Documents - 2
citing "Judgment of the Court of 22 June 1999. Lloyd Schuhfabrik Meyer & Co. GmbH v Klijsen Handel BV. Reference for a preliminary ruling : Landgericht München I - Germany. Directive 89/104/EEC - Trade mark law - Likelihood of confusion - Aural similarity. Case C-342/97."
Марки, Реклама по интернет от ключови думи ("keyword advertising"), Директива 89/104/ЕИО, Членове 5-7, Визуализиране на съобщения, като се изхожда от идентична с марка ключова дума, Визуализиране на съобщения, като се изхожда от ключови думи, възпроизвеждащи марка с "малки грешки", Реклама за стоки втора употреба, Стоки, произведени и пуснати на пазара от притежателя на марката, Изчерпване на правото, предоставено от марката, Поставяне на етикети с наименованието на препродавача и премахване на етикетите с марката, Реклама на стоки втора употреба, която изхожда от чужда марка и включва, освен произведените от притежателя на марката стоки, и стоки с друг произход.
Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марката да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на интернет услуга по каталогизиране — Условие за правото на притежателя (член 5, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марката да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични стоки или услуги — Реклама в рамките на интернет услуга по каталогизиране — Ограничаване на действието на марката — Условие (член 5, параграф 1, и член 6, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Стока, пусната на пазара в Общността или в Европейското икономическо пространство от притежателя на марката или с негово съгласие — Реклама за препродажба на стока в рамките на интернет услуга по каталогизиране — Възражение на притежателя — Допускане като изключение от принципа на изчерпване съгласно член 7, параграф 2 от Директивата — Условия (член 7 от Директива 89/104 на Съвета) Summary 1. Член 5, параграф 1 от Директива 89/104 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на дадена марка има право да забранява на рекламодател да рекламира — изхождайки от идентична или сходна на посочената марка ключова дума, избрана от този рекламодател без съгласието на посочения притежател в рамките на услуга по каталогизиране в интернет — стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана посочената марка, когато тази реклама не позволява или позволява единствено трудно на средностатистическия интернет потребител да разбере дали посочените в съобщението стоки или услуги са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, са с произход от трето лице. Когато съобщението на третото лице подсказва наличието на икономическа връзка между това трето лице и притежателя на марката, следва да се заключи, че е налице засягане на функцията за указване на произход. Освен това е необходимо да се заключи, че също е налице засягане на посочената функция на марката, когато съобщението, макар да не подсказва наличието на икономическа връзка, остава до такава степен неясно, що се отнася до произхода на съответните стоки или услуги, че относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител не е в състояние да разбере от рекламната връзка и от придружаващото я търговско послание дали рекламодателят е трето лице по отношение на притежателя на марката, или точно обратното — е икономически свързан с него. (вж. точки 34, 35 и 52—54; точка 1 от диспозитива) 2. Член 6 от Директива 89/104 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че когато в приложение на член 5 от тази директива може да се забрани използването от страна на рекламодатели на идентични или сходни на марки знаци като ключови думи в рамките на услуга по каталогизиране в интернет, по принцип тези рекламодатели не биха могли да се позовават на изключението, установено с член 6, параграф 1, за да избегнат подобна забрана. Все пак националната юрисдикция трябва да провери с оглед на обстоятелствата по случая дали действително няма никакво използване по смисъла на споменатия член 6, параграф 1, което да е било в съответствие с честната производствена или търговска практика. (вж. точка 72; точка 2 от диспозитива) 3. Член 7 от Директива 89/104 относно марките, изменена със Споразумението за Европейското икономическо пространство, трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка няма право да забранява на рекламодателя да рекламира — изхождайки от идентичен или сходен на посочената марка знак, избран от този рекламодател без съгласието на посочения притежател като ключова дума в рамките на услуга по каталогизиране в интернет — препродажбата на стоки, произведени от този притежател и пуснати в продажба в Европейското икономическо пространство от него или с негово съгласие, освен ако не е налице основателна причина по смисъла на параграф 2 от същия член, която да обосновава възраженията на притежателя срещу тази реклама, например използване на знака, което да създава впечатление, че между препродавача и притежателя на марката е налице икономическа връзка или пък използване, което сериозно да накърнява реномето на марката. Националната юрисдикция, която трябва да прецени дали е налице такава основателна причина по делото, с което е сезирана: - не би могла да установи, единствено въз основа на обстоятелството, че рекламодателят използва чужда марка с добавяне на изрази, указващи, че съответната стока е предмет на препродажба, например „използван“ или „втора употреба“, че съобщението създава впечатлението за съществуването на икономическа връзка между препродавача и притежателя на марката или сериозно засяга реномето ѝ, - е длъжна да установи, че такава основателна причина е налице, когато без съгласието на притежателя на марката препродавачът, който я използва в рамките на реклама за дейността си, свързана с препродажба, премахва надписа с тази марка от произведените и пуснати в продажба от този притежател стоки и замества същия с надпис с името на препродавача, като по този начин скрива марката, и - е длъжна да приеме, че на препродавач, специализиран в продажбата на стоки втора употреба с чужда марка, не би могла да се наложи забраната да използва тази марка, за да съобщи на потребителите за дейността, свързана с препродажба, която освен продажбата на стоки втора употреба със споменатата марка включва и продажбата на други стоки втора употреба, освен ако от препродажбата на тези други стоки не произтича опасност, предвид на нейния обем, представяне или лошо качество, тежко да пострада обликът, който притежателят е успял да създаде на своята марка. (вж. точка 93; точка 3 от диспозитива)
Марки, Интернет, Реклама от ключови думи ("keyword advertising"), Визуализиране, като се изхожда от идентични или сходни с марки ключови думи, на връзки към сайтове на конкуренти на притежателите на посочените марки, Директива 89/104/ЕИО, Член 5, параграф 1.
Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата — Понятие (член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на услуга по каталогизиране в интернет — Засягане на функцията за указване на произход (член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Реклама в рамките на услуга по каталогизиране в интернет — Вероятност от объркване (член 5, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) Summary 1. Избраният от рекламодателя като ключова дума знак в рамките на услуга по каталогизиране в интернет е средството, използвано от него, за да визуализира съобщението си, и следователно се използва „в търговската дейност“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 89/104 относно марките. Освен това става въпрос за използване за стоки или услуги на рекламодателя, дори когато избраният като ключова дума знак не се появява в самото съобщение. Въпреки това притежателят на марката не може да се противопостави на споменатото използване на идентичния или сходния с неговата марка знак, ако не са изпълнени всички условия, предвидени в това отношение в член 5 от Директива 89/104 и в практиката на Съда относно този член. В посочената в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 хипотеза, в която трето лице използва знак, идентичен с дадена марка, за стоки или за услуги, идентични с тези, за които е регистрирана марката, притежателят на марката има право да забрани това използване, ако то може да засегне една от функциите на марката. В посочената в член 5, параграф 1, буква б) от тази директива хипотеза, в която трето лице използва знак, идентичен или сходен с дадена марка, за стоки или за услуги, идентични или сходни с тези, за които е регистрирана марката, притежателят на марката може да се противопостави на използването на посочения знак само когато съществува вероятност от объркване. (вж. точки 18—22) 2. Притежателят на марката не може да се противопостави на използването на знак, идентичен с марката, по силата на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 относно марките, ако такова използване не може да засегне нито една от функциите ѝ. Относно функцията за указване на произход отговорът на въпроса дали е налице засягане на тази функция, когато на интернет потребителите, изхождайки от ключова дума, идентична с марка, се появява съобщение от трето лице, зависи по-специално от начина на представяне на това съобщение. Налице е засягане на функцията за указване на произход на марката, когато съобщението не позволява или позволява единствено трудно на относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител да разбере дали посочените в съобщението стоки или услуги са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, са с произход от трето лице. В това отношение, когато съобщението на третото лице подсказва наличието на икономическа връзка между това трето лице и притежателя на марката, следва да се заключи, че е налице засягане на функцията за указване на произход. Освен това необходимо е да се заключи също, че е налице засягане на посочената функция на марката и когато съобщението, макар да не подсказва наличието на икономическа връзка, остава до такава степен неясно — що се отнася до произхода на съответните стоки или услуги — че относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител не е в състояние да разбере от рекламната връзка и от придружаващото я търговско послание дали рекламодателят е трето лице по отношение на притежателя на марката, или точно обратното — е икономически свързан с него. (вж. точки 30, 35 и 36) 3. Член 5, параграф 1 от Директива 89/104 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на дадена марка има право да забрани на рекламодател да рекламира — изхождайки от идентична или сходна с посочената марка ключова дума, избрана от този рекламодател без съгласието на посочения притежател в рамките на услуга по каталогизиране в интернет — стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана посочената марка, когато тази реклама не позволява или позволява единствено трудно на средностатистическия интернет потребител да разбере дали посочените в съобщението стоки или услуги са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, са с произход от трето лице. (вж. точка 41)
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions