Преюдициално запитване, Интелектуална собственост, Марки, Регламент (ЕО) № 207/2009, Член 9, параграф 1, Директива 2008/95/ЕО, Член 5, параграфи 1 и 2, Права, предоставени от марката, Индивидуална марка, състояща се от знак за изпитване.

Преюдициално запитване, Право относно марките, Директива 2008/95/ЕО, Член 14, А posteriori установяване на недействителността на марка или на отмяната на правата на притежателя ѝ, Дата, на която предпоставките за отмяната или за недействителността трябва да са налице, Регламент (ЕО) № 207/2009, Марка на Европейския съюз, Член 34, параграф 2, Претендиране на предходността на по-ранна национална марка, Правно действие на претендирането спрямо по-ранната национална марка.

Дело C-148/17 Peek & Cloppenburg KG, Hamburg срещу Peek & Cloppenburg KG, Düsseldorf (Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof) „Преюдициално запитване — Право относно марките — Директива 2008/95/ЕО — Член 14 — А posteriori установяване на недействителността на марка или на отмяната на правата на притежателя ѝ — Дата, на която предпоставките за отмяната или за недействителността трябва да са налице — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Марка на Европейския съюз — Член 34, параграф 2 — Претендиране на предходността на по-ранна национална марка — Правно действие на претендирането спрямо по-ранната национална марка“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 19 април 2018 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — А posteriori установяване на недействителността на марка или на отмяната на правата на притежателя ѝ — Определяне на датата, на която са налице предпоставките за отмяната или за недействителността на по-ранна национална марка — Претендиране на предходността на по-ранната национална марка спрямо марката на Европейския съюз — Правно действие от предходността след заличаването на по-ранната национална марка (член 34, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 14 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Член 14 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките във връзка с член 34, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на националното законодателство, според което недействителността на по-ранна национална марка или отмяната на правата на притежателя ѝ, чиято предходност се претендира спрямо марка на Европейския съюз, могат да бъдат установени a posteriori само ако предпоставките за тази недействителност или за тази отмяна са били налице не само към датата, на която е заявен отказ от по-ранната национална марка, или към датата, на която е изтекъл срокът ѝ на защита, но и към датата, на която е постановено установителното съдебно решение. Макар член 14 от Директива 2008/95 да не уточнява коя дата следва да се вземе предвид, за да се разгледа дали предпоставките за недействителността или за отмяната са налице, от текста и от предмета на тази разпоредба обаче следва, че въпросният преглед цели да се установи със задна дата дали тези предпоставки са били налице към датата, на която притежателят се е отказал от по-ранната национална марка или на която срокът ѝ на защита е изтекъл. От това следва, че изискването предпоставките за недействителността на по-ранната национална марка или за отмяната на правата на притежателя ѝ да бъдат налице и към датата, на която се постановява решение по искането за установяване a posteriori на недействителността или на отмяната, не съответства на тази разпоредба. Всъщност най-напред следва да се посочи, че възможността да се използва национална марка, от която е направен отказ, въобще не е предвидена в Директива 2008/95. Освен това от съображение 5 и от член 1 става ясно, че Директивата се прилага единствено към марки, които подлежат на регистрация или на заявяване за регистрация, а заличената марка не съществува повече с оглед на Директивата. По-нататък от член 12, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/95 следва, че използването на марката се взема предвид само до датата на подаване на искането за отмяна, евентуално изтеглена с три месеца в хипотезата, посочена в третата алинея на тази разпоредба. Следователно не би съответствало на тази разпоредба, в рамките на процедура за установяване a posteriori на отмяната на правата на притежателя на марка, да се вземе предвид използване след датата, на която притежателят сам е заявил, че се отказва от тази марка, или е допуснал да изтече срокът ѝ на защита. Накрая от член 34, параграф 2 от Регламент № 207/2009 следва, че единствената последица от предходността на по-ранна национална марка, която се претендира спрямо марка на Европейския съюз, е, че притежателят на тази по-ранна национална марка, който се е отказал от нея или е допуснал да изтече срокът ѝ на защита, се счита, че продължава да се ползва в държавата членка, във или за която тя е била регистрирана, със същите права като тези, които той би имал, ако тя беше продължила да е регистрирана в нея. Така тази разпоредба създава фикция, целяща да позволи на притежателя на марката на Европейския съюз да продължи да се ползва в тази държава членка от защитата, с която би се ползвала по-ранната национална марка, която е заличена, а не да позволи на последната да продължи да съществува като такава. От това следва по-специално, че евентуално използване на въпросния знак след заличаването трябва да се разглежда в такъв случай като използване на марката на Европейския съюз, а не на заличената по-ранна национална марка. (вж. т. 26, 28—30 и диспозитива)

Обжалване, Марка на Европейския съюз, Регламент (ЕО) № 207/2009, Фигуративна марка, съдържаща словните елементи „CACTUS OF PEACE CACTUS DE LA PAZ“, Възражение от притежателя на словна и фигуративна марка на Европейския съюз, сдържащи словния елемент „Cactus“, Класификация от Ница, Член 28, Член 15, параграф 1, втора алинея, буква a), Реално използване на марката в съкратена форма“.

