Обжалване, Марка на Европейския съюз, Регламент (ЕО) № 207/2009, Фигуративна марка, съдържаща словните елементи „CACTUS OF PEACE CACTUS DE LA PAZ“, Възражение от притежателя на словна и фигуративна марка на Европейския съюз, сдържащи словния елемент „Cactus“, Класификация от Ница, Член 28, Член 15, параграф 1, втора алинея, буква a), Реално използване на марката в съкратена форма“.

Дело C-501/15 P Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) срещу Cactus SA Обжалване — Марка на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Фигуративна марка, съдържаща словните елементи „CACTUS OF PEACE CACTUS DE LA PAZ“ — Възражение от притежателя на словна и фигуративна марка на Европейския съюз, сдържащи словния елемент „Cactus“ — Класификация от Ница — Член 28 — Член 15, параграф 1, втора алинея, буква a) — Реално използване на марката в съкратена форма“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 11 октомври 2017 г. Сближаване на законодателствата—Марки—Директива 2008/95—Посочване на стоките или услугите, обхванати от марката—Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация—Обхват на следващата от това защита—Задължение на заявителя да уточни стоките или услугите, за които се отнася заявката му (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата—Марки—Директива 2008/95—Марки за услуги—Понятието „услуги“—Търговия със стоки на дребно—Включване—Условия за регистриране (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Обжалване—Основания—Неправилна преценка на фактитe и доказателствата—Недопустимост—Контрол на Съда върху преценката на фактитe и доказателствата—Изключване, освен в случай на изопачаването им (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда) Марка на Европейския съюз—Съображения на трети лица и възражение—Разглеждане на възражението—Доказване на използването на по-ранната марка—Реално използване—Използване на марката под форма, която се различава по елементи, които не променят отличителния характер на марката—Предмет и материален обхват на член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009—Преценка на промяната в отличителния характер (член 15, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 207/2009 на Съвета) Що се отнася, на първо място, до обхвата на решение IP Translator, C-307/10, следва да се припомни, че в точка 61 от това решение Съдът приема, че с оглед на спазване на изискванията за яснота и точност заявителят на марка, който използва всички общи термини от заглавието на даден клас от Ницската класификация, за да посочи стоките или услугите, които иска да бъдат защитени с марката, трябва да уточни дали заявката му за регистрация се отнася до всички, или само до някои от стоките или услугите, вписани в азбучния списък на този клас. В случаите, когато заявката се отнася само до някои от посочените стоки или услуги, заявителят е длъжен да уточни кои от стоките или услугите от този клас има предвид. В точки 29 и 30 от решение Brandconcern, C-577/14 P Съдът приема, че решение IP Translator уточнява само изискванията за новите заявления за регистрация като марка на Европейския съюз и поради това не се отнася до марки, които вече са били регистрирани към датата на постановяването му. Оттук в точка 31 от решение Brandconcern Съдът заключава, че затова не може да се приеме, че с решение IP Translator Съдът е искал да постави под въпрос подхода, възприет в Съобщение № 4/03 по отношение на регистрираните преди постановяването на това решение марки. Съобщение № 2/12 на председателя на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост не поставя под въпрос тази съдебна практика, което от своя страна води до ограничаване на обхвата на защитата на регистрираните преди постановяване на решение IP Translator марки до стоките или услугите, означени от общите термини на заглавието на даден клас по смисъла на Ницската спогодба само до стоките или услугите, посочени в азбучния списък на този клас, а не да се приема, че тя се разпростира, съгласно Съобщение № 4/03, до всички стоки или услуги, спадащи към посочения клас. Всъщност обхватът на закрилата, предоставена от регистрирани марки, не може да се променя въз основа на съобщение с необвързващ характер, което има за цел да пояснява на заявителите практиката на EUIPO. (вж. т. 37—40) Що се отнася, на второ място, до обхвата на решение Praktiker Bau, C-418/02, е необходимо да се припомни, че в точки 39 и 50 от това решение Съдът постановява, че ако търговията със стоки на дребно е услуга, спадаща към клас 35 по смисъла на Ницската спогодба, за целите на регистрацията на дадена марка заявителят трябва да уточни стоките или видовете стоки, до които се отнасят услугите по продажба на дребно. Подобно обаче на решение IP Translator, C-307/10 произтичащата от решение Praktiker Bau практика разглежда само заявките за регистрация като марка на Европейския съюз и не се отнася до обхвата на защитата на марките, регистрирани преди постановяването му. Такова решение освен това съответства на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. (вж. т. 44—47) Вж. текста на решението. (вж. т. 60) Съдът вече е уточнил, че видно от самия текст на член 15, параграф 1, втора алинея, буква a) от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз, използването на марка под форма, която се различава от формата, в която е била регистрирана, се счита за използване по смисъла на първа алинея от този член, доколкото не се е променил отличителният характер на марката във формата, в която тя е била регистрирана. Следва да се отбележи, че целта на член 15, параграф 1, втора алинея, буква а) от този регламент, който, като не изисква стриктно съответствие между формата, използвана в търговията, и формата, в която е била регистрирана марката, е да позволи на притежателя на последната да прави вариации на знака — по повод на неговото използване за търговски цели, — които, без да променят отличителния му характер, позволяват привеждането му в по-голямо съответствие с изискванията на търговията и рекламата на съответните стоки или услуги. Следователно условието за „реално използване“ по смисъла на член 15, параграф 1, втора алинея, буква a) от същия регламент е изпълнено и когато се използва само един фигуративен елемент от комплексната марка, при условие че не се променя отличителният характер на регистрираната марка. (вж. т. 65—67)

Обжалване, Марка на Европейския съюз, Регламент (ЕО) № 207/2009, Член 51, параграф 2, Словна марка „LAMBRETTA“, Реално използване на марката, Искане за отмяна, Частична отмяна, Съобщение № 2/12 на председателя на EUIPO, Ограничаване във времето на решение на Съда.

