Доказателствените и правните изводи в цитираните решения не са част от обективните предели на силата на пресъдено нещо на решенията и не са задължителни за съда и страните по настоящото дело (съгласно чл. 290, ал. 3 ГПК включително в частта на решението по т. д. № 304/2011 г. на ВКС, с която е даден отговор на правни въпроси по приложението на чл. 13, ал. 2 и чл. 16, ал. 2 ЗМГО). Различна би била хипотезата в случай, че с някое от решенията бе уважен и иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за преустановяване на действия по използване на марката по определен начин, в който случай за основателността на иск по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО необходимо и достатъчно е установяването на същите действия в последващ период от време, но искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО не са предявени, респективно разглеждани в производствата, в които са постановени решенията по т. д. № 304/2011 г. на ВКС и т. д. № 4421/2015 г. на САС. [...] • Съгласно легалното определение на чл. 9, ал. 1 ЗМГО марката е предвидена като самостоятелен обект на индустриална собственост, за да отличи стоките или услугите на притежателя на правата върху нея от всички останали стоки и услуги. При съобразяване на посочената основна характеристика на марката, използване на марка по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО представляват тези действия, при които едно лице използва идентичен или сходен на марката знак, за да обозначи предоставяни от него стоки или услуги, не и действия, при които марката е посочена или представена по начин, който я отличава сама по себе си и/или обозначава дейност на същото или трето лице, но различна от дейността, при чието пряко извършване е представена марката. [...] • Съдържанието на цитираното доказателство има изцяло информационен характер, поради което публикуването му на електронната страница на дружеството не може да се приеме за използване на марката по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 ЗМГО.[...]
обезщетение за вреди, право върху марка, идентичност или сходство, вероятност за объркване, сериен номер, пропуснати ползи, лицензионен договор, едноличен собственик на капитал
Нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО определя като нарушение на правото върху регистрирана марка използването по смисъла на чл. 13 ЗМГО на регистрирана марка в търговска дейност, ако това става без съгласието на притежателя на регистрацията. По силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] • На основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО ищците имат право на обезщетение за причинените им имуществени вреди - пропуснати ползи от лицензионно възнаграждение, което биха реализирали при сключен лицензионен договор между страните на основание чл. 22 ЗМГО. Според чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. [...] • Как се определя издателя на печатно издание, при положение, че от посоченото в редакционното каре не може да се направи категоричен извод кое лице е издател на вестника? [...] • Въвеждането на международната стандартна номерация цели осигуряване идентификацията на продължаващите издания и улесняване международното сътрудничество при търсенето и използването им. [...] • Дали с оглед събраните доказателства и въз основа на обсъждане на доводите и възраженията на страните, може да се приеме, че ответникът е издател на вестника, респективно дали искът е основателен или не, са въпроси, конкретни за делото, зависят от представените доказателства и оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.[...]