Преюдициално запитване, Интелектуална собственост, Марки, Регламент (ЕО) № 207/2009, Член 9, параграф 1, Директива 2008/95/ЕО, Член 5, параграфи 1 и 2, Права, предоставени от марката, Индивидуална марка, състояща се от знак за изпитване.

Преюдициално запитване, Марки, Директива 2008/95/ЕО, Член 5, параграф 1, Съобщения, засягащи трето лице, които са достъпни в интернет, Неразрешено използване на марката, Онлайн съобщения без знанието и съгласието на третото лице или достъпни онлайн въпреки възражението му, Иск на притежателя на марката срещу третото лице.

Дело C-179/15 Daimler AG срещу Együd Garage Gépjárműjavító és Értékesítő Kft. (Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Törvényszék) „Преюдициално запитване — Марки — Директива 2008/95/ЕО — Член 5, параграф 1 — Съобщения, засягащи трето лице, които са достъпни в интернет — Неразрешено използване на марката — Онлайн съобщения без знанието и съгласието на третото лице или достъпни онлайн въпреки възражението му — Иск на притежателя на марката срещу третото лице“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 3 март 2016 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата — Понятие — Съобщение до потребителите от трето предприятие относно ремонта и поддръжката на стоки, обозначени с марката — Включване (член 5, параграф 1 и параграф 3, буква г) и членове 6 и 7 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата — Понятие — Отговорност на рекламодателя за действията или бездействията на доставчиците на доставчици на услуги по качване на съобщения или на администраторите на справочни интернет сайтове на предприятия — Изключване (член 5, параграф 1 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Използването на марка от трето лице без разрешението на притежателя, за да се съобщи на потребителите, че третото лице извършва ремонта и поддръжката на стоки, които носят тази марка, или че той е специализиран във или че е специалист по подобни стоки, представлява при определени обстоятелства използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, което може да се забрани от притежателя на марката, освен ако не се приложи член 6 относно ограничаването на действието на марката или член 7 относно изчерпването на правата, предоставени от нея. Като е поръчал в рамките на търговските си дейности на доставчик на услуги рекламно съобщение, за да бъде то достъпно онлайн на интернет сайт, рекламодателят е използвал марката в „търговската дейност“ за „стоки и услуги“, които предлага на клиентите си, като подобно използване за рекламни цели освен това е изрично посочено в член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2008/95. Когато подобно използване е направено без съгласието на притежателя на марката, то може да засегне функцията за указване на произход на марката, при положение че съобщението подсказва наличието на икономическа връзка между рекламодателя и притежателя. (вж. т. 28—30) Член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че трето лице, което е посочено в публикувано на интернет сайт съобщение, съдържащо идентичен или подобен на марка знак, създавайки по този начин впечатлението, че между третото лице и притежателя на марката съществува търговско отношение, не използва знака по начин, който позволява забраната му от притежателя по силата на тази разпоредба, когато съобщението не е поставено от третото лице или от негово име или в хипотезата, в която съобщението е било поставено от третото лице или от негово име със съгласието на притежателя, когато третото лице изрично е изискало от администратора на интернет сайта, на когото е поръчало съобщението, да го заличи или да заличи посочването на съдържащата се в него марка. Ако обаче за поставянето в справочен интернет сайт на рекламно онлайн съобщение, посочващо марка на друго лице, е отговорен рекламодателят, който го е поръчал и по чието указание администраторът на сайта е действал като доставчик на услуга, не може да се вменят на рекламодателя действия или бездействие на подобен доставчик, който умишлено или поради небрежност надхвърля изричните указания, дадени от посочения рекламодател, които имат за цел по-специално да се избегне използването на марката. По този начин, когато посоченият доставчик се въздържа да изпълни искането на рекламодателя да заличи въпросното съобщение или посочването на съдържащата се в него марка, появяването на това посочване в справочния интернет сайт не може да се анализира отново като използване на марката от страна на рекламодателя. Освен това не могат да се вменяват на рекламодателя самостоятелни действия на други икономически оператори, каквито са администраторите на справочни интернет сайтове, с които рекламодателят не поддържа пряко или непряко отношение и които действат не по поръчка и за сметка на рекламодателя, а по собствена инициатива и от свое име. И в двете хипотези, притежателят на марката няма право съгласно член 5, параграф 1, буква а) или б) от Директива 2008/95 да предприеме действия срещу рекламодателя, за да му забрани да поставя онлайн съобщението, съдържащо посочване на марката му. (вж. т. 34, 36, 37 и 44 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Марки, Директива 89/104/ЕИО, Член 5, Защитени от марка стоки, пуснати в свободно обращение и поставени в режим на отложено плащане на акциз, без съгласието на притежателя на марката, Право на притежателя да се противопостави на поставянето на стоките в този режим, Понятие за „използване в търговската дейност.