Дело C-577/14 P Brandconcern BV срещу Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Scooters India Ltd „Обжалване — Марка на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 51, параграф 2 — Словна марка „LAMBRETTA“ — Реално използване на марката — Искане за отмяна — Частична отмяна — Съобщение № 2/12 на председателя на EUIPO — Ограничаване във времето на решение на Съда“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г. Сближаване на законодателствата—Марки—Директива 2008/95—Посочване на стоките или услугите, обхванати от марката—Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация—Обхват на следващата от това защита—Задължение на заявителя да уточни стоките или услугите, за които се отнася заявката му—Задължение, предвидено с решение на Съда—Последици—Ограничаване във времето (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Обжалване—Основания—Липса на конкретна критика на пункт от разсъжденията на Общия съд—Непосочване на критикуваните точки от обжалваното съдебно решение (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда) В точка 61 от решение от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys (C-307/10, EU:C:2012:361), Съдът приема, че с оглед на спазване на изискванията за яснота и точност, наложени с Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, заявителят на национална марка, който използва всички общи термини от заглавието на даден клас от Ницската класификация, за да посочи стоките или услугите, които иска да бъдат защитени с марката, трябва да уточни дали заявката му за регистрация се отнася до всички или само до някои от стоките или услугите, вписани в азбучния списък на този клас. В случай че заявката се отнася само до някои от посочените стоки или услуги, заявителят е длъжен да уточни кои от спадащите към този клас стоки или услуги са визирани. При все това следва да се отбележи, на първо място, че точка 61 от споменатото решение се отнася не до притежателите на вече регистрирани марки, а единствено до заявителите на марки. На второ място, в споменатата точка 61 от решение от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys, Съдът уточнява само изискванията, на които ще трябва да отговарят в бъдеще заявители на национални марки, ако използват общи термини от заглавието на даден клас за обозначаване на желаните от тях да бъдат защитени с марката стоки и услуги. Такива изисквания позволяват да се предотвратят случаи, при които обхватът на предоставената с марката защита не би могъл да се определи със сигурност, тъй като заявителят е използвал всички общи термини от заглавието на даден клас. Ето защо не може да се приеме, че с решение от 19 юни 2012 г. Chartered Institute of Patent Attorneys, Съдът е искал да постави под въпрос подхода — възприет в Съобщение №o4/03 на председателя на Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), от 16 юни 2003 г. относно използването на заглавията на класовете от списъците на стоки и услуги за заявки и регистрации на марки на Общността — използването на всички общи термини от заглавието на даден клас да се възприема в смисъл, че искането се отнася до всички включени в него стоки и услуги. Следователно правилото, установено в точка 61 от споменатото решение, не е приложимо за направена преди постановяването му регистрация на марка. (вж. т. 28—31) Вж. текста на решението. (вж. т. 37)

Преюдициално запитване, Марки, Регистрация на национална марка, идентична или сходна с по-ранна марка на Общността, Марка на Общността с репутация в Европейския съюз, Географски обхват на репутацията.

Дело C-125/14 Iron & Smith kft срещу Unilever NV (Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Törvényszék) „Преюдициално запитване — Марки — Регистрация на национална марка, идентична или сходна с по-ранна марка на Общността — Марка на Общността с репутация в Европейския съюз — Географски обхват на репутацията“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 3 септември 2015 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Марка на Общността с репутация в Съюза — Понятие — Географски обхват на репутацията — Релевантност на критериите относно реалното използване на марката на Общността, когато се установява наличието на репутация — Липса (член 4, параграф 3 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Марка на Общността, която се ползва с репутация в съществена част от територията на Европейския съюз, но не и сред съответните потребители в държавата членка, в която е заявена за регистрация по-късната национална марка — Условия за разширената защита по член 4, параграф 3 от Директива 2008/95 (член 4, параграф 3 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Член 4, параграф 3 от Директива 2008/95 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че щом репутацията на по-ранната марка на Общността е установена в съществена част от територията на Европейския съюз, която евентуално може да съвпада с територията само на една държава членка, която не трябва непременно да е същата държава членка, в която е подадена заявката за регистрация на по-късната национална марка, следва да се приеме, че тази марка се ползва с репутация в Съюза. Критериите, които са изведени в съдебната практика относно реалното използване на марката на Общността, като такива не са релевантни, за да се установи наличието на „репутация“ по смисъла на член 4, параграф 3 от Директивата. (вж. т. 25; т. 1 от диспозитива) Щом по-ранната марка на Общността вече е придобила репутация в съществена част от територията на Европейския съюз, но не и сред съответните потребители в държавата членка, в която е заявена за регистрация по-късната национална марка, срещу която е подадено възражението, притежателят на марката на Общността може да ползва защитата по член 4, параграф 3 от Директива 2008/95 относно марките, когато е установено, че търговски непренебрежима част от тези потребители познават марката му и правят връзка между нея и по-късната национална марка и че предвид всички релевантни фактори за конкретния случай съществува или действително и настоящо нарушение на марката на Общността по смисъла на тази разпоредба, или — при липсата на такова нарушение — сериозен риск от извършването му в бъдеще. (вж. т. 34; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Регламент (ЕО) № 1383/2003, Мерки, целящи да се възпрепятства пускането на пазара на имитирани и пиратски стоки, Член 2, Приложно поле на Регламента, Продажба по интернет на фалшив часовник от трета държава за лична употреба на физическо лице, живеещо в държава членка, Задържане на часовника от митническите органи при влизането му на територията на държавата членка, Законосъобразност на задържането, Условия, Условия, свързани с нарушението на правото на интелектуална собственост, Директива 2001/29/ЕО, Член 4, Публично разпространяване, Директива 2008/95/ЕО, Член 5, Регламент (ЕО) № 207/2009, Член 9, Използване в търговската дейност.

