преустановяване на нарушението, пропуснати ползи, марка, промишлен дизайн, отличителност, подход, вероятност от объркване, функция, такси, лицензионен договор
Марките имат нормална присъща отличителност по отношение на техните стоки, която отличителност се повишава в резултат на използването и рекламата им. [...] • При реализацията на стоките основната функция на марката се изразява в това да отличава стоките с оглед на техния произход. В този аспект приходите от реализация на стоките са функция от отличителността и репутацията на марката на съответния пазар. [...] • Метод на квота от печалбата и Методът на лицензионните такси, които се основават на приходния подход. [...] • Лицензионната такса се определя като квота от печалбата, чийто размер варира обичайно между 20% и 40% (като границите не са строго фиксирани). За неприемливо се счита стойност на лицензията под 20%. Самият процент зависи от вида на предоставяната лицензия (обикновено, ако няма вече сключени такива), се приема „изключителна лицензия', като при това следва да се съобрази дали вече активът се използва в производството, т. е. дали са направени стъпките за внедряване и има произведен продукт. Съобразява се и стабилността на защита, ако вече има процедури и/или съдебни решения по това. Комбинирането на двата фактора в положителен смисъл, води до определяне като стойност на лицензията с квота 30%-40% от печалбата. [...] • Ако стойността на лицензионните такси надвишава получената чрез квотата на печалба, следва да бъдат направени корекции на избраните роялти. [...] • При този метод цената на лицензията се определя като процентни отчисления от приходите на реализираните продажби или бъдещите такива по прогнозни данни. [...] • Въз основа на възприетото в постоянната съдебна практика следва да се приеме, че при надлежно сезиране на съда с искова молба, съдържаща твърдения за произтекли от нарушението на правото върху марка вреди във вид на пропуснати ползи и посочен размер на претендираното обезщетение, следва да бъде доказано нарушаване на правото на ищеца върху търговска марка чрез използването й в търговската дейност без съгласие на маркопритежателя /в хипотезата на фалшиви/неоригинални стоки/ и настъпването на вреди от претендирания вид. При проведено такова доказване, съдът следва да определи размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди в резултат на нарушението, като отчете всички необходими аспекти и отрицателни икономически последствия за маркопритежателя и специалните норми на чл. 76 и чл. 76б ЗМГО.[...]