, идентични на марки или сходни с марки, в публикувани на електронен пазар предложения за продажба се осъществява от клиентите продавачи на оператора на този пазар, а не от самия оператор. Доколкото той дава възможност на клиентите си за такова използване, ролята на оператора на електронния пазар не би могла да се преценява от гледна точка на разпоредбите на Директива 89/104 и на Регламент № 40/94, а трябва да се изследва от гледна точка на други правни норми като тези, които са установени с Директива 2000/31 за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), по-конкретно в глава ІІ, раздел 4 от нея, който се отнася до „отговорността на междинните доставчици“ в електронната търговия и който обединява членове 12—15 от тази директива. (вж. точки 102—105; точка 5 от диспозитива) 6. Член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на оператор на електронен пазар, когато той не е имал активна роля, която да му позволи да се запознае или да контролира съхраняваните данни. Посоченият оператор има такава роля, когато оказва съдействие, изразяващо се в оптимизиране на представянето на съответните предложения за продажба или в рекламирането им. Когато операторът на електронен пазар не е имал активна роля в посочения в предходната алинея смисъл и когато поради това доставената от него услуга попада в приложното поле на член 14, параграф 1 от Директива 2000/31, той все пак не може да се ползва от предвиденото в тази разпоредба освобождаване от отговорност по дело, което може да приключи с осъдително решение за заплащане на вреди и пропуснати ползи, ако е бил запознат с факти или обстоятелства, въз основа на които полагащият дължимата грижа икономически оператор би трябвало да установи незаконността на съответните предложения за продажба и в случай на такова запознаване не е действал експедитивно в съответствие с параграф 1, буква б) от посочения член 14. (вж. точки 123, 124 и точка 6 от диспозитива) 7. Член 11, трето изречение от Директива 2004/48 относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че той изисква държавите членки да гарантират, че компетентните в областта на защитата на правата върху интелектуалната собственост национални юрисдикции могат да задължат оператор на електронен пазар да вземе мерки, които допринасят не само за преустановяването на нарушения на тези права от потребители на този пазар, но също и за предотвратяване на нови нарушения от този вид. Заповедите, с които се налага това задължение, трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи и не трябва да създават пречки пред законната търговия. (вж. точки 144; точка 7 от диспозитива)

Марки, Реклама по интернет от ключови думи ("keyword advertising"), Директива 89/104/ЕИО, Членове 5-7, Визуализиране на съобщения, като се изхожда от идентична с марка ключова дума, Визуализиране на съобщения, като се изхожда от ключови думи, възпроизвеждащи марка с "малки грешки", Реклама за стоки втора употреба, Стоки, произведени и пуснати на пазара от притежателя на марката, Изчерпване на правото, предоставено от марката, Поставяне на етикети с наименованието на препродавача и премахване на етикетите с марката, Реклама на стоки втора употреба, която изхожда от чужда марка и включва, освен произведените от притежателя на марката стоки, и стоки с друг произход.

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марката да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на интернет услуга по каталогизиране — Условие за правото на притежателя (член 5, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марката да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични стоки или услуги — Реклама в рамките на интернет услуга по каталогизиране — Ограничаване на действието на марката — Условие (член 5, параграф 1, и член 6, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Стока, пусната на пазара в Общността или в Европейското икономическо пространство от притежателя на марката или с негово съгласие — Реклама за препродажба на стока в рамките на интернет услуга по каталогизиране — Възражение на притежателя — Допускане като изключение от принципа на изчерпване съгласно член 7, параграф 2 от Директивата — Условия (член 7 от Директива 89/104 на Съвета) Summary 1. Член 5, параграф 1 от Директива 89/104 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на дадена марка има право да забранява на рекламодател да рекламира — изхождайки от идентична или сходна на посочената марка ключова дума, избрана от този рекламодател без съгласието на посочения притежател в рамките на услуга по каталогизиране в интернет — стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана посочената марка, когато тази реклама не позволява или позволява единствено трудно на средностатистическия интернет потребител да разбере дали посочените в съобщението стоки или услуги са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, са с произход от трето лице. Когато съобщението на третото лице подсказва наличието на икономическа връзка между това трето лице и притежателя на марката, следва да се заключи, че е налице засягане на функцията за указване на произход. Освен това е необходимо да се заключи, че също е налице засягане на посочената функция на марката, когато съобщението, макар да не подсказва наличието на икономическа връзка, остава до такава степен неясно, що се отнася до произхода на съответните стоки или услуги, че относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител не е в състояние да разбере от рекламната връзка и от придружаващото я търговско послание дали рекламодателят е трето лице по отношение на притежателя на марката, или точно обратното — е икономически свързан с него. (вж. точки 34, 35 и 52—54; точка 1 от диспозитива) 2. Член 6 от Директива 89/104 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че когато в приложение на член 5 от тази директива може да се забрани използването от страна на рекламодатели на идентични или сходни на марки знаци като ключови думи в рамките на услуга по каталогизиране в интернет, по принцип тези рекламодатели не биха могли да се позовават на изключението, установено с член 6, параграф 1, за да избегнат подобна забрана. Все пак националната юрисдикция трябва да провери с оглед на обстоятелствата по случая дали действително няма никакво използване по смисъла на споменатия член 6, параграф 1, което да е било в съответствие с честната производствена или търговска практика. (вж. точка 72; точка 2 от диспозитива) 3. Член 7 от Директива 89/104 относно марките, изменена със Споразумението за Европейското икономическо пространство, трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка няма право да забранява на рекламодателя да рекламира — изхождайки от идентичен или сходен на посочената марка знак, избран от този рекламодател без съгласието на посочения притежател като ключова дума в рамките на услуга по каталогизиране в интернет — препродажбата на стоки, произведени от този притежател и пуснати в продажба в Европейското икономическо пространство от него или с негово съгласие, освен ако не е налице основателна причина по смисъла на параграф 2 от същия член, която да обосновава възраженията на притежателя срещу тази реклама, например използване на знака, което да създава впечатление, че между препродавача и притежателя на марката е налице икономическа връзка или пък използване, което сериозно да накърнява реномето на марката. Националната юрисдикция, която трябва да прецени дали е налице такава основателна причина по делото, с което е сезирана: - не би могла да установи, единствено въз основа на обстоятелството, че рекламодателят използва чужда марка с добавяне на изрази, указващи, че съответната стока е предмет на препродажба, например „използван“ или „втора употреба“, че съобщението създава впечатлението за съществуването на икономическа връзка между препродавача и притежателя на марката или сериозно засяга реномето ѝ, - е длъжна да установи, че такава основателна причина е налице, когато без съгласието на притежателя на марката препродавачът, който я използва в рамките на реклама за дейността си, свързана с препродажба, премахва надписа с тази марка от произведените и пуснати в продажба от този притежател стоки и замества същия с надпис с името на препродавача, като по този начин скрива марката, и - е длъжна да приеме, че на препродавач, специализиран в продажбата на стоки втора употреба с чужда марка, не би могла да се наложи забраната да използва тази марка, за да съобщи на потребителите за дейността, свързана с препродажба, която освен продажбата на стоки втора употреба със споменатата марка включва и продажбата на други стоки втора употреба, освен ако от препродажбата на тези други стоки не произтича опасност, предвид на нейния обем, представяне или лошо качество, тежко да пострада обликът, който притежателят е успял да създаде на своята марка. (вж. точка 93; точка 3 от диспозитива)