Дело C-98/13 Martin Blomqvist срещу Rolex SA и Manufacture des Montres Rolex SA (Преюдициално запитване, отправено от Højesteret) „Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 1383/2003 — Мерки, целящи да се възпрепятства пускането на пазара на имитирани и пиратски стоки — Член 2 — Приложно поле на Регламента — Продажба по интернет на фалшив часовник от трета държава за лична употреба на физическо лице, живеещо в държава членка — Задържане на часовника от митническите органи при влизането му на територията на държавата членка — Законосъобразност на задържането — Условия — Условия, свързани с нарушението на правото на интелектуална собственост — Директива 2001/29/ЕО — Член 4 — Публично разпространяване — Директива 2008/95/ЕО — Член 5 — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 9 — Използване в търговската дейност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 февруари 2014 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 207/2009 и Директива 2008/95 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Понятие (член 9, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 5 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Публично разпространяване — Понятие (член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета) Обща търговска политика — Мерки, целящи да се възпрепятства пускането на пазара на имитирани и пиратски стоки — Регламент № 1383/2003 — Имитирани и пиратски стоки — Понятие — Стоки, въведени на митническата територия на Европейския съюз и представляващи имитация на защитена в Съюза стока — Включване — Условия — Стоки, предназначени за пускане в продажба в Съюза — Доказателства, които могат да бъдат приети (Регламент № 1383/2003 на Съвета) Съгласно Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и Регламент № 207/2009 относно марката на Общността притежателят на марката има право да забрани използването без негово съгласие от трето лице на знак, който е идентичен с посочената марка, когато това използване се осъществява в процеса на търговия, извършва се за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, и засяга или може да засегне функциите на марката. (вж. точка 27) Съгласно Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, на авторите се предоставя изключителното право да разрешават или забраняват всяка форма на публично разпространяване, чрез продажба или по друг начин, на оригинала на техните произведения или на техни копия. Публичното разпространяване се характеризира с поредица от действия, обхващащи най-малкото действията от сключването на договор за продажба до изпълнението му чрез доставката до определен потребител. Следователно търговецът отговаря за всяко действие, извършено от него или за негова сметка и водещо до публично разпространяване в държава членка, където разпространяваните стоки са защитени с авторско право. Фактът на публичното разпространяване трябва да се смята за доказан при наличието на сключен договор за продажбата и изпращането на стоките. (вж. точки 28 и 29) Регламент № 1383/2003 относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че титулярят на право на интелектуална собственост върху стока, която е продадена на лице, живеещо на територията на държава членка, от разположен в трета страна уебсайт за онлайн продажби, разполага с гарантираната му с посочения регламент защита от момента, в който стоката влезе на територията на тази държава членка, поради самия факт на придобиването на стоката. За целта не е необходимо преди продажбата стоката да е била и предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите в същата държава. Всъщност стоките, произхождащи от трета държава и представляващи имитация на стока, ползваща се със защита в Европейския съюз въз основа на право върху марка, или копие на стока, ползваща се със защита в Съюза въз основа на авторско или сродно право или промишлен дизайн, може да нарушават тези права и следователно да бъдат квалифицирани като имитирани или като пиратски стоки, когато е доказано, че те са предназначени за пускане за продажба в Съюза, като това е доказано в частност когато се установи, че посочените стоки са били предмет на продажба на клиент в Съюза или на предложение за продажба или на реклама, адресирано/адресирана към потребители в Съюза. (вж. точки 33 и 35 и диспозитива) Дело C-98/13 Martin Blomqvist срещу Rolex SA и Manufacture des Montres Rolex SA (Преюдициално запитване, отправено от Højesteret) „Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 1383/2003 — Мерки, целящи да се възпрепятства пускането на пазара на имитирани и пиратски стоки — Член 2 — Приложно поле на Регламента — Продажба по интернет на фалшив часовник от трета държава за лична употреба на физическо лице, живеещо в държава членка — Задържане на часовника от митническите органи при влизането му на територията на държавата членка — Законосъобразност на задържането — Условия — Условия, свързани с нарушението на правото на интелектуална собственост — Директива 2001/29/ЕО — Член 4 — Публично разпространяване — Директива 2008/95/ЕО — Член 5 — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 9 — Използване в търговската дейност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 февруари 2014 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 207/2009 и Директива 2008/95 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Понятие (член 9, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 5 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Публично разпространяване — Понятие (член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета) Обща търговска политика — Мерки, целящи да се възпрепятства пускането на пазара на имитирани и пиратски стоки — Регламент № 1383/2003 — Имитирани и пиратски стоки — Понятие — Стоки, въведени на митническата територия на Европейския съюз и представляващи имитация на защитена в Съюза стока — Включване — Условия — Стоки, предназначени за пускане в продажба в Съюза — Доказателства, които могат да бъдат приети (Регламент № 1383/2003 на Съвета) Съгласно Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и Регламент № 207/2009 относно марката на Общността притежателят на марката има право да забрани използването без негово съгласие от трето лице на знак, който е идентичен с посочената марка, когато това използване се осъществява в процеса на търговия, извършва се за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, и засяга или може да засегне функциите на марката. (вж. точка 27) Съгласно Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, на авторите се предоставя изключителното право да разрешават или забраняват всяка форма на публично разпространяване, чрез продажба или по друг начин, на оригинала на техните произведения или на техни копия. Публичното разпространяване се характеризира с поредица от действия, обхващащи най-малкото действията от сключването на договор за продажба до изпълнението му чрез доставката до определен потребител. Следователно търговецът отговаря за всяко действие, извършено от него или за негова сметка и водещо до публично разпространяване в държава членка, където разпространяваните стоки са защитени с авторско право. Фактът на публичното разпространяване трябва да се смята за доказан при наличието на сключен договор за продажбата и изпращането на стоките. (вж. точки 28 и 29) Регламент № 1383/2003 относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че титулярят на право на интелектуална собственост върху стока, която е продадена на лице, живеещо на територията на държава членка, от разположен в трета страна уебсайт за онлайн продажби, разполага с гарантираната му с посочения регламент защита от момента, в който стоката влезе на територията на тази държава членка, поради самия факт на придобиването на стоката. За целта не е необходимо преди продажбата стоката да е била и предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите в същата държава. Всъщност стоките, произхождащи от трета държава и представляващи имитация на стока, ползваща се със защита в Европейския съюз въз основа на право върху марка, или копие на стока, ползваща се със защита в Съюза въз основа на авторско или сродно право или промишлен дизайн, може да нарушават тези права и следователно да бъдат квалифицирани като имитирани или като пиратски стоки, когато е доказано, че те са предназначени за пускане за продажба в Съюза, като това е доказано в частност когато се установи, че посочените стоки са били предмет на продажба на клиент в Съюза или на предложение за продажба или на реклама, адресирано/адресирана към потребители в Съюза. (вж. точки 33 и 35 и диспозитива)

Марки, Директива 89/104/ЕИО, Член 10, параграф 1 и параграф 2, буква а), Реално използване, Използване на марката във форма, също регистрирана като марка, която се различава по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката, Действие на съдебното решение във времето.