Дело C-379/14 TOP Logistics BV и Van Caem International BV срещу Bacardi & Company Ltd и Bacardi International Ltd и Bacardi & Company Ltd и Bacardi International Ltd срещу TOP Logistics BV и Van Caem International BV (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof Den Haag) „Преюдициално запитване — Марки — Директива 89/104/ЕИО — Член 5 — Защитени от марка стоки, пуснати в свободно обращение и поставени в режим на отложено плащане на акциз, без съгласието на притежателя на марката — Право на притежателя да се противопостави на поставянето на стоките в този режим — Понятие за „използване в търговската дейност“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 16 юли 2015 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата — Понятие — Даване на склад от оператор, който не е титуляр на марка, с цел пускането на пазара на стоки, защитени от тази марка — Включване (член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на регистрирана марка да се противопостави на неправомерното използване на неговата марка — Знак, който е идентичен или подобен на марката — Използване в търговската дейност — Понятие — Използване при вноса и оставянето на склад от икономически оператор, който се занимава с паралелна търговия — Включване (член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Права, предоставени от марката — Право да се забрани първото пускане на пазара в Европейското икономическо пространство на оригинални стоки, защитени от марката — Право за притежателя на марка да се противопостави на поставянето в режим на отложено плащане на акциз, без съгласието му, на стоки, пуснати в свободно обращение и защитени от марката (член 5, параграфи 1 и 3 от Директива 89/104 на Съвета) Налице е използване на знак, идентичен на марката по смисъла на член 5 от Първа директива 89/104 относно марките, когато съответният икономически оператор използва знака в рамките на собствената си търговска комуникация. Такъв е случаят например, когато икономически оператор внася или дава на склад с цел пускането на пазара на стоки, защитени от марка, която не притежава. (вж. т. 41 и 42) По отношение на израза „в търговската дейност“ в член 5 от Първа директива 89/104 относно марките използването на идентичен на марката знак се извършва в процеса на търговия, доколкото е свързано с делови отношения, насочени към реализиране на икономическа изгода, а не с дейност от частен характер. Такъв е случаят, когато икономически оператор, който се занимава с паралелна търговия на маркови стоки, внесе и остави на склад подобни стоки. (вж. т. 43 и 44) Член 5 от Първа директива 89/104/ЕИО относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка, регистрирана в една или няколко държави членки, може да се противопостави на това трето лице да постави в режим на отложено плащане на акциз стоки, защитени от тази марка, след като ги е внесъл в Европейското икономическо пространство (ЕИП) и ги е пуснал в свободно обращение, без съгласието на притежателя на марката. Всъщност вносът на стоки без съгласието на притежателя на съответната марка и държането в данъчен склад на тези стоки в очакване на освобождаването им за потребление в Съюза имат за резултат лишаване на притежателя на марката от възможността да осъществи контрол върху начините на първото пускане на пазара на стоки, защитени с марката му в ЕИП. Подобни актове засягат и функцията на марката, състояща се в установяване на предприятието, от което произхождат стоките и под чийто контрол е организирано първото пускане на пазара. Този анализ не се обезсилва от факта, че внесените и поставените в режим на отложено плащане на акциз стоки впоследствие могат да бъдат изнесени в трета държава и по този начин никога да не бъдат освободени за потребление в държава членка. Тази вероятност не може да е пречка за прилагането на правилата в областта на марките по отношение на стоките, внесени в Съюза. Освен това сам по себе си износът също е акт, посочен в член 5, параграф 3 от Директива 89/104. (вж. т. 48—50 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Марки, Директива 2008/95/ЕО, Посочване на стоките или услугите, за които се иска регистрация на марката, Изисквания за яснота и точност, Ницска класификация, Търговия на дребно, Групиране на услуги.

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Марки за услуги — Понятие за услуги — Понятие на правото на Общността — Еднакво тълкуване (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Марки за услуги — Понятие за услуги — Доставки, изразяващи се в дейности по групиране на услуги — Включване (член 2 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Изисквания за яснота и точност — Услуга за групиране на услуги (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) 4. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Общи или хипотетични въпроси — Въпрос, който има абстрактен и чисто хипотетичен характер от гледна точка на предмета на спора по главното производство — Недопустимост (член 267 ДФЕС) Summary 1. Вж. текста на решението. (вж. точка 32) 2. Доставките на икономически оператор, състоящи се от групиране на услуги с цел да се позволи на потребителя да ги сравни и получи по удобен за него начин, могат да попадат в обхвата на понятието „услуги“ по член 2 от Директива 2008/95 относно марките. (вж. точка 40; точка 1 от диспозитива) 3. Директива 2008/95 относно марките изисква заявка за регистрация на марка за услуга за групиране на услуги да бъде формулирана достатъчно ясно и точно, за да позволява на компетентните органи и на другите икономически оператори да установят какви са услугите, които заявителят възнамерява да групира. (вж. точка 53; точка 2 от диспозитива) 4. Преюдициално запитване от национална юрисдикция трябва да се отхвърли, когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство. (вж. точка 55) Дело C-420/13 Netto Marken-Discount AG & Co. KG срещу Deutsches Patent- und Markenamt (Преюдициално запитване, отправено от Bundespatentgericht) „Преюдициално запитване — Марки — Директива 2008/95/ЕО — Посочване на стоките или услугите, за които се иска регистрация на марката — Изисквания за яснота и точност — Ницска класификация — Търговия на дребно — Групиране на услуги“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 10 юли 2014 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Марки за услуги — Понятие за услуги — Понятие на правото на Общността — Еднакво тълкуване (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Марки за услуги — Понятие за услуги — Доставки, изразяващи се в дейности по групиране на услуги — Включване (член 2 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Изисквания за яснота и точност — Услуга за групиране на услуги (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Общи или хипотетични въпроси — Въпрос, който има абстрактен и чисто хипотетичен характер от гледна точка на предмета на спора по главното производство — Недопустимост (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. точка 32) Доставките на икономически оператор, състоящи се от групиране на услуги с цел да се позволи на потребителя да ги сравни и получи по удобен за него начин, могат да попадат в обхвата на понятието „услуги“ по член 2 от Директива 2008/95 относно марките. (вж. точка 40; точка 1 от диспозитива) Директива 2008/95 относно марките изисква заявка за регистрация на марка за услуга за групиране на услуги да бъде формулирана достатъчно ясно и точно, за да позволява на компетентните органи и на другите икономически оператори да установят какви са услугите, които заявителят възнамерява да групира. (вж. точка 53; точка 2 от диспозитива) Преюдициално запитване от национална юрисдикция трябва да се отхвърли, когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство. (вж. точка 55)

Преюдициално запитване, Марки, Директива 89/104/ЕИО, Права, предоставени от марката, Марка с репутация, Защита, която обхваща и несходни стоки или услуги, Използване от трето лице без основание на знак, идентичен или сходен на марката с репутация, Понятие за основание.