Дело C-501/15 P Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) срещу Cactus SA Обжалване — Марка на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Фигуративна марка, съдържаща словните елементи „CACTUS OF PEACE CACTUS DE LA PAZ“ — Възражение от притежателя на словна и фигуративна марка на Европейския съюз, сдържащи словния елемент „Cactus“ — Класификация от Ница — Член 28 — Член 15, параграф 1, втора алинея, буква a) — Реално използване на марката в съкратена форма“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 11 октомври 2017 г. Сближаване на законодателствата—Марки—Директива 2008/95—Посочване на стоките или услугите, обхванати от марката—Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация—Обхват на следващата от това защита—Задължение на заявителя да уточни стоките или услугите, за които се отнася заявката му (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата—Марки—Директива 2008/95—Марки за услуги—Понятието „услуги“—Търговия със стоки на дребно—Включване—Условия за регистриране (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Обжалване—Основания—Неправилна преценка на фактитe и доказателствата—Недопустимост—Контрол на Съда върху преценката на фактитe и доказателствата—Изключване, освен в случай на изопачаването им (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда) Марка на Европейския съюз—Съображения на трети лица и възражение—Разглеждане на възражението—Доказване на използването на по-ранната марка—Реално използване—Използване на марката под форма, която се различава по елементи, които не променят отличителния характер на марката—Предмет и материален обхват на член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009—Преценка на промяната в отличителния характер (член 15, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 207/2009 на Съвета) Що се отнася, на първо място, до обхвата на решение IP Translator, C-307/10, следва да се припомни, че в точка 61 от това решение Съдът приема, че с оглед на спазване на изискванията за яснота и точност заявителят на марка, който използва всички общи термини от заглавието на даден клас от Ницската класификация, за да посочи стоките или услугите, които иска да бъдат защитени с марката, трябва да уточни дали заявката му за регистрация се отнася до всички, или само до някои от стоките или услугите, вписани в азбучния списък на този клас. В случаите, когато заявката се отнася само до някои от посочените стоки или услуги, заявителят е длъжен да уточни кои от стоките или услугите от този клас има предвид. В точки 29 и 30 от решение Brandconcern, C-577/14 P Съдът приема, че решение IP Translator уточнява само изискванията за новите заявления за регистрация като марка на Европейския съюз и поради това не се отнася до марки, които вече са били регистрирани към датата на постановяването му. Оттук в точка 31 от решение Brandconcern Съдът заключава, че затова не може да се приеме, че с решение IP Translator Съдът е искал да постави под въпрос подхода, възприет в Съобщение № 4/03 по отношение на регистрираните преди постановяването на това решение марки. Съобщение № 2/12 на председателя на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост не поставя под въпрос тази съдебна практика, което от своя страна води до ограничаване на обхвата на защитата на регистрираните преди постановяване на решение IP Translator марки до стоките или услугите, означени от общите термини на заглавието на даден клас по смисъла на Ницската спогодба само до стоките или услугите, посочени в азбучния списък на този клас, а не да се приема, че тя се разпростира, съгласно Съобщение № 4/03, до всички стоки или услуги, спадащи към посочения клас. Всъщност обхватът на закрилата, предоставена от регистрирани марки, не може да се променя въз основа на съобщение с необвързващ характер, което има за цел да пояснява на заявителите практиката на EUIPO. (вж. т. 37—40) Що се отнася, на второ място, до обхвата на решение Praktiker Bau, C-418/02, е необходимо да се припомни, че в точки 39 и 50 от това решение Съдът постановява, че ако търговията със стоки на дребно е услуга, спадаща към клас 35 по смисъла на Ницската спогодба, за целите на регистрацията на дадена марка заявителят трябва да уточни стоките или видовете стоки, до които се отнасят услугите по продажба на дребно. Подобно обаче на решение IP Translator, C-307/10 произтичащата от решение Praktiker Bau практика разглежда само заявките за регистрация като марка на Европейския съюз и не се отнася до обхвата на защитата на марките, регистрирани преди постановяването му. Такова решение освен това съответства на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. (вж. т. 44—47) Вж. текста на решението. (вж. т. 60) Съдът вече е уточнил, че видно от самия текст на член 15, параграф 1, втора алинея, буква a) от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз, използването на марка под форма, която се различава от формата, в която е била регистрирана, се счита за използване по смисъла на първа алинея от този член, доколкото не се е променил отличителният характер на марката във формата, в която тя е била регистрирана. Следва да се отбележи, че целта на член 15, параграф 1, втора алинея, буква а) от този регламент, който, като не изисква стриктно съответствие между формата, използвана в търговията, и формата, в която е била регистрирана марката, е да позволи на притежателя на последната да прави вариации на знака — по повод на неговото използване за търговски цели, — които, без да променят отличителния му характер, позволяват привеждането му в по-голямо съответствие с изискванията на търговията и рекламата на съответните стоки или услуги. Следователно условието за „реално използване“ по смисъла на член 15, параграф 1, втора алинея, буква a) от същия регламент е изпълнено и когато се използва само един фигуративен елемент от комплексната марка, при условие че не се променя отличителният характер на регистрираната марка. (вж. т. 65—67)

Обжалване, Марка на Европейския съюз, Регламент (ЕО) № 207/2009, Член 51, параграф 2, Словна марка „LAMBRETTA“, Реално използване на марката, Искане за отмяна, Частична отмяна, Съобщение № 2/12 на председателя на EUIPO, Ограничаване във времето на решение на Съда.

Дело C-577/14 P Brandconcern BV срещу Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Scooters India Ltd „Обжалване — Марка на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 51, параграф 2 — Словна марка „LAMBRETTA“ — Реално използване на марката — Искане за отмяна — Частична отмяна — Съобщение № 2/12 на председателя на EUIPO — Ограничаване във времето на решение на Съда“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г. Сближаване на законодателствата—Марки—Директива 2008/95—Посочване на стоките или услугите, обхванати от марката—Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация—Обхват на следващата от това защита—Задължение на заявителя да уточни стоките или услугите, за които се отнася заявката му—Задължение, предвидено с решение на Съда—Последици—Ограничаване във времето (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Обжалване—Основания—Липса на конкретна критика на пункт от разсъжденията на Общия съд—Непосочване на критикуваните точки от обжалваното съдебно решение (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда) В точка 61 от решение от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys (C-307/10, EU:C:2012:361), Съдът приема, че с оглед на спазване на изискванията за яснота и точност, наложени с Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, заявителят на национална марка, който използва всички общи термини от заглавието на даден клас от Ницската класификация, за да посочи стоките или услугите, които иска да бъдат защитени с марката, трябва да уточни дали заявката му за регистрация се отнася до всички или само до някои от стоките или услугите, вписани в азбучния списък на този клас. В случай че заявката се отнася само до някои от посочените стоки или услуги, заявителят е длъжен да уточни кои от спадащите към този клас стоки или услуги са визирани. При все това следва да се отбележи, на първо място, че точка 61 от споменатото решение се отнася не до притежателите на вече регистрирани марки, а единствено до заявителите на марки. На второ място, в споменатата точка 61 от решение от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys, Съдът уточнява само изискванията, на които ще трябва да отговарят в бъдеще заявители на национални марки, ако използват общи термини от заглавието на даден клас за обозначаване на желаните от тях да бъдат защитени с марката стоки и услуги. Такива изисквания позволяват да се предотвратят случаи, при които обхватът на предоставената с марката защита не би могъл да се определи със сигурност, тъй като заявителят е използвал всички общи термини от заглавието на даден клас. Ето защо не може да се приеме, че с решение от 19 юни 2012 г. Chartered Institute of Patent Attorneys, Съдът е искал да постави под въпрос подхода — възприет в Съобщение №o4/03 на председателя на Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), от 16 юни 2003 г. относно използването на заглавията на класовете от списъците на стоки и услуги за заявки и регистрации на марки на Общността — използването на всички общи термини от заглавието на даден клас да се възприема в смисъл, че искането се отнася до всички включени в него стоки и услуги. Следователно правилото, установено в точка 61 от споменатото решение, не е приложимо за направена преди постановяването му регистрация на марка. (вж. т. 28—31) Вж. текста на решението. (вж. т. 37)

Преюдициално запитване, Марки, Регистрация на национална марка, идентична или сходна с по-ранна марка на Общността, Марка на Общността с репутация в Европейския съюз, Географски обхват на репутацията.