Дело C-553/11 Bernhard Rintisch срещу Klaus Eder (Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof) „Марки — Директива 89/104/ЕИО — Член 10, параграф 1 и параграф 2, буква а) — Реално използване — Използване на марката във форма, също регистрирана като марка, която се различава по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката — Действие на съдебното решение във времето“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 25 октомври 2012 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото — Необходимост от преюдициален въпрос и релевантност на отправените въпроси — Преценка от националния съд (член 267 ДФЕС) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Липса на компетентност на Съда (член 267 ДФЕС) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Липса на реално използване на марката — Използване на марката под форма, различаваща се по елементи, които не променят отличителния ѝ характер — Регистрация на използвана форма, различна от тази на регистрираната марка — Липса на последици (член 10, параграф 2, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 15) Вж. текста на решението. (вж. точка 16) Регистрацията като марка на формата, в която се използва друга регистрирана марка — форма, която се различава от предвидената при регистрацията на последната марка и същевременно не променя отличителния ѝ характер, не е пречка за прилагането на член 10, параграф 2, буква а) от Директива 89/104 относно марките. Всъщност, от една страна, отличителният характер на дадена марка по смисъла на разпоредбите на Директива 89/104 означава, че тази марка позволява да се установи продуктът, за който е заявена регистрацията, като произхождащ от определено предприятие и следователно този продукт да може да бъде различен от продуктите на останалите предприятия. От друга страна, от текста на член 10, параграф 2, буква a) от Директива 89/104 по никакъв начин не следва, че различната форма, в която се използва марката, не може също да бъде регистрирана като марка. Всъщност единственото посочено в тази разпоредба условие е, че използваната форма може да се различава от формата, предвидена при регистрацията на тази марка, само по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на последната. Що се отнася до целта на член 10, параграф 2, буква а) от Директива 89/104, следва да се отбележи, че като не изисква стриктно съответствие между формата, използвана в търговията, и формата, предвидена при регистрацията на марката, тази разпоредба цели да позволи на притежателя на последната да прави вариации на знака — по повод неговото използване за търговски цели, — които, без да променят отличителния му характер, позволяват привеждането му в по-голямо съответствие с изискванията на търговията и рекламата на съответните стоки или услуги. Постигането на тази цел обаче би било осуетено, ако за установяване на използването на регистрираната марка се изискваше да бъде изпълнено допълнително условие, съгласно което различната форма, в която се използва тази марка, не трябва също да е регистрирана като марка. Всъщност регистрацията на нови форми на дадена марка позволява при необходимост да се изпреварят промените, които могат да настъпят в образа на марката, и по този начин да я приведат в съответствие с условията на развиващ се пазар. Освен това от дванадесето съображение на Директива 89/104 следва, че нейните разпоредби трябва „изцяло да съответстват на тези на Парижката конвенция“ за закрила на индустриалната собственост. Поради това член 10, параграф 2, буква а) от тази директива трябва да се тълкува в съответствие с член 5, C, параграф 2 от конвенцията. От последната разпоредба обаче не може да се заключи, че регистрацията на знак като марка води до това, че използването на знака вече не може да се изтъква, за да се докаже използването на друга регистрирана марка, от която той се различава само по начин, който не променя отличителния характер на последната. (вж. точки 19—24) Дело C-553/11 Bernhard Rintisch срещу Klaus Eder (Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof) „Марки — Директива 89/104/ЕИО — Член 10, параграф 1 и параграф 2, буква а) — Реално използване — Използване на марката във форма, също регистрирана като марка, която се различава по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката — Действие на съдебното решение във времето“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 25 октомври 2012 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото — Необходимост от преюдициален въпрос и релевантност на отправените въпроси — Преценка от националния съд (член 267 ДФЕС) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Липса на компетентност на Съда (член 267 ДФЕС) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Липса на реално използване на марката — Използване на марката под форма, различаваща се по елементи, които не променят отличителния ѝ характер — Регистрация на използвана форма, различна от тази на регистрираната марка — Липса на последици (член 10, параграф 2, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 15) Вж. текста на решението. (вж. точка 16) Регистрацията като марка на формата, в която се използва друга регистрирана марка — форма, която се различава от предвидената при регистрацията на последната марка и същевременно не променя отличителния ѝ характер, не е пречка за прилагането на член 10, параграф 2, буква а) от Директива 89/104 относно марките. Всъщност, от една страна, отличителният характер на дадена марка по смисъла на разпоредбите на Директива 89/104 означава, че тази марка позволява да се установи продуктът, за който е заявена регистрацията, като произхождащ от определено предприятие и следователно този продукт да може да бъде различен от продуктите на останалите предприятия. От друга страна, от текста на член 10, параграф 2, буква a) от Директива 89/104 по никакъв начин не следва, че различната форма, в която се използва марката, не може също да бъде регистрирана като марка. Всъщност единственото посочено в тази разпоредба условие е, че използваната форма може да се различава от формата, предвидена при регистрацията на тази марка, само по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на последната. Що се отнася до целта на член 10, параграф 2, буква а) от Директива 89/104, следва да се отбележи, че като не изисква стриктно съответствие между формата, използвана в търговията, и формата, предвидена при регистрацията на марката, тази разпоредба цели да позволи на притежателя на последната да прави вариации на знака — по повод неговото използване за търговски цели, — които, без да променят отличителния му характер, позволяват привеждането му в по-голямо съответствие с изискванията на търговията и рекламата на съответните стоки или услуги. Постигането на тази цел обаче би било осуетено, ако за установяване на използването на регистрираната марка се изискваше да бъде изпълнено допълнително условие, съгласно което различната форма, в която се използва тази марка, не трябва също да е регистрирана като марка. Всъщност регистрацията на нови форми на дадена марка позволява при необходимост да се изпреварят промените, които могат да настъпят в образа на марката, и по този начин да я приведат в съответствие с условията на развиващ се пазар. Освен това от дванадесето съображение на Директива 89/104 следва, че нейните разпоредби трябва „изцяло да съответстват на тези на Парижката конвенция“ за закрила на индустриалната собственост. Поради това член 10, параграф 2, буква а) от тази директива трябва да се тълкува в съответствие с член 5, C, параграф 2 от конвенцията. От последната разпоредба обаче не може да се заключи, че регистрацията на знак като марка води до това, че използването на знака вече не може да се изтъква, за да се докаже използването на друга регистрирана марка, от която той се различава само по начин, който не променя отличителния характер на последната. (вж. точки 19—24)

Марки, Реклама в интернет от ключови думи ("keyword advertising"), Избор от рекламодателя на ключова дума, съответстваща на марка с добра репутация на конкурент, Директива 89/104/ЕИО, Член 5, параграф 1, буква a) и параграф 2, Регламент (ЕО) № 40/94, Член 9, параграф 1, букви a) и в), Условие за нарушаване на една от функциите на марката, Увреждане на отличителния характер на марка с добра репутация ("разводняване"), Неоснователно извличане на полза от отличителния характер или репутацията на тази марка ("получаване наготово").