Дело C-65/12 Leidseplein Beheer BV и Hendrikus de Vries срещу Red Bull GmbH и Red Bull Nederland BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Марки — Директива 89/104/ЕИО — Права, предоставени от марката — Марка с репутация — Защита, която обхваща и несходни стоки или услуги — Използване от трето лице без основание на знак, идентичен или сходен на марката с репутация — Понятие за основание“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 6 февруари 2014 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Марка с репутация — Възможност да се предвиди защита, която обхваща и несходни стоки или услуги (член 5, параграф 2 от Директивата) — Задължение за държавите членки, които се възползват от тази възможност, да предвидят посочената защита и в случай на използване на даден знак за идентични или сходни стоки или услуги (член 5, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета) Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Граматическо, систематично и телеологично тълкуване Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Марка с репутация — Защита, която обхваща и несходни стоки или услуги (член 5, параграф 2 от Директивата) — Условия — Използване без основание на идентичен или сходен знак, което води до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марката, или ги уврежда — Понятието „основание“ — Обхват (член 5, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Марка с репутация — Защита, която обхваща и несходни стоки или услуги (член 5, параграф 2 от Директивата) — Условия — Използване без основание на идентичен или сходен знак, което води до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марката, или ги уврежда — Понятието „основание“ — Знак, използван преди марката да бъде заявена за регистрация (член 5, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 21 и 34) Вж. текста на решението. (вж. точка 28) Първа директива 89/104 относно марките като цяло цели да се постигне баланс между, от една страна, интереса на притежателя на марката от запазване на нейната основна функция, и от друга — интереса на останалите икономически оператори от достъп до знаци, с които да могат да обозначават своите стоки и услуги. Следователно защитата на правата, която притежателят на дадена марка черпи от Директивата, не е безусловна, тъй като, за да се постигне баланс между посочените интереси, тази защита е ограничена по-специално до случаите, когато въпросният притежател проявява достатъчна бдителност, противопоставяйки се на използването от други оператори на знаци, които могат да нанесат вреди на неговата марка. В система на защита на марките като възприетата от Конвенцията на Бенелюкс за интелектуалната собственост (марки, дизайни и модели) въз основа на Директива 89/104, в контекста на член 5, параграф 2 от тази директива интересите на третото лице да използва в търговската дейност знак, сходен на марка с репутация, са отчетени с възможността за ползвателя на посочения знак да изтъкне „основание“. Когато притежателят на марката с репутация е доказал, че е налице някое от нарушенията, посочени в член 5, параграф 2 от споменатата директива, и по-специално несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на посочената марка, третото лице, което използва сходен на марката с репутация знак, следва да докаже, че има основание за използването на такъв знак. Ето защо понятието за основание може не само да включва в обхвата си обективно императивни съображения, но и да се отнася до субективните интереси на трето лице, което използва знак, идентичен или сходен на марката с репутация. Така понятието за основание има за цел не да разреши конфликт между марка с репутация и сходен знак, използван още преди тази марка да бъде заявена за регистрация, или да ограничи признатите на притежателя на тази марка права, а да намери баланс между въпросните интереси, като отчете — в специфичния контекст на член 5, параграф 2 от Директива 89/104 и с оглед на разширената защита на същата марка — интересите на третото лице, ползвател на посочения знак. С това изтъкването от трето лице на основание за използването на знак, сходен на дадена марка с репутация, не може да доведе до признаването в негова полза на права, свързани с регистрирана марка, а задължава притежателя на марката с репутация да търпи използването на сходния знак. В точка 91 от решение C-323/09, Interflora и Interflora British Unit, в което се разглежда случай, отнасящ се до използването на ключови думи за включването в каталог в интернет, Съдът е постановил, че когато показваната в интернет реклама, изхождаща от ключова дума, която съответства на марка с репутация, без да предлага просто имитация на стоките или услугите на притежателя на тази марка, без да нанася вреда на репутацията или на отличителния характер на марката и без освен това да засяга функциите на посочената марка, предлага алтернатива на стоките или услугите на притежателя на марката с репутация, следва да се заключи, че едно такова използване по принцип спада към една нормална и лоялна конкуренция в сектора на съответните стоки или услуги и следователно не е лишено от „основание“. Поради това понятието за основание не би могло да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попадат само обективно императивни съображения. (вж. точки 41—48) Член 5, параграф 2 от Първа директива 89/104 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че при наличие на „основание“ по смисъла на тази разпоредба притежателят на марка с репутация може да бъде задължен да търпи използването от трето лице на знак, който е сходен с тази марка, за стока, идентична със стоката, за която е регистрирана посочената марка, ако се окаже, че този знак е използван, преди същата марка да бъде заявена за регистрация, и че идентичната стока се използва добросъвестно. За да прецени дали случаят е такъв, националната юрисдикция следва да вземе предвид по-конкретно: — начина на възприемане на споменатия знак от съответните потребители и репутацията му сред тях, — степента на близост между стоките и услугите, за които първоначално е използван същият знак, и стоката, за която е регистрирана марката с репутация, и — икономическия и търговски смисъл от използването за тази стока на знака, сходен с посочената марка. (вж. точка 60 и диспозитива) Дело