марка, недобросъвестност, регистрация, изключително право, стока
Законът признава изключително право на титуляра на регистрирана на територията на държавата търговска марка да я използва и да се разпорежда с нея – чл. 13 ЗМГО. На това съответства задължението на останалите търговци да се въздържат от представяне на собствена стока посредством знаци, обективно годни да наподобят регистрираната търговска марка. Законът еднозначно свързва защитата с факта на премината процедура по регистрация, а ангажиментът за трети добросъвестни лица да се въздържат от действия, включени в обхвата на закрила възниква от момента на огласяването й – чл. 13 ал. 3 ЗМГО. [...] • Правото е средство за защита на зачетени от правния ред интереси, извън тези рамки остава реализацията на формално призната възможност за поведение, ако негова цел е увреждане на чужди интереси – арг. от чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България. [...] • Очертаната в исковата молба претенция сочи на накърнен интерес за ищеца като едва въз основа на събраните по делото доказателства съдът е властен да изрази становището си за правното значение на установените факти. [...] • Установения от закона специфичен ред за утвърждаване на гарантираното от закона изключително право върху търговска марка не освобождава сезирания в случая съд от ангажимента да обсъди възражението на ответника – арг. от чл. 17 ал. 1 ГПК. [...] • Нормата на чл. 14 т. 1 ЗМГО утвърждава еднозначно ограничение на правото върху марка, когато тя съответства на чуждо име. В контекста и на конституционно утвърденото предназначение на принципно предвидена възможност за поведение – да бъде обезпечена реализация на защитим от правния ред интерес, добросъвестно използваният индивидуализиращ стопанския субект белег – името, се ползва с приоритет пред търговската марка като титулярът на правото върху марката не може да забрани на титуляра на името да го използва в търговската си дейност. [...] • Утвърденият регистрационен режим гарантира ефективно средство за обезпечаване защита на намерението за използване на марката. За регистрацията е достатъчно да бъде подадено заявление пред предвидения от закона орган – Патентното ведомство. [...] • Нормата на чл. 14 т. 1 ЗМГО не придава значение на начина, по който името бива използвано в търговската практика от неговия титуляр. [...] • Фактът на регистрация е достатъчен, за да обоснове предписаните от закона последици – чл. 10 ал. 1 ЗМГО.[...]