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Цел — Граници (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на услуга по включване в каталог в интернет (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Марка с репутация — Реклама в рамките на услуга по включване в каталог в интернет (член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета) Summary 1. От текста на член 5, параграф 1 от Първа директива 89/104 относно марките и от десето съображение от същата директива е видно, че законодателството на държавите членки е било хармонизирано, в смисъл че предоставеното от марка изключително право осигурява на нейния притежател „абсолютна“ защита срещу използването от трети лица на идентични с марката знаци за идентични стоки или услуги, докато когато тази двойна идентичност липсва, само наличието на вероятност от объркване позволява на притежателя на марката да се позове успешно на изключителното си право. Това разграничение между защитата, предоставена с параграф 1, буква а) от посочения член, и тази, която е прогласена в разпоредбата на същия параграф 1, буква б), е възпроизведено, що се отнася до марката на Общността, в седмо съображение и в член 9, параграф 1 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността. Независимо че законодателят на Съюза определя като „абсолютна“ защитата срещу използването, без да е дадено съгласие, на идентични с марката знаци за стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана марката, Съдът поставя това определение в перспектива, като отбелязва, че колкото и важна да е защитата, предоставена с член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104, тя цели само да се даде възможност на притежателя на марката да защити особените интереси, които има като неин притежател, т.е. да гарантира, че марката може да изпълнява присъщите ѝ функции. С оглед на това Съдът заключава, че упражняването на предоставеното от марката изключително право трябва да бъде запазено за случаите, в които използването на знака от трето лице засяга или може да засегне функциите на марката, и в частност основната ѝ функция да гарантира на потребителите произхода на стоката. Това тълкуване на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 и на член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 е уточнено в смисъл, че тези разпоредби дават възможност на притежателя на марката да се позове на изключителното си право в случай на засягане или на опасност от засягане на някоя от функциите на марката, независимо дали става въпрос за основната ѝ функция за указване на произхода на стоката или услугата, обхванати от марката, или някоя от другите ѝ функции, като тази да гарантира качеството на продукта или услугата или тези, които са свързани с комуникации, инвестиции или реклама. Наистина, винаги се предполага, че една марка изпълнява функцията си за указване на произход, докато другите си функции тя изпълнява само доколкото нейният притежател я използва по този начин, в частност за цели, свързани с реклама или с инвестиции. Въпреки това тази разлика между основната функция на марката и другите ѝ функции не би могла по никакъв начин да оправдае, когато една марка изпълнява една или повече от тези други функции, засягането на последните да бъде изключено от приложното поле на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 и на член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94. По същия начин не може да се счита, че само марките с добра репутация могат да имат други функции освен тази за указване на произход. (вж. точки 36—38 и 40) 2. Член 5, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка има право да забрани на конкурент, изхождайки от идентична с тази марка ключова дума, която този конкурент е избрал без съгласието на притежателя, в рамките на услуга по включване в каталог в интернет, да рекламира стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана тази марка, когато това използване може да засегне някоя от функциите на марката. Такова използване: - засяга функцията на марката за указване на произход, когато рекламата, показвана в резултат на посочената ключова дума, не позволява или позволява трудно на относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител да разбере дали посочените в съобщението стоки или услуги са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, са с произход от трето лице, - в рамките на услуга по включване в каталог с характеристики като Adwords не засяга рекламната функция на марката, - засяга функцията на марката, свързана с инвестиции, ако създава съществени затруднения за използването на марката от нейния притежател за придобиването или запазването на репутация, годна да привлича и да създава постоянна клиентела. Що се отнася до функцията за оказване на произход, когато съобщението на третото лице подсказва наличието на икономическа връзка между това трето лице и притежателя на марката, следва да се заключи, че е налице засягане на функцията на тази марка за указване на произход. Необходимо е да се заключи също, че е налице засягане на посочената функция на марката и когато съобщението, макар да не подсказва наличието на икономическа връзка, остава до такава степен неясно — що се отнася до произхода на съответните стоки или услуги, — че относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител не е в състояние да разбере от рекламната връзка и от придружаващото я търговско послание дали рекламодателят е трето лице по отношение на притежателя на марката или точно обратното — е икономически свързан с него. Що се отнася до рекламната функция на марката, сам по себе си фактът, че използването от трети лица на знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, принуждава притежателя на тази марка да увеличи рекламните си усилия, за да поддържа или увеличи видимостта си сред потребителите, не е достатъчен във всички случаи, за да се заключи, че е засегната рекламната функция на тази марка. В това отношение, независимо че марката представлява съществен елемент от системата на ненарушена конкуренция, която правото на Съюза цели да установи, тя все пак няма за цел да защитава притежателя си от присъщите на действието на конкуренцията практики. Рекламата в интернет, произлизаща от ключови думи, съответстващи на марки, представлява именно такава практика, защото като правило има за цел просто да предложи на интернет потребителите алтернатива на стоките или услугите на притежателите на посочените марки. Що се отнася до функцията, свързана с инвестиции, не би могло да се приеме, че притежателят на марка може да се противопостави на използването от конкурент, при условията на лоялна конкуренция и при съблюдаване на функцията на марката за указване на произход, на идентичен с марката знак, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, ако това използване има като единствена последица да принуди притежателя на тази марка да приспособи усилията си за придобиването или запазването на репутация, която може да привлече и да създаде постоянна клиентела. По същия начин притежателят на марката не би могъл успешно да се позове на обстоятелството, че посоченото използване кара някои потребители да се отклонят от стоките или услугите, означени с тази марка. (вж. точки 45, 57, 58, 62, 64 и 66; точка 1 от диспозитива) 3. Член 5, параграф 2 от Първа директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка с добра репутация има право да забрани на конкурент да прави реклама, изхождайки от съответстваща на тази марка ключова дума, която този конкурент е избрал, без съгласието на посочения притежател, в рамките на услуга по включване в каталог в интернет, когато посоченият конкурент по този начин извлича неоснователно полза от отличителния характер или от добрата репутация на марката (получаване наготово) или когато посочената реклама уврежда нейния отличителен характер (размиване) или добрата ѝ репутация (опетняване). Реклама, изхождаща от такава ключова дума, уврежда отличителния характер на марката с добра репутация (размиване), в частност ако тя допринася за израждането ѝ в родово понятие. Притежателят на марка с добра репутация обаче няма право да забрани в частност показвани от конкуренти реклами, изхождащи от съответстващи на тази марка ключови думи, които, без да предлагат просто имитация на стоките или услугите на притежателя на марката, без да причиняват размиване или опетняване и без освен това да засягат функциите на марката с добра репутация, предлагат алтернатива на стоките или услугите на притежателя на посочената марка. (вж. точки 93—95; точка 2 от диспозитива)

Марки, Интернет, Предлагане за продажба на електронен пазар за потребители в Съюза на маркови стоки, предназначени от притежателя на марката за продажба в трети държави, Отстраняване на опаковките на посочените стоки, Директива 89/104/ЕИО, Регламент (ЕО) № 40/94, Отговорност на оператора на електронен пазар, Директива 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия), Налагане на съдебна забрана на този оператор, Директива 2004/48/ЕО (Директива относно упражняването на права върху интелектуалната собственост).

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Продажба, предлагане за продажба или реклама на стоки, намиращи се в трета държава, на електронен пазар за потребители в Съюза (член 9 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5 от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Изчерпване на правото, предоставено от марката — Условия — Стока, пусната в обращение в Общността или в Европейското икономическо пространство (член 13, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 7, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Препродажба на разопаковани парфюми или козметични продукти (член 9 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 6, параграф 1 от Директива 76/768 на Съвета, член 5 от Директива 89/104 на Съвета ) 4. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Реклама в рамките на услуга по включване в каталог в интернет (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) 5. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9 от Регламента и член 5 от Директивата — Понятие — Дейност на оператор на електронен пазар — Изключване (член 9 от Регламент № 40/94 на Съвета; членове 12—15 от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета; член 5 от Директива 89/104 на Съвета) 6. Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Отговорност на междинните доставчици — Съхраняване на информация (член 14, параграф 1 от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета) 7. Сближаване на законодателствата — Упражняване на права върху интелектуалната собственост — Директива 2004/48 — Мерки, процедури и средства за защита — Мерки, които произтичат от решение по съществото на случая (член 11 от Директива 2004/48 на Европейския парламент и на Съвета) Summary 1. Когато намиращи се в трета държава стоки, защитени с регистрирана в държава — членка на Съюза, марка или с марка на Общността и които преди това не са пускани в продажба в Европейското икономическо пространство или, когато това е марка на Общността, които преди това не са пускани в продажба в Съюза, се продават от икономически оператор на електронен пазар и без съгласието на притежателя на тази марка на потребител, който се намира на обхванатата от посочената марка територия, или са предмет на предложение за продажба или реклама на такъв пазар за намиращи се на тази територия потребители, посоченият притежател може да се противопостави на тази продажба, на това предложение за продажба или на тази реклама по силата на разпоредбите, съдържащи се в член 5 от Първа директива 89/104 относно марките, или в член 9 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността. Задължение на националните юрисдикции е да преценят във всеки отделен случай дали съществуват относими данни, въз основа на които да може да се направи извод, че предложение за продажба или реклама, показано или показана в електронен пазар, достъпен на посочената територия, е насочено или насочена към намиращи се на тази територия потребители. Разпоредбите на Директива 89/104 и на Регламент № 40/94 се прилагат винаги когато се окаже, че предложението за продажба на намираща се в трета държава маркова стока е насочено към потребителите, намиращи се на обхванатата от марката територия. Наистина, иначе операторите, които използват електронната търговия, като предлагат за продажба на електронен пазар, предназначен за намиращи се в Съюза потребители, маркови стоки, намиращи се в трета държава, които могат да бъдат видени на екран и поръчани чрез споменатия пазар, няма да имат по отношение на оферти за продажба от този вид никакво задължение да спазват нормите на Съюза във връзка с интелектуалната собственост. Такова положение би попречило на полезното действие на тези норми. Във връзка с това по силата на член 5, параграф 3, букви б) и г) от Директива 89/104 и член 9, параграф 2, букви б) и г) от Регламент № 40/94 използването от трети лица на знаци, идентични или сходни с марки, на което притежателите на тези марки могат да се противопоставят, включва използването на такива знаци в оферти за продажба и в реклама. Ефикасността на тези норми би била засегната, ако те не се прилагат по отношение на използването в оферта за продажба или реклама в интернет, насочена към намиращи се в Съюза потребители, на знак, сходен или идентичен с регистрирана в Съюза марка, само поради факта че третото лице, от което изхожда тази оферта или тази реклама, е установено в трета държава, че сървърът на сайта в интернет, който то използва, се намира в такава държава или още че стоката, предмет на офертата или на рекламата, се намира в трета държава. Само възможността за достъп до даден уебсайт на територията, на която марката е защитена, обаче не е достатъчна, за да се направи изводът, че публикуваните там оферти за продажба са насочени към намиращи се на тази територия потребители. Наистина, ако възможността за достъп до електронен пазар на споменатата територия е достатъчна, за да попаднат публикуваните там обяви в приложното поле на Директива 89/104 и на Регламент № 40/94, сайтове и обяви, които очевидно са насочени изключително към намиращи се в трети държави потребители, които обаче са технически достъпни на територията на Съюза, неоснователно ще бъдат подчинени на правото на Съюза. (вж. точки 61—64 и 67; точка 1 от диспозитива) 2. Доставката от притежателя на марка на оторизираните му дистрибутори на предмети, върху които е поставена тази марка, предназначени за демонстрация на потребителите в одобрените пунктове за продажба, както и на флакони с тази марка, от които могат да бъдат взети малки количества, за да бъдат подарени на потребителите като безплатни мостри, при липсата на доказателства в обратен смисъл не представлява пускане на пазара по смисъла на Първа директива 89/104 относно марките или на Регламент № 40/94 относно марката на Общността. (вж. точка 73; диспозитив т. 2) 3. Член 5 от Първа директива 89/104 относно марките и член 9 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка, по силата на изключителното право, което тя предоставя, може да се противопостави на препродажбата на парфюми или на козметични продукти, поради това че продавачът е отстранил външната опаковка на тези стоки, когато това разопаковане води до липсата на основни сведения като тези относно самоличността на производителя или на лицето, отговорно за маркетинга на козметичния продукт. Когато отстраняването на външната опаковка не води до такава липса на сведения, притежателят на марката може въпреки това да се противопостави парфюм или козметичен продукт, носещ неговата марка, да се продава разопакован, ако установи, че отстраняването на опаковката е засегнало имиджа на продукта, а по този начин и репутацията на марката. С оглед на разнообразието на сериите парфюми и козметични продукти въпросът дали разопаковането на такъв продукт засяга неговия имидж и по този начин репутацията на марката, която той носи, трябва да се разглежда за всеки отделен случай. Наистина, видът на парфюм или козметичен продукт без външна опаковка понякога може ефикасно да предаде престижния и луксозен имидж на този продукт, докато в други случаи отстраняването на посочената опаковка води именно до увреждане на този имидж. Такова увреждане може да настъпи, когато външната опаковка допринася наравно или повече от флакона или контейнера за представянето на създадения от притежателя на марката и от неговите одобрени дистрибутори имидж на стоката. Възможно е също липсата на някои или на всички сведения, които член 6, параграф 1 от Директива 76/768 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно козметичните продукти изисква, да увреди имиджа на стоката. Притежателят на марката трябва да установи наличието на факти, които са проява на това увреждане. Освен това, тъй като основната функция на марката е да гарантира на потребителя произхода на стоката, тя служи именно като потвърждение, че всички обозначени с тази марка стоки са били произведени или доставени под контрола на едно-единствено предприятие, на което може да бъде възложена отговорността за тяхното качество. Когато обаче липсват някои сведения, които се изискват по закон, като тези относно идентифициране на производителя или на лицето, отговарящо за маркетинга на козметичния продукт, се засяга функцията на марката за указване на произход, тъй като тя е лишена от основното си действие, изразяващо се в гаранция, че обозначените с нея стоки са доставени под контрола на едно-единствено предприятие, на което може да бъде възложена отговорността за тяхното качество. Освен това отговорът на въпроса дали предлагането за продажба или продажбата на маркови стоки, от които е отстранена външната опаковка и по този начин някои сведения, които се изискват по силата на член 6, параграф 1 от Директива 76/768, е наказуемо по наказателното право на съответната държава, не би могъл да повлияе на приложимостта на нормите на Съюза относно защитата на марките. (вж. точки 78—83; точка 3 от диспозитива) 4. Член 5, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква a) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка има право да забрани на оператора на електронен пазар да рекламира продавани на посочения електронен пазар стоки с тази марка, като използва идентична с марката ключова дума, която този оператор е избрал в рамките на услуга по включване в каталог в интернет, когато тази реклама не дава възможност или дава само възможност нормално информираният и разумно внимателен интернет потребител трудно да установи дали посочените стоки са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, от трето лице. Доколкото операторът на електронен пазар използва ключови думи, за да рекламира отправени от негови клиенти продавачи оферти за продажба на маркови стоки, той ги използва за стоки или услуги, идентични с тези, за които марките са регистрирани. Във връзка с това изразът „за стоки или за услуги“ не се отнася единствено до сто ките или услугите на третото лице, което използва съвпадащите с марките знаци, но може също да се отнася до стоките или услугите на други лица. Наистина обстоятелството, че икономически оператор използва знак, който съвпада с марка, за стоки, които не са негови собствени стоки, в смисъл че той няма право на собственост върху тях, не е пречка това използване да попадне в приложното поле на член 5 от Директива 89/104 и член 9 от Регламент № 40/94. Когато става въпрос точно за положение, при което доставчик на услуга използва знак, съвпадащ с чужда марка, за да рекламира стоки, които негов клиент продава с помощта на тази услуга, такова използване попада в приложното поле на параграф 1, съответно от член 5 от Директива 89/104 и от член 9 от Регламент № 40/94, когато то се осъществява по такъв начин, че се установява връзка между посочения знак и посочените услуги. (вж. точки 91, 92 и 97; точка 4 от диспозитива) 5. Операторът на електронен пазар не „използва“, по смисъла на член 5 от Първа директива 89/104 относно марките и член 9 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, идентични или сходни с марки знаци, които се появяват в предложения за продажба, показвани на неговия сайт. Действително наличието на „използване“ от трето лице на знак, идентичен или сходен с марката на притежателя на правата върху нея, по смисъла на член 5 от Директива 89/104 и член 9 от Регламент № 40/94, предполага поне последният да използва знака в търговските си отношения. Доколкото обаче това трето лице е доставчик на услуга, изразяваща се в осигуряване на възможност на неговите клиенти да покажат на неговия сайт в рамките на търговските си дейности, като например предложения за продажба, знаци, съвпадащи с марки, самият той не използва тези знаци на сайта си в смисъла, който е посочен от споменатата правна уредба на Съюза. От това следва, че използването на знаци, идентични на марки или сходни с марки, в публикувани на електронен пазар предложения за продажба се осъществява от клиентите продавачи на оператора на този пазар, а не от самия оператор. Доколкото той дава възможност на клиентите си за такова използване, ролята на оператора на електронния пазар не би могла да се преценява от гледна точка на разпоредбите на Директива 89/104 и на Регламент № 40/94, а трябва да се изследва от гледна точка на други правни норми като тези, които са установени с Директива 2000/31 за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), по-конкретно в глава ІІ, раздел 4 от нея, който се отнася до „отговорността на междинните доставчици“ в електронната търговия и който обединява членове 12—15 от тази директива. (вж. точки 102—105; точка 5 от диспозитива) 6. Член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на оператор на електронен пазар, когато той не е имал активна роля, която да му позволи да се запознае или да контролира съхраняваните данни. Посоченият оператор има такава роля, когато оказва съдействие, изразяващо се в оптимизиране на представянето на съответните предложения за продажба или в рекламирането им. Когато операторът на електронен пазар не е имал активна роля в посочения в предходната алинея смисъл и когато поради това доставената от него услуга попада в приложното поле на член 14, параграф 1 от Директива 2000/31, той все пак не може да се ползва от предвиденото в тази разпоредба освобождаване от отговорност по дело, което може да приключи с осъдително решение за заплащане на вреди и пропуснати ползи, ако е бил запознат с факти или обстоятелства, въз основа на които полагащият дължимата грижа икономически оператор би трябвало да установи незаконността на съответните предложения за продажба и в случай на такова запознаване не е действал експедитивно в съответствие с параграф 1, буква б) от посочения член 14. (вж. точки 123, 124 и точка 6 от диспозитива) 7. Член 11, трето изречение от Директива 2004/48 относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че той изисква държавите членки да гарантират, че компетентните в областта на защитата на правата върху интелектуалната собственост национални юрисдикции могат да задължат оператор на електронен пазар да вземе мерки, които допринасят не само за преустановяването на нарушения на тези права от потребители на този пазар, но също и за предотвратяване на нови нарушения от този вид. Заповедите, с които се налага това задължение, трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи и не трябва да създават пречки пред законната търговия. (вж. точки 144; точка 7 от диспозитива)

