Documents - 1 cited in "Решение № 1982 от 1.08.2019 г. на САС по т. д. № 2170/2019 г."

Решение № 278 от 11.02.2019 г. на СГС по т. д. № 2190/2018 г.
новост, нарушение на патента, установителен иск за факта на нарушението, регистрация, веществени доказателства, интернет сайт, установяване наличието на знание
Носи тежест да докаже и че нарушението не е еднократно действие, а продължава и понастоящем, както и към датата на постановяване на решение по делото /чл. 235 ГПК/ . Ответникът носи тежест да докаже възраженията си. [...] • Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗПРПМ, патентът удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ - изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПРПМ, правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод. [...] • Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗПРПМ, всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента. В чл. 28 ЗПРПМ са предвидени исковете за нарушение на патентни права, като от тях в производството са предявени искове по т. 1 - установителен иск за факта на нарушението и по т. 3 - иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи патентни права. Правото върху патент е изключително по своя характер и се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаването на заявката /чл. 16, вр. чл. 13 и чл. 14 от ЗПРПМ/ . [...] • Срокът на действие на закрилата е до 18.08.2023 година. [...] • Съгласно чл. 29 ЗПРПМ, когато са нарушени правата на патентопритежателя по чл. 19, ал. 5, тежестта на доказване, че продуктът не е получен по патентования метод, лежи върху нарушителя на патента, ако продуктът е нов. [...] • Не е елемент от фактическия състав и установяване наличието на знание у ответника за съществуване на защитените права. [...] • Тоест, извършване на нарушения е системно и продължава, а не се касае за еднократно действие.[...]