отличителен елемент, общоизвестна марка, заблуждение, неправомерно използване на марка, отличителност, лицензионен договор, вероятност за объркване, право върху марка, търговски книжа, идентичност или поне сходство, преустановяване на нарушението, установяване факта на нарушението, пряка и непосредствена последица от нарушението, бездействие, определяне на обезщетението
Законовата дефиниция разкрива основните функции на марката – от една страна тя се използва за да се свържат определени стоки или услуги със съответното лице, което ги произвежда, съответно предоставя, а от друга за да разграничи тези стоки или услуги със сходни на тях, но произхождащи от други лица. [...] • Изброяването в закона е примерно, като всеки знак, отговарящ на горепосочените изисквания би могъл да бъде използван като марка. Субективното материално право върху марка възниква с регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката. [...] • Формите, в които би могло да се състои „използването“ на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са дефинирани в ал. 2 от същата разпоредба и се изразяват в поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки, предлагането на стоки с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тази цел, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на стоки с този знак, както и използването му в търговски книжа и реклами. Разпоредбата на чл. 73 ЗМГО, намираща се в глава V, която урежда гражданскоправната защита на правата върху марки, изрично предвижда, че използването от страна на трето лице в търговската му дейност на знак по начините посочени в чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя му съставлява нарушение на правото върху съответната регистрирана марка, установяването на което от своя страна представлява предмет на първият от съединените в рамките на настоящото производство искове. [...] • При преценката си за наличие на съответствие съдът взема предвид съдържащите се в заключенията на вещите лица изводи по изслушаните съдебно-маркови експертизи. [...] • Вероятността за объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО представлява опасността у потребителите да възникне грешна представа за производствения или търговския произход на съответните стоки, в резултат от която те да приемат, че стоките, обозначени с регистрираната марка, и тези, върху които е поставен използваният от ответника знак, произхождат от едно и също лице или икономически свързани лица. Степента на вероятността за объркване се преценява с оглед цялостното впечатление, което съответните знаци създават у средния, относително осведомен и наблюдателен в средни граници потребител на съответната категория стоки. [...] • В разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО е уреден специален деликтен състав на гражданска отговорност, съответно приложение към който намират общите правила на деликтната отговорност, съдържащи се в чл. 45 и сл. от ЗЗД. [...] • Наред с така посочените общи характеристики на обезщетението за вреди, процесното вземане по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО се характеризира с подчертана обезпечителна функция, намираща основанието си в разпоредбата на чл. 76а, ал. 3 ЗМГО, с която се въвежда изискването обезщетението да бъде определено по такъв начин, че да въздейства предупредително и възпиращо както на нарушителя, така и на останалите членове на обществото. Държейки сметка за особеностите в обекта на правата на индустриалната собственост, регламентирани в ЗМГО, и както и за спецификите в обстановката, при която в типичния случай се осъществяват нарушенията върху тях, препятстващи възможността на ищеца, в чиято тежест на общо основание е установяването на претърпените от него вреди, да ангажира всички необходими и изчерпателни доказателства за размера на последните, в отклонение от общите правила на гражданската отговорност законодателят е предвидил особени правила за определяне размера на обезщетението в тези случаи, като с разпоредбата на чл. 76б, ал. 1, т. 1 ЗМГО е уредил възможност, то да бъде определено по преценка на съда в размер от 500 до 100 000 лева и при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3 ЗМГО, в случай, че по делото не са налице достатъчно данни за точния размер на претърпените от ищеца вреди, стига искът да е установен по своето основание. [...] • В случаите, при които по делото няма достатъчно данни за размера на вредите, претърпени от носителя на правото върху марката в резултат на нарушението, при определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, като един от елементите, с които този размер би могъл да бъде обвързан е лицензионното възнаграждение, дължимо, в случай, че нарушителят беше поискал разрешението на правоимащия да използва правото върху съответния обект на интелектуална собственост. [...] • Вредите от използването на търговски знак в нарушение на правилата на ЗМГО намират израз в цялостното засягане на търговската дейност на притежателя на правото върху съответния знак, което би могло да намери различни проявления, едно от съществените сред които е засегане на търговската му репутация. [...] • Обстоятелствата от значение за определяне една марка като общоизвестна са посочени в чл. 50а ЗМГО, където е предвидено, че при преценката за общоизвестност следва да се държи сметка за степента на известност или признаване на означението в съответната част от обществото, която обхваща действителните или потенциалните потребители на стоката или услугата, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа и деловите кръгове, ангажирани с дадените стоки или услуги, продължителността, стеента и географска област на използване и публично представяне на марката, в т. ч. рекламиране, разгласяване или излагане на панаири или изложби на стоките и услугите, за които се използва означението, неговата стойност, данните за успешното прилагане на правата върху него, в случай, че се касае за регистрирана марка, както и всички други обстоятелства от значение за нейната популярност. [...] • Преценката на съда по отношение степента на известност на процесното означение може да се базира единствено на сведения събирани посредством обективни социологически данни, установени по прозрачен начин и от независим източник.[...]