Право относно марките, Регламент (ЕО) № 40/94, Член 13, параграф 1, Директива 89/104/ЕИО, Член 7, параграф 1, Изчерпване на правата на притежателя на марката, Понятието "стока, пусната на пазара", Съгласие на притежателя, Флакони с парфюм, наречени "тестери", предоставени на разположение от притежателя на марка на специализиран търговски представител, който членува в мрежа за селективна дистрибуция.

Keywords Summary Keywords Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Изчерпване на правото, предоставено от марката — Условие — Изрично или мълчаливо съгласие на притежателя за пускането на пазара в Общността или в Европейското икономическо пространство — Пускане на стоки на пазара от посредник в нарушение на клауза от договор за дистрибуция (член 13, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 7, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) Summary Член 13, параграф 1 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността и член 7, параграф 1 от Директива 89/104 относно марките трябва да се тълкуват в смисъл, че изчерпването на правата, предоставени от марката, възниква единствено ако в резултат от преценка, която следва да извърши националната юрисдикция, може да се направи извод за наличие на изрично или мълчаливо съгласие на нейния притежател за пускането на пазара, съответно в Общността или в Европейското икономическо пространство, на стоките, за които се прави позоваване на това изчерпване. Доколкото предоставянето на „тестери с парфюм“ на посредниците, обвързани по силата на договор с притежателя на марката, за да могат техните клиенти да изпробват съдържанието им, се прави без прехвърляне на собственост и със забрана за продажба, когато притежателят на марката може по всяко време да изиска обратно тази стока и когато нейното представяне се отличава ясно от това на флаконите с парфюм, обикновено предоставяни на посочените посредници от притежателя на марката, обстоятелството, че тези тестери са флакони с парфюм с надписи „за демонстрация“ и „забранено за продажба“, не позволява установяването на мълчаливо съгласие от страна на притежателя на марката за пускането им на пазара, ако няма никакво доказателство за обратното, което трябва да прецени националната юрисдикция. (вж. точки 47, 48 и диспозитива)

Марки, Интернет, Търсачка, Реклама от ключови думи ("keyword advertising"), Визуализиране, от съответстващи на марки ключови думи, на връзки към сайтове на конкуренти на притежателите на посочените марки или към сайтове, които предлагат фалшиви стоки, Директива 89/104/ЕИО, Член 5, Регламент (ЕО) № 40/94, Член 9, Отговорност на оператора на търсачката, Директива 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия).