C-65/12 Leidseplein Beheer BV и Hendrikus de Vries срещу Red Bull GmbH и Red Bull Nederland BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Марки — Директива 89/104/ЕИО — Права, предоставени от марката — Марка с репутация — Защита, която обхваща и несходни стоки или услуги — Използване от трето лице без основание на знак, идентичен или сходен на марката с репутация — Понятие за основание“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 6 февруари 2014 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Марка с репутация — Възможност да се предвиди защита, която обхваща и несходни стоки или услуги (член 5, параграф 2 от Директивата) — Задължение за държавите членки, които се възползват от тази възможност, да предвидят посочената защита и в случай на използване на даден знак за идентични или сходни стоки или услуги (член 5, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета) Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Граматическо, систематично и телеологично тълкуване Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Марка с репутация — Защита, която обхваща и несходни стоки или услуги (член 5, параграф 2 от Директивата) — Условия — Използване без основание на идентичен или сходен знак, което води до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марката, или ги уврежда — Понятието „основание“ — Обхват (член 5, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Марка с репутация — Защита, която обхваща и несходни стоки или услуги (член 5, параграф 2 от Директивата) — Условия — Използване без основание на идентичен или сходен знак, което води до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марката, или ги уврежда — Понятието „основание“ — Знак, използван преди марката да бъде заявена за регистрация (член 5, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 21 и 34) Вж. текста на решението. (вж. точка 28) Първа директива 89/104 относно марките като цяло цели да се постигне баланс между, от една страна, интереса на притежателя на марката от запазване на нейната основна функция, и от друга — интереса на останалите икономически оператори от достъп до знаци, с които да могат да обозначават своите стоки и услуги. Следователно защитата на правата, която притежателят на дадена марка черпи от Директивата, не е безусловна, тъй като, за да се постигне баланс между посочените интереси, тази защита е ограничена по-специално до случаите, когато въпросният притежател проявява достатъчна бдителност, противопоставяйки се на използването от други оператори на знаци, които могат да нанесат вреди на неговата марка. В система на защита на марките като възприетата от Конвенцията на Бенелюкс за интелектуалната собственост (марки, дизайни и модели) въз основа на Директива 89/104, в контекста на член 5, параграф 2 от тази директива интересите на третото лице да използва в търговската дейност знак, сходен на марка с репутация, са отчетени с възможността за ползвателя на посочения знак да изтъкне „основание“. Когато притежателят на марката с репутация е доказал, че е налице някое от нарушенията, посочени в член 5, параграф 2 от споменатата директива, и по-специално несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на посочената марка, третото лице, което използва сходен на марката с репутация знак, следва да докаже, че има основание за използването на такъв знак. Ето защо понятието за основание може не само да включва в обхвата си обективно императивни съображения, но и да се отнася до субективните интереси на трето лице, което използва знак, идентичен или сходен на марката с репутация. Така понятието за основание има за цел не да разреши конфликт между марка с репутация и сходен знак, използван още преди тази марка да бъде заявена за регистрация, или да ограничи признатите на притежателя на тази марка права, а да намери баланс между въпросните интереси, като отчете — в специфичния контекст на член 5, параграф 2 от Директива 89/104 и с оглед на разширената защита на същата марка — интересите на третото лице, ползвател на посочения знак. С това изтъкването от трето лице на основание за използването на знак, сходен на дадена марка с репутация, не може да доведе до признаването в негова полза на права, свързани с регистрирана марка, а задължава притежателя на марката с репутация да търпи използването на сходния знак. В точка 91 от решение C-323/09, Interflora и Interflora British Unit, в което се разглежда случай, отнасящ се до използването на ключови думи за включването в каталог в интернет, Съдът е постановил, че когато показваната в интернет реклама, изхождаща от ключова дума, която съответства на марка с репутация, без да предлага просто имитация на стоките или услугите на притежателя на тази марка, без да нанася вреда на репутацията или на отличителния характер на марката и без освен това да засяга функциите на посочената марка, предлага алтернатива на стоките или услугите на притежателя на марката с репутация, следва да се заключи, че едно такова използване по принцип спада към една нормална и лоялна конкуренция в сектора на съответните стоки или услуги и следователно не е лишено от „основание“. Поради това понятието за основание не би могло да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попадат само обективно императивни съображения. (вж. точки 41—48) Член 5, параграф 2 от Първа директива 89/104 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че при наличие на „основание“ по смисъла на тази разпоредба притежателят на марка с репутация може да бъде задължен да търпи използването от трето лице на знак, който е сходен с тази марка, за стока, идентична със стоката, за която е регистрирана посочената марка, ако се окаже, че този знак е използван, преди същата марка да бъде заявена за регистрация, и че идентичната стока се използва добросъвестно. За да прецени дали случаят е такъв, националната юрисдикция следва да вземе предвид по-конкретно: — начина на възприемане на споменатия знак от съответните потребители и репутацията му сред тях, — степента на близост между стоките и услугите, за които първоначално е използван същият знак, и стоката, за която е регистрирана марката с репутация, и — икономическия и търговски смисъл от използването за тази стока на знака, сходен с посочената марка. (вж. точка 60 и диспозитива)

