реклама, идентичност или сходство, отличителност, пропуснати ползи, лицензионен договор, дистрибутор, вероятност за объркване, право върху марка, търговски книжа, преустановяване на нарушението, пряка и непосредствена последица от нарушението, бездействие, определяне на обезщетението
Изброяването в закона е примерно, като всеки знак, отговарящ на горепосочените изисквания би могъл да бъде използван като марка. Субективното материално право върху марка възниква с регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката. [...] • На основание чл. 20, ал. 1 ЗМГО така придобитото право се ползва със защита за период от десет години от датата на подаване на заявката, като в ал. 2 на същата разпоредба е уредена възможност регистрацията да бъде подновявана неограничен на брой пъти за следващи десетгодишни периоди. [...] • Формите, в които би могло да се състои „използването“ на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са посочени в ал. 2 от същата разпоредба и се изразяват в поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки, предлагането на стоки с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тази цел, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на стоки с този знак, както и използването му в търговски книжа и реклами. Разпоредбата на чл. 73 ЗМГО, намираща се в глава V, която урежда гражданскоправната защита на правата върху марки, изрично се посочва, че използването от страна на трето лице в търговската му дейност на знак по начините посочени в чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя му съставлява нарушение на правото върху съответната регистрирана марка, установяването на което от своя страна представлява предмет на първият от съединените в рамките на настоящото производство искове. [...] • При преценката си за наличие на съответствие съдът взема предвид съдържащите се в заключенията на вещите лица изводи по изслушаните съдебно-маркови експертизи. [...] • Вероятността за объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО представлява опасността у потребителите да възникне грешна представа за производствения или търговския произход на съответните стоки, в резултат от която те да приемат, че стоките, обозначени с регистрираната марка, и тези, върху които е поставен използваният от ответника знак, произхождат от едно и също лице или икономически свързани лица. Степента на вероятността за объркване се преценява с оглед цялостното впечатление, което съответните знаци създават у средния, относително осведомен и наблюдателен в средни граници потребител на съответната категория стоки. [...] • В разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО е уреден специален деликтен състав на гражданска отговорност, съответно приложение към който намират общите правила на деликтната отговорност, съдържащи се в чл. 45 и сл. от ЗЗД. [...] • Наред с така посочените общи характеристики на обезщетението за вреди, процесното вземане по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО се характеризира с подчертана обезпечителна функция, намираща основанието си в разпоредбата на чл. 76а, ал. 3 ЗМГО, с която се въвежда изискването обезщетението да бъде определено така, че да е от естеството да въздейства предупредително и възпиращо както на нарушителя, така и на останалите членове на обществото. Държейки сметка за особеностите в обекта на правата на индустриалната собственост, регламентирани в ЗМГО, и както и за спецификите в обстановката, при която в типичния случай се осъществяват нарушенията върху тях, препятстващи възможността на ищеца, в чиято тежест на общо основание е установяването на претърпените от него вреди, да ангажира всички необходими и изчерпателни доказателства за размера на последните, в отклонение от общите правила на гражданската отговорност законодателят е предвидил особени правила за определяне размера на обезщетението в тези случаи, като с разпоредбата на чл. 76б, ал. 1, т. 1 ЗМГО е уредил възможност, то да бъде определено по преценка на съда в размер от 500 до 100 000 лева и при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3 ЗМГО, в случай, че по делото не са налице достатъчно данни за точния размер на претърпените от ищеца вреди, стига искът да е установен по своето основание. [...] • До тази непълнота в доказателствата се стига, поради поведението на ответната страна, в чието държане са всички документи, които могат да бъдат източник на релевантна информация за реализираната в исковия период продукция и постигнатата посредством това търговска печалба. [...] • В този случай несъмнено приложение трябва да намери санкциониращата норма на чл. 161 ГПК уреждаща последиците от възпрепятстване на доказването. [...] • В случаите, при които по делото няма достатъчно данни за размера на вредите, претърпени от носителя на правото върху марката в резултат на нарушението, при определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, като един от елементите, с които този размер би могъл да бъде обвързан е лицензионното възнаграждение, дължимо, в случай, че нарушителят беше поискал разрешението на правоимащия да използва правото върху съответния обект на интелектуална собственост. [...] • Вредите от използването на търговски знак в нарушение на правилата на ЗМГО намират израз в цялостното засягане на търговската дейност на притежателя на правото върху съответния знак, което би могло да намери различни проявления, едно от съществените сред които е намаляването на продажбите на означаваните с регистрираната марка стоки, извършвани от притежателя на съответния знак.[...]