Определение № 164 от 14.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 3037/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Светла Чорбаджиева
Определение № 164 от 14.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 3037/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Светла Чорбаджиева
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] гр. София срещу Решение № 723/8 април 2015 г. на Софийския апелативен съд по т. д. № 1332/2009 г., с което е потвърдено решение № 157 от 19.02.2009 г. на СГС, VI ТО, 2 състав, по т. д. № 1830/2008 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от [фирма] искове срещу [фирма] П. за установяване нарушения от ответника на правата на ищеца върху Патент за полезен модел рег. № 957 "Опаковка за течни хранителни продукти", върху промишлен дизайн "Двупластови бутилки" рег. № 4179 и върху търговска марка "Петпак Ретрак" рег. № 40683, регистрирана за класове 16, 20, 21, 32 и 33 от МКСУ, както и искове за преустановяването им. С жалбата са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси. Претендира се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените в обективно съединение искове.
Ответникът по касация - [фирма] П. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете срещу ответното дружество, въззивният съд е приел, че правата върху процесните обекти на индустриална собственост са отдадени на изключителна лицензия на [фирма] по договори с първоначалния притежател на правата Г. А. М., сключени на 12 януари 2004 г., т. е. преди сключване на договора от 27 юли 2004 г., по силата на който ищецът е придобил права върху процесните обекти на интелектуална собственост от Г. А. М. - патент за полезен модел, промишлен дизайн и словна търговска марка. Приел е, че правата на лицензополучателя по договорите за изключителна лицензия са противопоставими на ищеца, чието волеизявление за разваляне на лицензионните договори, по които не е страна, не е породило желаното действие - прекратяване на лицензионното правоотношение, а наведените в исковата молба факти не могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на ЗПРПМ, ЗпрД и ЗМГО.
Първият правен въпрос, посочен от касатора като значим за изхода на делото, е неясно формулиран, а разгледан в контекста на оплакванията в касационната жалба за необсъждане на преюдициални правоотношения поради разделяне на производството в нарушение на съдопроизводствените правила, е неотносим към предмета на спора във въззивното производство. Въпросът е "Длъжен ли е съдът и има ли право да се произнесе по въпроса за съществуването или не на едно правоотношение между страните, което правоотношение е предмет на друго висящо съдебно производство и/ или на съдебно производство, което е прекратено".
Въззивната жалба не съдържа доводи за неправилност на решението на СГС в частта, в която е прекратено производството по ицидентния установителен иск, предявен от ответното дружество срещу ищеца и която по правната си същност представлява определение. В описаната част жалбата е оставена без разглеждане като просрочена с влязло в сила определение на Софийския апелативен съд, постановено на 5 март 2014 г. в открито съдебно заседание. Първият процесуалноправен въпрос на касатора не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и представлява оплакване за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, чиято проверка не би могла да се извърши в стадия на селектиране на касационната жалба. Основанията за допускане до касационен контрол са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение.
Вторият въпрос също не е обусловил решаващата воля на въззивния съд и изводите му по предмета на спора и не е конкретизиран в достатъчна степен. Формулировката му е "Длъжен ли е съдът в настоящото производство да установи факта на действие на лицензионните договори през процесния период, да укаже това в доклада по делото, приет по чл. 146 ГПК, и да събере /посочи на страните доказателствена тежест за този факт".
Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и извършването на непълен или неточен доклад от първоинстанционния съд е нарушение на съдопроизводствените правила, но за него въззивният съд не следи служебно и не извършва нов доклад. Характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. Във въззивната жалба ищецът не се е позовал на допуснати от СГС нарушения във връзка с доклада, но и при наличието на оплаквания, преценени от въззивната инстанция като основателни, тя не извършва нов доклад съгласно ТР № 1/2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на въззивната инстанция, поради което въпросът по т. 2, относим към действията на първата инстанция, хипотетично зададен, не е обусловил правната воля на въззивния съд, обективирана в решението му, а наличието на задължителна съдебна практика, уеднаквена с постановяването на тълкувателно решение, изключва соченото допълнително селективно основание за достъп до касация - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторът не е установил наличието на поддържаните от него основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ Решение № 723/8 април 2015 г. на Софийски апелативен съд, VI ТО, 6 състав, постановено по т. д. № 1332/2009 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.