пропуснати ползи, марка, период, промишлен дизайн, умисъл, небрежност, етикет, вероятност за объркване, вино, лицензионен договор
Липсата на активна легитимация не води до евентуална недопустимост на решението, тъй като въпросът дали и от кога ищецът е притежател на процесната марка е част от фактическия състав, по който съдът следва да се произнесе при разглеждането на иска по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, с който е сезиран. Ето защо, въпросът за наличието на активна легитимация на ищеца е относим за правилността, а не за допустимостта на обжалвания акт. Непроизнасянето на съда по част от предмета на спора, с който е сезиран, ако такова е налице, е порок който не води до евентуална недопустимост на постановеното решение. Защитата срещу него се осъществява не по пътя на обжалване, а посредством искане за допълване на решението в законоустановения за това срок. [...] • ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.[...]
пропуснати ползи, обезщетение за претърпени вреди, действие по отношение на трети лица, промишлен дизайн, заблуда, прехвърляне на правото върху марка, вероятност за объркване, винени продукти, лицензионен договор, отличителност
Безспорно когато едно лице се легитимира като притежател на марка, използването на тази марка не може да му бъде забранено или да се разглежда като нарушение. Всички лица, които претендират, че регистрираната марка нарушава техни по – ранни права, следва да потърсят защита като поискат заличаване на марката, но до заличаването й не могат да се противопоставят на нейното използване. [...] • Нарушението на процесната марка не се осъществява чрез използване на този етикет, тъй като между него и знака на марката няма сходство. [...] • ЗМГО не съдържа особена дефиниция за това що е вреда, поради което на осн. чл. 46 ал. 2 от ЗНА приложение следва да намерят нормите, които се отнасят до подобни случаи, а това са тези на ЗЗД. Съгласно. чл. 45 вр. чл. 51 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. [...] • Налице е причинна връзка между нарушението и вредите, което е основание за уважаване на иска.[...]
пропуснати ползи, обезщетение за претърпени вреди, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, вероятност за объркване, винени продукти, лицензионен договор, отличителност, имуществени вреди, определяне размера на обезщетението
От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия. [...] • Вписването на правата, придобити по силата на това споразумение има оповестително действие по отношение на всички трети лица, които не са страна по него, поради което и до отмяната му с влязъл в сила индивидуален административен акт съдът не може да извършва самостоятелна преценка дали ищецът действително е придобил правата по това споразумение. [...] • Това сходство се определя от наличието на визуално, смислово и фонетично сходство, което от своя страна може да създаде у потребителите еднакво визуално, смислово и фонетично впечатление за сходни стоки „винени продукти” и да създаде вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] • Правото върху марката не е изчерпано. [...] • Обичайното лицензионно възнаграждение е онова парично вземане, което се дължи на ищеца в случай, че е било поискано неговото съгласие за правомерно използване на процесната търговска марка от страна на ответника. [...] • Това той може да стори само при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на Чл. 52 от ЗЗД и това е така с оглед специфичния им характер, които няма как да бъдат оценени.[...]