Дело C-125/14 Iron & Smith kft срещу Unilever NV (Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Törvényszék) „Преюдициално запитване — Марки — Регистрация на национална марка, идентична или сходна с по-ранна марка на Общността — Марка на Общността с репутация в Европейския съюз — Географски обхват на репутацията“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 3 септември 2015 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Марка на Общността с репутация в Съюза — Понятие — Географски обхват на репутацията — Релевантност на критериите относно реалното използване на марката на Общността, когато се установява наличието на репутация — Липса (член 4, параграф 3 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Марка на Общността, която се ползва с репутация в съществена част от територията на Европейския съюз, но не и сред съответните потребители в държавата членка, в която е заявена за регистрация по-късната национална марка — Условия за разширената защита по член 4, параграф 3 от Директива 2008/95 (член 4, параграф 3 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Член 4, параграф 3 от Директива 2008/95 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че щом репутацията на по-ранната марка на Общността е установена в съществена част от територията на Европейския съюз, която евентуално може да съвпада с територията само на една държава членка, която не трябва непременно да е същата държава членка, в която е подадена заявката за регистрация на по-късната национална марка, следва да се приеме, че тази марка се ползва с репутация в Съюза. Критериите, които са изведени в съдебната практика относно реалното използване на марката на Общността, като такива не са релевантни, за да се установи наличието на „репутация“ по смисъла на член 4, параграф 3 от Директивата. (вж. т. 25; т. 1 от диспозитива) Щом по-ранната марка на Общността вече е придобила репутация в съществена част от територията на Европейския съюз, но не и сред съответните потребители в държавата членка, в която е заявена за регистрация по-късната национална марка, срещу която е подадено възражението, притежателят на марката на Общността може да ползва защитата по член 4, параграф 3 от Директива 2008/95 относно марките, когато е установено, че търговски непренебрежима част от тези потребители познават марката му и правят връзка между нея и по-късната национална марка и че предвид всички релевантни фактори за конкретния случай съществува или действително и настоящо нарушение на марката на Общността по смисъла на тази разпоредба, или — при липсата на такова нарушение — сериозен риск от извършването му в бъдеще. (вж. т. 34; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Регламент (ЕО) № 1383/2003, Мерки, целящи да се възпрепятства пускането на пазара на имитирани и пиратски стоки, Член 2, Приложно поле на Регламента, Продажба по интернет на фалшив часовник от трета държава за лична употреба на физическо лице, живеещо в държава членка, Задържане на часовника от митническите органи при влизането му на територията на държавата членка, Законосъобразност на задържането, Условия, Условия, свързани с нарушението на правото на интелектуална собственост, Директива 2001/29/ЕО, Член 4, Публично разпространяване, Директива 2008/95/ЕО, Член 5, Регламент (ЕО) № 207/2009, Член 9, Използване в търговската дейност.

