марка на Европейския съюз, отличителност, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, отмяна на регистрацията, идентичност или сходство, вероятност за объркване, добросъвестна търговска практика, недобросъвестност, заличаване на регистрацията, промишлен дизайн, реклама, преустановяване на нарушението
По отношение на иска за заплащане на обезщетение допълнително следва да се установи и какъв е размерът на претърпените в причинна връзка с нарушението вреди, а по иска по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО (отм. ) – наличието в търговската мрежа на продукти, обозначени от ответника с нарушаващ знак, и притежанието от страна на нарушителя на права върху технически средства, предназначени за извършване на нарушението.. [...] • Неприложимо е правомощието на съда да осъществява косвен съдебен контрол, тъй като неизползването на марката е юридически факт, а последиците от неговото осъществяване не са обективирани в административен акт, който да бъде подложен от съда на такъв контрол. [...] • Обемът на правомощията, включени в правото върху търговска марка, е очертан от законодателя по позитивен и по негативен начин. От една страна в чл. 13 ЗМГО (отм. ) е посочено правото на маркопритежателя да забрани другиму без негово съгласие да използва в търговската си дейност (вкл. като поставя знака върху стоките или техните опаковки и предлагането им за продажба по този начин) знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана, или знак, поради чиято идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на обозначените с него стоки съществува вероятност за объркване на потребителите, или пък знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, но по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. [...] • Чрез този „негативен“ подход законодателят е посочил, че правото върху марка не включва правомощието да се изисква от трети лица да се въздържат от използване на знака в своята търговска дейност, когато той съвпада с тяхното име или адрес или съставлява указание за вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на неговите стоки/услуги, както и когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части. [...] • Обратното би означавало, че ответникът с едни и същи действия ще извършва или не нарушение единствено с оглед мястото (държавата), в която реализира продукта си. [...] • Обемът на понятието „добросъвестна търговска практика“ не е легално дефиниран, но еднозначно се определя в съдебните актове, постановени по искове за защита на права върху интелектуална собственост, като дейност, при която не се цели увреждане на друг стопански субект, нито извличане на полза от създадената от него известност на съответния знак без полагане на собствени стопански усилия за реализиране на печалба. При това знанието на ползващия, че друг субект има регистрирана марка, част от изображението на която е същият знак, е ирелевантно – дори при знание за това стопанският субект може да действа добросъвестно, щом не цели да се облагодетелства от известността и авторитета на вече регистрираната марка. От тази гледна точка използването на знака от ответника може да се определи като добросъвестно, което личи от конкретните проявления на това ползване. Когато стопанският субект цели да се облагодетелства от популярността на чужд знак, той съответно се стреми да наподоби в най-голяма степен (доближаваща се до пълна идентичност) начина, по който този знак се изобразява от маркопритежателя – не само като външен вид на самия знак, но и като позициониране спрямо останалите елементи, около които той е разположен. [...] • Обстоятелството, че формата на осъществяваната от двете страни защита е различна, е обусловено единствено от по-ранната регистрация, извършена от ищеца, но само по себе си това не може да е факт, сочещ на недобросъвестност (още повече че разпоредбата на чл. 14 ЗМГО (отм. ) се прилага именно когато е налице по-ранна регистрация на знак и това само по себе си не изключва нито възможността за добросъвестното му ползване от трети лица, нито правото им да търсят защита на това свое право). [...] • Това по правило означава, че не е необходимо да се изследват предпоставките на чл. 13 ЗМГО (отм. ). [...] • Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО (отм. ) не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида на стоката. [...] • При втория фактически състав на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ) е достатъчно сходството в знаците, но нарушението е предпоставено от наличие на опасност от объркване на потребителя.[...]