Решение № 890 от 9.08.2011 г. на СГС по т. д. № 650/2006 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 890
гр. София,9.08.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ – 7 състав, в публично заседание на девети ноември 2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентин Бойкинов
при секретаря П. С. като изслуша докладваното от съдия Бойкинов търг. д. № 650 по описа за 2006 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание Чл. 76,ал. 1,т. 3 от ЗМГО от „Л.”ООД срещу ЕТ”И. К.-В. Ш.”.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът „Л.”ООД притежава регистрирана търговска марка „I.” с рег. № 19932 –комбинирана, с дата на регистриране 16.02.1993 год., която марка е регистрирана за стоки от клас 33- бутилирано естествено пенливо вино.Твърди се в исковата молба,че ответникът ЕТ”И. К.-В. Ш.” произвежда алкохолни продукти, които предлага на българския пазар, означени с етикет „П. И.”.Поддържа се, че използването в търговската дейност на ответника на етикет, съдърщащ словни и фигуративни елементи от притежаваната от ищеца търговска марка , представлява нарушение на правата на ищцовото дружество съгласно Чл. 13,ал. 1,т. 2 от ЗМГО, тъй като е налице идентичност между тях, което е основание за объркване на потребителите, поради свързването на марките на ищеца с използвания от ответника знак.Предвид изложеното ищецът моли да се постанови решение, с което на осн. Чл. 76,ал. 1, т. 3 от ЗМГО да се осъди ответникът да заплати сумата 24 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, вследствие на нарушението правата върху търговската марка, който иск е предявен като частичен от общия размер на иска, възлизащ на 40 000 лева, както и сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди вследствие на нарушението правата върху търговската марка, който иск е предявен като частичен от общия размер на иска, възлизащ на сумата от 10 000 лева.Претендира се и законната лихва от предявянето на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,както и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.Ответникът оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен по съображения, изложени в представено по делото писмено становище.Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства , приема за установена следното от фактическа и правна страна :
Съгласно разпоредбата на Чл. 73,ал. 1,т. 1 от ЗМГО нарушение на правото на регистрирана марка съставлява поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане на търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя. От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия. В настоящия случай от представените по делото и приети като доказателства Свидетелство за марка № 19932/16.02.1993 год. и Удостоверение от Патентното ведомство на Р България /на л. 33 от делото/ се установяват правата на ищцовото дружество „Л.”ООД по отношение на процесната търговска марка. Неоснователни са възраженията на ответника за липсата на активна материално-правна легитимация на ищеца, позовавайки се на Решение от 23.06.2009 год. на Патентното ведомство, с което са заличени правата на ищеца върху търговската марка с рег. № 19932 , произтичащи от Договор за прехвърляне на права от 28.05.2004 год. между „В. Л.” АД и „Л.”ООД, тъй като решението е обжалвано и към настоящия момент то не е влязло в сила. Вписването на правата, придобити по силата на това споразумение има оповестително действие по отношение на всички трети лица, които не са страна по него, поради което и до отмяната му с влязъл в сила индивидуален административен акт съдът не може да извършва самостоятелна преценка дали ищецът действително е придобил правата по това споразумение.