Дело C-98/13 Martin Blomqvist срещу Rolex SA и Manufacture des Montres Rolex SA (Преюдициално запитване, отправено от Højesteret) „Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 1383/2003 — Мерки, целящи да се възпрепятства пускането на пазара на имитирани и пиратски стоки — Член 2 — Приложно поле на Регламента — Продажба по интернет на фалшив часовник от трета държава за лична употреба на физическо лице, живеещо в държава членка — Задържане на часовника от митническите органи при влизането му на територията на държавата членка — Законосъобразност на задържането — Условия — Условия, свързани с нарушението на правото на интелектуална собственост — Директива 2001/29/ЕО — Член 4 — Публично разпространяване — Директива 2008/95/ЕО — Член 5 — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 9 — Използване в търговската дейност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 февруари 2014 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 207/2009 и Директива 2008/95 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Понятие (член 9, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 5 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Публично разпространяване — Понятие (член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета) Обща търговска политика — Мерки, целящи да се възпрепятства пускането на пазара на имитирани и пиратски стоки — Регламент № 1383/2003 — Имитирани и пиратски стоки — Понятие — Стоки, въведени на митническата територия на Европейския съюз и представляващи имитация на защитена в Съюза стока — Включване — Условия — Стоки, предназначени за пускане в продажба в Съюза — Доказателства, които могат да бъдат приети (Регламент № 1383/2003 на Съвета) Съгласно Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и Регламент № 207/2009 относно марката на Общността притежателят на марката има право да забрани използването без негово съгласие от трето лице на знак, който е идентичен с посочената марка, когато това използване се осъществява в процеса на търговия, извършва се за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, и засяга или може да засегне функциите на марката. (вж. точка 27) Съгласно Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, на авторите се предоставя изключителното право да разрешават или забраняват всяка форма на публично разпространяване, чрез продажба или по друг начин, на оригинала на техните произведения или на техни копия. Публичното разпространяване се характеризира с поредица от действия, обхващащи най-малкото действията от сключването на договор за продажба до изпълнението му чрез доставката до определен потребител. Следователно търговецът отговаря за всяко действие, извършено от него или за негова сметка и водещо до публично разпространяване в държава членка, където разпространяваните стоки са защитени с авторско право. Фактът на публичното разпространяване трябва да се смята за доказан при наличието на сключен договор за продажбата и изпращането на стоките. (вж. точки 28 и 29) Регламент № 1383/2003 относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че титулярят на право на интелектуална собственост върху стока, която е продадена на лице, живеещо на територията на държава членка, от разположен в трета страна уебсайт за онлайн продажби, разполага с гарантираната му с посочения регламент защита от момента, в който стоката влезе на територията на тази държава членка, поради самия факт на придобиването на стоката. За целта не е необходимо преди продажбата стоката да е била и предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите в същата държава. Всъщност стоките, произхождащи от трета държава и представляващи имитация на стока, ползваща се със защита в Европейския съюз въз основа на право върху марка, или копие на стока, ползваща се със защита в Съюза въз основа на авторско или сродно право или промишлен дизайн, може да нарушават тези права и следователно да бъдат квалифицирани като имитирани или като пиратски стоки, когато е доказано, че те са предназначени за пускане за продажба в Съюза, като това е доказано в частност когато се установи, че посочените стоки са били предмет на продажба на клиент в Съюза или на предложение за продажба или на реклама, адресирано/адресирана към потребители в Съюза. (вж. точки 33 и 35 и диспозитива) Дело C-98/13 Martin Blomqvist срещу Rolex SA и Manufacture des Montres Rolex SA (Преюдициално запитване, отправено от Højesteret) „Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 1383/2003 — Мерки, целящи да се възпрепятства пускането на пазара на имитирани и пиратски стоки — Член 2 — Приложно поле на Регламента — Продажба по интернет на фалшив часовник от трета държава за лична употреба на физическо лице, живеещо в държава членка — Задържане на часовника от митническите органи при влизането му на територията на държавата членка — Законосъобразност на задържането — Условия — Условия, свързани с нарушението на правото на интелектуална собственост — Директива 2001/29/ЕО — Член 4 — Публично разпространяване — Директива 2008/95/ЕО — Член 5 — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 9 — Използване в търговската дейност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 февруари 2014 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 207/2009 и Директива 2008/95 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Понятие (член 9, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 5 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Публично разпространяване — Понятие (член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета) Обща търговска политика — Мерки, целящи да се възпрепятства пускането на пазара на имитирани и пиратски стоки — Регламент № 1383/2003 — Имитирани и пиратски стоки — Понятие — Стоки, въведени на митническата територия на Европейския съюз и представляващи имитация на защитена в Съюза стока — Включване — Условия — Стоки, предназначени за пускане в продажба в Съюза — Доказателства, които могат да бъдат приети (Регламент № 1383/2003 на Съвета) Съгласно Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и Регламент № 207/2009 относно марката на Общността притежателят на марката има право да забрани използването без негово съгласие от трето лице на знак, който е идентичен с посочената марка, когато това използване се осъществява в процеса на търговия, извършва се за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, и засяга или може да засегне функциите на марката. (вж. точка 27) Съгласно Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, на авторите се предоставя изключителното право да разрешават или забраняват всяка форма на публично разпространяване, чрез продажба или по друг начин, на оригинала на техните произведения или на техни копия. Публичното разпространяване се характеризира с поредица от действия, обхващащи най-малкото действията от сключването на договор за продажба до изпълнението му чрез доставката до определен потребител. Следователно търговецът отговаря за всяко действие, извършено от него или за негова сметка и водещо до публично разпространяване в държава членка, където разпространяваните стоки са защитени с авторско право. Фактът на публичното разпространяване трябва да се смята за доказан при наличието на сключен договор за продажбата и изпращането на стоките. (вж. точки 28 и 29) Регламент № 1383/2003 относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че титулярят на право на интелектуална собственост върху стока, която е продадена на лице, живеещо на територията на държава членка, от разположен в трета страна уебсайт за онлайн продажби, разполага с гарантираната му с посочения регламент защита от момента, в който стоката влезе на територията на тази държава членка, поради самия факт на придобиването на стоката. За целта не е необходимо преди продажбата стоката да е била и предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите в същата държава. Всъщност стоките, произхождащи от трета държава и представляващи имитация на стока, ползваща се със защита в Европейския съюз въз основа на право върху марка, или копие на стока, ползваща се със защита в Съюза въз основа на авторско или сродно право или промишлен дизайн, може да нарушават тези права и следователно да бъдат квалифицирани като имитирани или като пиратски стоки, когато е доказано, че те са предназначени за пускане за продажба в Съюза, като това е доказано в частност когато се установи, че посочените стоки са били предмет на продажба на клиент в Съюза или на предложение за продажба или на реклама, адресирано/адресирана към потребители в Съюза. (вж. точки 33 и 35 и диспозитива)