Марки, Директива 89/104/ЕИО, Член 10, параграф 1 и параграф 2, буква а), Реално използване, Използване на марката във форма, също регистрирана като марка, която се различава по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката, Действие на съдебното решение във времето.

Дело C-553/11 Bernhard Rintisch срещу Klaus Eder (Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof) „Марки — Директива 89/104/ЕИО — Член 10, параграф 1 и параграф 2, буква а) — Реално използване — Използване на марката във форма, също регистрирана като марка, която се различава по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката — Действие на съдебното решение във времето“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 25 октомври 2012 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото — Необходимост от преюдициален въпрос и релевантност на отправените въпроси — Преценка от националния съд (член 267 ДФЕС) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Липса на компетентност на Съда (член 267 ДФЕС) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Липса на реално използване на марката — Използване на марката под форма, различаваща се по елементи, които не променят отличителния ѝ характер — Регистрация на използвана форма, различна от тази на регистрираната марка — Липса на последици (член 10, параграф 2, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 15) Вж. текста на решението. (вж. точка 16) Регистрацията като марка на формата, в която се използва друга регистрирана марка — форма, която се различава от предвидената при регистрацията на последната марка и същевременно не променя отличителния ѝ характер, не е пречка за прилагането на член 10, параграф 2, буква а) от Директива 89/104 относно марките. Всъщност, от една страна, отличителният характер на дадена марка по смисъла на разпоредбите на Директива 89/104 означава, че тази марка позволява да се установи продуктът, за който е заявена регистрацията, като произхождащ от определено предприятие и следователно този продукт да може да бъде различен от продуктите на останалите предприятия. От друга страна, от текста на член 10, параграф 2, буква a) от Директива 89/104 по никакъв начин не следва, че различната форма, в която се използва марката, не може също да бъде регистрирана като марка. Всъщност единственото посочено в тази разпоредба условие е, че използваната форма може да се различава от формата, предвидена при регистрацията на тази марка, само по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на последната. Що се отнася до целта на член 10, параграф 2, буква а) от Директива 89/104, следва да се отбележи, че като не изисква стриктно съответствие между формата, използвана в търговията, и формата, предвидена при регистрацията на марката, тази разпоредба цели да позволи на притежателя на последната да прави вариации на знака — по повод неговото използване за търговски цели, — които, без да променят отличителния му характер, позволяват привеждането му в по-голямо съответствие с изискванията на търговията и рекламата на съответните стоки или услуги. Постигането на тази цел обаче би било осуетено, ако за установяване на използването на регистрираната марка се изискваше да бъде изпълнено допълнително условие, съгласно което различната форма, в която се използва тази марка, не трябва също да е регистрирана като марка. Всъщност регистрацията на нови форми на дадена марка позволява при необходимост да се изпреварят промените, които могат да настъпят в образа на марката, и по този начин да я приведат в съответствие с условията на развиващ се пазар. Освен това от дванадесето съображение на Директива 89/104 следва, че нейните разпоредби трябва „изцяло да съответстват на тези на Парижката конвенция“ за закрила на индустриалната собственост. Поради това член 10, параграф 2, буква а) от тази директива трябва да се тълкува в съответствие с член 5, C, параграф 2 от конвенцията. От последната разпоредба обаче не може да се заключи, че регистрацията на знак като марка води до това, че използването на знака вече не може да се изтъква, за да се докаже използването на друга регистрирана марка, от която той се различава само по начин, който не променя отличителния характер на последната. (вж. точки 19—24) Дело C-553/11 Bernhard Rintisch срещу Klaus Eder (Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof) „Марки — Директива 89/104/ЕИО — Член 10, параграф 1 и параграф 2, буква а) — Реално използване — Използване на марката във форма, също регистрирана като марка, която се различава по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката — Действие на съдебното решение във времето“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 25 октомври 2012 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото — Необходимост от преюдициален въпрос и релевантност на отправените въпроси — Преценка от националния съд (член 267 ДФЕС) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Липса на компетентност на Съда (член 267 ДФЕС) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Липса на реално използване на марката — Използване на марката под форма, различаваща се по елементи, които не променят отличителния ѝ характер — Регистрация на използвана форма, различна от тази на регистрираната марка — Липса на последици (член 10, параграф 2, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 15) Вж. текста на решението. (вж. точка 16) Регистрацията като марка на формата, в която се използва друга регистрирана марка — форма, която се различава от предвидената при регистрацията на последната марка и същевременно не променя отличителния ѝ характер, не е пречка за прилагането на член 10, параграф 2, буква а) от Директива 89/104 относно марките. Всъщност, от една страна, отличителният характер на дадена марка по смисъла на разпоредбите на Директива 89/104 означава, че тази марка позволява да се установи продуктът, за който е заявена регистрацията, като произхождащ от определено предприятие и следователно този продукт да може да бъде различен от продуктите на останалите предприятия. От друга страна, от текста на член 10, параграф 2, буква a) от Директива 89/104 по никакъв начин не следва, че различната форма, в която се използва марката, не може също да бъде регистрирана като марка. Всъщност единственото посочено в тази разпоредба условие е, че използваната форма може да се различава от формата, предвидена при регистрацията на тази марка, само по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на последната. Що се отнася до целта на член 10, параграф 2, буква а) от Директива 89/104, следва да се отбележи, че като не изисква стриктно съответствие между формата, използвана в търговията, и формата, предвидена при регистрацията на марката, тази разпоредба цели да позволи на притежателя на последната да прави вариации на знака — по повод неговото използване за търговски цели, — които, без да променят отличителния му характер, позволяват привеждането му в по-голямо съответствие с изискванията на търговията и рекламата на съответните стоки или услуги. Постигането на тази цел обаче би било осуетено, ако за установяване на използването на регистрираната марка се изискваше да бъде изпълнено допълнително условие, съгласно което различната форма, в която се използва тази марка, не трябва също да е регистрирана като марка. Всъщност регистрацията на нови форми на дадена марка позволява при необходимост да се изпреварят промените, които могат да настъпят в образа на марката, и по този начин да я приведат в съответствие с условията на развиващ се пазар. Освен това от дванадесето съображение на Директива 89/104 следва, че нейните разпоредби трябва „изцяло да съответстват на тези на Парижката конвенция“ за закрила на индустриалната собственост. Поради това член 10, параграф 2, буква а) от тази директива трябва да се тълкува в съответствие с член 5, C, параграф 2 от конвенцията. От последната разпоредба обаче не може да се заключи, че регистрацията на знак като марка води до това, че използването на знака вече не може да се изтъква, за да се докаже използването на друга регистрирана марка, от която той се различава само по начин, който не променя отличителния характер на последната. (вж. точки 19—24)

Марки, Сближаване на законодателствата на държавите членки, Директива 2008/95/ЕО, Посочване на стоките или услугите, за които се иска защита на марката, Изисквания за яснота и точност, Използване на заглавията на класовете от Ницската класификация за целите на регистрацията на марки, Допустимост, Обхват на предоставената с марката защита.

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Изисквания за яснота и точност — Определяне от компетентните органи и икономическите оператори на обхвата на предоставената с марката защита (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация — Допустимост — Условия — Достатъчно ясно и точно посочване (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация — Обхват на защитата, който следва от него — Задължение за заявителя за уточни стоките или услугите, визирани със заявката му (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Summary 1. Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че изисква заявителят на марка достатъчно ясно и точно да посочи стоките или услугите, за които се иска защита на марката, за да могат само въз основа на това компетентните органи и икономическите оператори да определят обхвата на предоставената с марката защита. Регистрацията на марката в публичен регистър има за цел да осигури достъп до нея на компетентните органи и на заинтересованите лица, и по-специално на икономическите оператори. От една страна, компетентните органи трябва достатъчно ясно и точно да знаят за кои стоки или услуги се отнася дадена марка, за да могат да изпълнят задълженията си, свързани с предварителното разглеждане на заявките за регистрация, както и с публикуването и поддържането на подходящ и точен регистър на марките. От друга страна, икономическите оператори трябва да могат да придобият ясна и точна представа за извършените регистрации или за направените от техните настоящи или потенциални конкуренти заявки за регистрация и по този начин да получат достоверна информация за правата на трети лица. (вж. точки 46—49 и 64 и диспозитива) 2. Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че допуска използването на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация по член 1 от Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, за да се посочат стоките и услугите, за които се иска защита на марката, доколкото тези термини са достатъчно ясни и точни. Компетентните органи следва да извършват преценка за всеки конкретен случай в зависимост от стоките или услугите, за които заявителят иска предоставената с марката защита, за да определят дали посочените термини отговарят на наложените изисквания за яснота и точност. (вж. точки 55, 56 и 64 и диспозитива) 3. Заявителят на национална марка, който използва всички общи термини от заглавието на даден клас от Ницската класификация, за да посочи стоките или услугите, които иска да бъдат защитени с марката, трябва да уточни дали заявката му за регистрация се отнася до всички или само до някои от стоките или услугите, вписани в азбучния списък на този клас. В случаите, когато заявката се отнася само до някои от посочените стоки или услуги, заявителят е длъжен да уточни кои от стоките или услугите от този клас има предвид. Заявка за регистрация, която не позволява да се установи дали, като използва заглавието на даден клас от Ницската класификация, заявителят има предвид всички или само част от стоките от този клас, не може да се счита за достатъчно ясна и точна. (вж. точки 61, 62 и 64 и диспозитива) Дело C-307/10 Chartered Institute of Patent Attorneys срещу Registrar of Trade Marks (Преюдициално запитване, отправено от The Person Appointed by the Lord Chancellor under Section 76 of The Trade Marks Act 1994, on Appeal from the Registrar of Trade Marks (Обединеното кралство) „Марки — Сближаване на законодателствата на държавите членки — Директива 2008/95/ЕО — Посочване на стоките или услугите, за които се иска защита на марката — Изисквания за яснота и точност — Използване на заглавията на класовете от Ницската класификация за целите на регистрацията на марки — Допустимост — Обхват на предоставената с марката защита“ Резюме на решението Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Изисквания за яснота и точност — Определяне от компетентните органи и икономическите оператори на обхвата на предоставената с марката защита (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация — Допустимост — Условия — Достатъчно ясно и точно посочване (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация — Обхват на защитата, който следва от него — Задължение за заявителя за уточни стоките или услугите, визирани със заявката му (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че изисква заявителят на марка достатъчно ясно и точно да посочи стоките или услугите, за които се иска защита на марката, за да могат само въз основа на това компетентните органи и икономическите оператори да определят обхвата на предоставената с марката защита. Регистрацията на марката в публичен регистър има за цел да осигури достъп до нея на компетентните органи и на заинтересованите лица, и по-специално на икономическите оператори. От една страна, компетентните органи трябва достатъчно ясно и точно да знаят за кои стоки или услуги се отнася дадена марка, за да могат да изпълнят задълженията си, свързани с предварителното разглеждане на заявките за регистрация, както и с публикуването и поддържането на подходящ и точен регистър на марките. От друга страна, икономическите оператори трябва да могат да придобият ясна и точна представа за извършените регистрации или за направените от техните настоящи или потенциални конкуренти заявки за регистрация и по този начин да получат достоверна информация за правата на трети лица. (вж. точки 46—49 и 64 и диспозитива) Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че допуска използването на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация по член 1 от Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, за да се посочат стоките и услугите, за които се иска защита на марката, доколкото тези термини са достатъчно ясни и точни. Компетентните органи следва да извършват преценка за всеки конкретен случай в зависимост от стоките или услугите, за които заявителят иска предоставената с марката защита, за да определят дали посочените термини отговарят на наложените изисквания за яснота и точност. (вж. точки 55, 56 и 64 и диспозитива) Заявителят на национална марка, който използва всички общи термини от заглавието на даден клас от Ницската класификация, за да посочи стоките или услугите, които иска да бъдат защитени с марката, трябва да уточни дали заявката му за регистрация се отнася до всички или само до някои от стоките или услугите, вписани в азбучния списък на този клас. В случаите, когато заявката се отнася само до някои от посочените стоки или услуги, заявителят е длъжен да уточни кои от стоките или услугите от този клас има предвид. Заявка за регистрация, която не позволява да се установи дали, като използва заглавието на даден клас от Ницската класификация, заявителят има предвид всички или само част от стоките от този клас, не може да се счита за достатъчно ясна и точна. (вж. точки 61, 62 и 64 и диспозитива)

Марки, Директива 89/104/ЕИО, Член 5, параграф 1, буква б), Пълнене на кутийки за напитки, върху които вече е поставен знак, сходен с този на дадена марка, Предоставяне на услуги по поръчка и съгласно указанията на трето лице, Иск на притежателя на марката срещу доставчика на услугите.