Същевременно от приетата по делото тройна съдебно-маркова експертиза, изготвена от вещите лица В. В., Мария Барова и Самуил Бенатов се установява по безспорен начин, че между използвания от ответника етикет с наименованието „ П. И.” и съдържащ различни фигуративни елементи, и притежаваната от ищеца марка с рег. № 19932/16.02.1993 год –комбинирана са налице значителни сходства, чрез които съществува значителна вероятност са объркване на потребителите още повече, че се касае до предлагането на пазара на едни и същи продукти от страните по делото. От заключението на вещите лица се установява, че идейният замисъл и композиционното решение на търговската марка на ищеца и етикетът на бутилката „П. И.”, предлагана от ответника са напълно еднакви като между тях няма никакво различие , което да отличава еднаквият продукт на двамата производители. Например вещите лица са посочили, че разположението на тъмната лента- диагонално в лицето на марката на ищеца е същото, както и в използвания от ответника етикет върху бутилката „ П. И.”; в словните части на двата отличаващи знака , водеща при избора за покупка е думата I., изписана по един и същи начин, с характерните особености на еднаквите букви, изпълнена е с едър шрифт и читаема отдалеч и самостоятелно; дългообразно изписаната дума „празнична”, позиционирана самостоятелно, тъй като е изписана с достатъчно раздалечени, дребни и бледи букви и по този начин е постигнат ефектът тя да не присъства като видима отдалеч и читаема дума и следователно тя не присъства като свързана с думата ИСКРА. Тоест вещите лица достигат до краен извод, че сумата „ празнична” е употребена по начин, който я омаловажава като израз и по този начин се акцентира върху употребата на втората дума „искра”. Съдът не кредитира особеното мнение на вещото лице С. Б., както и заключението на повторната тройна експертиза със същата задача, както първоначалната, изготвена от вещите лица С. Б., Л. Т. и Л. Ц., които достигат до извод, обратен на първоначалната тройна експертиза, а именно, че не е налице сходство и идентичност между търговската марка на ищеца и употребявания от ответника етикет. За да стигнат до този краен извод вещото лице Бенатов и повторната тройна съдебно-маркова експертиза са изходили единствено от това, че марката на ищеца била изписана на немски и английски език и следователно според тях тя е предназначена единствено за означаването на продукти, предназначени за чуждия пазар, което според тях имало водещо значение за преценката за наличие на сходство между сравняваните образци и съществуващата вероятност за объркване на потребителите, тъй като за чуждите потребители думата „I.” нямала никакво смислово и асоциативно значение. Тези изводи на вещите лица са напълно произволни и не кореспондират с данните по делото. По делото не са налице твърдения на страните, няма и ангажирани доказателства, че тази марка се използва единствено по отношение на продуктите на ищеца, които се предлагат за износ, а и това обстоятелство няма никакво значение тъй като марката е регистрирана в българското Патентно ведомство, следователно тя дава закрила на притежателя й именно на територията на Р България, следователно преценката за сходство и вероятност за объркване следва да бъде извършена спрямо българския, а не към чуждестранния потребител.Предвид изложеното следва да се приеме, че между използвания от ответника етикет, съдържащ означението „П. И.” и марката на ищеца „I.” ,с рег. № 19932 в Патентното ведомство, са налице значителни сходства, чрез които е налице значителна вероятност за объркване на потребителите още повече, че се касае до производството и предлагането на пазара на еднакви по характера си винени продукти.Това сходство се определя от наличието на визуално, смислово и фонетично сходство, което от своя страна може да създаде у потребителите еднакво визуално, смислово и фонетично впечатление за сходни стоки „винени продукти” и да създаде вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката.Общото сходство е такова,че у потребителите на предлаганите стоки, означени с етикетите на ответника се създава общото впечатление за сходство с продуктите, които се произвеждат и предлагат от ищеца и това впечатление не може да се повлияе от разликата в несъществените и незначителни детайли в етикетите на ответника.От друга страна по делото е безспорно обстоятелството, че ищецът не е давал съгласието си ответникът да използва неговия знак.Налице е „използване” по смисъла на Чл. 13, ал. 2,т. 1 и т. 2 от ЗМГО- поставяне на знака върху стоки или техните опаковки, предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара. Правото върху марката не е изчерпано.Всичко изложено доказва безспорно факта на извършено нарушение на правата на ищеца върху марка рег. № 19932 –„I.”