преустановяване на нарушението, обезщетение за вреди, отличителност, идентични стоки, идентичност или сходство, марка, вероятност от объркване
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, обосновани в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. [...] • Кой е същественият елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 73 във вр. с чл. 13 ЗМГО: преценката за идентичност или сходство на марките на ищеца и ползваните от ответника знаци и наличието на идентичност или сходство на стоките и услугите, за които са регистрирани марките и се ползват знаците, или преценката за отличителността на регистрираните и действащи на пазара повече от 8 години марки на ищеца; 5. [...] • Естеството на въпросите е такова, че техният отговор е обусловен изцяло от преценката на специфичните за конкретното дело факти и доказателства, предопределяща произнасянето на съда дали използването в търговската дейност на ответника на знаци, включващи в съдържанието си словен елемент от съдържанието на регистрираните от ищеца търговски марки, съставлява използване на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО и може да се квалифицира като нарушение на правото върху марките по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и не следва да се обсъжда. [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
марка, обезщетение за вреди, пропуснати ползи, лицензия, заблуждение, търговски книжа, идентични и сходни стоки, вероятност за объркване, отличителност, идентичност или сходство
Марките и знаците, разглеждани в тяхната цялост, създавали сходно впечатление. [...] • Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на „използване” на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба, между които е и продажбата на стоки. Всяко използване по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • При несъвпадане с крайните изводи на първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което предявените иска бъдат отхвърлени.[...]
заблуждение, марка, търговски книжа, пропуснати ползи, отличителност, нелоялна конкуренция, идентичност или сходство, обезщетение за вреди, идентични и сходни стоки, дистрибутор, вероятност за объркване, лицензионен договор
Марките и знаците, разглеждани в тяхната цялост, създават сходно впечатление. Всички тези обстоятелства пораждат вероятност от объркване на потребителите и може да ги въведе до заблуждение и да приемат, че стоките/услугите означени с марките/знаците са на същите или свързани лица. [...] • Ищецът се явява активно легитимиран по исковете в качеството си на притежател на марките, тъй като процесните марки са регистрирани в РБългария. [...] • В ал. 2 на същия текст е посочено изчерпателно какво се разбира под използуване в търговската дейност, като в т. 2 изрично е посочен и предлагането на стоки за продажба със защитената търговска марка без съгласие на притежателя на марката. [...] • Съгласно тази норма притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за стоки, които са пуснати на пазара в страната с тази марка от него или с негово съгласие. [...] • И тъй като нормата на чл. 13 от ЗМГО е императивна и не позволява на участниците в правоотношенията, основани на ползване на регистрирани търговски марки, да осъществяват различно поведение, съдът е длъжен да я приложи такава каквато е и да основе решението си на установеното правно разрешение. [...] • Подобно сравнение е абстрактно и невъзможно и винаги ще бъде избирателно с оглед отделни произволно избрани характеристики на марката и нейното въздействие по отделни признаци, при това без да се държи сметка за съответния клас, в който е регистрирана марката. Преценката за наличието или липсата на нарушение е винаги конкретна - дали действия по смисъла на чл. 13 от ЗМГО осъществени от ответника в определен период от време засягат някое от правомощията на ищеца като притежател на марката. [...] • За да бъде уважен осъдителният иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО, следва освен факта на нарушението върху търговските марки и да е причинена вреда. ЗМГО не съдържа особена дефиниция за това що е вреда. При наличната празнота в закона на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА приложение следва да намерят нормите, които се отнасят до подобни случаи, а това са тези на ЗЗД. [...] • Пропуснатите ползи са свързани с едно неосъществено увеличаване на имуществото. [...] • Съгласно чл. 82 ЗЗД вр. чл. 45 вр. чл. 51 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.[...]