Keywords Summary Keywords Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1, буква б) от Директивата — Понятие (член 5, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 на Съвета) Summary Член 5, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 относно марките следва да се тълкува в смисъл, че когато по поръчка и съгласно указанията на трето лице доставчик на услуги пълни опаковки, предоставени му от това трето лице, което преди това е поставило върху тях знак, идентичен или сходен със защитен като марка знак, самият доставчик на услугите не използва този знак, така че това използване да може да бъде забранено на основание на тази разпоредба. Доколкото такъв доставчик дава възможност на клиентите си да използват знаци, сходни с определени марки, неговата роля не би могла да се преценява с оглед на разпоредбите на Директива 89/104, а трябва евентуално да се изследва с оглед на други правни норми. Освен това изводът, че притежателят на марката не може само на основание на Директива 89/104 да предприеме действия срещу доставчика на услуги, изобщо няма за последица създаването на възможност за клиента на този доставчик да заобиколи предоставената с директивата защита на притежателя на марката, като раздели на части производствения процес и възложи отделните дейности от този процес на доставчици на услуги. Всъщност тези услуги се извършват по поръчка на клиента, който следователно остава отговорен по силата на тази директива. (вж. точки 35—37 и диспозитива)

Марки, Директива 89/104/ЕИО, Член 9, параграф 1, Понятие "бездействие", Ограничаване в резултат на бездействие, Начален момент на срока, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие, Необходими условия, за да започне да тече срокът, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие, Член 4, параграф 1, буква а), Регистрация на две идентични марки, обозначаващи идентични стоки, Функции на марката, Добросъвестно паралелно използване.

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Ограничаване в резултат на бездействие — Понятие (член 9, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Ограничаване в резултат на бездействие — Преклузивен срок — Начален момент (член 9, параграф 1 от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Относителни основания за отказ или за недействителност — Наличие на по-ранна идентична марка, защитена за идентични стоки — Изключение — Добросъвестно паралелно и продължително използване, което не засяга основната функция на марката (член 4, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) Summary 1. Бездействието по смисъла на член 9, параграф 1 от Първа директива 89/104 относно марките е понятие на правото на Съюза и не може да се счита, че притежателят на по-ранна марка е търпял известното му отдавна, продължително, безспорно доказано и добросъвестно използване от трето лице на по-късна марка, идентична на марката на притежателя, ако същият изобщо не е имал възможност да се противопостави на това използване. Всъщност, от една страна, в единадесето съображение от посочената директива се уточнява, че притежателят на по-ранната марка трябва „съзнателно [да] е търпял“ използването на по-късна от неговата марка през дълъг период, т.е. „умишлено“, „познавайки обстоятелствата“. В същото съображение се уточнява, че не трябва да се накърняват „несправедливо“ интересите на притежателя на по-ранната марка. От друга страна, би било несправедливо правото на притежателя на по-ранната марка да поиска обявяване на недействителността или да се противопостави на използването на идентична по-късна марка да бъде изгубено, след като той дори не е имал възможността да направи това. От друга страна, целта на Директива 89/104 е да се постигне баланс между интереса на притежателя на дадена марка от запазване на основната ѝ функция и интереса на останалите икономически оператори от достъп до знаци, с които да могат да обозначават своите стоки и услуги. За да бъде тази основна функция запазена, посочената цел изисква притежателят на по-ранна марка да бъде в състояние, в рамките на прилагането на член 9, параграф 1 от Директивата, да се противопостави на използването на по-късна, идентична на неговата марка. Всяко действие за защита по административен или съдебен ред, извършено от притежателя на по-ранната марка през предвидения в член 9, параграф 1 от Директива 89/104 период, води до прекъсване на срока, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие. (вж. точки 47—50; точка 1 от диспозитива) 2. Регистрацията на по-ранната марка в съответната държава членка не е необходимо условие, за да започне да тече предвиденият в член 9, параграф 1 от Първа директива 89/104 относно марките срок, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие. Условията, които са необходими, за да започне да тече този срок, са, първо, по-късната марка да е регистрирана в съответната държава членка, второ, заявката за регистрация на тази марка да е направена добросъвестно, трето, притежателят на по-късната марка да я е използвал в държавата членка, в която тя е била регистрирана, и четвърто, притежателят на по-ранната марка да е знаел за регистрацията на по-късната марка и за използването ѝ, след като е регистрирана. (вж. точка 62; точка 2 от диспозитива) 3. Член 4, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че искането на притежателя на по-ранна марка за отмяна на по-късна идентична марка, обозначаваща идентични стоки, не може да бъде уважено в случай на добросъвестно паралелно и продължително използване на тези две марки, когато това използване не засяга или не може да засегне основната функция на марката, която е да гарантира на потребителите произхода на стоките или услугите. Това последно условие е изпълнено, когато ясно може да се установи, че стоките са произведени от различни предприятия. (вж. точки 80, 81 и 84; точка 3 от диспозитива)

Марки, Реклама в интернет от ключови думи ("keyword advertising"), Избор от рекламодателя на ключова дума, съответстваща на марка с добра репутация на конкурент, Директива 89/104/ЕИО, Член 5, параграф 1, буква a) и параграф 2, Регламент (ЕО) № 40/94, Член 9, параграф 1, букви a) и в), Условие за нарушаване на една от функциите на марката, Увреждане на отличителния характер на марка с добра репутация ("разводняване"), Неоснователно извличане на полза от отличителния характер или репутацията на тази марка ("получаване наготово").