- комбинирана, изразяващо се в използването в търговската дейност на ответника без съгласието на правопритежателя на знака „П. И.” за обозначаване на произвеждани от ответника винени продукти и предлагането им на пазара.Нарушенията на правото върху търговската марка на ищеца са били извършвани през периода от 01.05.2004 год. до 30.12.2005 год., през който период от заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза се установява, че произведените от ответника, винени продукти, носещи знака „П. И.” са били разпространявани в търговската мрежа на страната, което обстоятелство впрочем не се оспорва от него. Следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на Чл. 76,ал. 1,т. 1 от ЗМГО, поради което са и налице основанията за ангажиране на имуществената му отговорност по предявения срещу него иск с правно основание Чл. 76,ал. 1,т. 3 от ЗМГО.Тъй като забраната за използване на чужда търговска марка без разрешението на нейния притежател е абсолютна и с оглед безспорно установеното по делото нарушение от страна на ответника, ищецът е претърпял вреди, представляващи по характера си пропуснати ползи, които могат да бъдат определени като пропуск да увеличи своето имущество с вземане, определено на база дължимо, но незаплатено към него лицензионно възнаграждение .Обичайното лицензионно възнаграждение е онова парично вземане , което се дължи на ищеца в случай, че е било поискано неговото съгласие за правомерно използване на процесната търговска марка от страна на ответника.Видно от заключението на вещото лице марково-оценителна експертиза размерът на дължимото лицензионно възнаграждение, което би било дължимо от ответника в рамките на процесния период, в случай, че е бил сключен лицензионен договор между страните, възлиза на сумата от 1 283 лева. За да определи тази сума вещото лице е отчело ниската степен на отличителност на марката, което я прави слаба марка, а това съответно определя и ниската част на статистическия диапазон на обичайните роялти. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съответно съдът го кредитира изцяло като компетентно и професионално изготвено и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.Предвид изложеното предявеният иск с правно основание Чл. 76,ал. 1,т. 3 от ЗМГО следва да бъде уважен за сумата от 1 283 лева за периода от 28.05.2004 год. до 22.12.2005 год. съобразно размера, установен от заключението на вещото лице , като за разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
Искът с правно основание Чл. 76,ал. 1,т. 3 от ЗМГО за сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да бъде отхвърлен от съда като недоказан. Ищецът твърди, че вследствие на нарушението на правата му по отношение използването на търговската марка от страна на ЕТ”И. К.-В. Ш. е претърпял преки вреди от намалели продажби, поради това, че предлаганият от ищеца продукт, асоциран с виното „П. И.”, предлагано в по-ниския ценови сегмент на пазара от ответника, е загубило своята привлекателност за потребителите с оглед сместването на продуктите и разликата в техния вид.По делото обаче не се ангажираха никакви доказателства от страна на ищеца, че действително е претърпял такива вреди, както и за техния размер.Същевременно съдът не може да присъжда обезщетение за имуществени вреди по справедливост, както твърди процесуалният представител на ищеца. Това той може да стори само при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на Чл. 52 от ЗЗД и това е така с оглед специфичния им характер, които няма как да бъдат оценени. Имуществените вреди обаче следва да бъдат доказани и установени по размер от страната, която твърди, че ги е претърпяла,което тя не стори в настоящия процес.По изложените съображения предявеният иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие използването на търговската марка от ответника без разрешение на притежателя й следва да бъде отхвърлен от съда като недоказан.Водим от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ”И. К.-В. Ш.”, със седалище и адрес на управление гр. С., жк.”Б. б.”, бл*,ет.*,ап.* да заплати на „Л.”ООД , със седалище и адрес на управление гр. Л., ул.”М. Р.”№*на основание Чл. 76, ал. 1,т. 3 от ЗМГО сумата от 1 283 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, вследствие на нарушението правата върху търговска марка с рег. № 19932- –„I.”- комбинирана, за периода от 28.05.2004 год. до 22.12.2005 год., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер.ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.”ООД , със седалище и адрес на управление гр. Л., ул.”М. Р.”№* срещу ЕТ ”И. К.-В. Ш.”, със седалище и адрес на управление гр. С., жк.”Б. б.”, бл.*,ет.*,ап.* за сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди, вследствие използването на търговска марка с рег. № 19932- –„I.”- комбинирана, без разрешението на притежателя й , като недоказан.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: