Documents - 1 cited in "Решение № 383 04.03.2014 год. на САСпо т.д. №382/2013"

Решение № 872 от 14.05.2013 г. на СГС по т. д. № 4195/2011 г.
вероятност за объркване, марка на Общността, регистрация, регистър на марки, прехвърляне на правото, идентичност или сходство, отличителен характер
Изследва се дали има опасност от смесване на марките и знака, асоцииране и заблуждаване на потребителите относно източника, произхода и характеристиките на стоките. [...] • Съгласно практиката на ПВ, отразена в методическите указания, думата TEST е единствено доминиращ и отличителен елемент в състава на регистрираната марка на ищеца, защото благодарение на графичното си представяне обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителите и защото може да служи за осъществяване на основната функция на марката –да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица. [...] • Правото върху марка, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност си знак, който е сходен или идентичен на марката, за означаване на стоки или услуги, които са сходни или идентични на тези, за които марката е регистрирана, или на други несходни стоки или услуги, когато съществува вероятност това сходство да доведе до объркване на потребителите, което включва възможност за свързване на знака с марката, както и за всякакви стоки и услуги, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на РБ и използването на знака извлича без основание облаги от отличителния й характер или известността й, респ. уврежда притежателя й. Формите на „използване” на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО са изброени в ал. 2 на същата разпоредба и сред тях са поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки, предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара/ чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМГ0/ . Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак от категорията на посочените в чл. 13, ал. 1 от ЗМГО без съгласието на притежателя на марката представлява нарушение на изключителното право върху марката. При наличие на такова нарушение притежателят на марката разполага с исковете по чл. 76 от ЗМГО за защита на правата си.[...]