Марки, Сближаване на законодателствата на държавите членки, Директива 2008/95/ЕО, Посочване на стоките или услугите, за които се иска защита на марката, Изисквания за яснота и точност, Използване на заглавията на класовете от Ницската класификация за целите на регистрацията на марки, Допустимост, Обхват на предоставената с марката защита.

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Изисквания за яснота и точност — Определяне от компетентните органи и икономическите оператори на обхвата на предоставената с марката защита (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация — Допустимост — Условия — Достатъчно ясно и точно посочване (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация — Обхват на защитата, който следва от него — Задължение за заявителя за уточни стоките или услугите, визирани със заявката му (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Summary 1. Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че изисква заявителят на марка достатъчно ясно и точно да посочи стоките или услугите, за които се иска защита на марката, за да могат само въз основа на това компетентните органи и икономическите оператори да определят обхвата на предоставената с марката защита. Регистрацията на марката в публичен регистър има за цел да осигури достъп до нея на компетентните органи и на заинтересованите лица, и по-специално на икономическите оператори. От една страна, компетентните органи трябва достатъчно ясно и точно да знаят за кои стоки или услуги се отнася дадена марка, за да могат да изпълнят задълженията си, свързани с предварителното разглеждане на заявките за регистрация, както и с публикуването и поддържането на подходящ и точен регистър на марките. От друга страна, икономическите оператори трябва да могат да придобият ясна и точна представа за извършените регистрации или за направените от техните настоящи или потенциални конкуренти заявки за регистрация и по този начин да получат достоверна информация за правата на трети лица. (вж. точки 46—49 и 64 и диспозитива) 2. Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че допуска използването на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация по член 1 от Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, за да се посочат стоките и услугите, за които се иска защита на марката, доколкото тези термини са достатъчно ясни и точни. Компетентните органи следва да извършват преценка за всеки конкретен случай в зависимост от стоките или услугите, за които заявителят иска предоставената с марката защита, за да определят дали посочените термини отговарят на наложените изисквания за яснота и точност. (вж. точки 55, 56 и 64 и диспозитива) 3. Заявителят на национална марка, който използва всички общи термини от заглавието на даден клас от Ницската класификация, за да посочи стоките или услугите, които иска да бъдат защитени с марката, трябва да уточни дали заявката му за регистрация се отнася до всички или само до някои от стоките или услугите, вписани в азбучния списък на този клас. В случаите, когато заявката се отнася само до някои от посочените стоки или услуги, заявителят е длъжен да уточни кои от стоките или услугите от този клас има предвид. Заявка за регистрация, която не позволява да се установи дали, като използва заглавието на даден клас от Ницската класификация, заявителят има предвид всички или само част от стоките от този клас, не може да се счита за достатъчно ясна и точна. (вж. точки 61, 62 и 64 и диспозитива) Дело C-307/10 Chartered Institute of Patent Attorneys срещу Registrar of Trade Marks (Преюдициално запитване, отправено от The Person Appointed by the Lord Chancellor under Section 76 of The Trade Marks Act 1994, on Appeal from the Registrar of Trade Marks (Обединеното кралство) „Марки — Сближаване на законодателствата на държавите членки — Директива 2008/95/ЕО — Посочване на стоките или услугите, за които се иска защита на марката — Изисквания за яснота и точност — Използване на заглавията на класовете от Ницската класификация за целите на регистрацията на марки — Допустимост — Обхват на предоставената с марката защита“ Резюме на решението Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Изисквания за яснота и точност — Определяне от компетентните органи и икономическите оператори на обхвата на предоставената с марката защита (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация — Допустимост — Условия — Достатъчно ясно и точно посочване (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация — Обхват на защитата, който следва от него — Задължение за заявителя за уточни стоките или услугите, визирани със заявката му (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че изисква заявителят на марка достатъчно ясно и точно да посочи стоките или услугите, за които се иска защита на марката, за да могат само въз основа на това компетентните органи и икономическите оператори да определят обхвата на предоставената с марката защита. Регистрацията на марката в публичен регистър има за цел да осигури достъп до нея на компетентните органи и на заинтересованите лица, и по-специално на икономическите оператори. От една страна, компетентните органи трябва достатъчно ясно и точно да знаят за кои стоки или услуги се отнася дадена марка, за да могат да изпълнят задълженията си, свързани с предварителното разглеждане на заявките за регистрация, както и с публикуването и поддържането на подходящ и точен регистър на марките. От друга страна, икономическите оператори трябва да могат да придобият ясна и точна представа за извършените регистрации или за направените от техните настоящи или потенциални конкуренти заявки за регистрация и по този начин да получат достоверна информация за правата на трети лица. (вж. точки 46—49 и 64 и диспозитива) Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че допуска използването на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация по член 1 от Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, за да се посочат стоките и услугите, за които се иска защита на марката, доколкото тези термини са достатъчно ясни и точни. Компетентните органи следва да извършват преценка за всеки конкретен случай в зависимост от стоките или услугите, за които заявителят иска предоставената с марката защита, за да определят дали посочените термини отговарят на наложените изисквания за яснота и точност. (вж. точки 55, 56 и 64 и диспозитива) Заявителят на национална марка, който използва всички общи термини от заглавието на даден клас от Ницската класификация, за да посочи стоките или услугите, които иска да бъдат защитени с марката, трябва да уточни дали заявката му за регистрация се отнася до всички или само до някои от стоките или услугите, вписани в азбучния списък на този клас. В случаите, когато заявката се отнася само до някои от посочените стоки или услуги, заявителят е длъжен да уточни кои от стоките или услугите от този клас има предвид. Заявка за регистрация, която не позволява да се установи дали, като използва заглавието на даден клас от Ницската класификация, заявителят има предвид всички или само част от стоките от този клас, не може да се счита за достатъчно ясна и точна. (вж. точки 61, 62 и 64 и диспозитива)

Марки, Директива 89/104/ЕИО, Член 9, параграф 1, Понятие "бездействие", Ограничаване в резултат на бездействие, Начален момент на срока, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие, Необходими условия, за да започне да тече срокът, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие, Член 4, параграф 1, буква а), Регистрация на две идентични марки, обозначаващи идентични стоки, Функции на марката, Добросъвестно паралелно използване.

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Ограничаване в резултат на бездействие — Понятие (член 9, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Ограничаване в резултат на бездействие — Преклузивен срок — Начален момент (член 9, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Относителни основания за отказ или за недействителност — Наличие на по-ранна идентична марка, защитена за идентични стоки — Изключение — Добросъвестно паралелно и продължително използване, което не засяга основната функция на марката (член 4, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) Summary 1. Бездействието по смисъла на член 9, параграф 1 от Първа директива 89/104 относно марките е понятие на правото на Съюза и не може да се счита, че притежателят на по-ранна марка е търпял известното му отдавна, продължително, безспорно доказано и добросъвестно използване от трето лице на по-късна марка, идентична на марката на притежателя, ако същият изобщо не е имал възможност да се противопостави на това използване. Всъщност, от една страна, в единадесето съображение от посочената директива се уточнява, че притежателят на по-ранната марка трябва „съзнателно [да] е търпял“ използването на по-късна от неговата марка през дълъг период, т.е. „умишлено“, „познавайки обстоятелствата“. В същото съображение се уточнява, че не трябва да се накърняват „несправедливо“ интересите на притежателя на по-ранната марка. От друга страна, би било несправедливо правото на притежателя на по-ранната марка да поиска обявяване на недействителността или да се противопостави на използването на идентична по-късна марка да бъде изгубено, след като той дори не е имал възможността да направи това. От друга страна, целта на Директива 89/104 е да се постигне баланс между интереса на притежателя на дадена марка от запазване на основната ѝ функция и интереса на останалите икономически оператори от достъп до знаци, с които да могат да обозначават своите стоки и услуги. За да бъде тази основна функция запазена, посочената цел изисква притежателят на по-ранна марка да бъде в състояние, в рамките на прилагането на член 9, параграф 1 от Директивата, да се противопостави на използването на по-късна, идентична на неговата марка. Всяко действие за защита по административен или съдебен ред, извършено от притежателя на по-ранната марка през предвидения в член 9, параграф 1 от Директива 89/104 период, води до прекъсване на срока, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие. (вж. точки 47—50; точка 1 от диспозитива) 2. Регистрацията на по-ранната марка в съответната държава членка не е необходимо условие, за да започне да тече предвиденият в член 9, параграф 1 от Първа директива 89/104 относно марките срок, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие. Условията, които са необходими, за да започне да тече този срок, са, първо, по-късната марка да е регистрирана в съответната държава членка, второ, заявката за регистрация на тази марка да е направена добросъвестно, трето, притежателят на по-късната марка да я е използвал в държавата членка, в която тя е била регистрирана, и четвърто, притежателят на по-ранната марка да е знаел за регистрацията на по-късната марка и за използването ѝ, след като е регистрирана. (вж. точка 62; точка 2 от диспозитива) 3. Член 4, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че искането на притежателя на по-ранна марка за отмяна на по-късна идентична марка, обозначаваща идентични стоки, не може да бъде уважено в случай на добросъвестно паралелно и продължително използване на тези две марки, когато това използване не засяга или не може да засегне основната функция на марката, която е да гарантира на потребителите произхода на стоките или услугите. Това последно условие е изпълнено, когато ясно може да се установи, че стоките са произведени от различни предприятия. (вж. точки 80, 81 и 84; точка 3 от диспозитива)

Марки, Реклама в интернет от ключови думи ("keyword advertising"), Избор от рекламодателя на ключова дума, съответстваща на марка с добра репутация на конкурент, Директива 89/104/ЕИО, Член 5, параграф 1, буква a) и параграф 2, Регламент (ЕО) № 40/94, Член 9, параграф 1, букви a) и в), Условие за нарушаване на една от функциите на марката, Увреждане на отличителния характер на марка с добра репутация ("разводняване"), Неоснователно извличане на полза от отличителния характер или репутацията на тази марка ("получаване наготово").

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Цел — Граници (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на услуга по включване в каталог в интернет (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Марка с репутация — Реклама в рамките на услуга по включване в каталог в интернет (член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета) Summary 1. От текста на член 5, параграф 1 от Първа директива 89/104 относно марките и от десето съображение от същата директива е видно, че законодателството на държавите членки е било хармонизирано, в смисъл че предоставеното от марка изключително право осигурява на нейния притежател „абсолютна“ защита срещу използването от трети лица на идентични с марката знаци за идентични стоки или услуги, докато когато тази двойна идентичност липсва, само наличието на вероятност от объркване позволява на притежателя на марката да се позове успешно на изключителното си право. Това разграничение между защитата, предоставена с параграф 1, буква а) от посочения член, и тази, която е прогласена в разпоредбата на същия параграф 1, буква б), е възпроизведено, що се отнася до марката на Общността, в седмо съображение и в член 9, параграф 1 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността. Независимо че законодателят на Съюза определя като „абсолютна“ защитата срещу използването, без да е дадено съгласие, на идентични с марката знаци за стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана марката, Съдът поставя това определение в перспектива, като отбелязва, че колкото и важна да е защитата, предоставена с член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104, тя цели само да се даде възможност на притежателя на марката да защити особените интереси, които има като неин притежател, т.е. да гарантира, че марката може да изпълнява присъщите ѝ функции. С оглед на това Съдът заключава, че упражняването на предоставеното от марката изключително право трябва да бъде запазено за случаите, в които използването на знака от трето лице засяга или може да засегне функциите на марката, и в частност основната ѝ функция да гарантира на потребителите произхода на стоката. Това тълкуване на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 и на член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 е уточнено в смисъл, че тези разпоредби дават възможност на притежателя на марката да се позове на изключителното си право в случай на засягане или на опасност от засягане на някоя от функциите на марката, независимо дали става въпрос за основната ѝ функция за указване на произхода на стоката или услугата, обхванати от марката, или някоя от другите ѝ функции, като тази да гарантира качеството на продукта или услугата или тези, които са свързани с комуникации, инвестиции или реклама. Наистина, винаги се предполага, че една марка изпълнява функцията си за указване на произход, докато другите си функции тя изпълнява само доколкото нейният притежател я използва по този начин, в частност за цели, свързани с реклама или с инвестиции. Въпреки това тази разлика между основната функция на марката и другите ѝ функции не би могла по никакъв начин да оправдае, когато една марка изпълнява една или повече от тези други функции, засягането на последните да бъде изключено от приложното поле на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 и на член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94. По същия начин не може да се счита, че само марките с добра репутация могат да имат други функции освен тази за указване на произход. (вж. точки 36—38 и 40) 2. Член 5, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка има право да забрани на конкурент, изхождайки от идентична с тази марка ключова дума, която този конкурент е избрал без съгласието на притежателя, в рамките на услуга по включване в каталог в интернет, да рекламира стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана тази марка, когато това използване може да засегне някоя от функциите на марката. Такова използване: - засяга функцията на марката за указване на произход, когато рекламата, показвана в резултат на посочената ключова дума, не позволява или позволява трудно на относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител да разбере дали посочените в съобщението стоки или услуги са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, са с произход от трето лице, - в рамките на услуга по включване в каталог с характеристики като Adwords не засяга рекламната функция на марката, - засяга функцията на марката, свързана с инвестиции, ако създава съществени затруднения за използването на марката от нейния притежател за придобиването или запазването на репутация, годна да привлича и да създава постоянна клиентела. Що се отнася до функцията за оказване на произход, когато съобщението на третото лице подсказва наличието на икономическа връзка между това трето лице и притежателя на марката, следва да се заключи, че е налице засягане на функцията на тази марка за указване на произход. Необходимо е да се заключи също, че е налице засягане на посочената функция на марката и когато съобщението, макар да не подсказва наличието на икономическа връзка, остава до такава степен неясно — що се отнася до произхода на съответните стоки или услуги, — че относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител не е в състояние да разбере от рекламната връзка и от придружаващото я търговско послание дали рекламодателят е трето лице по отношение на притежателя на марката или точно обратното — е икономически свързан с него. Що се отнася до рекламната функция на марката, сам по себе си фактът, че използването от трети лица на знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, принуждава притежателя на тази марка да увеличи рекламните си усилия, за да поддържа или увеличи видимостта си сред потребителите, не е достатъчен във всички случаи, за да се заключи, че е засегната рекламната функция на тази марка. В това отношение, независимо че марката представлява съществен елемент от системата на ненарушена конкуренция, която правото на Съюза цели да установи, тя все пак няма за цел да защитава притежателя си от присъщите на действието на конкуренцията практики. Рекламата в интернет, произлизаща от ключови думи, съответстващи на марки, представлява именно такава практика, защото като правило има за цел просто да предложи на интернет потребителите алтернатива на стоките или услугите на притежателите на посочените марки. Що се отнася до функцията, свързана с инвестиции, не би могло да се приеме, че притежателят на марка може да се противопостави на използването от конкурент, при условията на лоялна конкуренция и при съблюдаване на функцията на марката за указване на произход, на идентичен с марката знак, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, ако това използване има като единствена последица да принуди притежателя на тази марка да приспособи усилията си за придобиването или запазването на репутация, която може да привлече и да създаде постоянна клиентела. По същия начин притежателят на марката не би могъл успешно да се позове на обстоятелството, че посоченото използване кара някои потребители да се отклонят от стоките или услугите, означени с тази марка. (вж. точки 45, 57, 58, 62, 64 и 66; точка 1 от диспозитива) 3. Член 5, параграф 2 от Първа директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка с добра репутация има право да забрани на конкурент да прави реклама, изхождайки от съответстваща на тази марка ключова дума, която този конкурент е избрал, без съгласието на посочения притежател, в рамките на услуга по включване в каталог в интернет, когато посоченият конкурент по този начин извлича неоснователно полза от отличителния характер или от добрата репутация на марката (получаване наготово) или когато посочената реклама уврежда нейния отличителен характер (размиване) или добрата ѝ репутация (опетняване). Реклама, изхождаща от такава ключова дума, уврежда отличителния характер на марката с добра репутация (размиване), в частност ако тя допринася за израждането ѝ в родово понятие. Притежателят на марка с добра репутация обаче няма право да забрани в частност показвани от конкуренти реклами, изхождащи от съответстващи на тази марка ключови думи, които, без да предлагат просто имитация на стоките или услугите на притежателя на марката, без да причиняват размиване или опетняване и без освен това да засягат функциите на марката с добра репутация, предлагат алтернатива на стоките или услугите на притежателя на посочената марка. (вж. точки 93—95; точка 2 от диспозитива)

Марки, Интернет, Предлагане за продажба на електронен пазар за потребители в Съюза на маркови стоки, предназначени от притежателя на марката за продажба в трети държави, Отстраняване на опаковките на посочените стоки, Директива 89/104/ЕИО, Регламент (ЕО) № 40/94, Отговорност на оператора на електронен пазар, Директива 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия), Налагане на съдебна забрана на този оператор, Директива 2004/48/ЕО (Директива относно упражняването на права върху интелектуалната собственост).

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Продажба, предлагане за продажба или реклама на стоки, намиращи се в трета държава, на електронен пазар за потребители в Съюза (член 9 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5 от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Изчерпване на правото, предоставено от марката — Условия — Стока, пусната в обращение в Общността или в Европейското икономическо пространство (член 13, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 7, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Препродажба на разопаковани парфюми или козметични продукти (член 9 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 6, параграф 1 от Директива 76/768 на Съвета, член 5 от Директива 89/104 на Съвета ) 4. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Реклама в рамките на услуга по включване в каталог в интернет (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) 5. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Понятие — Дейност на оператор на електронен пазар — Изключване (член 9 от Регламент № 40/94 на Съвета; членове 12—15 от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета; член 5 от Директива 89/104 на Съвета) 6. Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Отговорност на междинните доставчици — Съхраняване на информация (член 14, параграф 1 от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета) 7. Сближаване на законодателствата — Упражняване на права върху интелектуалната собственост — Директива 2004/48 — Мерки, процедури и средства за защита — Мерки, които произтичат от решение по съществото на случая (член 11 от Директива 2004/48 на Европейския парламент и на Съвета) Summary 1. Когато намиращи се в трета държава стоки, защитени с регистрирана в държава — членка на Съюза, марка или с марка на Общността и които преди това не са пускани в продажба в Европейското икономическо пространство или, когато това е марка на Общността, които преди това не са пускани в продажба в Съюза, се продават от икономически оператор на електронен пазар и без съгласието на притежателя на тази марка на потребител, който се намира на обхванатата от посочената марка територия, или са предмет на предложение за продажба или реклама на такъв пазар за намиращи се на тази територия потребители, посоченият притежател може да се противопостави на тази продажба, на това предложение за продажба или на тази реклама по силата на разпоредбите, съдържащи се в член 5 от Първа директива 89/104 относно марките, или в член 9 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността. Задължение на националните юрисдикции е да преценят във всеки отделен случай дали съществуват относими данни, въз основа на които да може да се направи извод, че предложение за продажба или реклама, показано или показана в електронен пазар, достъпен на посочената територия, е насочено или насочена към намиращи се на тази територия потребители. Разпоредбите на Директива 89/104 и на Регламент № 40/94 се прилагат винаги когато се окаже, че предложението за продажба на намираща се в трета държава маркова стока е насочено към потребителите, намиращи се на обхванатата от марката територия. Наистина, иначе операторите, които използват електронната търговия, като предлагат за продажба на електронен пазар, предназначен за намиращи се в Съюза потребители, маркови стоки, намиращи се в трета държава, които могат да бъдат видени на екран и поръчани чрез споменатия пазар, няма да имат по отношение на оферти за продажба от този вид никакво задължение да спазват нормите на Съюза във връзка с интелектуалната собственост. Такова положение би попречило на полезното действие на тези норми. Във връзка с това по силата на член 5, параграф 3, букви б) и г) от Директива 89/104 и член 9, параграф 2, букви б) и г) от Регламент № 40/94 използването от трети лица на знаци, идентични или сходни с марки, на което притежателите на тези марки могат да се противопоставят, включва използването на такива знаци в оферти за продажба и в реклама. Ефикасността на тези норми би била засегната, ако те не се прилагат по отношение на използването в оферта за продажба или реклама в интернет, насочена към намиращи се в Съюза потребители, на знак, сходен или идентичен с регистрирана в Съюза марка, само поради факта че третото лице, от което изхожда тази оферта или тази реклама, е установено в трета държава, че сървърът на сайта в интернет, който то използва, се намира в такава държава или още че стоката, предмет на офертата или на рекламата, се намира в трета държава. Само възможността за достъп до даден уебсайт на територията, на която марката е защитена, обаче не е достатъчна, за да се направи изводът, че публикуваните там оферти за продажба са насочени към намиращи се на тази територия потребители. Наистина, ако възможността за достъп до електронен пазар на споменатата територия е достатъчна, за да попаднат публикуваните там обяви в приложното поле на Директива 89/104 и на Регламент № 40/94, сайтове и обяви, които очевидно са насочени изключително към намиращи се в трети държави потребители, които обаче са технически достъпни на територията на Съюза, неоснователно ще бъдат подчинени на правото на Съюза. (вж. точки 61—64 и 67; точка 1 от диспозитива) 2. Доставката от притежателя на марка на оторизираните му дистрибутори на предмети, върху които е поставена тази марка, предназначени за демонстрация на потребителите в одобрените пунктове за продажба, както и на флакони с тази марка, от които могат да бъдат взети малки количества, за да бъдат подарени на потребителите като безплатни мостри, при липсата на доказателства в обратен смисъл не представлява пускане на пазара по смисъла на Първа директива 89/104 относно марките или на Регламент № 40/94 относно марката на Общността. (вж. точка 73; диспозитив т. 2) 3. Член 5 от Първа директива 89/104 относно марките и член 9 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка, по силата на изключителното право, което тя предоставя, може да се противопостави на препродажбата на парфюми или на козметични продукти, поради това че продавачът е отстранил външната опаковка на тези стоки, когато това разопаковане води до липсата на основни сведения като тези относно самоличността на производителя или на лицето, отговорно за маркетинга на козметичния продукт. Когато отстраняването на външната опаковка не води до такава липса на сведения, притежателят на марката може въпреки това да се противопостави парфюм или козметичен продукт, носещ неговата марка, да се продава разопакован, ако установи, че отстраняването на опаковката е засегнало имиджа на продукта, а по този начин и репутацията на марката. С оглед на разнообразието на сериите парфюми и козметични продукти въпросът дали разопаковането на такъв продукт засяга неговия имидж и по този начин репутацията на марката, която той носи, трябва да се разглежда за всеки отделен случай. Наистина, видът на парфюм или козметичен продукт без външна опаковка понякога може ефикасно да предаде престижния и луксозен имидж на този продукт, докато в други случаи отстраняването на посочената опаковка води именно до увреждане на този имидж. Такова увреждане може да настъпи, когато външната опаковка допринася наравно или повече от флакона или контейнера за представянето на създадения от притежателя на марката и от неговите одобрени дистрибутори имидж на стоката. Възможно е също липсата на някои или на всички сведения, които член 6, параграф 1 от Директива 76/768 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно козметичните продукти изисква, да увреди имиджа на стоката. Притежателят на марката трябва да установи наличието на факти, които са проява на това увреждане. Освен това, тъй като основната функция на марката е да гарантира на потребителя произхода на стоката, тя служи именно като потвърждение, че всички обозначени с тази марка стоки са били произведени или доставени под контрола на едно-единствено предприятие, на което може да бъде възложена отговорността за тяхното качество. Когато обаче липсват някои сведения, които се изискват по закон, като тези относно идентифициране на производителя или на лицето, отговарящо за маркетинга на козметичния продукт, се засяга функцията на марката за указване на произход, тъй като тя е лишена от основното си действие, изразяващо се в гаранция, че обозначените с нея стоки са доставени под контрола на едно-единствено предприятие, на което може да бъде възложена отговорността за тяхното качество. Освен това отговорът на въпроса дали предлагането за продажба или продажбата на маркови стоки, от които е отстранена външната опаковка и по този начин някои сведения, които се изискват по силата на член 6, параграф 1 от Директива 76/768, е наказуемо по наказателното право на съответната държава, не би могъл да повлияе на приложимостта на нормите на Съюза относно защитата на марките. (вж. точки 78—83; точка 3 от диспозитива) 4. Член 5, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква a) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка има право да забрани на оператора на електронен пазар да рекламира продавани на посочения електронен пазар стоки с тази марка, като използва идентична с марката ключова дума, която този оператор е избрал в рамките на услуга по включване в каталог в интернет, когато тази реклама не дава възможност или дава само възможност нормално информираният и разумно внимателен интернет потребител трудно да установи дали посочените стоки са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, от трето лице. Доколкото операторът на електронен пазар използва ключови думи, за да рекламира отправени от негови клиенти продавачи оферти за продажба на маркови стоки, той ги използва за стоки или услуги, идентични с тези, за които марките са регистрирани. Във връзка с това изразът „за стоки или за услуги“ не се отнася единствено до сто ките или услугите на третото лице, което използва съвпадащите с марките знаци, но може също да се отнася до стоките или услугите на други лица. Наистина обстоятелството, че икономически оператор използва знак, който съвпада с марка, за стоки, които не са негови собствени стоки, в смисъл че той няма право на собственост върху тях, не е пречка това използване да попадне в приложното поле на член 5 от Директива 89/104 и член 9 от Регламент № 40/94. Когато става въпрос точно за положение, при което доставчик на услуга използва знак, съвпадащ с чужда марка, за да рекламира стоки, които негов клиент продава с помощта на тази услуга, такова използване попада в приложното поле на параграф 1, съответно от член 5 от Директива 89/104 и от член 9 от Регламент № 40/94, когато то се осъществява по такъв начин, че се установява връзка между посочения знак и посочените услуги. (вж. точки 91, 92 и 97; точка 4 от диспозитива) 5. Операторът на електронен пазар не „използва“, по смисъла на член 5 от Първа директива 89/104 относно марките и член 9 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, идентични или сходни с марки знаци, които се появяват в предложения за продажба, показвани на неговия сайт. Действително наличието на „използване“ от трето лице на знак, идентичен или сходен с марката на притежателя на правата върху нея, по смисъла на член 5 от Директива 89/104 и член 9 от Регламент № 40/94, предполага поне последният да използва знака в търговските си отношения. Доколкото обаче това трето лице е доставчик на услуга, изразяваща се в осигуряване на възможност на неговите клиенти да покажат на неговия сайт в рамките на търговските си дейности, като например предложения за продажба, знаци, съвпадащи с марки, самият той не използва тези знаци на сайта си в смисъла, който е посочен от споменатата правна уредба на Съюза. От това следва, че използването на знаци, идентични на марки или сходни с марки, в публикувани на електронен пазар предложения за продажба се осъществява от клиентите продавачи на оператора на този пазар, а не от самия оператор. Доколкото той дава възможност на клиентите си за такова използване, ролята на оператора на електронния пазар не би могла да се преценява от гледна точка на разпоредбите на Директива 89/104 и на Регламент № 40/94, а трябва да се изследва от гледна точка на други правни норми като тези, които са установени с Директива 2000/31 за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), по-конкретно в глава ІІ, раздел 4 от нея, който се отнася до „отговорността на междинните доставчици“ в електронната търговия и който обединява членове 12—15 от тази директива. (вж. точки 102—105; точка 5 от диспозитива) 6. Член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на оператор на електронен пазар, когато той не е имал активна роля, която да му позволи да се запознае или да контролира съхраняваните данни. Посоченият оператор има такава роля, когато оказва съдействие, изразяващо се в оптимизиране на представянето на съответните предложения за продажба или в рекламирането им. Когато операторът на електронен пазар не е имал активна роля в посочения в предходната алинея смисъл и когато поради това доставената от него услуга попада в приложното поле на член 14, параграф 1 от Директива 2000/31, той все пак не може да се ползва от предвиденото в тази разпоредба освобождаване от отговорност по дело, което може да приключи с осъдително решение за заплащане на вреди и пропуснати ползи, ако е бил запознат с факти или обстоятелства, въз основа на които полагащият дължимата грижа икономически оператор би трябвало да установи незаконността на съответните предложения за продажба и в случай на такова запознаване не е действал експедитивно в съответствие с параграф 1, буква б) от посочения член 14. (вж. точки 123, 124 и точка 6 от диспозитива) 7. Член 11, трето изречение от Директива 2004/48 относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че той изисква държавите членки да гарантират, че компетентните в областта на защитата на правата върху интелектуалната собственост национални юрисдикции могат да задължат оператор на електронен пазар да вземе мерки, които допринасят не само за преустановяването на нарушения на тези права от потребители на този пазар, но също и за предотвратяване на нови нарушения от този вид. Заповедите, с които се налага това задължение, трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи и не трябва да създават пречки пред законната търговия. (вж. точки 144; точка 7 от диспозитива)