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9, параграф 1 от Регламента и на член 5, параграфи 1 и 2 от Директивата (член 9, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграфи 1 и 2 от Директива № 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Използване на марката по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Регламента и на член 5, параграфи 1, буква а) от Директивата (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива № 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на услуга по каталогизиране в Интернет (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива № 89/104 на Съвета) 4. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на услуга по каталогизиране в интернет (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива № 89/104 на Съвета) 5. Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Отговорност на междинни доставчици на услуга (член 14 от Директива № 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета) Summary 1. Доставчикът на услуга по каталогизиране в интернет, който съхранява като ключова дума знак, идентичен с марка, и организира визуализирането на съобщения от тази ключова дума, не използва този знак по смисъла на член 5, параграфи 1 и 2 от Директива 89/104 относно марките или на член 9, параграф 1 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността. Безспорно е, че този доставчик осъществява търговска дейност и цели икономическа изгода, когато за сметка на някои от своите клиенти съхранява като ключови думи знаци, идентични с марки, и организира визуализирането на съобщения, изхождайки от тези ключови думи. Безспорно е също, че тази услуга се предоставя не само на притежателите на посочените марки или на операторите, които имат право да търгуват с техните стоки или услуги, но и че се осигурява без съгласието на притежателите и се предоставя на конкуренти на тези притежатели или на имитатори. Макар от тези елементи да следва, че като позволява на рекламодателите да изберат като ключови думи знаци, идентични с марките, съхранява тези знаци и показва на своите клиенти съобщения, изхождайки от тези ключови думи, доставчикът на услугата по каталогизиране действа „в процеса на търговия“, това не означава, че самият доставчик „използва“ тези знаци по смисъла на член 5 от Директива 89/104 и на член 9 от Регламент № 40/94. Използването от трето лице на знак, идентичен или подобен на марката на притежателя, най-малкото изисква това трето лице да използва знака в рамките на собствената си търговска комуникация. В случая с доставчика на услугата по каталогизиране същият позволява на клиентите си да използват знаци, идентични или подобни на марките, без самият той да използва посочените знаци. Този извод не може да се обезсили от факта, че доставчикът получава възнаграждение за използването на знаците от неговите клиенти. Всъщност създаването на необходимите технически условия за използването на даден знак и получаването на възнаграждение за тази услуга не означава, че самото лице, което предоставя услугата, използва посочения знак. (вж. точки 53—57 и 105; точка 2 от диспозитива) 2. Използването от рекламодателя като ключова дума на знак, идентичен с марката на конкурент, в рамките на услугата по каталогизиране в интернет по такъв начин, че интернет потребителят да се запознае не само с предлаганите от този конкурент стоки или услуги, но и с тези на посочения рекламодател, представлява използване за стоките или за услугите на този рекламодател. Освен това налице е използване „за стоките или за услугите“ дори в случаите, когато чрез използването като ключова дума на знак, идентичен с марката, рекламодателят няма за цел да представи на интернет потребителите своите стоки или услуги като алтернатива на стоките или услугите на притежателя на марката, а напротив, цели да въведе в заблуждение интернет потребителите относно произхода на тези стоки или услуги, като ги накара да повярват, че те са с произход от притежателя на марката или на икономически свързано с него предприятие. Всъщност такова използване е налице във всички случаи, когато третото лице използва идентичния на марката знак по такъв начин, че се установява връзка между посочения знак и стоките, с които третото лице търгува, или услугите, които същото предоставя. От това следва, че използването от рекламодателя като ключова дума на знак, идентичен с марката, в рамките на услугата по каталогизиране в интернет се обхваща от понятието за използване „за стоки или за услуги“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 относно марките. (вж. точки 71—73) 3. Член 5, параграф 1, буква a) от Директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква a) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на дадена марка има право да забрани на рекламодател да рекламира —изхождайки от идентична с посочената марка ключова дума, избрана от този рекламодател без съгласието на посочения притежател в рамките на услуга по каталогизиране в интернет — стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана посочената марка, когато тази реклама не позволява или позволява единствено трудно на средностатистическия интернет потребител да разбере дали посочените в съобщението стоки или услуги са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, са с произход от трето лице. Всъщност при такова положение, което впрочем се характеризира с обстоятелството, че въпросното съобщение се появява веднага след въвеждането на марката като дума за търсене от съответния интернет потребител и се визуализира в момента, в който марката, в качеството си на дума за търсене, също фигурира върху екрана, интернет потребителят може да се заблуди относно произхода на съответните стоки или услуги. При тези обстоятелства използването от трето лице на знак, идентичен с марката, като ключова дума, задействаща визуализирането на посоченото съобщение, може да създаде впечатление, че в процеса на търговия е налице материална връзка между съответните стоки или услуги и притежателя на марката. Като се има предвид основната функция на марката, която в областта на електронната търговия се състои по-специално в даването на възможност на интернет потребителите, разглеждайки визуализираните при търсене на конкретна марка съобщения, да разграничат стоките или услугите на притежателя на тази марка от тези с друг произход, посоченият притежател трябва да има право да забрани визуализирането на съобщения на трето лице, които интернет потребителите могат погрешно да възприемат като изпратени от този притежател. Националната юрисдикция следва да прецени във всеки отделен случай дали при фактическите обстоятелства по спора, с който е сезирана, е налице засягане или опасност от засягане на функцията за указване на произход. Когато съобщението на третото лице подсказва наличието на икономическа връзка между това трето лице и притежателя на марката, следва да се заключи, че е налице засягане на функцията за указване на произход. Необходимо е да се заключи също, че е налице засягане на посочената функция на марката и когато съобщението, макар да не подсказва наличието на икономическа връзка, остава до такава степен неясно — що се отнася до произхода на съответните стоки или услуги, — че относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител не е в състояние да разбере от рекламната връзка и от придружаващото я търговско послание дали рекламодателят е трето лице по отношение на притежателя на марката, или точно обратното, е икономически свързан с него. (вж. точки 84, 85, 87—90 и 99; точка 1 от диспозитива) 4. Тъй като процесът на търговия се характеризира с предлагането на разнообразни стоки и услуги, притежателят на дадена марка може да има за цел не само да укаже чрез посочената марка произхода на тези стоки или услуги, но и да използва своята марка за рекламни цели, насочени към информиране и убеждаване на потребителя. Следователно притежателят на дадена марка има право да забрани използването без негово съгласие на знак, идентичен с неговата марка, за стоки или за услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, когато това използване засяга употребата на марката от нейния притежател като средство за увеличаване на продажбите или като инструмент за търговски стратегии. Що се отнася до използването от рекламодателите в интернет на знак, идентичен с чужда марка, като ключова дума за визуализирането на рекламни послания, очевидно е че това използване може да окаже определено влияние върху употребата на марката с рекламна цел от нейния притежател, както и върху търговските стратегии на последния. Всъщност с оглед на важното място, което интернет рекламата заема в процеса на търговия, е възможно притежателят на марката да регистрира собствената си марка като ключова дума при доставчика на услугата по каталогизиране, за да се появи съобщение в рубриката „спонсорирани връзки“. В този случай притежателят на марката трябва евентуално да заплати по-висока цена за клик от някои други икономически оператори, ако иска неговото съобщение да се появява преди съобщенията на посочените оператори, които също са избрали неговата марка като ключова дума. Освен това, дори притежателят на марката да е готов да заплати по-висока цена за клик от цената, предложена от трети лица, които също са избрали посочената марка, не е сигурно, че неговото съобщение ще се появи преди съобщенията на тези трети лица, като се има предвид, че при определянето на реда на визуализиране на съобщенията се вземат предвид и други елементи. Това влияние върху използването на знак, идентичен с марката, от трети лица обаче не съставлява само по себе си засягане на рекламната функция на марката. (вж. точки 91—95) 5. Член 14 от Директива 2000/31 за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронна търговия), трябва да с е тълкува в смисъл, че посоченото в него правило се прилага за доставчика на услуга по каталогизиране в Интернет, когато този доставчик не е имал активна роля от характер, който да му позволи да се запознае или да контролира съхранените данни. Ако не е имал такава роля, този доставчик не може да носи отговорност за информацията, съхранена по молба на рекламодател, освен ако след като е узнал за незаконния характер на тази информация или на действията на този рекламодател, той не е действал експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до посочената информация. Националният съд трябва да прецени дали ролята на посочения доставчик е неутрална поради чисто техническия, автоматичен и пасивен характер на поведението му, което предполага той да не познава или да не контролира данните, които съхранява. (вж. точки 114, 119 и 120; точка 3 от диспозитива)