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Цел — Граници (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен знак за идентични стоки — Реклама в рамките на услуга по включване в каталог в интернет (член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Тълкуване на Регламент № 40/94 и на Директива 89/104 — Марка с репутация — Реклама в рамките на услуга по включване в каталог в интернет (член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 на Съвета; член 5, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета) Summary 1. От текста на член 5, параграф 1 от Първа директива 89/104 относно марките и от десето съображение от същата директива е видно, че законодателството на държавите членки е било хармонизирано, в смисъл че предоставеното от марка изключително право осигурява на нейния притежател „абсолютна“ защита срещу използването от трети лица на идентични с марката знаци за идентични стоки или услуги, докато когато тази двойна идентичност липсва, само наличието на вероятност от объркване позволява на притежателя на марката да се позове успешно на изключителното си право. Това разграничение между защитата, предоставена с параграф 1, буква а) от посочения член, и тази, която е прогласена в разпоредбата на същия параграф 1, буква б), е възпроизведено, що се отнася до марката на Общността, в седмо съображение и в член 9, параграф 1 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността. Независимо че законодателят на Съюза определя като „абсолютна“ защитата срещу използването, без да е дадено съгласие, на идентични с марката знаци за стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана марката, Съдът поставя това определение в перспектива, като отбелязва, че колкото и важна да е защитата, предоставена с член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104, тя цели само да се даде възможност на притежателя на марката да защити особените интереси, които има като неин притежател, т.е. да гарантира, че марката може да изпълнява присъщите ѝ функции. С оглед на това Съдът заключава, че упражняването на предоставеното от марката изключително право трябва да бъде запазено за случаите, в които използването на знака от трето лице засяга или може да засегне функциите на марката, и в частност основната ѝ функция да гарантира на потребителите произхода на стоката. Това тълкуване на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 и на член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 е уточнено в смисъл, че тези разпоредби дават възможност на притежателя на марката да се позове на изключителното си право в случай на засягане или на опасност от засягане на някоя от функциите на марката, независимо дали става въпрос за основната ѝ функция за указване на произхода на стоката или услугата, обхванати от марката, или някоя от другите ѝ функции, като тази да гарантира качеството на продукта или услугата или тези, които са свързани с комуникации, инвестиции или реклама. Наистина, винаги се предполага, че една марка изпълнява функцията си за указване на произход, докато другите си функции тя изпълнява само доколкото нейният притежател я използва по този начин, в частност за цели, свързани с реклама или с инвестиции. Въпреки това тази разлика между основната функция на марката и другите ѝ функции не би могла по никакъв начин да оправдае, когато една марка изпълнява една или повече от тези други функции, засягането на последните да бъде изключено от приложното поле на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 и на член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94. По същия начин не може да се счита, че само марките с добра репутация могат да имат други функции освен тази за указване на произход. (вж. точки 36—38 и 40) 2. Член 5, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка има право да забрани на конкурент, изхождайки от идентична с тази марка ключова дума, която този конкурент е избрал без съгласието на притежателя, в рамките на услуга по включване в каталог в интернет, да рекламира стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана тази марка, когато това използване може да засегне някоя от функциите на марката. Такова използване: - засяга функцията на марката за указване на произход, когато рекламата, показвана в резултат на посочената ключова дума, не позволява или позволява трудно на относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител да разбере дали посочените в съобщението стоки или услуги са с произход от притежателя на марката или от икономически свързано с него предприятие, или напротив, са с произход от трето лице, - в рамките на услуга по включване в каталог с характеристики като Adwords не засяга рекламната функция на марката, - засяга функцията на марката, свързана с инвестиции, ако създава съществени затруднения за използването на марката от нейния притежател за придобиването или запазването на репутация, годна да привлича и да създава постоянна клиентела. Що се отнася до функцията за оказване на произход, когато съобщението на третото лице подсказва наличието на икономическа връзка между това трето лице и притежателя на марката, следва да се заключи, че е налице засягане на функцията на тази марка за указване на произход. Необходимо е да се заключи също, че е налице засягане на посочената функция на марката и когато съобщението, макар да не подсказва наличието на икономическа връзка, остава до такава степен неясно — що се отнася до произхода на съответните стоки или услуги, — че относително осведомен и в разумни граници наблюдателен интернет потребител не е в състояние да разбере от рекламната връзка и от придружаващото я търговско послание дали рекламодателят е трето лице по отношение на притежателя на марката или точно обратното — е икономически свързан с него. Що се отнася до рекламната функция на марката, сам по себе си фактът, че използването от трети лица на знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, принуждава притежателя на тази марка да увеличи рекламните си усилия, за да поддържа или увеличи видимостта си сред потребителите, не е достатъчен във всички случаи, за да се заключи, че е засегната рекламната функция на тази марка. В това отношение, независимо че марката представлява съществен елемент от системата на ненарушена конкуренция, която правото на Съюза цели да установи, тя все пак няма за цел да защитава притежателя си от присъщите на действието на конкуренцията практики. Рекламата в интернет, произлизаща от ключови думи, съответстващи на марки, представлява именно такава практика, защото като правило има за цел просто да предложи на интернет потребителите алтернатива на стоките или услугите на притежателите на посочените марки. Що се отнася до функцията, свързана с инвестиции, не би могло да се приеме, че притежателят на марка може да се противопостави на използването от конкурент, при условията на лоялна конкуренция и при съблюдаване на функцията на марката за указване на произход, на идентичен с марката знак, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, ако това използване има като единствена последица да принуди притежателя на тази марка да приспособи усилията си за придобиването или запазването на репутация, която може да привлече и да създаде постоянна клиентела. По същия начин притежателят на марката не би могъл успешно да се позове на обстоятелството, че посоченото използване кара някои потребители да се отклонят от стоките или услугите, означени с тази марка. (вж. точки 45, 57, 58, 62, 64 и 66; точка 1 от диспозитива) 3. Член 5, параграф 2 от Първа директива 89/104 относно марките и член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка с добра репутация има право да забрани на конкурент да прави реклама, изхождайки от съответстваща на тази марка ключова дума, която този конкурент е избрал, без съгласието на посочения притежател, в рамките на услуга по включване в каталог в интернет, когато посоченият конкурент по този начин извлича неоснователно полза от отличителния характер или от добрата репутация на марката (получаване наготово) или когато посочената реклама уврежда нейния отличителен характер (размиване) или добрата ѝ репутация (опетняване). Реклама, изхождаща от такава ключова дума, уврежда отличителния характер на марката с добра репутация (размиване), в частност ако тя допринася за израждането ѝ в родово понятие. Притежателят на марка с добра репутация обаче няма право да забрани в частност показвани от конкуренти реклами, изхождащи от съответстващи на тази марка ключови думи, които, без да предлагат просто имитация на стоките или услугите на притежателя на марката, без да причиняват размиване или опетняване и без освен това да засягат функциите на марката с добра репутация, предлагат алтернатива на стоките или услугите на притежателя на посочената марка. (вж. точки 93—95; точка 2 от диспозитива)